Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви, че България предприема амбициозна програма, за да се превърне в една от най-атрактивните инвестиционни дестинации в Европа чрез цялостната си стратегия от реформи и механизми за насърчаване на инвестициите, съобщи пресцентърът на ведомството.   Трайков присъства на откриването на инвестиционен форум в Лондон, организиран от министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската агенция за инвестиции. Събитието е първото от поредица подобни конференции в основните световни финансови столици и бе с акцент върху развитието на информационните технологии и аутсорсинга и възможностите, които предлага страната за инвестиции в тези сфери.   Повече от 100 представители на английски и международни компании от сферата на информационните технологии и аутсорсинга, представители на правителството и българския бизнес участваха в конференцията в британската столица.   "Не можем да гарантираме по-високи печалби и подобряване на жизнения стандарт на хората само като наливаме пари в тухли и бетон. По този начин рискуваме за дълго да останем на опашката на Европа по икономическо развитие и да възпроизвеждаме бедност в страната. Очевидно е, че се нуждаем от нов модел за икономически растеж", категоричен беше Трайков.   По думите му България може да постигне устойчив растеж и по-добра конкурентоспособност, само ако разчита на сектори с висока добавена стойност - електроника, електротехника, здравеопазване, фармация, здравни технологии, аутсорсинг.   Макроикономическата и политическата стабилност, най-ниските данъчни ставки в ЕС, висококвалифицираните специалисти, опростените административни режими и специалните стимули за високотехнологични сектори бяха изтъкнати от министър Трайков като основни инвестиционни предимства на страната.   „По инициативата JEREMIE в рамките на Оперативна програма "Конкурентоспособност" създадохме фондове за рисково финансиране, чието предназначение е да покрият нуждите от капитал във всички етапи от развитието на дадена компания", подчерта министър Трайков пред участниците във форума.   Той изтъкна и работата на правителството по плана за намаляване на административната тежест, според който до края на 2012 г. тя трябва да бъде понижена с 20%. Знаем как да намалим разходите за бизнеса с още 20% годишно чрез промяната на още 20 закона, подчерта министърът.   Той информира аудиторията за работата на екипа на МИЕТ върху специален закон за иновациите, който трябва да дефинира нова роля за Националния иновационен фонд като активно работеща структура за грантово финансиране на иновативния бизнес.   „ Предвиждаме възможности за данъчни облекчения, с които да насърчим дейността на иновативните предприятия - сред тях например възстановяване на разходи за социално осигуряване за определен период от време при наемане на висококвалифициран персонал", подчерта той.   С промени в закона за инвестициите се създават условия за сертифициране на проекти в сектора на услугите, в частност - и на аутсорсинга, при които размерът на инвестицията не е висок, но генерираната заетост е значима. Това може да стане с въвеждането на допълнителен критерий за сертифициране, свързан с броя на новосъздадените работни места. Министър Трайков анонсира обсъжданото въвеждане на нова насърчителна мярка по закона, свързана с частично покриване на разходите за осигуровки на работодателя.   Има концепция за развитие на региона между Варна и Бургас като хъб за аутсорсинг на бизнес процеси, стана ясно по време на конференцията. По думите на министър Трайков през тази година се очаква в сектора се очаква ръст от 20%, след двугодишно увеличение с по 20%.   Преди участието си в инвестиционния форум министър Трайков бе събеседник в сутрешното шоу на телевизия CNBC. Българският министър на икономиката подчерта, че България все още иска да се присъедини към еврозоната, въпреки сериозните предизвикателства пред единната валута в момента, но не е съгласна с въвеждането на еднакъв данък.   По думите на Трайков присъединяването към еврозоната ще означава за България по-ниски лихвени проценти по кредитите за бизнеса. "Имаме един от най-ниските правителствени дългове в ЕС, така че въпросът е как макроикономическата стабилност да послужи за по-силен растеж и по-високи доходи. И отговорът е да насърчаваме инвестициите в секторите с висока добавена стойност", допълни министърът.

