Държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването, когато встъпва в длъжност. Това предвиждат приетите на второ четене от парламента промени в Закона за администрацията, съобщи БТА.   До 30 април чиновниците трябва да обявяват и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, и основанията за тяхното получаване.   Министерският съвет може да създава съвети като постоянно действащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика, според гласуваните текстове.   Съветите се ръководят от премиера или от друг член на правителството и включват еднолични органи на изпълнителната власт или техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт.   В съветите ще могат да влизат и представители на местното самоуправление, както и на неправителствени организации. Те ще бъдат ръководени от председател. Общото ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя.

България е завършила 2011 г. с дефицит по Консолидираната фискална програма в размер на 2.1% от очаквания БВП, или 1.582 млрд. лв. в стойностно изражение. Това заяви днес Министерството на финансите, което публикува отчета си за изпълнението на бюджета за декември. Касираният дефицит е много по-нисък от заложения в КФП дефицит 1.963 млрд. лв., който съответстваше на 2.5% от БВП. А спрямо дефицита през 2010 г., бюджетната позиция се подобрява номинално с 1.24 млрд. лв. Отрицателното салдо по КФП за 2011 г. се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1.75 млрд. лв. и излишък по европейските средства в размер на 167.9 млн. лева. Фискалният резерв към 31 декември 2011 г. е в размер на 5 млрд. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2011 г. са в размер на 25.378 млрд. лв., или 33.3% от БВП, което представлява изпълнение от 96.8% на годишните разчети. Направените разходи са в размер на 26.96 млрд. лв., което е 95.7% от годишния разчет.Изпълнението на параметрите в частта на данъчните и неданъчните приходи е много близко до планираното за годината – отбелязва министерството. Отчетените данъчни приходи представляват 99.5% от планираните в бюджета. В номинален размер данъчните приходи възлизат на 20.592 млрд. лв. или 27% от БВП, а неданъчните приходи и помощите са в размер на 4.786 млрд. лв. или 6.3 % от БВП. Приходите от преките данъци възлизат на 3.676 млрд. лв. или 96.9 % от планираните за годината, приходите от косвени данъци са в размер на 10.625 млрд. лв. или 102.2 % спрямо годишния разчет. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 792,0 млн. лв., или 103.2 на сто спрямо разчета за 2011 година. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2011 г. са в размер на близо 5.5 млрд. лв., или 95.8 % от планираните за годината. Постъпилите неданъчни приходи и помощи към 31.12.2011 г. са в размер на 4.786 млрд. лв., което е 86.9 на сто от годишните разчети. Частта от вноската на Република България за общия бюджет на ЕС, изплатена през 2011 г. от централния бюджет възлиза на 779.2 млн. лв.

Собствениците на производствени, стопански и административни сгради с площ над 500 кв. м задължително да сключват договори за разделно събиране на изхвърляните от тях пластмаси, хартии, стъкло и метали. Това предлага депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров като част от промените в Закона за управление на отпадъците, който предстои да се гласува на второ четене в парламента.   Първоначалните текстове, внесени от екоминистерството, предвиждаха такива договори да се сключват само за търговски обекти над 100 кв. м. Целта е да се намалят изхвърляните на сметищата отпадъци и да се рециклират повече боклуци.   Ако новото предложение бъде прието, фирмите собственици на сгради над 500 кв. м ще трябва да плащат два пъти за изхвърляния боклук - един път на общината под формата на такса смет и втори път на дружествата за разделно събиране за отпадъците, които могат да се рециклират. Според Лазаров двете плащания са за различен вид боклуци.   На практика фирмите ще изхвърлят по-малко боклук в общинските контейнери, но таксата, която плащат на местните власти няма да намалее, ако това предложение мине. Въпреки че по закон таксата трябва да зависи от количеството смет, общините твърдят, че е трудно да се следи колко боклук изхвърля всеки гражданин или фирма. Затова пресмятат плащането според данъчната оценка на жилищните имоти, а на бизнес и производствените сгради - по отчетната стойност или данъчната оценка .   Промените в закона за отпадъците предвиждат още да се забрани на гражданите да продават за скрап стари вещи. Те ще могат да ги предават само на общините, при това безплатно, а целта е да се ограничат кражбите на метали. Местните власти трябва да направят площадки за събиране на метални отпадъци. За това ще имат две години. Голяма част от фирмите за изкупуване на скрап се обявиха срещу поправката, тъй като смятат, че тя ще доведе до много фалити.

Депутатите приеха решение за участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. От гласувалите 178 народни представители „за" бяха 129, един бе против, а 48 се въздържаха.   Текстът на решението гласи:   1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз   2. Подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз при следните условия:   2.1. Република България да приложи разпоредбите на Дял III от Договора след ратификация от Народното събрание   2.2. Участието в Договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави   2.3. Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл.5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори.

До момента едва 55 хиляди търговци са свързали касовите си апарати онлайн с Националната агенция за приходите (НАП), съобщи вицепремиерът Симеон Дянков в парламента. Крайният срок за свързване изтича на 31 март.   На практика на изискването отговарят едва една шеста от всички 300 хиляди търговци в България.   Онлайн наблюдението на оборотите на всички търговци в България бе въведено миналата година последователно за бензиностанциите, аптеките и търговците със зърно. Всички останали търговци, независимо дали са регистрирани по ДДС или не, трябваше да го направят до есента. Два месеца преди изборите обаче ръководството на ГЕРБ реши срокът да се отложи за 31 март 2012 г. По онова време едва 15 хил. търговци отговаряха на изискването.   Вчера Дянков не пожела да отговори на депутата от левицата Мая Манолова какъв ще е очакваният фискален ефект от мярката. Той заяви само, че в бюджета са влезли допълнително 89 млн. лв. от свързването на колонките за горива с данъчните. Манолова обаче му опонира, че това е едва 5% ръст на приходите от тази дейност, при положение че по същото време е имало увеличение и на акцизите.   За да приспособят касовите си апарати за директна връзка със сървърите на НАП, търговците трябва да дадат до 500 лв. за модем. Не всички модели апарати обаче могат да се приспособят.   Глобата за неспазване на изискването е от 300 до 1000 лв. за физическите лица и от 3 хил. до 10 хил. лв. за фирмите.