С 46 лв. са скочили заплатите ни от октомври до декември, показват данните на Националния статистически институт. Ако през октомври средната заплата е била 706 лв., то през декември трудовото възнаграждение скочило на 752 лв. Най-голямо е било увеличението в системата на образованието, където учителите са взели с 13.4% повече от обикновено.   В енергетиката също са плащани по-високи заплати.   Не са стояли на едно място и в секторът "Държавно управление", където трудовите възнаграждения са се подобрили със 7.3%. Статистиката на НСИ показва, че най-високи са заплатите в телекомуникациите, където средното възнаграждение е 1 710 лв. Енергетиката е следващата с доход от 1 597 лв. месечно, а на следващо място са финансовите и застрахователните дейности, където се работи за 1 544 лв. на месец. През последното тримесечие на миналата година редиците от работещи на трудов договор са оредели с 56 хиляди и 400 души., показват данните на националната статистика.   В края на декември данъкоплатците са 2.13 млн. души. Зад тази тенденция на рязко намаление стои и сезонният фактор, тъй като от традиционно към септември статистиката брои и сезонно заетите. Това се вижда и от данните за това в коя от дейностите има най-голям отлив на работещи.   Според НСИ "Хотелиерството и ресторантьорството" е освободило 17.4% от служителите си спрямо септември, "Селското стопанство" е уволнило 14% от работниците, а "Строителството" - 5%. Сравнението на годишна база дава по-ясна представа за това в кои отрасли на икономиката се освобождават най-много служители. В сравнение с декември 2010 година работещите на трудов договор у нас със с 15 хиляди и 400 души по-малко, като най-голяма намаление на работещите има в преработвателната промишленост (-18.9 хил. души), търговията (-11.7 хил. души), строителството  (-8.9 хил. души).

Възрастта за пенсиониране да започне да расте от догодина с три или с шест месеца - за това се обяви председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова в Денят на „Дарик". По думите на Стоянова е твърде отдалечено във времето пенсионната възраст да започне да расте от 2021 г., но в никакъв случай увеличението не трябва да бъде рязко. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова се обяви и против увеличаването на минималната работна заплата догодина. По думите й ръстът на минималното възнаграждение от 270 на 290 лева би натоварило повече бизнеса, отколкото бюджета. Затова е по-разумно да се обвърже с производителността на труда, а не за пореден път да бъде административен акт. Ето какво още каза Стоянова пред Дарик:   Чухме една доста тежка оценка за бюджет 2012 г. от проф. Йордан Христосков, който го нарече бюджет на нищо-правенето и отбеляза, че в него няма реформи. Как бихте могли да оборите тези аргументи и всъщност бюджетът вписва ли се в това, което финансовият министър обещава от самото си идване - че ще дава пари единствено и само срещу реформи.   Значи, аз бих разгледала нещата в два аспекта. Във връзка с твърдението на г-н Христосков, за него бюджет 2012 г. би могъл да има реформи, ако има повече пари, с които да се вдигнат доходите на държавните служители и пенсионерите. Като източник на тези средства той вижда повишаването на дефицита до 3 процента и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Това е позицията на г-н Христосков, вероятно тя се споделя и от други икономисти, като счита, че това би довело до повишаване на вътрешното търсене и по този начин раздвижване на икономиката. Това, което правителството на ГЕРБ като дясно правителство е възприело като своя политика, това е политиката на ниските данъци както за бизнеса, така и за хората, и политиката на нисък дефицит с тенденция към балансиране на бюджета. Това са две коренно различни концепции за начина, по който могат да се управляват финансите на страната, така че в тази посока аз не смятам, че ако трябва да се води дискусия, тя трябва да води на друго фундаментално ниво. Бюджет 2012 г. е консервативен и бих го нарекла бюджет на финансовата стабилност на България.   А как ще стимулирате потреблението, след като начините, които се предлагат от професор Христосков и от много икономисти, включително и синдикатите, да речем, поискаха увеличаване на дефицита до 2 процента, хайде да не е до три, което по критериите от Маастрихт, а до 2 процента, както е записано като възможност в пакта за финансова стабилност.   