Връщане на безмитните магазини и бензиностанции по сухопътните граници предвижда внесеният в НС проект от независимия депутат от партия РЗС Емил Василев. Това съобщи Василев пред “Труд”. Търговските обекти по сухопътните граници с Турция, Сърбия и Македония бяха затворени през 2008 г. след доклад на Еврокомисията, че фришоповете са средища на организирана престъпност и корупция. Оттогава безмитна търговия има само по летищата и в самолетите въпреки многократните опити на различни депутати, бизнесмени и организации да върнат фришоповете. “Предложението ми е израз на национално достойнство, пък и в условия на криза не можем да лишим бюджета от 100 млн. лв. годишно”, смята Василев. Нито един от разпитаните от “Труд” депутати от ГЕРБ обаче не пожела да се ангажира с предложението.

Министерство на външните работи и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, чрез Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), организират българска национална изложба в изложбен комплекс Doha International Exhibition Center, гр. Доха, Катар (13-15 март 2012 г.).

Националната изложба в Държавата Катар ще бъде най-мащабното към момента представяне на:

- експортния потенциал на България в Арабския свят и Близкия Изток;

- България като атрактивно място за инвестиции и туристическа дестинация.

Проявата ще допринесе за насърчаване развитието на търговските и икономическите връзки и партньорства в деловите среди на двете страни. България ще бъде представена като надежден партньор, предлагащ конкурентни стоки и услуги, отговарящи на високите световни изисквания за качество.

Засилен интерес от катарска страна е проявен към следните браншове:

- лека промишленост,

- туризъм,

- селскостопански сектор и хранително вкусова промишленост (минерална вода, розово и етерични масла, месно и млечно производство, зърнена индустрия, сладкарски изделия, консервна промишленост),

-  архитектура и строителство,

-  здравеопазване,

-  електроника и машиностроене (помпи, двигатели, асансьорни системи, проучване и добив на нефт и газ),

- финансов сектор и услуги, продукция на отбранителната индустрия с гражданско предназначение, охранителни системи, ИКТ и др.

 

По време на изложението ще бъдат проведени мероприятия с бизнес насоченост:

- инвестиционен форум,

- двустранни бизнес срещи, представяне на туристическия потенциал на България.

Ще бъде предоставена възможност за презентациии на български бизнес организации и фирми.

Българската национална изложба ще бъде официално открита от г-н Бойко Борисов, министър - председател на Република България, придружен от официална правителствена делегация.

Националното участие е на обща изложбена площ от 2500 кв.м. в самостоятелна палата на изложбения комплекс Doha International Exhibition Center. Местата за представяне на участниците ще бъдат обособени тематично, съобразно със спецификата на предлаганите стоки и услуги.

На включените за участие български предприятия ще бъде осигурено:
-  Изложбена площ и щанд (включва 1 маса, 2 стола, 1 информационен деск, подово покритие, осветление,  надпис с името на предприятието);
-  Спедиция на  експонати и фирмени рекламни материали (до 80 кг);
-  Вътрешен транспорт;
-  Реклама и информационни материали, в т.ч включване в каталог на участниците;
-  Съдействие при митническо освобождаване.

* В случай на недостиг на предоставените от националния бюджет средства за изграждане на конструкция, разходите следва да бъдат разпределени пропорционално между участниците, за което ще бъдете информирани своевременно. Съгласно Регламент (ЕО) №1998/2006 участието на националната изложба се счита за минимална помощ.

Фирмите участници в изложбата следва да поемат следните разходи:
- Разходи за издаване на виза;
- Разходи по хотелско настаняване и самолетен билет (около 1200 евро);
- Допълнителни услуги и оборудване за щанда (в случай на заявено желание).

ИАНМСП организира пътуване и хотелско настаняване за участниците в изложбата. Qatar Airways предоставя преференциални цени за българските участници в мероприятието.

Окончателната подробна програма на мероприятието ще бъде съобщена на утвърдените за участие предприятия, веднага след уточняването им с приемащата страна.

Предприятията, желаещи да се включат в организираната от ИАНМСП Българска национална изложба в град Доха, Държавата Катар (13-15 март 2012 г.), трябва да предоставят следните документи:
- Заявка/договор за участие в 2 оригинала (по образец);
- Декларация за получени минимални помощи (по образец).

