Европейски съюз

Акценти

Икономиката на Еврозоната беше стабилна през по-голямата част от 2010 г., но през следващата година се очаква забавяне и ръст на БВП достигащ само 1,4% според последното проучване на изданието "Прогноза за еврозоната, декември 2010 г." (Eurozone Forecast, December 2010) на "Ърнст и Янг" (Ernst & Young). Растежът, обаче, се очаква да бъде много неравномерен в 16-те страни. Имайки предвид основните рискове на хоризонта, ЕЦБ трябва да бъде в готовност да приложи съществени допълнителни мерки в подкрепа на европейската икономика в случай на криза.

Растежът на БВП за еврозоната през 2010 г. се изчислява на 1.7%, малко по-добър от прогнозирания в предишното издание на Ърнст и Янг доклад "Прогноза за еврозоната", но поглед към състава на растежа оставя малко място за самодоволство. Зареждането с нова стока съставлява 80% от растежа за тази година, но по своята същност това е временно и в бъдеще ще изчезне. Голяма част от забавянето през 2011 г. се дължи на фискално затягане, което според последния доклад на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната" ще възлиза на повече от 1% от БВП.

Мари Дирон, старши икономически съветник на изданието каза: „В еврозоната вероятно ще настъпи бъркотия през тази криза. Въпреки това, дори и в този най-добър случай, растежът е силно зависим от северните страните от региона. Разликата с юга неизбежно ще нарастне. Освен това, всеки епизод на нестабилност на финансовите пазари прави много по-лоши сценарии все по-вероятни да се сбъднат."

Европа на 3-та скорост

Германия води икономическото възстановяване на еврозоната с ръст на БВП от прогнозираните през тази година 3,5% и 2,1% за следващата година с очакване да достигне нивото на БВП отпреди кризата до края на 2011 г., много по-рано, отколкото се очакваше първоначално. Както износът, така и наскоро вътрешният пазар са допринесли значително за възстановяването в Германия. Страни, тясно свързана с немската икономика, по-специално Словакия (2,8%) и Австрия (2%), също се очаква да нарастват през 2011 г. По-скромен ръст се очаква в други основни „северни" страни, включително Франция и Холандия (1.8% за двете).

Според доклада на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната" се очаква ръст на БВП в периферните страни през 2011 г. в диапазона от -3.3% за Гърция до -0.7% за Португалия. Тези стойности могат да бъдат значително по-ниски, ако периферните икономики се изправят пред нови сътресения на облигационните пазари и необходимостта от допълнителни мерки за ограничаване на дефицита.

Най-лошият сценарий предвижда подновяване на кризата

Обичайните неясноти около прогнозата на еврозоната са увеличават от сегашната криза на държавния дълг. Според изданието на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната"  вероятността е само от 45% за относително благоприятния растеж от 1,4% през 2011 г.  Също така вероятно (25%) е и по-бавното възстановяване тъй като намалялото вътрешно търсене се усложнява от банките, борещи се да възстановят своите счетоводни баланси пред перспективата за по-нататъшни сътресения. В такъв случай, ръстът на БВП ще се бори да достигне 1% през 2011 г. и едва 0,8% през 2012 г., в сравнение с 1,4% и 1,7% съответно като отправни точки.

Най-лошият сценарий (10% вероятност) е ескалацията на кризата на държавния дълг да доведе до значително преструктуриране на държавния дълг на периферните правителства в еврозоната и в крайна сметка до пълен разцвет на финансовата криза. При такъв сценарий растежът на БВП за еврозоната да бъде значително отрицателен, достигащ до -2%, дори -3 за няколко години, което ще заличи всяка надежда за възстановяване, прогнозирано до момента. Ако този кризисен сценарий се осъществи през 2011 г., в края на 2014 г. БВП в еврозоната все още ще бъде около 3,5% под нивото му отпреди кризата.

Марк Оти, регионален управляващ партньор на Ърнст и Янг за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, каза: „Непредсказуемостта на икономическата ситуация в еврозоната прави все по-трудно за търговските предприятия да планират бъдещето си. При преобладаващия песимизъм около растежа на БВП в много части на Европа, бизнесът остава консервативен по отношение на бъдещи инвестиции и планове за наемане на служители."

Количествено улесняване може да повиши БВП с 2% до 2012 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда затвори вратата след Федералния резерв на САЩ и количественото улесняване за стимулиране на икономиката. Въпреки това, според проучването ако еврозоната бъде засегната от нова криза ЕЦБ трябва да бъде готова да възобнови някои от мерките за ликвидност от 2009 г. и 2010 г. и не следва да изключва количественото улесняване като възможност.