В България вече има трета поредна година натрупване на дефицит. Дефицитът се финансира единствено и само с външни заеми. Освен това България има падежи по външните заеми 2013 и 2015 г., които също трябва да бъдат по определен начин заплатени. Едновременно с това България е във валутен борд, което е една много сериозна, така, финансова дисциплина се изисква и аз смятам, че подобни рискове да продължаваме да увеличаваме дефицита, още повече на фона на . .. (не се разбира - бел.ред.) в Европа, смятам, че би поставил под риск цялата икономика, би поставил под риск цялата система, дори бих била рязка и бих казала, че би поставил под риск и валутния борд.   Добре, тогава откъде биха могли да се намерят пари за увеличаване на пенсиите, да речем, минималните пенсии до 200 лева, както беше една от лансираните идеи?   Пари за увеличаване на пенсиите и на заплащането на държавните служители, т.е. тези категории, които чакат на бюджета, могат да се намерят единствено и само при повишаване на приходите, а повишаване на приходите може да има единствено и само, когато бизнесът работи, когато бизнесът се развива. Българският бизнес работи и се развива, но не с такива темпове, каквито на нас всички ни се иска, и за съжаление тези темпове не можем да ги диктуваме само ние. Те са свързани и с темповете, с които се възстановява европейската и световната икономика. За съжаление това, което трябва да се случи в българската икономика трябва да се случи и с едно преструктуриране на българския бизнес, връщането към истинските ценности на производството на стоки и услуги, качествени, които да имат своя пазар, конкурентноспособни както за Европа, така и за света.   Добре, тогава един от вариантите, който се обсъжда, за вдигане на минималната работна заплата. . . Част от бизнесът казва - ако я вдигнете още веднъж за толкова кратки срокове, ние буквално ще фалираме, особено малките и средните предприятия.   Ами, знаете ли, аз също съм на мнение, че вдигането на минималната работна заплата засегна повече бизнеса, да, наистина малкия и средния, отколкото бюджета, тъй като и при предходното вдигане стана ясно, че не е много броят на работещите в държавния сектор, които са на минимална работна заплата, и в този смисъл лично аз смятам, че това не е една добра мярка. Ние трябва да престанем с т.нар. административно определяне на работните заплати, включително и на минималната. Работната заплата трябва да бъде функция от производителността на труда, функция от икономиката, а не определена на някаква кръгла или продълговата маса.   Тоест, ако зависи от вас, минималната работна заплата догодина няма да бъде вдигната?   Тя трябва да бъде вдигната тогава, когато имаме повишение на средната работна заплата и всички останали заплати в страната. Защото има и съотношения между тези заплати, които трябва да бъдат отчитани.   А какво вероятно ще се случи в действителност, тъй като бяха споменати две дати - 1-и април и по-късно 1-и май? Ще има ли тогава увеличение на минималната работна заплата?   Ами, вижте, Съветът за тристранно сътрудничество ще вземе своето решение. В крайна сметка там е сблъсъкът на, така, на позиции, на идеи. Там се отчитат плюсовете и минусите от една или друга стъпка, така че дали ще се вдигне и откога ще бъде решение, което ще се вземе там.   Вие казахте, че ще има пари за увеличаване на пенсиите чак когато се повиши събираемостта, а това зависи от работата на бизнеса. Имайки предвид, че вие самата казахте, че това няма да се случи с толкова бързи темпове, колкото на всички ни се иска, може ли да предположим, че да речем ще има увеличение на пенсиите не от 1-и януари или от 1-и април, а по-късно през годината?   Знаете ли, в бюджет 2012 се предвижда един ръст на брутния вътрешен продукт от 2,9 процента. Визни икономисти казват, че то това е твърде оптимистично, т.е. българската икономика не би могла да порасне толкова много, вероятно отчитайки, така, и ставащото през последните седмици в Европа и света, но този ръст в крайна сметка е обвързан с приходите в бюджета. Според финансовия министър приходите са планирани консервативно, т.е. те биха могли да бъдат изпълнени, така както са планирани и при положение, че по една или друга причина не достигне българската икономика този ръст. Но ако пък от друга страна имаме положителен сценарий на кризата, имаме растеж през 2012 г., това би довело до допълнителни приходи в бюджета и тогава вече можем да говорим за стимулиране чрез повишаване на заплати и пенсии.   А как ще се реши проблемът с огромния дефицит, който е натрупан в НОИ? Все пак този дефицит е част от цялостния дефицит в държавата, на консолидирано ниво.   Да, така е.   