Всички документи следва да бъдат подписани и подпечатани от представляващия предприятието.

При интерес от Ваша страна, моля да изпратите пълния набор от документи по пощата или по куриер в срок до 25 януари 2012 г.

За допълнителна информация:

Траян Трендафилов - тел. 02/ 9329 231, e-mail: traian@sme.government.bg

Росица Асенова  - тел. 02/ 9329 233, e-mail: assenova@sme.government.bg

Елица Попадийна - тел. 02/ 9329 258, e-mail: elitza@sme.government.bg

Николина Георгиева - тел. 02/ 9329 247, e-mail: ngeorgieva@sme.government.bg

Присъединяването на Русия към Световната търговска организация (CТО) ще направи по-интензивна търговията между България и Руската Федерация. Това заявиха след среща в Женева икономическите министри на двете страни Трайчо Трайков и Елвира Набиулина. Двамата участваха в Осмата сесия на министерската конференция на Световната търговска организация (СТО), по време на която бяха одобрени условията за присъединяване на Руската Федерация към организацията. Преговорите за присъединяване на шестата най-голяма икономика в света към СТО продължиха 18 години. С присъединяването на Русия на практика многостранните правила вече ще регулират 97% от световната търговия. Цялостното прилагане на ангажиментите и разпоредбите на СТО ще доведе до значително подобряване на достъпа до пазара за българските стоки и услуги, подчерта министър Трайков. По думите му през следващите няколко години се очаква да се увеличи износа на стоки в резултат на пълното прилагане на тарифните ангажименти. Значителни ползи за българските оператори ще допринесат законодателните реформи и намаляването на практиките, нарушаващи свободната търговия, допълни още министърът. Присъединяването  на нови държави към СТО е едно от най-важните постижения на Осмата министерска конференция, заяви в изказването си на форума министър Трайков. Според него това ще укрепи правилата на организацията и изпраща ясно послание за успешно приключване на текущия кръг многостранни търговски преговори и намирането на вярно решение срещу протекционизма. България се обяви за интензифициране на многостранните търговски преговори от кръга Доха и за постигане на конкретни договорености в краткосрочен план за улесняването на търговията, нетарифните бариери и въпроси за продължаване на интеграцията на най-слабо развитите страни. Очаква  се конференцията да приеме решения и за пълноправно членство в организацията на Самоа и Черна гора. Министрите на страните членки на СТО ще одобрят и редица решения, свързани с електронната търговия, правата върху интелектуалната собственост и условията за достъп до пазарите на обществени поръчки в държавите-членки. На заседание на Комитета по държавните поръчки на ниво министри преди конференцията, успешно приключиха преговорите за ревизиране на Споразумението по държавните поръчки на СТО. Документът е подписан от 42 страни. С постигнатите договорености се подобряват условията за достъп до обществени поръчки на пазарите на трети страни. Новите разпоредби ще допринесат за по-ефективното използване на публичните ресурси в редица сектори, включително инфраструктурни проекти, обществен транспорт, оборудване за болници и др. Това ще даде достъп и на българския бизнес до пазара за доставчиците на държавни поръчки, който в световен мащаб се оценява между 80 и 100 млрд. долара годишно. 

