На 13 септември 2010 г. консултантската компания в областта на консултантската компания "Кредит Център" публикува редовния си анализ "Ипотечното кредитиране, август 2010 г."

Акцентите в анализа са следните:

• есенни промоции на пазара на ипотечно кредитиране
• средният размер на ипотечните кредити отбелязва лек ръст
• случаи на ниски експертни оценки на закупуваните имоти изненадват кандидат-купувачите

Пълния текст на анализа на "Кредит Център" (с таблици и графики) ще откриете в прикачения файл.

Анализът е изпратен на Econ.bg от Дончо Иванов, национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие. За връзка с автора: e-mail bnagency2@abv.bg

Капацитетът на България да лобира в Брюксел изглежда твърде скромен и дори наивен, според официалните презентации на правителството пред българската и международната общественост:

"Възможностите на българското правителство за лобиране по линия на Комуникационната стратегия за присъединяване към Европейския съюз се развиват предимно като богато и в синхрон с политическия дневен ред представяне на България в различни области в страните - членове на Европейския съюз, както и в тези държави, към които България има особени интереси предвид външнополитическите си приоритети. Естествено, предвид спецификата на Министерство на външните работи, всички тези дейности не могат да бъдат откъснати от политическия дневен ред на българското Правителство и българската външна политика. Така например особено силна беше Комуникационната стратегия по отношение на процеса на ратификацията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В рамките на Работната програма за 2006 г. по Комуникационната стратегия беше отделен специален проект, озаглавен "Лобиране сред страните-членове на Европейския съюз с цел възможно най-бързото ратифициране на Договора за присъединяване", много от другите проекти също имаха пряко отношение към процеса на лобиране с цел успешната и навременна ратификация. Бяха популяризирани различни области от обществения и културен живот на България, които създадоха положителни обществени нагласи сред членове на парламенти, лидери на парламентарни политически партии, влиятелни обществени, академични и неправителствени организации, стопански камари, бизнес кръгове, фирми - крупни инвеститори в България, както и интелектуалци и журналисти в страните- членки на ЕС. В представянето на България в страните-членки, освен изна-сянето на лекции и организирането на икономически форуми и конференции, бяха включени и споменатите културни програми с художествени изпълнения, филмови прожекции, изложби, дегустации на българска кухня и вина. В навечерието на еврочленството на страната, тези атрактивни артистични прояви фокусираха вниманието на европейската общественост към богатството, таланта и потенциала на българските творци. Инициативите допринесоха за постигане на максимален публичен ефект сред представителите, както на културния и политически елит в страните-членки, така и на водещите европейски медии. Работата с медиите в европейските страни допринесе за по-доброто опознаване на България като бъдещ член на европейското обединение от страна на широката общественост в европейските страни, както и за създаването на широка мрежа от медийни партньорства в цяла Европа. С цел увеличаване на потока от информация за приноса на България като пълноправен член на ЕС, се осъществиха посещения на журналисти, представители на водещи медии от няколко страни-членки на ЕС. Журналистите имаха възможността да се запознаят на място със страната, да придобият лични впечатления от напредъка й, да влязат в контакт с представители на официалните власти, неправителствени организации и свои български колеги. Публикуваните материали и излъчените репортажи след тези посещения съдържаха положителни оценки, като повечето от тях бяха излъчени или публикувани около Коледа, в навечерието на присъединяването на България към ЕС. Чрез посещението на журналистите България създаде благоприятни условия за мултиплициране на българските послания в европейските медии и затвърди положителните нагласи спрямо страната в ЕС. Осигурено беше представяне на България в тържествата за отбелязване на Деня на Европа в страните членки. Бяха организирани редица инициативи, съвместно с Министерството на културата, които имаха голям публичен ефект и бяха широко отразявани от медиите. Представена беше европейската перспектива на страната пред академичните и научни среди, представители на медиите, неправителствения сектор и държавната администрация в страните членки на ЕС. Чрез представянето на постиженията на българската култура присъединяването на България се доближи до ежедневието на гражданите на европейските страни и затвърди положителните нагласи относно членството на страната."

