Финансовите министри на еврозоната заедно с Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд ще решават тази вечер в Брюксел какво да правят с Гърция, която за пореден път не успя да изпълни условията им да я спасят от фалит.   Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос ще представи на срещата достигнатите досега договорености за съкращаване на разходи и увеличаване на данъци, които са условие да влезе в сила договорения миналия октомври втори спасителен пакет за Атина на стойност 130 милиарда евро.   На преговори в Атина, завършили призори днес, партиите в коалиционното правителство на гръцкия премиер Лукас Пападимос приеха исканите от т.нар. Тройка - ЕС, ЕЦБ и МВФ - рестриктивни мерки на обща стойност 13 милиарда евро. Те обаче отказаха да подпишат орязване на пенсиите с общо 300 милиона евро, поради което окончателно споразумение не бе постигнато.   Според Тройката, ако това не стане до 15 февруари, Гърция ще се изправи пред опасността от неконтролируем фалит с разрушителни последици за Европа и световната икономика. На 20 март е поредния падеж на гръцки дълг на стойност 14,5 милиарда евро. Ако не получи договорените през октомври облекчения и заеми, правителството в Атина няма с какво да ги плати.   "Аз заминавам за Брюксел скоро с надеждата, че заседанието на Еврогрупата ще се състои и ще бъде взето положително решение за новата програма", каза Венизелос в Атина тази сутрин, цитиран от световните агенции.   По думите му правителството, в което влизат социалисти, консерватори и националисти, е приело 90 на сто от исканията на кредиторите за финансова консолидация, включително намаляването на заплатите в публичния сектор с 22 на сто и съкращаването на 15 000 работни места. Преди очакваните през април предсрочни избори обаче партийните лидери не искат да слагат подписа си под още по-непопулярни мерки като орязване на пенсиите.   "В тези трудни часове трябва да се грижим за обикновените хора, за пенсионерите", заяви лидерът на дясната "Нова демокрация" Адонис Самарас. "Нямам право да не преговарям упорито и не ме интересува какво мислят другите. Трябва да сме сигурни, че хората ще страдат по-малко".   Освен да се споразумее с Тройката, Гърция иска и ЕЦБ да й опрости 12 милиарда от дълга, който тя държи, по което Управителният съвет на банката тепърва ще заседава. Незавършени са й преговорите с частните кредитори на страната, които се съгласиха да намалят и разсрочат 100 милиарда евро гръцки дълг, понасяйки 70 на сто загуби от него. Това ще стане със замяна на изтичащите гръцки облигации с нови, 30-годишни, с лихва 3,5 на сто, правните процедури по която изискват време.   ЕС и МВП приеха първия спасителен пакет за Гърция от 100 милиарда евро през май 2010 година. Той се оказа недостатъчен и последва вторият през октомври. Бюджетните съкращения обаче доведоха страната до рецесия, която не й позволи нито веднъж досега да намали публичния си дефицит до размера, искан от Тройката. Безработицата стигна 21 на сто, а промишленото производство през декември падна с 11,3 на сто. Синдикатите свикват стачка след стачка срещу затягането на коланите. Според финансовия всекидневник "Имерисия" положението е "тежко и непоносимо за мнозинството от гръцкия народ, но за нещастие е единственият избор, за да не падне страната от ръба на скалата".

Европейската комисия представи междинните моноторингови доклади за България и Румъния, които дават техническа оценка на напредъка на двете страни в съдебната реформа и в борбата с корупцията.

Те отчитат шестмесечния период от годишните доклади и напредъка на двете страни в отговор на препоръките, направени от Еврокомисията през юли миналата година.

Тогава комисарите решиха, че наблюдението върху съдебната система на България остава поне до лятото на 2012 г. Все пак краен срок за мониторинга не беше даден, тъй като според говорителя на ЕК Марк Грей все още в правосъдието има слабости.

Пет години, след като станаха членки на ЕС, Румъния и България остават обект на проверка.

Докладите не са свързани с Шенген

Текстовете на междинните доклади по механизма за наблюдение бяха представени пред журналисти в Брюксел. Еврокомисията подчерта, че докладите трябва да се разглеждат отделно от въпроса за приемането на София и Букурещ в Шенген, за което е необходимо политическо решение.

Потвърдената позиция на ЕК е, че напредъкът на България и на Румъния по механизма за сътрудничество и оценка не следва да се обвързва с темата за приемането на двете страни в Шенген. 

Двете държави показаха, че са готови да бъдат приети в Шенгенското пространство, заяви говорителят Марк Грей. Той припомни, че нееднократно председателят на ЕК Жозе Барозу и еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом са заявявали, че двете страни са готови за Шенген и трябва да бъдат приети. 

Изпълнителният орган на ЕС няма непосредствено отношение към вземането на решение за разширяване на безвизовата зона. 

„Това са две напълно различни неща. Изправени сме пред политически проблем. Техническите изисквания са изпълнени," коментира Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря Малмстрьом.

Холандия настоява за два положителни мониторингови доклада за напредъка ни в борбата с корупцията и реформата в съда, за да ни „пусне" в Шенген. По въпроса Марк Грей заяви, че Еврокомисията няма да влиза в дебат дали докладите са позитивни или негативни, защото това е въпрос на политическа оценка.

Докладът за България съдържа критики, но и позитивни моменти

Например в Брюксел настояват на препоръката за реформа в процеса за избор на състава на Висшия съдебен съвет. Иска се и повече прозрачност.

Положителният аспект на документа е свързан с обсъждания в парламента Закон за отнемане на незаконно придобито имущество.

Еврокомисията е на мнение, че законът трябва да има широк обхват и арсенал от мерки, за да има възпиращ ефект за организираната престъпност и корупцията по високите етажи. Брюксел не препоръчва времева рамка за обхвата на закона за отнемане на имущество, но той трябва да предоставя мощни средства за конфискация на собственост.

Засега оставаме под наблюдение докато не изпълним всички основни препоръки на ЕК. Повече за напредъка ни ще научим от годишните доклади в началото на лятото, които носят политически характер.

На въпрос дали да очакваме края на механизма за наблюдение, говорителят на ЕК отбеляза, че през лятото комисията ще направи нещо малко по-различно с отчитането на напредъка на двете страни от 2007 година насам. Грей обаче не уточни за каква промяна става дума.

В доклада на Брюксел са и съмненията за изборни нарушения у нас 

„Всякакви съмнения за измами в изборния процес трябва да бъдат разследвани от прокуратурата, категоричен бе Марк Грей. Той припомни, че и преди пред България са отбелязвани проблемите с купуването на гласове и финансирането на партиите.

Коментарът на премиера за евродоклада изпревари официалното му представяне

„Аз като българин, която и система да критикуват в България, ме боли за нея," заяви Бойко Борисов пред журналисти в Министерски съвет.

„Висшият съдебен съвет е избран от предишното правителство - еднакво ми е тежко и неприятно, колкото и ако  е избран от нас, през квотите ни," добави министър-председателят.

„Пак ще повторя тази прекрасна българска поговорка, че в ада на казана на българите няма дявол, който да пази, защото никой не може да изплува от него," каза той.

„Най-тежките обвинения срещу България, за съжаление бих казал, които са намерили място в доклада,... е това, което съм чул от българи да го говорят," отбеляза Борисов.

От предишния доклад за страната ни в Брюксел стана ясно, че изпълнителният орган на ЕС не е доволен от прилагането на Закона в борбата с организираната престъпност и корупцията. В документа се конкретизираха и други слабости в работата на полицията и на съда.

Няма да има нови помощи за Гърция без споразумение с “тройката” (ЕС, МВФ и Европейската централна банка), заяви в Париж канцлерката Ангела Меркел, цитирана от АФП. Двамата с президента Никола Саркози се обединиха около идеята лихвите по гръцките дългове да бъдат блокирани в една сметка, за да се гарантира, че ще са постоянно на разположение.   Еврокомисията пък предупреди вчера Атина, че вече е закъсняла с представянето на новите рестриктивни мерки пред международните кредитори, за да получи очаквания заем от 130 млрд. евро. Гърция пък казва, че има време до заседанието на Еврогрупата в четвъртък.   Разговорите между партийните лидери с премиера Лукас Пападимос продължиха и вчера. Договаря се намаляване с 20% на минималната заплата, която сега е 750 евро, орязване на допълнителните пенсии с до 15%, съкращаване на 15 000 работни места т.г.  

През есента на 2011 г. безработицата в България е продължила плавно да се покачва, като през декември е стигнала 11,2% от икономически активното население. Това показват данните на Евростат. Положителната новина е, че на годишна база делът на хората без работа леко е намалял.   Все по-тежка обаче става ситуацията за младежите (под 25 г.). Безработицата сред тях е нараствала със значително по-бързи темпове. В края на миналата година 26,8% от тях са били на трудовата борса - с 1% повече спрямо ноември. Така България продължава значително да изпреварва средното ниво на младежка безработица в Европейския съюз (22,1%).   В други 10 страни от Евросъюза обаче ситуацията на пазара на труда е още по-неблагоприятна от България за младите, които мнозина експерти определят като най-ощетената възрастова група от намаляването на работните места в кризата. Продължава да се влошава положението в Испания и Гърция, където към края на 2011 г. близо половината от хората под 25 г. са били без работа. Най-добри възможности за тях е имало в Германия, Холандия и Люксембург.   Като цяло през декември миналата година безработицата в ЕС е била средно 9,9% - колкото и през ноември. Спрямо края на 2010 г. обаче хората без работа са се увеличили с 0,4%. Броят на безработните в общността е достигнал 23,816 млн., или с 923 000 души повече спрямо нивото година по-рано.   Най-ниска е безработицата в Австрия, Холандия и Люксембург, а най-висока - в Испания, Гърция и Литва. Спрямо година по-рано в 14 държави положението се е подобрило, а в 12 се е влошило. Единствено в Ирландия няма промяна.

Двадесет и пет страни от Европейския съюз, включително България, ще подпишат през март пакт за балансирани бюджети и таван на публичния, решиха държавните и правителствените ръководители от ЕС на среща в Брюксел в понеделник. Извън междуправителственото споразумение засега остават Обединеното кралство и Чехия.   Освен текста на пакта, лидерите приеха и договор за постоянен европейски спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност - който трябва да влезе в сила през юли тази година.   В специално изявление държавите се ангажираха да стимулират растежа и заетостта в Европа, които са заплашени от крутите мерки за бюджетни икономии. Лидерите набелязаха действия за намаляване на младежката безработица, улесняване на кредитирането на малките и средните предприятия и доизграждане на единния пазар в ЕС.   Те призоваха Гърция да приключи преговорите с частните си кредитори за преструктурирането и разсрочването на дълга й и да влезе в макроикономическите параметри съгласувани с ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, за да получи финансовата помощ, която единствено може да я спаси от фалит.   Това беше 17-та среща на върха посветена на кризата в еврозоната. За първи път в заключенията се появи констатация за "плахи признаци на икономическа стабилизация". Тя беше направена с уговорката, че "напреженията на финансовите пазари продължават да потискат икономическото развитие и несигурността е все така висока".   Влизаме в пакта   България ще подпише фискалния пакт, който я задължава да запише в конституцията или в основен закон тавани за публичния дефицит и дълг както и автоматичен поправителен механизъм за тяхното надвишаване.   Премиерът Бойко Борисов заяви, че страната ни няма да сложи подписа си под споразумението, само поискат от нея да координира данъчната си политика с останалите европейски партньори. По думите му сегашният текст на пакта и решенията на срещата не съдържат такива ангажименти.   Великобритания и Чехия отказаха да се присъединят към пакта, който отнема на правителствата възможността да стимулират икономиката за сметка на публичните финанси. На предишната среща на върха през декември британският премиер Дейвид Камерън отказа да предаде на Европа повече контрол върху бюджета на държавата му както и промените да бъдат правени с изменение на договора на ЕС.   "Аз и румънският президент (Траян Бъсеску- б.а.) още веднъж подчертахме, че прецедентът, който направи Холандия за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС като цяло", коментира Борисов, сравнявайки отказа на Чехия и Великобритания с обструкциите на Холандия срещу допускането на двете балкански страни в европейската зона за пътуване без паспортен контрол.   "Винаги ще се намери някоя страна, която - казвам в кавички - ще се направи на интересна", добави той. "Всеки един премиер или президент ...може да направи така, че да не получи ратификация и да каже: Ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем и с това да блокира работата на всички останали. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо".   Борисов уточни, че България ще се въздържа от подобно поведение.   България с още осем държави извън еврото ще участва в заседанията на 17-те страни от еврозоната, когато те засягат "архитектурата" и основните правила на единната валута или въпроси на конкурентоспособността, каза председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой. Срещите на еврозоната, които трябва да се провеждат най-малко два пъти в годината, винаги ще се предшестват от Европейски съвет с участието на всичките 27 държави-членки, решиха лидерите. Страните извън еврото се бореха за постоянни места на наблюдатели във форумите на еврозоната.   Пактът предвижда автоматични глоби за държавите от еврозоната, които нарушават ограниченията за дълга и дефицита и овластява Съда на ЕС да им налага санкции по предложение на Европейската комисия, каза Борисов. Той трябва да влезе в сила, когато 12 от страните от общата валута го ратифицират и да им върне доверието на международните кредитни пазари, за да могат да се финансират с поносими лихви.   Постоянен спасителен фонд   На следващата си среща финансовите министри на 17-те трябва да подпишат съгласувания в понеделник договор за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), така че той да влезе в сила от юли тази година.   ЕМС, който ще може да гарантира кредити от общо 500 милиарда евро трябва да осигури стабилността на еврото в случай на неплатежоспособност на следващи негови членки. Той замества временния Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), чийто срок на действие изтича догодина и от чийто капацитет от 440 милиарда евро остават свободни 250 милиарда след помощта оказана на Ирландия и Португалия.   Германия, която основният акционер в ЕИФС и ЕМС, остана непреклонна пред международния натиск обемът на спасителния фонд да бъде увеличен. Канцлерката Ангела Меркел обаче даде да се разбере, че е готова да обсъди евентуално сливане на остатъка от ЕИФС и ЕМС, което прави общо 750 милиарда евро, през март след подписването на фискалния пакт.   Неяснота за Гърция   Лидерите дадоха на финансовите си министри срок до края на тази седмица да одобрят сделката между частните банки и Атина за опрощаване на 100 милиарда евро от общо 350 милиарда евро гръцки дълг чрез замяната му с 30-годишен с двойно по-нисък номинал. Не стана ясно как ще завърши спорът между правителството и кредиторите за лихвите по новите облигации.   Открит остава и въпросът за продължаващата неспособност на Гърция да се вмести в зададените й макроикономически цели. Тя не позволява страната да получи поредния кредитен транш, който я спасява от хаотичен фалит. Срещата отправи пожелание към т.нар. "Тройка" - ЕС, МВФ и ЕЦБ и гръцкото правителство да набележат мерки за влизане в необходимите параметри - нещо, което Гърция не е постигнала никога, откакто получава международна финансова помощ.   На 20 март държавата, която залита на ръба на фалита, има падеж на плащания по дълга си на обща стойност 14,5 милиарда евро. Тя не може да ги посрещне, ако не приключи сделката с кредиторите си и не постигне целите на програмата си за финансово оздравяване.   Национални планове за заетост   В отделно изявление участниците в срещата се ангажираха да набележат национални планове за заетост, с които да се борят с безработицата в ЕС - 23 милиона души в 500-милионния съюз са без работа.   Изпълнението на плановете ще подлежи на "усилено наблюдение" се казва в документа.   Младите хора трябва да получават предложение за работа, стаж или продължаващо обучение месеци след като завършат училище, се казва в изявлението.   Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу напомни, че 82 милиарда евро от общо 347 милиарда в структурните фондове на ЕС за сегашния бюджетен период (2007-2013 г.) са неизползвани и трябва да бъдат пренасочени и препрограмирани за създаване на работни места.   Изявлението призовава до юни тази година ЕС да има споразумения за стандартизация, енергийна ефективност, опростяване на счетоводните правила, а до края на годината - за опростяване на правилата за държавните поръчки като стъпки към по-пълно използване на потенциала на единния му пазар за стимулиране на растежа.   Документът включва и серия от мерки за улесняване на електронната търговия и признаването на интелектуалната собственост както и за използване на еврофондовете като гаранция за кредитиране на малките и средните предприятия от частни източници и от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.