За следващия програмен период България ще има възможност да използва 16.5 милиарда лева европейски средства без националното съфинансиране, обяви министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев пред журналисти. И допълни, че това не било въпрос на пазарлък между комисията и всяка отделна държава, а се изчислявало по формула. „Води се дебат по параметрите й, формулата към момента показва това", каза още той.   Дончев заяви, че на европейско ниво в момента всяка от държавите членки трябва да дава реални доказателства, че от кохезионната политика има нужда и смисъл и тя работи. „Истината е, че кохезионната политика в известен смисъл е под натиск. Имаме редица страни, които десетилетия наред са получавали щедро финансиране от европейските фондове и в момента създават проблеми с нестабилните си икономики и небалансираните бюджети", обясни Дончев.   „Една огромна част от средствата ще бъдат инвестирани в малки и средни предприятия и иновации. Нашите изчисления показват, че за следващия програмен период това няма да бъде по-малко от 4 млрд. лева. Очаква се 30% от финансовата рамка да бъде кохезионният фонд, което означава инвестиции в тежка инфраструктура - асфалт, железници и воден сектор. 25% от рамката е европейски и социален фонд, останалото - европейски фонд за регионално развитие. Очакваме следващата оперативна програма по транспорт да може да финансира основните приоритети, които има страната", сподели министърът.   По думите му нямало фонд, по усвояването на който България да е на последно място. „По европейския фонд за регионално развитие и кохезионния фонд се движим по-скоро до средните европейски темпове при условие, че България тръгва от дъното. Отчитат се както разплатените средства вътре в страната, които към момента са 20%, така и сертифицираните и възстановените средства от ЕК, които към момента са 15%, както и договорените средства, които в момента са 66%. Това е публична информация. Преди дни комисарят Хан каза в София, че България се справя добре и през последната година е успяла да навакса изоставането от предишните години", добави Дончев.   По думите му през 2011 година България е успяла да плати и да възстанови толкова средства, колкото за целия период от началото на 2007 година досега, а страната ни можело да има и по-добро постижение.

Фонд “Земеделие” започва изплащането на общо над 877 млн. лв. евросубсидии за обработваема земя от сряда, обяви земеделският министър Мирослав Найденов. “Разчетите ни са още до петък да сме се разплатили с фермерите, така че протести няма да има”, добави Найденов. В началото на декември зърнопроизводители протестираха с трактори в София заради намалени субсидии. Кабинетът им бе обещал 570 млн. лв., но в бюджет 2012 г. бяха записани 340 млн. лв. След седмица протести земеделците приеха сумата, но предупредиха, че ще протестират отново, ако не получат субсидиите си до 31 януари. Поставени бяха още две условия - помощите за животновъдите да се изплатят до 15 декември и да тръгне схемата за възстановяване на акциза за всички земеделски производители. “Пълният размер на субсидията си няма да получат земеделците, които имат застъпвания на площи с други фермери. Парите ще закъснеят и за тези, които имат глоби за надписани площи от миналата година. Те трябва да посетят фонд “Земеделие” и да декларират, че са съгласни глобите да им се отдържат от сегашните субсидии или да върнат сами надвзетата сума”, уточни Найденов пред “Труд”. Според министъра застъпвания на площи има при 51 000 фермери от общо около 90 000 земеделци, но става въпрос само за 1% от площите. Всички ще получат пари за безпроблемните масиви. Останалото ще се плащат след арбитраж кой обработва земята в действителност. Задълженията към НАП няма да попречат на фермерите да получат субсидии.

Предложения от български фирми и научни организации за участие в конкурсите ще се приемат до 17 април 2012 г.

Български научни организации и фирми могат да участват в деветия конкурс по ИКТ на Седма рамкова програма на Европейския съюз, който е с бюджет 291 млн. евро. Във връзка с него МТИТС и БАН организираха информационен ден за представяне на възможностите за участие на български бенефициенти в проектите.

Конкурсът стартира на 18 януари, а предложения ще се приемат до 17 април 2012.

Бюджетът за проекти в областта на индустриалната роботика е 82 млн. евро. Потенциални участници в тази част от конкурса са производители и потребители на индустриални и обслужващи робо-системи; доставчици на компоненти; академични институции и изследователски лаборатории с отличен научен капацитет.