И какво предвиждате от тази гледна точка? Като че ли беше направена една крачка за намаляването му с предложението за вдигане на стажа на служителите от силовите министерства.. . Какво очаквате да се случи в крайна сметка?   Дефицитът на НОИ е голям и той расте, но сам по себе си той се финансира от републиканския бюджет, респективно от данъците. Тоест осигуровките, които се внасят, не са достатъчни и затова се допълват от данъци. Това, че дефицитът е такъв и расте е в резултат и на демографското състояние в България, пак казвам, в Европа не е по-различно. Нацията застарява, все повече хора излизат в пенсионна възраст, все по-малко млади хора работят и остават, за да осигуряват вноските си и пенсиите на тези възрастни хора. Затова пътят е един - повишаване както на осигурителния стаж, така и на осигурителната възраст, и от друга страна една по-сериозна реформа в категорията за така нареченото ранно пенсиониране. Знаете, че в България има категории, военни или работещи в МВР, или работещи при вредни условия, които се пенсионират рано, доста по-рано, и доста повече изтеглят фонд от фонд пенсии, без да сме сигурни, че по време на тяхното осигуряване са правени по-големи осигурителни вноски. Аз мисля, че, така, времето на ранното осигуряване и условията на това ранно пенсиониране вече са се променили и трябва да се направи сериозна преоценка и постепенно възрастта на ранно пенсиониращите се заедно с общата възраст да расте нагоре.   Догодина може ли да бъде поставено началото на ръста на възрастта за пенсиониране? Днес се появи в пресата именно една такава идея, с името на финансовия министър, от догодина рязко да започне увеличаването на възрастта за пенсиониране.   Аз мисля, че рязко увеличаване не трябва да има. Това увеличаване на възрастта трябваше да започне доста по-рано, и то трябва да бъде плавно, така че за рязко увеличаване, мисля, че не бива да говорим. Но пък от друга страна това, което беше постигнато като споразумение през тази година - началото на започване на вдигане на възрастта да бъде 2021 година, лично на мен ми се вижда, така, доста отдалечено в хоризонта и не би могло да помогне за този процес. Мисля, че по-рано от 2021 година трябва да започне постепенното вдигане на възрастта. Но в никакъв случай рязко и в никакъв случай веднага.   Нека тогава дефинираме рязко и плавно. Под рязко имах предвид от догодина с една година, с 12 месеца. . .   Аз мисля, че трябва да става дума за месеци - дали три, дали шест, това е въпрос вече на изчисление и на преговори, но една година изведнъж ми се струва, че наистина това е рязко.   А трябва ли да започне през 2012 година?   Мисля, че колкото по-рано започне, толкова по-голям ефект би имало върху пенсионната система и толкова по-плавно би могло да се движи това нарастване.   Тоест вие подкрепяте идеята от догодина, но с по-бавни темпове, а не рязко с 12 месеца наведнъж.   Точно така.   Какво мислите за решението, до което се стигна за ранното пенсиониране на служителите от сектора сигурност. Все пак да си получават 20 заплати обезщетение, но задължението за стаж да се вдигне с две години.   Това са две различни неща. Това е положителна стъпка, че с две години се увеличи осигурителният стаж, при който може да започне. . . при който те вече имат право на това пенсиониране, ранно пенсиониране. И мисля, че това е една добра стъпка и тя трябва да продължи в следващите години. Но колкото до обезщетенията, знаете ли, тези обезщетения при пенсиониране се получават както от военни, така и от МВР - по 20 заплати, така и от държавни служители - по 10 заплати. И мисля, че дебатът беше общ - трябва ли да има такова обезщетение при пенсиониране и какви суми би могъл да спести бюджетът от тези обезщетения. Аз смятам, че за държавните служители правилно има намаление, предложение за намаление от 10 на 5 заплати, т.е. наполовина. Докато при военните и работещите в системата на МВР това обезщетение е именно обезщетение за труда, различният, рисковият труд, който те са положили през тези години, несгодите, които техните семейства от тяхното преместване са понесли и т.н. И там би могло да говорим наистина за едно такова нормално обезщетение. Но става въпрос за обезщетение на тези, които наистина са работили в рискови условия, в трудни условия, а не за всички служители, работещи в системата на МО и МВР.   А тогава защо да няма и за лекарите, да речем, те също работят много високо квалифициран труд и понякога са в доста критични ситуации? Тук не говорим за високо квалифициран труд. Знаете ли, примерно един военен граничар, който е местил семейството си пет пъти от граничен пункт на граничен пункт, той няма дори и дом, свестен дом за всичките тези години. Ето за такъв тип обезщетение говорим.   