През първите десет месеца на годината България е изнесла в чужбина продукция за 32.6 млрд. евро и е внесла за 36.8 млрд. евро. Износът нараства с 31.3% на годишна база, а вносът с 22.3%. Търговският дефицит, формиран през периода, възлиза на 4.154 млрд. лв., което е с над 1 млрд. по-малък дефицит спрямо минуса през първите десет месеца на миналата година. Износът на България за Европейския съюз възлиза на 62% от общия ни износ за първите десет месеца на годината. През същия период на 2010 г. този процент беше 61.2%.   През октомври износът за страните от ЕС нараства с 19.5% на годишна база, до 2.123 млрд. лв. - при 1.777 млрд. лв. през октомври 2010 г. Но през септември прирастът на износа на годишна база беше по-висок, 22.7%. Все пак, изнесената през октомври продукция за ЕС е с почти 60 млн. лв. по-висока спрямо износа през септември. През октомври за шести пореден месец успяваме да изнесем продукция за над 2 млрд. лв. за страните от Европейския съюз.   Справка в базата данни на НСИ показва, че в историята на българската икономика е имало само седем подобни месеца – и всичките те са през 2011 г. Октомври е един от тях. Налага се изводът, че макар да има някакъв признак на леко забавяне в годишния прираст на месечна база, износът ни за Европейския съюз се развива много позитивно и на база официалната статистика не може да се твърди, че към края на октомври износът на България за ЕС е понесъл някакъв негатив от европейската дългова криза. Това обаче е главният акцент в изказванията на българските икономически политици след местните избори в края на октомври: българската икономика може да пострада заради дълговата криза в ЕС. Предстои да видим, дали действително е налице по-сериозно забавяне в последните два месеца на годината – или беше проведено класическо сплашване, с цел ограничаване на разходните претенции във връзка с приемането на бюджета за 2012 г. Що се касае до износа за трети страни, той нараства с 28.8% на годишна база за периода януари – октомври.   Прирастът през октомври е 16.4%, а през септември 14.4%. Общо 12.4 млрд. лв. е стойността на българския износ за страните извън ЕС за първите десет месеца. От началото на годината, търговският ни дефицит /цени FOB – CIF/ с ЕС е 1.123 млрд. лв., след над 2.37 млрд. лв. за периода година по-рано. С трети страни дефицитът ни достигна 3.03 млрд. лв., след като миналата година по това време беше 2.854 млрд. лв. Като цяло външната търговия за България показва добра динамика – с едно огромно изключение. Трън в очите и черна дупка в платежния баланс е огромният търговски дефицит на България с Русия, който продължава да се разширява с ударни темпове.   При положение, че за десетте месеца на тази година Русия е изнесла към България стоки за 6.64 млрд. лв., тя е склонила да внесе от нас стоки само за 840 млн. лв. Ако през първите десет месеца на 2010 г. бизнесът с Русия ни е вкарал в 4.1 млрд. лв. дефицит, този минус през тази се е надул до 5.8 млрд. лв. Тоест налице е над 40% ръст на търговския дефицит с Русия. Това е фактор с политическа тежест.

