Изчерпани са квотите за международен автомобилен превоз на товари до Русия. Това означава, че българските производители, които са приели поръчки от руски контрагенти, не могат да доставят стоките. В основната си част това са изделия на хранителновкусовата промишленост, лекарства, санитарни материали. По силата на стара спогодба между България и Русия на превозвачите у нас се отпускат 10 хил. еднократни разрешения годишно, с възможност за увеличаването им с още 2 хил. разрешителни. През последните години обаче стокооборотът между двете държави се увеличи и българските производители успяха да увеличат пазарните си позиции в Русия.  

Предоговаряне на квотите обаче не е имало, което наложи вземане на мерки по спешност. От сайта на Министерство на транспорта става ясно, че министър Ивайло Московски спешно е отлетял за Казахстан, където ще се срещне с министъра на Руската федерация Игор Левин.  

Междувременно Изпълнителната агенция Автомобилна администрация също е създала организация за справяне с недоволството на превозвачите заради възникналия гаф. По разчети на агенцията 12 хил. разрешителни са крайно недостатъчни, за да се обезпечи превозът на товари от България към Русия. В момента служители на Автомобилната администрация извършват разследване дали раздадените до тук разрешителни са били усвоени правилно.

Днес, 17 октомври 2011 г., Европейската конфедерация на работодателите и индустриалците BUSINESSEUROPE, чийто член от българска страна е БСК, представи своя доклад „Нарастващото предизвикателство Китай".

Докладът включва препоръки за това как да бъдат преодолени предизвикателствата пред европейските компании при правене на бизнес с Китай. BUSINESSEUROPE прави и някои предложения за по-нататъшни действия с цел подобряване на двустранните отношения ЕС-Китай.

Докладът беше представен днес, 17 октомври 2011 г., в Брюксел, съвместно с Центъра за европейска политика.

Непосредствено преди официалното представяне на доклада, в края на изтеклата седмица, президентът на BUSINESSEUROPE Юрген Туман обсъди с комисаря по търговията на ЕС Карел де Гухт основните заключения от доклада, в контекста на актуалните икономически и политически проблеми на Стария континент. Г-н Туман изтъкна възможностите, които Китай предлага на европейските компании, но също така посочи сериозните предизвикателства и проблеми, с които европейският бизнес се сблъсква при търговията с Китай и с трети пазари.

Представяме речта на Юрген Туман по време на срещата му с комисаря Карел де Гухт.

ДАМИ И ГОСПОДА,

Пазарните реформи в Китай водят до впечатляващ икономически растеж и промяна на техните исторически пропорции. През последните 15 години Китай утрои своя дял в световния износ от около 5 на над 16%. Това поставя Китай доста по-напред от Япония (9%) и САЩ (12,5%) и само на крачка от ЕС (19%). Износът на Китай се повиши повече от пет пъти през последните 10 години (от около 201 млрд. евро през 2001 г. до 1189 млрд. евро през 2010 г.).

Китайските компании се превърнаха в страхотен конкурент в голям брой ключови индустриални сектори. Въпреки конкурентното предизвикателство, европейските компании успяват да се възползват от индустриалното развитие на Китай и ние сме убедени, че нашите компании ще продължат да се възползват, докато условията са подходящи.

Китай продължава да бъде специален случай за чуждестранния бизнес. Дали това е разпределението на ресурси, инвестиции или достъп до суровини - всичко все още се контролира от „командващите върхове" на китайската икономика. Несъмнено, има няколко предизвикателства, свързани с това обстоятелство.

Първо, Китай реализира силна индустриална политика, която предоставя преференциално третиране на китайските компании. Китайските държавни предприятия имат особени ползи от тези политики. Ние вярваме, че китайските индустриалци са достатъчно силни, за да се конкурират при равни условия. ЕС, който има опит в прилагането на правилата за конкуренция и върху държавните компании, е добър модел за бъдещи китайски реформи.

Второ, бихме искали да се постигне по-голяма публичност в обществените поръчки на пазара на Китай. Когато през 2001 г. Китай се присъедини към Световната търговска организация, се ангажира да стане страна по Споразумението за държавни поръчки. Десет години по-късно това все още не е факт.

Трето, съществуват ограничения за чуждестранната собственост, което нарушава достъпа до китайския пазар. Това намалява бизнес потенциала за чуждестранните фирми. В стратегически план, за ключовите индустрии е фактически невъзможно чуждестранни фирми да създадат независима основа на китайския пазар. Освен това, достъпът до китайския пазар е често зависим от прехвърлянето на технологии при нетърговски условия. Не случайно, ОИСР все още смята Китай за една от страните с най-много ограничения за чуждестранни инвестиции.