БРЮКСЕЛ - Рисковете за влошаване на европейската икономика са нараснали и е необходим “нов фискален договор”, който да принуди правителствата да спазват по-строги правила. Това заяви в четвъртък пред Европарламента новият президент на ЕЦБ Марио Драги, цитиран от Ройтерс.   Той посочи, че ЕЦБ ще работи така, че инфлацията в еврозоната да отговаря на заложената цел и намекна, че ако бъдат договорени по-строги правила на срещата на върха на ЕС, банката може да предприеме по-силни действия.   Лидерът на групата на либералите Ги Верховстад обвини германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, че заплашват оцеляването на ЕС. “Саркози отказва да приеме фискален съюз, който да включва отстъпване на суверенитет на Еврокомисия или Съда на ЕС... От друга страна, Меркел едната седмица настоява за сближен политически съюз, а следващата блокира предложенията в тази посока”, каза Верховстад пред евродепутатите.   “Икономическият и валутен съюз ще трябва или да бъде завършен чрез засилена интеграция, или ще бъдем принудени да приемем поетапна дезинтеграция на половинвековната европейска интеграция”, заяви пък еврокомисарят Оли Рен.   Късно в четвъртък се очакваше Саркози да обяви визията си за промените в договорите, а в петък това да направи Меркел.   Индексите по европейските борси леко паднаха в четвъртък след колебания нагоре-надолу. Влияние оказа изказването на Драги (възприето като намек, че на 8 декември ЕЦБ може да намали основната лихва от 1,25% на 1%), предупрежденията на “Гордман Сакс” и “Стандард енд пуърс” за рецесия в еврозоната в началото на 2012 г. и най-вече заради обявените в САЩ данни, че миналата седмица са регистрирани над 400 000 нови безработни.   Имаше и някои добри новини - Испания продаде облигации за 3,75 млрд. макар средната лихва да се увеличи до 5,5%. Франция пък пласира книжа за 4,346 млрд. евро при спад на лихвите по 10-годишните облигации до 3,18%.

Ежемесечните бизнес анкети на НСИ днес отчетоха, че общият показател на бизнес климата в страната бележи намаление спрямо предходния месец с 2.1 пункта. Единствено в търговията на дребно бизнес климатът има известно подобрение, докато в промишлеността, строителството и услугите стопанската конюнктура се влошава. Спадът в показателя за бизнес климата в промишлеността възлиза на 4.2 пункта. Това се дължи в най-голяма степен на спад на поръчките от чужбина. Настоящото ниво на промишлените поръчки е незадоволително, според мениджърите. Най-позитивният момент в ноемврийската промишленост според анкетите е настоящото бизнес състояние. Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене в страната са най-големите пречки – според мениджърите в промишлеността. В строителството също се засилва песимизмът. Съставният показател бележи ново намаление, главно заради страховете за бизнеса в следващите шест месеца. Предвижда се по-нататъшно съкращаване на персонала през следващите месеци. Анкетата отчита намалена строителна активност и по-малко поръчки в сравнение с предходния месец. Негативното влияние на несигурната икономическа среда нараства и през ноември достига максималната си стойност (81.7%) от началото на провеждането на наблюдението. Представителите на търговията и услугите не мислят да вдигат цените си в следващите три месеца. В търговията на дребно бизнес климатът се подобрява с 2.5 пункта и дори надхвърля нивото на дългосрочната средна стойност с 2.8 пункта. В бранша има просветляване на общите икономически очаквания, но финансовите проблеми на предприятията се увеличават. В сектора на услугите бизнес климатът през ноември се понижава с 2.3 пункта. Оценките и очакванията на мениджърите стават все по-резервирани, отбелязват статистиците.

Управителят на Централната банка на Кипър призова правителството, партиите и социалните партньори да проявят разбиране, тъй като в момента е крайно належащо да бъдат взети мерки за оздравяване на кипърската икономика. В интервю за в. "Филелефтерос" Атанасиос Орфанидис заявява, че "няма повече място за закъснения" и че островната държава се нуждае от болезнени мерки за икономии, тъй като в противен случай последствията за икономиката ще са огромни. Тези мерки трябва да включват сериозни съкращения на доходи, а не само замразяване на заплати, и изискват налагането на нови тежки данъци. На риск е изложена ролята на Кипър като международен финансов център с изключително неприятни последствия за икономиката, изтъква управителят на кипърската централна банка. Опасенията на шефа на банката идват непосредствено, след като по-рано тази седмица Европейската комисия предупреди за опасността от сериозни отклонения на финансовите показатели на Кипър през следващата година. Комисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен също заяви, че очаква от Кипър да вземе необходимите мерки за оздравяване на икономиката. 

Европейските граждани смятат, че икономическата криза е по-опасна за тяхната сигурност, отколкото тероризма или организираната престъпност. Това показва социологическо проучване на Евробарометър. Над половината от гражданите на най-засегнати страни смятат, че кризата е най-голямото предизвикателство за сигурността им. Още една европейска държава се готви да поиска помощ от ЕС и МВФ, информира bTV.bg. Испания обмисля възможността да се обърне към междувародните институции с искане за  спасителен заем в замяна на обещания за въвеждане на сурови съкращения. Преди дни Унгария изпрати молба до Еврокомисията за   финансова помощ, след което изгуби напълно доверието на международните инвеститори, а рейтинговата агенция "Мудис" понижи оценката за перспективите на унгарската икономика.