Въздействието на втората фаза на количествено улесняване от Федералния резерв (QE2) в САЩ показва значителен потенциал за положително въздействие върху икономиката на САЩ. Това се подкрепя от наблюдаваните промени на финансовите пазари в САЩ след обявяването на QE2. Новият модел на ЕЦБ обхващящ цялата зона показва, че въздействието на количественото улесняване в еврозоната може да бъде още по-значително, отколкото в САЩ и да повиши БВП с около 2% до 2012 г. Допълнителни положителни резултати биха се получили от по-високи цени на акциите и по-слабо евро.

Дирон коментира: „Притеснително е, че ЕЦБ изглежда е отхвърлила окончателно възможността за прилагане на количествено улесняване. Може да се окаже, че разполага с много малко ефективни средства за противодействие на негативния ефект от подновяване на кризата на държавния дълг в еврозоната, което изглежда трудно за постигане предвид наличния набор от инструменти. Необходим е „План Б" за паричната политика в еврозоната предвид рисковете от спад в растежа".

Лихвените проценти да останат ниски до края на 2011 г.

Дирон сподели: „Стабилният ръст от първата част на 2010 г. може да е насърчил ЕЦБ да вярва, че възстановяването е в кърпа вързано и че еврозоната може да удържи на по-строги валутни условия. Ирландската криза, обаче, разкри уязвимостта на икономиката на еврозоната и необходимостта творците на паричната политика да приложат всички налични средства за ограничаване на негативните въздействия. ЕЦБ трябва да продължи да следи колебливото въздействие на фискалното затягане и развитието на финансовите пазари, за да е в готовност да предложи подкрепата си в случай на необходимост."

Според проучването на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната"  при дадените значително по-строги монетарни условия, след като ЕЦБ започна да ограничава заемите си към банковия сектор в еврозоната, което тласка нагоре междубанковите лихви, лихвените проценти не трябва да се повишават преди втората половина на 2011 г.

Тревоги на пазара на труда

Различията в икономическите условия се задълбочават особено в пазарите на труда в еврозоната при актуални нива на безработица вариращи от 4,3% в Австрия до 20,5% в Испания. Това разминаване в нивата на безработица се очаква да остане значително през следващите няколко години. Равнището на заетостта в периферните страни се очаква в най-добрия случай да остане непроменено, усложнено от намаляване на работните места в обществения сектор и на негативното въздействие на ограничените правителствени бюджети върху частния сектор.

В същото време, в останалата част от еврозоната, ръстът на заетостта се очаква скромно да набере скорост в хода на 2011 г. Като цяло, тези различни условия предполагат, че нивото на безработица в еврозоната като цяло е малко вероятно да падне през следващата година и не се не очаква броят на безработните да падне под 15 милиона преди 2013 г.

Предстоят ни предизвикателни времена при все още висок риск от спад

Дирон заключава: „Нивата на ръст, постигнати през 2010 г. е малко вероятно да се задържат през новата година, тъй като рисковете от влошаване остават високи. По-нататъшно задълбочаване на сътресенията на облигационните пазарите в еврозоната е възможно предвид продължаващите опасения за публичните финанси и банковия сектор. Ако това доведе до необслужване на държавни дългове, еврозоната вероятно ще потъне отново в рецесия. В този контекст, Европейската централна банка трябва да поддържа гъвкава паричната си политика за известно време и да бъде в готовност да прибегне до инструментите, с които разполага."

България 

Независимо от подкрепата от системата на валутния борд и добрите финансови политики, България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г. Въпреки това, след 0.5% спад за първото тримесечие на тази година, БВП се възвърна към ръст от 0,5% през второто тримесечие, но БВП за полугодието е все още с 2,5% по-нисък от година по-рано. При неочаквано силната еврозона, по-специално Германия, спомагаща за повишаване на активността и износа, БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0,3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Възстановяването се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене. Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда. Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за м. септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация, (която достигна 3.9% през м. октомври) и поредното замръзяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на на потребителските кошници. В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3.1% за 2010 г. в допълнение към 6.2% за 2009 г.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, вероятно намалявайки ръста на БВП за четвъртото тримесечие. В резултат на това прогнозираме спад на БВП като цяло с почти 1% през 2010 г. За 2011 г. прогнозираме връщане към умерен ръст от около 3,6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г., но съществува все по-голям риск, в следствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4,5% от БВП за тази година (в сравнение с първоначалната цел от едва 0,7%) до 2,5% за 2011 г. - ръстът да не достигне тези размери. Ръст на потребителските разходи от 2.4% се очаква за 2011 г. след спада през 2010 г., но рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Въпреки че международна облигационна емисия в размер на 1 млрд. евро все още се планира за следващата година за увеличаване на резервите, относително ниското съотношение дълг/БВП и системата на валутния борд допринесоха за предпазване на икономиката от заразата на южноевропейската криза до този момент. Но слабата икономика на ЕС, (която поема 60% от износа, голяма част от който отива в Гърция) неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през следващите няколко години. Тъй като много българи работят в южните страни членки на ЕС със слаб растеж, като Гърция, Италия и Испания, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3% от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години, предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната. Но като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната.

