ОТНОСНО: Прието на 18.01.2012 г. Решение на Народното събрание на Република България за забрана на проучванията и добива на шистов газ.

С приетото на 18.01.2012 г. Решение на Народното събрание, в отговор на изразени обществени настроения срещу добива на т. нар. шистов газ, се въведе перманентна и безсрочна забрана за търсене, проучване и добив на нефт и природен газ, чрез прилагане на набор от технологии (изброени в решението), за чието пряко или косвено въздействие върху компонентите на околната среда на територията на страната все още липсват целенасочени и надлежно разработени експертни анализи и оценки.
В тази връзка считаме, че така приетото решение следва да се разглежда само като временна превантивна мярка до приемането на адекватно и съответстващо на европейската практика регламентиране на дейностите, екологичните изисквания и нормативните ограничения при изпълнението на инвестиционни проекти за проучване и оценка на ресурсния потенциал от неконвенционални нефтени и/или газови находища (вкл. на шистов газ) на българската територия, континенталния шелф и изключителната икономическа зона в Черно море. С оглед настоящите и бъдещи приоритети пред индустрията и енергетиката в страната, считаме че всякакъв друг подход за решаване на проблема би бил необоснован и в разрез с националните интереси.

Като браншова организация, представляваща компании със сериозен опит и традиции в геологопроучвателния и добивния сектор, бихме желали да изразим своите опасения и да насочим вниманието на заинтересованите страни към следното:

Формулираните текстове на т.1 и т.3 от решението на Народното събрание създават възможности за противоречиво тълкуване и прилагане на наложените забрани върху традиционни и задължителни технологии и операции при прокарването и поддръжката на сондажи в конвенционалните находища на нефт и природен газ с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия за българския енергиен пазар.

Целта и волята на законодателя, приел решението, е да се наложи забрана и да се санкционира прилагането на технологиите за хидравлично разбиване и фракинг, използвани конкретно за проучване и добив на шистов газ. Точки 1 и 3 от решението обаче не съдържат категорична позиция за забраната именно в тази насока. Напротив, те смесват дейностите по търсене и проучване в перспективни площи с цел откриване на конвенционални източници на въглеводороди, с тези по въздействие на пласта с цел проучване и/или добив на шистов газ. Предвид горното, считаме за наложително да бъдат ясно и компетентно разграничени стандартните и общоприети в световната сондажна практика методи и технологии, извършвани на големи дълбочини, при високи (над посочените в решението на Народното Събрание 20 атмосфери) пластови налягания и осигуряващи нормалния процес на сондиране, циментации, ремонти на обсадни колони, операции по ликвидиране на технологични аварии и фонтанирания на въглеводороди и др. от неконвенционалните методи за проучване и добив на шистов газ, попадащи под забраната на приетото от Народното събрание решение на 18.01.2012 г.

Във връзка с гореизложеното призоваваме заинтересованите страни и отговорните институции за по-задълбочен и отговорен подход към решаване на този важен за българската индустрия въпрос, като се отчетат всички последствия, произтичащи за икономиката и енергетиката на страната.

За контакт:     инж. Иван Андреев
        Изпълнителен директор БМГК
        Тел.: 02-8229373
        Email: director@bmgk-bg.org

1000 нови работни места ще бъдат разкрити в 3 рудника - “Върба -Батанци”, “Шахоница” и “Печинско”, обяви в Мадан министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Заедно с вицепремиера Симеон Дянков той откри рудник “Върба - Батанци”, в който ще работят на 350 души.   30-годишната концесия на рудника, който е с площ 1307,2 дка, спечели обединение от КЦМ-Пловдив и “Минстрой Холдинг” София. На церемонията в сряда присъстваха управителят на обединението “Върба-Батанци” АД Николай Вълканов и Стоян Пехливанов от КЦМ- Пловдив. Според тях обединението затваря производствения процес от началото до края, което е най-печелившо за този бранш. Запасите в рудника са от 3 млн. тона оловно-цинкова руда. Инвестициите, вложени за 1 година във “Върба-Батанци” са близо 22 млн. лв., съобщи Вълканов.   “Между 60 и 80 млн. лв. на година ще остават в общините от концесиии на природни богатства”, обяви финансовият министър Дянков. Той припомни, че с промяната на закона, от началото на т. г. 50% от парите от концесиите вече се връщат в общините. Дянков добави, че доскоро концесиите за подземните богатства са били разделени между 3 министерства - икономическото, строителното и на екологията. Сега вече са само в икономическото ведомство и процедурите по отдаването им са много по-бързи.  