Съвсем друга картина на лобистките практики и похвати на правителствата на Р България намираме в обзора на Института по икономическа политика:

„За оформяне на определен образ на България в конкретни инсти-туции на Европейския съюз, безпорно голямо влияние могат да окажат професионалните лобисти. Такива обаче в България все още няма, поради липсата за законова регулация на лобизма. Поради тази причина МВнР се опита да наеме външен лобист, който да лобира в полза на България пред европейските институции. След като стана известно обаче, че фирмата "Ай Джей Интернешънъл" е спечелила обществената поръчка за лобисти за ратификацията на присъединителния договор на България, около името на Шимон Шевес избухна скандал. В медиите излезе информация, припомняща, че Шевес, който е бил началник на кабинета на израелския премиер Ицхак Рабин, е бил осъден от Върховния съд в Израел за подкупи, измама и лъжесвидетелстване за участието си в международна сделка с оръжие. В резултат на това, договорът между Министерство на външните работи и фирмата "Ай Джей Интернешънъл" беше прекратен. Така опитът ни да наемем професионален лобист, който да защитава нашите стратегически цели и интереси пред конкретни институции и служители на Европейския съюз се провали. По този начин вероятно изпуснахме един от шансовете си да изградим един по-добър образ на България в Брюксел и да си осигурим по-добри позиции пред евроинституциите. Този несполучлив опит обаче не ни попречи да активизираме собсвените си усилия и да лобираме за постигането на поставената си цел - ратифициране на Договора за присъединяване на България към ЕС. Това обаче не е единственият опит за наемане на професионални лобисти, които да защитават интересите на страната ни. През периода 2004-2005 г. България е разчитала на наемането на американски лобистки фирми, които да лобират от името на страната ни по редица въпроси. Сред темите, по които е лобирано от името на Бълга-рия в САЩ през 2004 и 2005 година, са: членството в НАТО, членството в Европейския съюз, партнирането на България със САЩ в борбата срещу тероризма, връщането на иракския дълг, както и посещението на президента Георги Първанов в САЩ. Тъй като българските институции трябва да защитават интересите си вече и на европейско равнище, в една много по-конкурентна среда, те трябва да се научат да лобират, ако желаят да постигнат поставените си цели. Някои институции в България вече започват да работят в тази насока. За да могат да следят отблизо тенденциите в европейския политически и законодателен процес и да отстояват интересите си пред институциите на ЕС, няколко български институции вече откриха свое представителство в Брюксел. Чрез едно такова представителството институциите ще имат възможността да търсят пряка връзка с европейските чиновници и да научават информация, от която ще могат да се възползват. Представителството също ще осигури възможност за оказването на въздействие при формирането на решения в различни европейски структури. За сега такова представителство в Брюксел имат Столична община, Община Бургас, Община Стара Загора и Регионална асоциация на общините „Тракия", Търговско-промишлена палата-Стара Загора. През лятото на 2006 г. Българска стопанска камара също откри свое представителство към Централата на BUSINESSEUROPE в Брюксел (Конфедерацията на европейския бизнес, която от 24 Януари 2007г. промени името си). По този начин представители на Камарата участват във всички работни групи към европейската бизнес конфедерация".

Ето я и третата гледна точка, на българския журналистит Велизар Енчев, а и на  голяма част от българската общественост,  които  квалифицират  като неефективна и далавераджийска извършваната лобистка дейност от България чрез известни лобистки компании по международни актове и събития, по която държавата  е страна.

„Преди две години МВнР обяви обществена поръчка за "Предоставяне на консултантски и посреднически услуги, свързани с ускоряване процеса на присъединяване на Република България към ЕС от 1 януари 2007 г."  Тогава МВнР даде 200 000 лв. за консултации заради "възможно забавяне в ратификационната процедура" на договора ни за присъединяване към ЕС. Според документа, целта на договора, който се подписа със спечелилия обществената поръчка, включваше следното:
   "...Предотвратяване приемането на отлагателна клауза за членството на България в Европейския съюз и преместването на датата на реалното членство от 2007 на 2008 година...Определяне и анализиране на основните фигури, оказващи влияние и тези, които формират общественото мнение в съответните страни, по отношение присъединяването на Република България към ЕС...Създаване на база данни с контакти, които да бъдат използвани от възложителя, на основните лица и институции, оказващи влияние и формиращите общественото мнение по отношение европейското членство на България..."