Четвърто, Китай постигна значителен напредък в рационализиране на своето законодателство в областта на интелектуалната собственост и увеличи усилията за прилагане на многостранни правила в тази област. Въпреки това, ефективното прилагане на правата върху интелектуалната собственост остава проблематично. Добрата новина е, че Китай е наясно с този проблем, тъй като той засяга все повече китайски компании.

И накрая, субсидиите. Те са широко разпространени чрез китайската икономика под формата на заеми при облекчени условия и др. Субсидиите са един много сериозен въпрос за европейската индустрия. Ето защо, ние призоваваме ЕС да се възползва от всяка възможност за оказване на натиск върху Китай за намаляване на субсидиите. Това включва и подкрепа за мерки за търговска защита от страна на Европейската комисия.

Китайските компании все повече се ангажират в търговията с Европа. Ние приветстваме това, тъй като този факт показва, че Европа е атрактивна и конкурентна за инвестиции дестинация. Въпреки това, ние не можем да не отбележим, че европейските компании не получават същото ниво на откритост в Китай. За да се преодолее тази ситуация, ние призоваваме двустранните преговори за насърчаване на инвестициите да се ускорят.

Друг въпрос, който трябва да бъде обсъден, е възлагането на обществени поръчки. Европейският пазар на обществени поръчки е отворен за международна конкуренция. В същото време, субсидираните китайски фирми се явяват на търгове в ЕС с по-ниски от пазарните разходи. Нуждаем се от равни условия и призоваваме ЕС и Китай да насърчат тази взаимна откритост в техните пазари за обществени поръчки.

Не на последно място, ние сме загрижени за провежданата от Китай агресивна политика по отношение на суровините. Наскоро Световната търговска организация излезе с осъдителна позиция по отношение на китайската политика за ограничаване на износа на някои ключови суровини. Признаването  на усилията на Китай да реформира сектора на минното дело не трябва да става за сметка на европейските компании. Призоваваме ЕС да приложи стратегическа политика за суровините, за да се справи с тези наши притеснения.

ДАМИ И ГОСПОДА,

На всички тези въпроси трябва да се дадат и ясни отговори - да се предложат механизми за тяхното решаване. Призоваваме за изграждане на една зряла връзка между ЕС и Китай.

Въпреки многото общи интереси между ЕС и Китай, има редица въпроси, по които позициите ни се разминават. Двете страни имат правото да защитят интересите си по силен за тях начин. Въпреки това, разногласията трябва да се преодоляват в дух на сътрудничество и прозрачност.

Заплахи, отмъщение или други неоправдани мерки ще попречат на евентуално общо решение и установяването на близки и дълготрайни връзки.

Също така, бихме искали ЕС да си сътрудничи с Китай като последователен блок от действия. Държавите-членки на ЕС не трябва да жертват общите цели за личен интерес.

За пример, ние бихме искали ЕС да реагира системно и да прилага правило за Тримата мускетари - ако една държава-членка на ЕС или основен интерес е застрашен, всички държави-членки на ЕС трябва да реагира, като едно цяло.

В системата на вече установения диалог ЕС-Китай бихме искали да видим:

• Работна програма за двустранни преговори за премахване на бариерите пред търговията и от двете страни;
• Глобални корекции на макроикономическите дисбаланси и валутните курсове;
• Напредък в преговорите по присъединяването на Китай към Споразумението на СТО за правителствените доставки или при преговорите за двустранно споразумение ЕС-Китай в областта на инвестициите.

Тези диалози няма да решат всички проблеми, но те могат да бъдат използвани ефективно, за да задълбочим икономическото сътрудничество и да засилим взаимното разбиране между хората от ЕС и Китай.

Благодаря ви много за вниманието.

 

***

Докладът „Нарастващото предизвикателство Китай" е публикуван на адрес http://www.businesseurope.eu/Content/Default.asp?PageID=568&DocID=29298.

Речта на Юрген Туман по време на срещата с комисаря Карел де Гухт е публикувана на адрес http://www.businesseurope.eu/content/default.asp?PageID=568&DocID=29299

С една година - до края на октомври 2012 г., се удължава срокът за изграждане на защитната мрежа по границата между България и Турция във връзка със спиране на разпространението на вируса на болестта шап. Това съобщава правителствената пресслужба.   Срокът е удължен поради необходимостта от технологично време за завършването на всички започнали процедури и за гарантиране на необходимите условия за проектиране и изграждане на защитната гранична мрежа.