Прогнозите и анализите, представени в "Прогнозата на Ърнст и Янг за еврозоната" са базирани на икономически модел за еврозоната, създаден от Европейската централна банка (ЕЦБ). Този модел прилага най-новите икономически теории и техники и се използва от ЕЦБ за създаване на тримесечни прогнози за еврозоната.

Пълния текст на анализа ще откриете в прикачения файл.

Анализът е изпратен на Econ.bg от Дончо Иванов, национален координатор на Коалиция за устойчиво развитие. За връзка с автора: e-mail bnagency2@abv.bg

Капацитетът на България да лобира в Брюксел изглежда твърде скромен и дори наивен, според официалните презентации на правителството пред българската и международната общественост:

"Възможностите на българското правителство за лобиране по линия на Комуникационната стратегия за присъединяване към Европейския съюз се развиват предимно като богато и в синхрон с политическия дневен ред представяне на България в различни области в страните - членове на Европейския съюз, както и в тези държави, към които България има особени интереси предвид външнополитическите си приоритети. Естествено, предвид спецификата на Министерство на външните работи, всички тези дейности не могат да бъдат откъснати от политическия дневен ред на българското Правителство и българската външна политика. Така например особено силна беше Комуникационната стратегия по отношение на процеса на ратификацията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В рамките на Работната програма за 2006 г. по Комуникационната стратегия беше отделен специален проект, озаглавен "Лобиране сред страните-членове на Европейския съюз с цел възможно най-бързото ратифициране на Договора за присъединяване", много от другите проекти също имаха пряко отношение към процеса на лобиране с цел успешната и навременна ратификация. Бяха популяризирани различни области от обществения и културен живот на България, които създадоха положителни обществени нагласи сред членове на парламенти, лидери на парламентарни политически партии, влиятелни обществени, академични и неправителствени организации, стопански камари, бизнес кръгове, фирми - крупни инвеститори в България, както и интелектуалци и журналисти в страните- членки на ЕС. В представянето на България в страните-членки, освен изна-сянето на лекции и организирането на икономически форуми и конференции, бяха включени и споменатите културни програми с художествени изпълнения, филмови прожекции, изложби, дегустации на българска кухня и вина. В навечерието на еврочленството на страната, тези атрактивни артистични прояви фокусираха вниманието на европейската общественост към богатството, таланта и потенциала на българските творци. Инициативите допринесоха за постигане на максимален публичен ефект сред представителите, както на културния и политически елит в страните-членки, така и на водещите европейски медии. Работата с медиите в европейските страни допринесе за по-доброто опознаване на България като бъдещ член на европейското обединение от страна на широката общественост в европейските страни, както и за създаването на широка мрежа от медийни партньорства в цяла Европа. С цел увеличаване на потока от информация за приноса на България като пълноправен член на ЕС, се осъществиха посещения на журналисти, представители на водещи медии от няколко страни-членки на ЕС. Журналистите имаха възможността да се запознаят на място със страната, да придобият лични впечатления от напредъка й, да влязат в контакт с представители на официалните власти, неправителствени организации и свои български колеги. Публикуваните материали и излъчените репортажи след тези посещения съдържаха положителни оценки, като повечето от тях бяха излъчени или публикувани около Коледа, в навечерието на присъединяването на България към ЕС. Чрез посещението на журналистите България създаде благоприятни условия за мултиплициране на българските послания в европейските медии и затвърди положителните нагласи спрямо страната в ЕС. Осигурено беше представяне на България в тържествата за отбелязване на Деня на Европа в страните членки. Бяха организирани редица инициативи, съвместно с Министерството на културата, които имаха голям публичен ефект и бяха широко отразявани от медиите. Представена беше европейската перспектива на страната пред академичните и научни среди, представители на медиите, неправителствения сектор и държавната администрация в страните членки на ЕС. Чрез представянето на постиженията на българската култура присъединяването на България се доближи до ежедневието на гражданите на европейските страни и затвърди положителните нагласи относно членството на страната."

Съвсем друга картина на лобистките практики и похвати на правителствата на Р България намираме в обзора на Института по икономическа политика:

„За оформяне на определен образ на България в конкретни инсти-туции на Европейския съюз, безпорно голямо влияние могат да окажат професионалните лобисти. Такива обаче в България все още няма, поради липсата за законова регулация на лобизма. Поради тази причина МВнР се опита да наеме външен лобист, който да лобира в полза на България пред европейските институции. След като стана известно обаче, че фирмата "Ай Джей Интернешънъл" е спечелила обществената поръчка за лобисти за ратификацията на присъединителния договор на България, около името на Шимон Шевес избухна скандал. В медиите излезе информация, припомняща, че Шевес, който е бил началник на кабинета на израелския премиер Ицхак Рабин, е бил осъден от Върховния съд в Израел за подкупи, измама и лъжесвидетелстване за участието си в международна сделка с оръжие. В резултат на това, договорът между Министерство на външните работи и фирмата "Ай Джей Интернешънъл" беше прекратен. Така опитът ни да наемем професионален лобист, който да защитава нашите стратегически цели и интереси пред конкретни институции и служители на Европейския съюз се провали. По този начин вероятно изпуснахме един от шансовете си да изградим един по-добър образ на България в Брюксел и да си осигурим по-добри позиции пред евроинституциите. Този несполучлив опит обаче не ни попречи да активизираме собсвените си усилия и да лобираме за постигането на поставената си цел - ратифициране на Договора за присъединяване на България към ЕС. Това обаче не е единственият опит за наемане на професионални лобисти, които да защитават интересите на страната ни. През периода 2004-2005 г. България е разчитала на наемането на американски лобистки фирми, които да лобират от името на страната ни по редица въпроси. Сред темите, по които е лобирано от името на Бълга-рия в САЩ през 2004 и 2005 година, са: членството в НАТО, членството в Европейския съюз, партнирането на България със САЩ в борбата срещу тероризма, връщането на иракския дълг, както и посещението на президента Георги Първанов в САЩ. Тъй като българските институции трябва да защитават интересите си вече и на европейско равнище, в една много по-конкурентна среда, те трябва да се научат да лобират, ако желаят да постигнат поставените си цели. Някои институции в България вече започват да работят в тази насока. За да могат да следят отблизо тенденциите в европейския политически и законодателен процес и да отстояват интересите си пред институциите на ЕС, няколко български институции вече откриха свое представителство в Брюксел. Чрез едно такова представителството институциите ще имат възможността да търсят пряка връзка с европейските чиновници и да научават информация, от която ще могат да се възползват. Представителството също ще осигури възможност за оказването на въздействие при формирането на решения в различни европейски структури. За сега такова представителство в Брюксел имат Столична община, Община Бургас, Община Стара Загора и Регионална асоциация на общините „Тракия", Търговско-промишлена палата-Стара Загора. През лятото на 2006 г. Българска стопанска камара също откри свое представителство към Централата на BUSINESSEUROPE в Брюксел (Конфедерацията на европейския бизнес, която от 24 Януари 2007г. промени името си). По този начин представители на Камарата участват във всички работни групи към европейската бизнес конфедерация".

Ето я и третата гледна точка, на българския журналистит Велизар Енчев, а и на  голяма част от българската общественост,  които  квалифицират  като неефективна и далавераджийска извършваната лобистка дейност от България чрез известни лобистки компании по международни актове и събития, по която държавата  е страна.

„Преди две години МВнР обяви обществена поръчка за "Предоставяне на консултантски и посреднически услуги, свързани с ускоряване процеса на присъединяване на Република България към ЕС от 1 януари 2007 г."  Тогава МВнР даде 200 000 лв. за консултации заради "възможно забавяне в ратификационната процедура" на договора ни за присъединяване към ЕС. Според документа, целта на договора, който се подписа със спечелилия обществената поръчка, включваше следното:
   "...Предотвратяване приемането на отлагателна клауза за членството на България в Европейския съюз и преместването на датата на реалното членство от 2007 на 2008 година...Определяне и анализиране на основните фигури, оказващи влияние и тези, които формират общественото мнение в съответните страни, по отношение присъединяването на Република България към ЕС...Създаване на база данни с контакти, които да бъдат използвани от възложителя, на основните лица и институции, оказващи влияние и формиращите общественото мнение по отношение европейското членство на България..."

От горното разбираме нещо крайно смущаващо: вместо да съсредоточи усилията си като вицепремиер върху борбата срещу корупцията, Калфин е реализирал програма за заблуждаване и подкупване на чужди политици и медии. Преди 18 месеца  говорителят на френското външно министерство заяви пред портал "Европа", че рекламната кампания на Калфин е абсурд, защото "държавите се приемат в ЕС според своите постижения, а не заради добрата пропаганда". И мразеният от елита Майкъл Лий каза в края на 2007 г., че намерението на София да наема чужди лобисти е странно, тъй като приемането на нови членове става според достиженията на отделния кандидат.

Пълния текст на анализа може да прочетете в прикачения файл.