От горното разбираме нещо крайно смущаващо: вместо да съсредоточи усилията си като вицепремиер върху борбата срещу корупцията, Калфин е реализирал програма за заблуждаване и подкупване на чужди политици и медии. Преди 18 месеца  говорителят на френското външно министерство заяви пред портал "Европа", че рекламната кампания на Калфин е абсурд, защото "държавите се приемат в ЕС според своите постижения, а не заради добрата пропаганда". И мразеният от елита Майкъл Лий каза в края на 2007 г., че намерението на София да наема чужди лобисти е странно, тъй като приемането на нови членове става според достиженията на отделния кандидат.

Пълния текст на анализа може да прочетете в прикачения файл.

Анализът разглежда състоянието на секторите и областите в икономиката на България на база агрегирани показатели и предприятията включени в тях, както и на самите предприятия едни спрямо други. Целта на документа е да даде алтернативен подбор от водещи сектори и региони, които биха могли да бъдат взети предвид за целите на проекта на БСК по ОПРЧР, както и да представи водещите предприятия в избраните сектори и информационна база с техните контактни данни.

Целият документ можете да прочетете във виртуалната библиотека: ВИЖТЕ ВИРТУАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Анализът прави преглед на макроикономическото състояние на страната за периода 2005-2009 г. Специално за целите на изследването е подготвена и приложена методология за класация на икономически сектори и браншове според тяхната перспективност и развитие с цел прогнозиране на потребните за бъдещото икономическо развитие на България работни места, необходимата квалификация и умения. Чрез прилагане на методологията са подбрани над 20 основни сектора и 10 региона за задълбочаване на анализите и формиране на референтна мрежа за изграждане на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила.

Целият документ можете да прочетете във виртуалната библиотека: ВИЖТЕ ВИРТУАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Финансовата криза и дълбоката икономическа криза, която тя предизвика доминира новините повече от година. Първа глава в Първа част на трето издание"Пенсионен обзор" разглежда влиянието на кризата върху пенсионните доходни системи. Финансовата криза сериозно засегна пенсионните фондове в страните от ОИСР, като техните инвестиции изгубиха средно 23% от стойността си през 2008 г., достигайки ниво от USD 5.4 трилиона. При сравнение между страните става ясно, че влиянието зависи от значението на частните пенсии в цялостния пакет доходи след пенсиониране, което е особено силно в Австралия, Дания, Холандия, Обединеното кралство и Съединените щати.

Икономическата и социална криза се изразява в намаляващото производство, нарастващата безработица и по-бавния растеж (или застой) на заплатите. Това означава, че публичните пенсионни планове също ще бъдат засегнати поради по-ниските приходи от вноски и по-големия натиск на разходите.

Най-засегнати от финансовата и икономическата криза са по-възрастни работници,
които имат малко време преди пенсиониране, за да очакват възстановяване на пенсионните си спестявания и ако останат безработни, срещат големи трудности при намирането на нова работа. Конкретната глава, посветена на кризата и пенсиите включва нови изчисления за влиянието на дългосрочната безработица в по-късен етап от живота на човека върху доходите на хората в пенсионна възраст. Младите работници усещат по-слабо въздействието, тъй като обикновено на този етап от кариерата си спестяват по-малко и имат пред себе си по-дълъг професионален живот, през който да компенсират евентуалните загуби на пенсионните спестявания и пенсионни права. Хората, които вече са пенсионери и получават пенсии също страдат по-малко.