Добре, ако се върнем към темата с дефицита и възможностите за финансиране на дълг, в проектобюджета за 2012 г. се осигурява възможността новият дълг, който страна ни да поеме, да е 4.2 милиарда лева, нали така?   Не, това е фискалният резерв, а се. . . Да, дава се възможност 4.5 милиарда лева да се поеме нов дълг през 2012 г.   Не е ли твърде рисково да се поема толкова голям дълг?   Вижте, това е възможност, която се дава, и ние трябва да сме наясно, че тази възможност в бюджета се дава, защото януари 2013 г. ние имаме падеж на 2 милиарда лева външни задължения. Ние сме говорили и друг път по този падеж. Те са от т.нар. превалутиране още по времето на тройната коалиция. Така че през 2012 г. трябва да се намери източник, за да се плати този падеж. Източникът да се плати този падеж. . . източниците могат да бъдат два - или собствените ресурси на бюджета, или рефинансиране чрез нов заем. Сами разбирате, че. . . или комбинация от двете, разбира се. . . че бюджетът няма собствен ресурс за 2 милиарда лева, който би могъл да отдели за този падеж. Проблемът е, че падежът е 2013 г., а неговото, така, рефинансиране трябва да се осигури преди това.   Тоест твърдо държим на малък дефицит, процент тридесет и пет, но рискуваме за бъдещите поколения да натрупаме дълг, който ще се плаща с години?   Не, ние не го натрупваме. Ние рефинансираме един натрупан вече дълг. Когато вие имате падеж на вашия заем и решите да. . . и не можете да го платите и теглите заем от друга банка, за да си платите този дълг. . .   На различна лихва.   . . . вие не поемате нов дълг, вие просто рефинансирате един стар дълг.  

Масовият българин не смее да си купи ново обзавеждане, да започне ремонт или да смени старата кола с по-нова, защото не е сигурен дали ще има работа през следващите месеци и дали личното му финансово състояние няма да се влоши още повече. Такъв извод може да се направи от традиционното проучване на Националния статистически институт за потребителското доверие у нас.   През месец октомври то намалява с 3 пункта спрямо нивото му отпреди три месеца. Спрямо месец юли чувствително е нараснал песимизмът у хората, а запитани за очакванията им през следващите 12 месеца, те споделят предчувствие, че ще става по-лошо. Живеещите в градовете признават, че финансовото им състояние е относително по-добро, отколкото е било преди три месеца, но в селата хората продължават да не виждат подобрение в състоянието на домакинствата си.   Данните на НСИ са получени при анкета на лица над 16 години, които отговарят на стандартизирани въпроси по време на интервю лице в лице.

От 1 януари догодина се отвързват редица плащания, като потребителска такса за медицинска помощ например, които бяха свързани с минималната работна заплата. Това заяви пред бТВ министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.   По този начин ще има смисъл и увеличението на заплата. Това беше едно от условията, когато договаряхме минималната работна заплата, уточни Младенов.   Увеличението не е предизборно, допълни той.   Ново увеличение на минималната работна заплата ще бъде поискано през април 2012 година. Предвижда се тогава тя да се вдигне на 290 лева, добави Младенов.   Той отбеляза, че това е продължение на обещаното повишаване на сумата, планирано да стане на два етапа, първият от които вече е факт.   Социалният министър коментира, че опасенията на бизнеса за покачване на безработицата са неоснователни - "напротив, ще се изсветли част от сивата икономика".   „Нищо такова не се получи от 1 септември, когато минималната работна заплата стана 270 лева. Тя в България е доста изостанала в годините и неслучайно по този показател сме на дъното на ЕС".   "На базата на минималната работна заплата ще се увеличат възнагражденията в доста браншове". Министърът добави, че вече са се увеличили заплатите в доста сфери на труда.   По думите му не трябва да има и притеснение между хората за увеличение на свързаните с минималното възнаграждение такси, като тази за лекарски преглед например.   Младенов съобщи, че вече се води и усилена борба срещу злоупотребите със социални помощи и че започват проверки с инспекторатите в училищата. Когато се установи, че детето не ходи на училище, се спират социалните помощи на родителите.   Искаме да накараме тези, които получават помощи, да работят. В момента над 3000 човека са със спрени социалните помощи, защото отказват обществено полезен труд.   Пъвроначалната мярка е за два месеца, а при второ провинение парите се спират за две години, уточни Тотю Младенов.