Франция ще има нужда от заем в размер на 178 млрд. евро под формата на средносрочни и дългосрочни облигации през следващата година, предаде АФП, цитирана от Агенция "Фокус".   Тази сума е малко по-малко от заема за текущата година, съобщи френското министерство на финансите.   През следващата година френската държава ще се изправи пред бюджетен дефицит в размер на 78.7 млрд. евро. Париж ще финансира дълга си с 97.9 млрд. евро.

Дълговата криза в Европа може да обхване целия свят. За това предупреди Европейската централна банка в доклад за финансовата стабилност. Банката е крайно обезпокоена за неспособността на европейските лидери да решат дълговите и бюджетни проблеми, се посочва в доклада, цитиран от bTV.   Министрите на финансите на страните от ЕС успяха да се договорят за увеличаване на ресурсите на Международния валутен фонд (МВФ) с около 150 млрд. евро. Великобритания обаче отказа да предостави очакваните от нея 30 млрд. евро. Оказва се, че не може да бъде постигната сумата от 200 млрд. евро, определена от европейските лидери.   Целта на споразумението е да се предоставят допълнителни възможности на МВФ за борба с дълговата криза в еврозоната. За втори път в рамките на 10 дни Лондон отказа да се включи към европейско споразумение за справяне с кризисната ситуация, пише вестник Irish Times. Междувременно американската рейтингова агенция Fitch обяви, че смята да отнеме най-високата оценка, която дългосрочно е дала на Европейската инвестиционна банка. Освен това агенцията заяви, че възнамерява да постави банковата институция под наблюдение.

Възходящ е трендът на държавните дългове в страните от Европейския съюз през 2009 и 2010 година. Само в две страни - Естония и Швеция - държавния дълг е  намалял като съотношение от Брутния вътрешен продукт през наблюдавания период, показва изследване на Евростат. През 2010 година 14 страни от Европейския съюз са отчели съотношение на дълг към БВП над референтната стойност от 60%. Гърция е рекордьорът със 144.9%, следвана от Италия със 118.4%.   Най-ниско в класацията е Естония със съотношение от 6.7%. Във времето от 2009 до 2010 година най-рязко това съотношение е нараснало в Ирландия с 29.7 процентни пункта, следвана от Гърция с 15.6 процентни пункта увеличение. В същото това време Швеция и Естония са редуцирали дълговете си съответно с 3.5 базисни пункта и 0.5 базисни пункта.   Анализът на Евростат разграничава видовете дълг, поети от държавите, като разглежда както валутните дългове и депозитите, така и дълговете в ценни книжа, с изключение на деривативните инструменти. Статистиката показва, че между 51.6% и 93.7% от дълговете на държавите са във вид на ценни книжа. Тоест те са привличали средства на база на емитирани ценни книги. Единствено в Естония и Латвия данните не се вместват в този коридор, а показват по-ниско ниво на дълг под формата на ДЦК. Там дълговете са натрупани по линия на отпуснати заеми и според Евростат 72% от задълженията са именно такива. Като цяло за страните от Европейския съюз директните заеми на пари се класират на второ място като предпочитан инструмент за привличане на дълг. Любопитно е да се види и кое в държавния апарат генерира най-много дългове. Евростат представя данни за четирите сектора: централно управление, правителство, местни власти, социални фондове. Данните показват, че 64% от дълговете се теглят от централното управление.   По-значителни са дълговете на централната и местна власт в Германия (35.8%) и Испания (21%). Социалните фондове са с по-малка тежест, като средно делът им в натрупаните дългове е около 4%. Изключение правят само Франция (10.7%) и Литва (19.3%). В над 50% от случаите държавният дълг на страните от Европа се държи от икономически агенти, които не са резиденти на дадената държава. Местни финансови корпорации и лица са по-голямата част от кредиторите на Малта (28%), Италия (11.4%), Германия (10%). По отношение на сроковете, в които държавите имат да погасяват натрупаните дългове, Евростат съобщава, че между 71% и 99% от дълговете са с матуритет повече от една година. В Естония, Словения, България, Полша и Австрия краткосрочните дългове са по-малко от 5%. В две държави краткосрочните дългове надвишават 24%. Това са Румъния и Португалия. Статистиката показва още един интересен детайл - 72% от дълговете на държавите са в местни валути.   Великобритания, Люксембург, Ирландия и Финландия имат да изплащат на 100% дълговете си в национални валути. Латвия, България и Румъния също дължат предимно в чужда валута. В Дания, Чехия и Полша по-малко от 20% от дълга е деноминиран в евро. Според изискванията на Маастрихтските критерии държавният дълг трябва да бъде консолидиран. Това означава, че дългът, емитиран от една държавна структура и изкупен от друга, в рамките на съответната държава, следва да се отчете, което има потенциал да намали общия размер на дълга. Потенциалът на България от консолидацията на дълговете е 3.73% според Евростат, като средното за ЕС е 8%. През 2010 година цената на дълга се е движила между 1.8% (на какъвто процент е разчитала Латвия) до 6% (Румъния). Сравнявайки с предходната 2009 година е имало намаление на цената, на която държавите са получавали финансиране, но то е било с по-малко от 1%. В общо 15 страни е имало такова намаление - Латвия, Германия, България, Финландия, Словакия, Белгия, Испания, Холандия, Малта, Ирландия, Португалия, Словения, Италия, Полша и Чехия. За Румъния цената на ресурса е спаднала с 2.5%.    Евростат отчита и издадените държавни гаранции. Данните за 2010 година показват, че в 11 страни-членки на ЕС тези гаранции не надвишават 10% от БВП. Под 3% е съотношението в Естония, Словакия, Полша, Литва, България, Румъния и Латвия.   Ирландия и Дания са рекордьорки по ръст на издадените държавни гаранции през периода.

Международната рейтингова агенция Standard&Poor's прогнозира лека рецесия в еврозоната и слабо икономическо възстановяване в САЩ догодина, предаде "Франс прес".   Според агенцията перспективите за новата 2012 г. са мрачни заради неспособността да бъдат решени проблемите с държавните дългове в Европа и САЩ. Водещата рейтингова агенция предвижда, че недвижимите имоти, заетостта и потребителското доверие ще останат догодина предизвикващите най-силно безпокойство сектори в развитите икономики.   Standars&Poor's не посочи конкретни числа за 2012 г., но определи вероятността за рецесия в САЩ на 35% и изрази очакване Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи основния лихвен процент от 1% сега на 0,5%, пише БТА.   Друга водеща рейтингова агенция - Fitch - понижи кредитните рейтинги на пет големи европейски търговски банки - френските банки "Креди мютюел" и "Креди агрикол", датската "Данске банк", финландската "ОП Похьола груп" и холандската "Рабобанк", предаде ИТАР-ТАСС. Тя аргументира своето решение с усложняването на положението на капиталовия пазар и намаляването на икономическия растеж заради дълговата криза в еврозоната.

BUSINESSEUROPE подкрепя споразумението на европейските лизери за засилване на еврото чрез увеличение на бюджетната дисциплина в държавите-членки и подобрение на качеството и гъвкавостта на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

Това се казва в разпространена до медиите позиция на най-мощния европейски бизнес съюз - BUSINESSEUROPE, чийто член от българска страна е БСК.

Споразумението е важна стъпка напред и ние призоваваме държавите-членки, Съветът и Комисията бързо да финализират детайлите на новите споразумения, за да се гарантира тяхното правно изпълнение и да се приложат в практиката, се казва още в позицията.

BUSINESSEUROPE представлява малки, средни и големи компании, обединени от 41 водещи индустриални и работодателски федерации от 35 европейски страни, сред които и България. За повече информация - www.businesseurope.eu