С 46 лв. са скочили заплатите ни от октомври до декември, показват данните на Националния статистически институт. Ако през октомври средната заплата е била 706 лв., то през декември трудовото възнаграждение скочило на 752 лв. Най-голямо е било увеличението в системата на образованието, където учителите са взели с 13.4% повече от обикновено.   В енергетиката също са плащани по-високи заплати.   Не са стояли на едно място и в секторът "Държавно управление", където трудовите възнаграждения са се подобрили със 7.3%. Статистиката на НСИ показва, че най-високи са заплатите в телекомуникациите, където средното възнаграждение е 1 710 лв. Енергетиката е следващата с доход от 1 597 лв. месечно, а на следващо място са финансовите и застрахователните дейности, където се работи за 1 544 лв. на месец. През последното тримесечие на миналата година редиците от работещи на трудов договор са оредели с 56 хиляди и 400 души., показват данните на националната статистика.   В края на декември данъкоплатците са 2.13 млн. души. Зад тази тенденция на рязко намаление стои и сезонният фактор, тъй като от традиционно към септември статистиката брои и сезонно заетите. Това се вижда и от данните за това в коя от дейностите има най-голям отлив на работещи.   Според НСИ "Хотелиерството и ресторантьорството" е освободило 17.4% от служителите си спрямо септември, "Селското стопанство" е уволнило 14% от работниците, а "Строителството" - 5%. Сравнението на годишна база дава по-ясна представа за това в кои отрасли на икономиката се освобождават най-много служители. В сравнение с декември 2010 година работещите на трудов договор у нас със с 15 хиляди и 400 души по-малко, като най-голяма намаление на работещите има в преработвателната промишленост (-18.9 хил. души), търговията (-11.7 хил. души), строителството  (-8.9 хил. души).

Един голям проект, без значение дали говорим за ядрена енергетика или за пътно инфраструктурно строителство, може да доведе до пробив в заетостта в цял район. Това каза за Агенция "Фокус" Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

По думите му - от изключително значение и за малкия, и за средния бизнес е да има яснота по големите проекти в България, включително започването на големи инфраструктурни проекти, в това число за новия програмен период в ЕС 2014-2020 година.

Например, от много години говорим за тунел под Шипка, а всъщност имаме нужда от поне още два, дори три тунела в Стара планина, които да осигурят връзката между Северна и Южна България. Нашата икономика няма вътрешна, териториална свързаност, комуникационна свързаност.

Бидейки част от периферията на европейската икономика, сме отрязани от основните си пазари в Европейския съюз. В един документ, който все още е в проектен вид на ЕС за т.нар. взаимносвързана Европа - Коридор №8, железопътната връзка София-Скопие до Адриатическо море до 2020 година се планира да бъде в проучване, не реализация на проект. На територията на Република Македония става дума за едни 15-16 километра връзка, тунелът под Гюешево е прокопан още по време на Втората световна война. И от тогава, от преди 60 и повече години се бавим с този проект не само България, но и страните, от които зависитой - Албания и Македония, каза той.

Според него - по друг начин ще изглеждат икономиката и малките и средни предприятия в югозападната част на страната, ако бъде реализиран скоростно този коридор.

Засега по-скоро остават песимистичните нагласи, че може да се закрият работни места, отколкото че ще бъдат открити такива.

За съжаление не става дума само за наши оценки, а за статистика. Последните данни показват, че и в ЕС, и в еврозоната имаме задържане на безработицата на едно и също ниво, докато за България има едно увеличение. Много може да се мисли за промени, които да подсигурят почасова заетост, включително на студенти, на домакини и на различни категории лица, които са вече извън активната възраст - на пенсионери, каза той.

Административните режими, разрешителни за упражняване на дейност трябва рязко да бъдат съкратени и то колкото се може по-бързо, каза още Димитър Бранков. По думите му - всички разрешителни режими за упражняване на дейност, които не съответстват на европейско законодателство и изисквания по съответните регламенти и директиви трябва да бъдат преразгледани, тъй като практически те не улесняват живота на държавната администрация, на контрола върху бизнеса.

Много е важно кой издава дадено разрешително. Практиката в развити европейски страни е министерства да не се занимават с тези функции, а с това да се занимават изпълнителни агенции. Ако прегледате сайтовете на българските министерства, ще видите една голяма част от тях, че се занимават с издаване на разрешителни. И тогава, когато ви се откаже това разрешително, вие няма пред кого да обжалвате. Ако, да речем, това става на по-ниско ниво, на нивото на някоя изпълнителна агенция, очевидно вие имате един допълнителен лост за административно обжалване вместо да се обърнете пряко към съда. А в съда, знаете, какви са процедурите и колко продължават. Това е само един пример.

Друг пример е електронното правителство, с което България, за съжаление, закъсня страшно много. Голяма част от административното обслужване на фирмите може да се случи и по електронен път. Голяма част от огромните обеми подавана информация от бизнеса към държавата може да текат по електронен път, а не на хартиен носител, каза той.

По думите му - твърде рано е да има някакви индикации за много рязко подобряване на бизнес климата, бизнес средата и очакванията на бизнеса. Наскоро излезе и ново проучване в статистиката за бизнес климата, от което е видно, че по всички основни фактори, включително и действаща бизнес среда, липса на поръчки, в това число от чужбина и от страната, много от секторите остават в една неблагоприятна ситуация. Това при всички случаи е свързано със сигнали, които идват от външната среда, от пазарите, на които България реализира основно продукция, експортът, а от друга страна, става дума за чисто вътрешни причини, каза той.

Най-простата мярка, свързана със заетостта, е да не се прави това, което може да закрие работни места, каза Димитър Бранков. Според него, има една голяма група мерки, които са с пряк непосредствен ефект във времето.

Много често не става дума за някакви нови мерки, а просто за отказ от прилагане на решения, които очевидно водят до закриване на предприятия и закриване на работни места. Един такъв пример от много време Стопанска камара и няколко браншови организации, включително от рециклиращата и металургичната промишленост, атакуват. Това е решението да бъдат закривани площадки за търговия с черни и цветни метали, ако не са в общини с приет Общ устройствен план, каза Димитър Бранков.

В България само една трета от общините имат приет Общ устройствен план. Някои от тези площадки бяха приватизирани преди 10-15 години и практически са изградени преди 50 години. И след модернизацията им там са инвестирани в някои случаи средства от порядъка на 10-20 млн. лева. Закриването на такива площадки заедно с работните места очевидно не е най-доброто решение, за да се справим с кражбите. За кражбите има наказателно законодателство, има институции в лицето на МВР и на полицията, които трябва да ги преследват и естествено да наложат закона в тази му част, каза Бранков.

По думите му - не е основателен аргументът, че борбата с кражбите трябва да мине през закриване на бизнеси и в случая - на площадки за търговия с черни и цветни метали. А това основание - разполагане на такива площадки в общини с Общ устройствен план, едва ли не по съображение за защита на околната среда, е приложимо към абсолютно всички предприятия в България, включително от индустриалния сектор, които се явяват по-тежки замърсители. Една голяма част от тях не са разположени очевидно в общини с Общ устройствен план, посочи той.

Мъж на възраст между 30 и 50 г., със средно образование - това е средностатистическият българин, който пътува всеки ден далеч от дома си, за да работи.   Над 400 000 души (12,1% от икономически активното население) не си изкарват хляба в населеното място, в което живеят. За да отидат на работа, те изразходват общо 500 000 часа на ден. Това сочат данни от изследване на трудовата миграция в България, проведено по искане на КНСБ при преброяването на населението през м.г. от Националния статистически институт (НСИ).   През последните 10 години броят на трудовите мигранти в България е нараснал с 22,3% - от 328 хил. на 400 хил. души, заяви доц. вчера д-р Йордан Калчев, експерт по проекта. “Аз също съм мигрант, защото живея в София, а работя в университета в Благоевград”, даде пример той.   Според изследването най-интензивни са пътуванията в областите Кърджали, Пловдив, Враца, Велико Търново, Стара Загора и Пазарджик. В София всекидневно пристигат 42 000 души, които вечер се прибират в други общини. 2000 българи дори бият път всеки ден до съседни държави - Румъния, Турция, Сърбия и Македония, за да работят.   Според данните трудовата миграция не е само от селото към града, а и от един град в друг. Относителните дялове на пътуващите от градовете и селата са съответно 48,4% и 51,5%. Причината е, че все повече намалява икономически активното население в селата, обясниха експертите. Трудовата миграция по принцип е част от подготовката за постоянно преместване на човек в населеното място, където работи, каза експертът по проекта Божидар Арсов.   Според статистиката 25% от мигрантите отделят за път между 30 и 45 минути на ден, а 36 на сто - между 15 и 30 минути. “Така над 20 000 работни дни годишно се изразходват излишно, вместо да бъдат вложени в работа”, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.   Най-много трудови мигранти има в преработващата промишленост - над 113 000 души или 28% от всички пътуващи. В класацията следват търговията (12%), строителството (10,5%) и държавната администрация със 7% от всички трудови мигранти.

По 16,80 лв. месечно дължат всички, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.   От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 10-то число на месеца. Така например здравната вноска за месец януари 2012 г. трябва да се внесе най-късно до 10 февруари 2012 г.   Преди да внесете дължимата сума, трябва да подадете декларация Образец 7, припомнят от приходната агенция. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес до края на месеца. Тоест, ако от 1 януари трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то до края на месец февруари трябва да подадете декларация. Глобата за неподадена декларация е от 500 до 1000 лева.   Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който потърсите медицинска помощ, платена от НЗОК. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски.   Справка за здравноосигурителния си статус можете да направите чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg., както и по телефона на 0700 18 700. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравни вноски.

Над 900 работници ще бъдат освободени от завод "Арсенал" в Казанлък, стана ясно след среща между мениджърите и представители на общината, предаде БНР. В това число влизат около 600 души на временни и 234 на постоянни трудови договори. 94 души, навършили пенсионна възраст, също ще напуснат предприятието, съобщи кметът Галина Стоянова. Временно заетите започват да напускат от 13 февруари, а съкращенията са от 1 март. Стоянова увери, че ще се търсят варианти за осигуряване на заетост на тези хора чрез всички възможности, които предлагат бюрата по труда и програмите за заетост на социалното министерство.