Чрез примери от пенсионните модели в ОИСР е показано как негативният ефект от
кризата върху пенсионните приходи е заглушен в много страни от мрежите за социално подпомагане и от данъчната система. Над 75% от възрастните хора в Австралия и около 65% от тези в Дания например, получават поне част от обезщетенията от схеми за социално подпомагане след проверка на доходите и имуществото. Стойността на тези права се увеличава, тъй като частните пенсионни фондове имат по-ниска доходност, а по този начин се постига защита на голяма част на хората с ниски и средни доходи. В Австралия, всеки допълнителен долар от частните пенсии се отразява като до 40 цента намаление в държавната пенсия. И обратно - всеки долар по-малко в частните пенсии води до 60 цента увеличение в полза на в държавната пенсия. Но в някои страни мрежите за социално подпомагане са или ще се окажат недостатъчни във времена, когато частните спестявания не са в състояние да допълнят пенсионните доходи на ниско или средно осигурените хора.

Изданието разглежда и оценява действията, които правителствата вече са предприели за смекчаване на ефекта от кризата. От главата става ясно, че пенсионните системи са били засегнати по два основни начина от програмите за икономически стимули, въведени от много правителства: това води до повишени плащания към възрастните хора и до използването на публичните пенсионни резерви за смекчаване на влиянието на финансовата криза. Дава се оценка и на пенсионната политика, на пазара на труда, мрежите за социално подпомагане, регулациите на частните пенсионни фондове и инвестиционния избор. Въпреки огромния краткосрочен политически натиск, за правителствата е наложително да се противопоставят на реакции, чиято целесъобразност заплашва стабилността и устойчивостта на осигуряването на пенсионните доходи. Дългосрочните предизвикателства на демографските промени и застаряването на населението не са отминали и трябва да бъдат взети предвид след като кризата отмине и икономиките започнат да се възстановяват.

Във втора глава на първа част са разгледани доходите и бедността на възрастните хора днес. Около средата на периода 2000 -2010 година нетните доходи на хората над 65 годишна възраст възлизаха средно на 82% от доходите на населението въобще в страните от ОИСР (като се отчитаха различията в размера на домакинствата). Но има голяма разлика между отделните държави. Бедността в сред пенсионерите на практика не съществува в някои държави, но в Корея например над 40% от възрастните живеят бедно. Средното равнище на бедността сред възрастните в ОИСР е 13,2%, в сравнение със средното равнище на бедност сред цялото население от 10,6%. В главата се разглежда как доходите и бедността сред възрастните хора могат да се развият в бъдеще в резултат на пенсионната реформа и социалните и икономическите промени.

Последните реформи в областта на пенсионното осигуряване са основна тема на третия специален раздел от част I на изданието. В актуализирания анализ от второто издание на „Пенсионен обзор" става ясно, че страните от ОИСР са продължили да реформират пенсионните си системи и в периода след 2004 година; фактически само в пет от тях са се случили малко или никакви промени. Тези неотдавнашни реформи са групирани около ключови  цели на пенсионната система: пенсионно осигуряване на работниците, адекватност на пенсионните обезщетения, финансова стабилност, икономическа ефективност (намаляване на нарушенията в предлагането на работна ръка и стимулите за спестяване), административна ефективност и сигурност на пенсионните доходите при различни рискове и несигурност.

Оценката на реформите показва, че периодът от 2004 до май 2009 година е по-скоро
еволюционен по развитие, а не революционен. Не е извършена нито една широко обхватна реформа на системата, за разлика от онези, които се проведоха в десетилетието до 2004. В някои страни като САЩ, Норвегия, Австрия и Ирландия, процесът на реформи вече е спрял напълно. В други страни, процесът на реформи се забави или дори тръгна в обратната посока. Законодателните промени в пенсионната система в Италия, например, бяха отложени. В Словашката република на работниците, които бяха обхванати от новите схеми с дефинирани вноски им бе позволено да се върнат обратно към държавната система за обществено осигуряване, а подобни обрати в реформата се обсъждат и на други места. Кризата може да доведе до по-нататъшни промени, които не са в съответствие с дългосрочната стратегия, необходима за постигане на устойчива пенсионна политика.