С 30 млн. евро ще бъдат финансирани проекти за разработване на нови технологии и системи за запазване на цифрово съдържание, защита на неговата цялост и повторното му използване в бъдеще.

40 млн. евро са заделени за темата „ИКТ за достъп до културни ресурси" за проекти в области като персонализирано предоставяне на цифрово културно съдържание, платформи за предоставяне на цифрово културно съдържание за нуждите на науката и образованието, специализирани форми за предоставяне на цифрово съдържание, включително в триизмерен формат и др.

В тематичната област „Виртуален физиологичен човек" се очакват проекти, които разработват компютърни модели и симулации на физиологичните системи на човека и въздействието на различни фактори на околната среда върху основни заболявания. Заделеният бюджет е 66,5 млн. евро.

С общо 22 млн. евро ще бъдат финансирани проекти в областта на интердисциплинарните научни изследвания, които обединяват постиженията на квантовата механика с тези на ИКТ. Очакват се проекти, свързани с дизайн на нови изкуствени материали с предварително зададени свойства, нови химически съединения, нов вид процесори със значително по-висока производителност и изключително ниска консумация на енергия за нуждите на квантовата електроника.

Деветият конкурс ще финансира и системи, вдъхновени от невро- и био-технологиите. Целта на проектите, които ще се финансират, е да се научи повече за това как информацията се представя или "кодира" в мозъка и да се разработят прототипи на модулни изчислителни архитектури, наподобяващи мозъка. Общият бюджет по тази тема е 25 млн.евро.

Седма рамкова програма отпуска бюджет от 2,5 млн. евро за координиране на общности от учени, определяне на нови изследователски теми, засилване на обмена на идеи по национални и международни научни програми.

България ще усвои всички 13 млрд. лева, отпуснати по еврофондовете, до 2013 г., а за следващия програмен период, до 2020 г., България ще поиска около 16 млрд. лева от Европейския съюз. Това обяви в "Седмицата" на Дарик министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.   По думите му най-важното за България при усвояването на европарите до 2020 г. е транспортната инфраструктура, секторът води, въпреки че приоритетите в Европа били фокусирани върху инвестициите в човешки ресурси, върху иновационна икономика.Ако получим такова финансиране, то 5 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в пътища, воден сектор, жп пътища, 4 млрд. лв. - в образование и социална политика, а останалите средства - за регионално развитие - градско развитие, енергийна ефективност, инвестиции в малките и средни предприятия. Ще се търси и преход към нисковъглеродна икономика.   Големият дебат за следващия програмен период не е свързан с обема средства, а с това дали парите от Европейския съюз ще бъдат ползвани като инструмент за гарантиране на финансова стабилност, дали ще бъдат използвани като начин за натиск са реформи, подчерта министър Дончев. Той припомни и позицията на страната ни, която не е единствена в страните от ЕС, че тези, които харчат средствата неразумно, няма да получат пари от Евросъюза.Като желана реформа министър Томислав Дончев посочи "скъсяване на пътя на парите" - да има по-малко административни звена, пътят между тези, които дават парите и тези, които ги получават, да бъде по-кратък, за да се улеснява процедурата.

До 70 000 лв. годишно са си докарвали някои общински служители в Русе от работа по европроекти, съобщи кметът Пламен Стоилов. Рекордьор с такъв хонорар е щатен чиновник, който имал сключени 14 граждански договора. Допълнителните възнаграждения са установени при проверки, резултатите от които ще бъдат изпратени на прокуратурата.   “Аз съм длъжен да спазя закона. Тези пари ще бъдат изплатени на хората, защото средствата са предвидени като част от условията на проектите”, обясни за “Труд” кметът.   За мащабния ремонт на централния площад в Русе през тази година на 7 души са били начислени общо 78 000 лева хонорари. Сумата също е заложена в предвидените до 2% непреки разходи в проекта. Общата му стойност е за 10,147 млн. лв., от които по оперативна програма “Регионално развитие” са предоставени 9,293 млн. лв. Останалата част се съфинансира от местния бюджет.   Дали ще бъдат получени бонусите зависи от това дали ще има санкции за допуснати гафове в работата, обясниха от кабинета на министъра по еврофондовете.   Управляващият орган към министерството на регионалното развитие вече санкционира община Русе с 543 569 лв. Причина бяха “дискриминационните условия” в обществената поръчка за доставката на оборудване от определена търговска марка за “сухия” фонтан пред сградата на операта в Русе.