В последно време акцент в изказванията на българското правителство са икономическите затруднения, които ни очакват във връзка с кризата на еврото – евентуална рецесия в еврозоната би довела до спад в търсенето на български стоки в чужбина и съответно до рецесия у нас.   Структурата на българския износ е такава, че има основания да се съмняваме в подобно заключение.   Правителството на България е изправено пред изблик от претенции за по-високи доходи и в желанието си да съкрати бюджетния дефицит догодина, то е заинтересувано населението да храни по-ниски очаквания за бъдещото си богатство.   В хода на месец декември ще бъде публикувана статистика, която ще даде по-ясна картина за развитието на българския износ през есента.   Последните данни, с които разполагаме са само сигнали и настоящото изложение е по-скоро хипотеза, отколкото анализ. Но те говорят, че българския износ е в отлично състояние и ще продължи да помага на статистиката за отчитане на икономически растеж.   Необходимостта от инвестиции за продължаване на тази благоприятна тенденция отлично се вижда от министерствата, така че самите представители на правителството най-вероятно съзнават колко опасна игра играят по острието между отпъждането на потенциалните инвеститори, изразявайки песимизъм – и удържането на разходите и цените ниски.   Мед, зърно, дърва – както в Древността     Данните на БНБ за износа, обобщени по основни търговски партньори и региони, показват, че старите страни – членки на еврозоната, т.нар. ЕС – 15, са най-важни за българския износ. За първото полугодие на 2011 г. в тази посока са изнесени стоки на стойност 4.44 млрд. евро, което е почти 47% от общия износ за периода.   За сравнение, към новите страни – членки, присъединили се през 2004 г. и Румъния през 2007 г., за полугодието са изнесени стоки за 1.48 млрд. евро. За Балканите износът е 1.51 млрд. евро, за останалите европейски държави 764.6 млн. евро, за Азия 729.5 млн. евро, за Америка 221.4 млн. евро, за други държави 486.4 млн. евро.   Данните показват още, че суровините и материалите са основната част от нашия износ. За Западна Европа за първото полугодие са изнесени сурови стоки за 2.063 млрд. евро, за новите членки 807 млн. евро – което е 77% от общия ни износ, за останалите страни изнасяме сурова продукция за 1.625 млрд. евро. За цялото полугодие, суровините и материалите представляват малко над 47% от целия ни износ.   Да преценим, има ли опасност за тези сурови 47%? Предположението ми е, че по-скоро не. Основната заслуга за българския суров износ имат цветните метали, зърното и отчасти дървесината. Тези продукти са изложени на циклични конюнктурни въздействия, но България успява да ги предложи на пазара на много конкурентни цени.   Коментарите на търговците от зърнения сектор в САЩ показват, че пшеницата от Черноморския регион в момента е най-търсена глобално, защото е по-евтина с 10 до 15 долара на тон от френското или щатското зърно.   Българската пшеница намери добър пласмент в Северна Африка – може би за сметка печалбите на родните фермери. Докато поддържаме конкурентни цени и в близост до нас има държави с хранителен дефицит, този износ няма да спадне. Тук не дискутираме политиката на аграрните субсидии от ЕС и българското правителство. Ясно е също така, че зависим от небето, от климата.   Другият ключов елемент от българския износ, металите, са пазар, който в момента се намира в супер цикъл на търсенето. Актуалната цена на медта е 7947 долара за метричен тон. Сведения от индустрията показват, че производителите се чувстват напълно комфортно при тази цена. Въпреки че цената на медта в последно време е волатилна предвид опасенията за глобална рецесия, българските мини и обогатителни мощности могат да я доставят и на 30% по-ниска цена – а в Китай продължава да няма медни руди.   Нещо повече, България произвежда не мед, а меден концентрат, който се извозва до завода на Аурубис в Орлен, Белгия, по наистина отлични цени. Това обяснява защо България отчита толкова голям излишък в търговията с Белгия: 892 млн. лева излишък при 1.417 млрд. лв. износ от началото на годината до края на август, според паралелните данни на НСИ.     Дървесината пък е част от обяснението защо България успява да постигне толкова висок износ за Балканите, категория включваща и Турция. 58% от балканския ни износ са суровини и материали. Изводът от всичко това е, че половината от българския износ е сравнително имунизиран от конюнктурните цикли заради конкурентните си цени и географска локация. Статистиката ясно показва, че никога по-рано България не е постигала подобно търсене на суровините си и това най-вероятно се дължи на предимно чуждестранната собственост на износителите, които осигуряват достъп до пазари.   Интелигентният износ   България се радва на голям прираст в износа на инвестиционни стоки през първото полугодие. Само за Западна Европа са изнесени инвестиционни стоки на стойност 887 млн. евро, което отново е своеобразен рекорд. Има ли опасност този износ да секне, щом икономическият растеж се забави? По-скоро не.   Силно развитата икономика на Западна Европа не случайно е направила място за нашите „инвестиционни“ стоки. Тя не просто ги е внесла, а ги е включила във веригата на доставките си. Не можем да очакваме българските технологични стоки изведнъж да са станали по-търсени в наситената икономика на Запад. По-скоро финансовата криза ни е дала шанс: разчистила е място за българския технологичен износ, като западните фирми са се възползвали от по-ниските цени и заплати и данъчните облекчения в нашата страна. Пазарите за български машини и съоръжения са се създали постепенно, също благодарение на чуждестранната собственост в нашите предприятия.   Така че можем да очакваме и този пазар да бъде запазен при евентуална криза на еврото. През полугодието на 2011 г. е налице 40% ръст на инвестиционните стоки на годишна база след 37% годишен прираст през 2010. Дори да се върнем на дъното от 2009 г., когато за полугодието бяха изнесени инвестиционни стоки на Запад в размер на само 459 млн. евро, ще загубим износна продукция за не повече от 4% от цялото, което не оправдава черните пророчества. Но по-горе посочих защо мисля, че този износ не само ще бъде съхранен, но и има шанса да нараства.   Ето още едно силно потвърждение за това: през юли и август, когато дълговата криза вече бушуваше, износът на инвестиционни стоки общо за света е 546 млн. евро, а през същите два месеца на спокойната 2010 г. беше за 440 млн. евро. Юли и август през 2009 г. изнесохме инвестиционни стоки за 335 млн. евро, а през 2008 г. - за 400 млн. евро. Твърде скоро спечелихме това леко предимство, за да треперим вече, че можем да го изгубим. България не е в Южна Европа   Друг голям страх за износа, който волно или неволно се засажда у нас, е че страните поразени от дългова криза в Европа ще спрат да купуват български стоки. Точно напротив се случва – говорят данните на НСИ към края на август, които са в левове по цени FOB. Износът ни за Гърция за първите осем месеца е нараснал със 7.1% на годишна база. Износът ни за Италия се качва с 2.4%. Износът за Испания скача с 14.5%. Износът за Ирландия, малък по обем, се надува с 60%, а за Португалия със 73%.   Страните в дългова криза изпитват затруднения на потребителския пазар – тоест те имат по-голям интерес да внасят евтините български продукти. Но има нещо даже по-важно: големите дефицити, които години наред поддържахме с Австрия и Германия, започват вече да работят за нас: внесените машини позволяват у нас да се създава повече продукция, която намира търсене на западните потребителски и индустриални пазари. Износът ни за Германия скочи с 57.4% за първите 8 месеца и дефицитът ни с машината на Европа е почти изтрит, след износ за 3.125 млрд. лв.   В този ред на мисли, за България е изгоден и ръстът на вноса от Гърция, който през 2011 г. заличава традиционните ни търговски излишъци с южната съседка. България постепенно намира мястото си в структурата на европейската икономика и започва да играе важна междинна роля.   Страданията на българската икономика, която през последните 10 години мина по трудния път към развитието, започват да се отплащат.   Общо страните с проблеми да финансират дълга си (приемаме, че Белгия и Франция не са такива), в момента поемат под 29% от общия ни износ, тоест дори срив в Средиземноморието няма да ни повлече надолу.   Странични валутни ефекти   Фиксираната валута, с която българската икономика работи от 15 години, осуети възможността да се използват по-ниски валутни курсове за придобиване на конкурентоспособност на износа. Българската икономика беше принудена да се научи да произвежда наистина евтино, за да може да изнася.   Благодарение на сътрудничеството между синдикати, правителство и работодатели, заплатите бяха удържани ниски, докато производителността на труда нарастваше. Това заключи цените на вътрешния пазар. Докато българинът не излезе в чужбина, сякаш всичко е наред: по данни на МВФ за 2010 г., в България левът има 1.89 пъти по-висока покупателна способност, отколкото ако се обърне в евро и с него се пазарува в една средна европейска страна.   Не ни ли казва това и статистиката на Евростат, че енергийната интензивност на българската икономика е пет пъти над средната за ЕС? Интензивността се измерва в петролен еквивалент на 1 създадено евро в БВП. Не само, че левът е подценен спрямо еврото, ами и българската икономика с толкова ниски разходи за труд произвежда действително евтина продукция.   Но чак толкова ли е важен за нас износът? И да, и не. Износът на суровини не е направил никоя държава богата.   Дори в кратък период забавянето на износа може да се компенсира от съответен спад на вноса. У нас даже това става превантивно: експресните данни на НСИ показват, че през третото тримесечие на 2011 г. вече се вижда спад на вноса, докато износът продължава да нараства. При средно за деветмесечието 67% дял на износа в БВП и 62.9% дял на вноса, през Q3 износът формира 68.4% от БВП, а вносът само 56.9%.Произтичащото от забавянето на износа покачване на безработицата е действителен проблем. Но правителството няма смисъл да стои бездейно и изплашено в лицето на този риск. Работни места се създават с инвестиции; бюджет 2012 г. показва, че са подготвени повече средства за капиталови инвестиции.   Министерството на икономиката определи електрониката и електротехниката, фармацевтиката и здравеопазването, чистите технологии и биотехнологиите като свои инвестиционни козове. Нека тогава се придържа към заключението си и не жертва тези отрасли – кълнове, от които зависи бъдещото ни богатство, в полза на увеличаване на суровия износ и противоречива ядрена и фосилна енергетика.   Напълно разбираемо е социалното недоволство, което се разразява тези дни у нас. Българинът продължава да се чувства най-беден в Европейския съюз и същевременно губи една от малкото си придобивки – сигурността на ранната пенсия и евтините сравнително добри здравни услуги. Лесно е в такъв момент да се експлоатира негативната нагласа колко сме зле.     Силни са аргументите и на другата гледна точка: у нас има благоприятни икономически сигнали. Обаче сме изпаднали в абсурдна ситуация: при срив на преките чуждестранни инвестиции управляващото правителство на всеослушание да внушава, че България е в рисковата зона, заплашена и зле. Все пак, има всички основания да не губим надежда, ако и да не се давим в оптимизъм.