Последната глава на първа част като актуализира и допълва работата на предишното издание „Пенсионен обзор", разглежда частното пенсионно осигуряване. Тя се съсредоточава върху такива страни, където публичните пенсии са ниски и хората носят по-голяма отговорност за осигуряване на старините си. Въпреки това финансовата криза поражда реална тревога, особено като подкопава доверието на хората в частните пенсии. Въпреки това фискалните ограничения ясно сочат, че частните пенсии трябва да останат значителна част от уравнението при осигуряването на старините. Разгледани са политики, които стимулират хората да правят пенсионни спестявания, като са включени и автоматичното записване и данъчните облекчения.

В част втора на доклада са включени редица пенсионни показатели. Първите девет
показатели разглеждат индивидуалните пенсионни права, изчислени по пенсионните модели в ОИСР. Показателите отразяват ситуацията по данни от 2006 година. Изчисленията целят да покажат бъдещите права на работници, които са влезли на пазара на труда през 2006 г. и ще прекарат целия си трудов стаж при един и същи набор от правила. За работещите на среден доход, брутния коефициент на заместване на дохода - пенсия спрямо заплатата, която са получавали работещите - е средно 59% в 30-те страни от ОИСР. Въпреки това много държави предлагат отстъпки в подоходните си данъци за по-възрастните хора и повечето пенсионери не плащат вноски за социално осигуряване. Така средното заплащане, нетния коефициент на заместване на дохода (при отчетени данъци и вноски) е средно 70%. Коефициентът на заместване на дохода е разгледан отделно за мъжете и за жените, и при различни нива на доходите. В настоящото издание е включен и нов показател, който отразява коефициента на заместване на дохода включително и при частните доброволни пенсионни схеми.

Важен за правителствата обаче е не само коефициентът на заместване, но цялостният ангажимент за осигуряване на пенсия. Това се измерва с показателя за пенсионно богатство, който показва пожизнената стойност на обезщетението, като взема предвид разликите в пенсионната възраст в отделните страни, продължителността на живот и индексацията на пенсиите. Средно мъжете в Люксембург получават около 825 000 щатски долара пенсии през живота си, а жените - около 1 милион щатски долара. Люксембург може да е краен пример, но средната стойност на пожизнената пенсия от задължителни пенсионни схеми в страните на ОИСР се равнява на 400 000 щатски долара за мъжете и на 475 000 долара при жените.

Вторият комплект от четири показатели, отново включен за първи път в настоящото издание на „Пенсионен обзор", изследва широк от елементи на пенсионно осигурителните системи. Той дава информация за вноските и как ставките за пенсионно осигуряване са се променили във времето. В действителност ставките са били изключително стабилни, като се има предвид демографския натиск върху пенсионните системи, като са се увеличили средно от 20% през 1994 година на 21% през 2007 година. Въпреки това, този натиск е явен, ако се разгледат разходите на публичните пенсионни системи при втория показател, който се е увеличил със 17% по-бързо от националния доход за периода 1990 - 2005 година, от 6,2% на 7,2% от брутния вътрешен продукт. Индикаторът на пенсионните разходи включва и информация за задължителните частни пенсии и обезщетенията в натура, като например жилищни помощи и субсидии. Други два показателя за пенсионно осигурителните системи касаят частните пенсионни фондове, а данните обхващат доброволното частно осигуряване и стойността на активите на пенсионните фондове.

Последният комплект от четири показателя отразява средата, в която работят пенсионните
системи. Разгледани са три демографски показателя: продължителност на живота, раждаемост и коефициент на зависимост (брой на пенсионерите спрямо броя на хората в трудоспособна възраст). Данните за средните доходи, които отразяват много от другите показатели, може да се намерят тук.

И накрая, част III представя профили на страните и основните показатели на националните пенсионно осигурителни системи, определя последователни параметри и правила и основните резултати за индивидуалните пенсии: коефициента на заместване и пенсионното богатство. В началото на трета част е представена таблица с основните параметри и правила в 30-те страни-членки на ОИСР.