Миньорският синдикат ще иска от НЕК да вдигне цената на въглищата. Това заяви при посещението си в Перник председателят на Федерацията на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев.   Промяната ще даде възможност както на държавния рудник "Марица Изток-3", така и на частните въгледобивни предприятия да акумулират средства. С тях впоследствие ще може да бъде финансирано изграждането на съоръжения, с които да се изпълнят екологичните изисквания на Евросъюза. Това става ясно от информацията на вестник "Съперник". Въгледобивът в България има бъдеще и ние трябва да положим усилия да създадем условия за неговото развитие, защото той осигурява най-важното за една държава- независимост в доставката на енергийно гориво каквото са въглищата. Това коментира синдикалистът. Според него, ако преди десетина години не бяха унищожени подземните рудници, сега само в България щеше да има не по-малко от 15 000 работни места. Миналата седмица в миньорската федерация е получено писмо от председателя на синдикат "Солидарност" в Полша. В документа той предлага на българските си колеги да се солидиразират в борбата си за оцеляването на въгледобивния отрасъл до 2025 година.  По този повод Токмакчиев коментира: Неговото предложение е да положим усилия и да убедим ЕС в необходимостта въглищата да бъдат използвани като енергийно гориво. За целта ще трябва да се гарантира тяхното декарбонизиране. Това означава да се организира извличането на вредните елементи и тяхното транспортиране и депониране в предварително изградени бетонни контейнери в земните недра.

През март доставките на нефтени продукти на българския пазар показват чувствително нарастване спрямо по-късия зимен месец февруари, но остават под нивата на предходната година – показват данните на НСИ за енергийните продукти в третия месец на годината. Доставени са 46 хил. тона бензин и 92 хил. тона дизелово гориво. На годишна база отчитаме понижение от 13% в доставките на бензин и цели 27% в доставките на дизел.

Това най-вероятно се дължи на по-високите цени на горивата, но може и да е показател за свита икономическа активност. 9% е спадът в доставите на пропан – бутан. Общото понижение в доставките на нефтени продукти на българския пазар през март е 26.5% на годишна база, до 222 хил. тона. Спрямо февруари 2011 г. с доставени 124 хиляди тона отчитаме ръст от 79%.

През март 2011 г. в България са произведени 41 млн. куб. м. природен газ, което е своеобразен рекорд. Това количество се равнява на 11.8% от доставените на нашия пазар количества за месеца, 348 млн. куб.м. През март спрямо февруари е доставен с 3.33% по-малко природен газ, а спрямо март 2010 г. - с 9% повече. На нашия пазар през март са доставени също така 3286 гигават часа електроенергия, приблизително колкото и през февруари, но с 5.2% повече спрямо миналата година.

Производството на ток през месеца е било 4401 гигават часа, или с 10.55% повече, отколкото година по-рано. В производството на твърди горива /въглища/ отчитаме 27% годишен ръст до 2.885 млн. т. Общите доставки възлизат на 3.145 млн. т.

Към края на миналата година на територията на България действат общо 133 концесии за добив на подземни богатства, администрирани от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съобщи пресслужбата на кабинета. Постъпилите приходи от концесионни плащания по тях през миналата година са в размер на 37 504 030 лв. Това е със 17.7 на сто повече спрямо 2009 г.   Разпореденият от закона минимален дял от 30 на сто от приходите от концесионни такси са преведени по бюджетите на общините по местонахождение на концесионните площи. Министерският съвет е одобрил днес годишните доклади за 2010 г. на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката. През 2010 г. са сключени осем нови концесионни договора, като шест от тях са за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, и два - за добив на природен газ.   От 2011 година Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е единственият орган за управление на подземните богатства в България.     Сумата от 37 милиона може да изглежда значителна, но не и на фона на преотстъпените природни богатства, които струват милиарди.   По принцип отдаването на природните богатства на частни компании рядко носи значителна печалба на държавата.   То донякъде е добро на местно ниво, защото води до допълнителни инвестиции в инфраструктура и откриване на работни места, но често те са с ниско качество.   Проблемът е, че много от най-големите концесионери са чуждестранни компании, а голяма част от продукцията е предназначена за износ. Така българските подземни богатства и печалбата от тяхната продажба се изнасят, от което губи цялата икономика.   Пример за добра практика е концесията за добив на природен газ в шелфа на Черно Море, близо до Каварна, отдаден на шотландската компания "Мелроуз рисорсиз".   Дружеството е с ясна собственост на капитала. Освен това добият газ се продава на вътрешния пазар и то на конкурента цена. По този начин се намалява енергийната зависимост на страната ни от Русия, като се развива собственото производство.   На другия полюс са концесиите за добив на метални руди. Само през миналата година България е изнесла цветни метали за 3.5 млрд. лева. На фона на тази сума приходите, отчетени от министерството на икономиката, изглеждат много малки.