На 19 септември 2011 г. иранска бизнес делегация от област Западен Азербайджан, водена от областния управител г-н Вахид Джалалзаде, посети БСК.

Тя бе посрещната от г-н Камен Колев - заместник-председател на БСК, Веселин Илиев - главен директор „Международно икономическо сътрудничество" и Веселин Манов - главен експерт.

Г-н Колев приветства гостите с добре дошли и ги запозна с дейността на БСК и бизнес средата в България. В. Илиев направи кратък преглед на двустранния стокообмен, като посочи, че все още директните контакти между бизнесмените на двете страни не са достатъчни. Търговията често се осъществява от посредници, обикновено турски бизнесмени, което понякога води до проблеми при изпълнението на сделките.

Г-н Джалалзаде благодари за топлия прием, оказан на иранската делегация. Той разказа за развитието на икономиката в областта, като изтъкна възможностите на селското стопанство, хранително-вкусовата и минната промишлености. През областта преминава основният път през Турция към Европа. Г-н Джалалзаде посочи, че има реални възможности за развитие на сътрудничество между бизнесмените от двете страни, като изтъкна, че България е най-близката до Иран страна от ЕС и може да бъде врата за иранските стоки и инвестиции към Европа.. Отправи покана българска бизнес делегация да посети провинция Западен Азербайджан. Помоли да бъдат информирани членовете на БСК за срещата, както и за предстоящия на 20 т.м българо-ирански бизнес форум във Варна.

Изразена беше готовност от двете страни за продължаване на връзките и оказване съдействие на българските и иранските бизнесмени за установяване на контакти и реализиране на съвместни проекти.

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2010 г. и възлиза на 7.2 млрд. лв. Това е с 2.9 млрд. лв. по-малко от салдото за 2009 година става ясно от публикуваните днес окончателни данни на външната търговия на страната за изминалата година.    По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2010 г. възлиза на 5.4 млрд. лева. През 2010 г. в сравнение с 2009 г. са изнесени повече стоки от всички сектори. Най-голямо увеличение се наблюдава при износа на „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 60.4%, и "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 39.1%. Това става ясно от данните за износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация. При вноса най-голям ръст е отчетен в сектора „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 42.9%, и „Минерални горива, масла и подобни продукти" - 28.6%. Спад се наблюдава единствено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства". През 2010 г. са изнесени стоки за 30.4 млрд. лв. - 33% повече в сравнение с миналата година. Спрямо същия месец на предходната година най-голям ръст при износа се наблюдава през месец юли - с 48.5%, а най-малък през месец февруари - с 10.8%. Внесени са стоки (по цени CIF) за 37.6 млрд. лв., или с 14% повече. През повечето месеци на 2010 г. се наблюдава увеличение на вноса в сравнение със съответния месец на 2009 г., като най-голям ръст се наблюдава през ноември с 41.1%. Спад се наблюдава през първите два месеца на 2010 г., съответно с 5.5% за януари и с 11.1% за февруари. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2010 година. Търговия на България с ЕС Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС еотрицателно и възлиза на 3.5 млрд. лв. за 2010 година. През 2010 г. износът на България за страните от ЕС се е увеличил с 24.6% спрямо предходната година и възлиза на 18.5 млрд. лв. Основните търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Те формират около 74.3% от целия износ за Общоността. Най-голям ръст се наблюдава съответно в изнесените стоки и услуги към Естония и Словения - 137.8 и 137.1%. Спад се наблюдава при износа за Кипър, Белгия и Малта. Вносът на България от страните от ЕС за 2010 г. се е увеличил с 11.2% спрямо 2009 г. и възлиза на 22 млрд. лв. С най-високи темпове расте внасянето на различни стоки и услуги от Малта (259.6%), Португалия (91.1%), Литва (55.5%) и Латвия (48.4%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от Естония и Чехия. Търговия с трети страни Външнотърговското салдо на България със страни извън ЕС е отрицателно и възлиза на 3.7 млрд. лв. за 2010 година. През 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 48.5% спрямо предходната година и възлиза на 11.9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия и Република Македония, които формират над 43% от износа за трети страни. Изнесените стоки за Турция са се увеличили с 55.6%, а тези за Русия - с 51.1%. Наблюдава се ръст на износа за Перу с 521.4% и за Република Корея - с 337.4%. Най-голям спад се наблюдава при износа за Обединените арабски емирства и Босна и Херцеговина. Вносът от страни, извън ЕС за  2010 г., се е увеличил с 18.2% спрямо предходната година и възлиза на 15.6 млрд. лв. Най-голям ръст бележи вносът от Египет (249.5%), Албания (139.8%) и Израел (91.1%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия.