Акценти

Икономиката на Еврозоната беше стабилна през по-голямата част от 2010 г., но през следващата година се очаква забавяне и ръст на БВП достигащ само 1,4% според последното проучване на изданието "Прогноза за еврозоната, декември 2010 г." (Eurozone Forecast, December 2010) на "Ърнст и Янг" (Ernst & Young). Растежът, обаче, се очаква да бъде много неравномерен в 16-те страни. Имайки предвид основните рискове на хоризонта, ЕЦБ трябва да бъде в готовност да приложи съществени допълнителни мерки в подкрепа на европейската икономика в случай на криза.

Растежът на БВП за еврозоната през 2010 г. се изчислява на 1.7%, малко по-добър от прогнозирания в предишното издание на Ърнст и Янг доклад "Прогноза за еврозоната", но поглед към състава на растежа оставя малко място за самодоволство. Зареждането с нова стока съставлява 80% от растежа за тази година, но по своята същност това е временно и в бъдеще ще изчезне. Голяма част от забавянето през 2011 г. се дължи на фискално затягане, което според последния доклад на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната" ще възлиза на повече от 1% от БВП.

Мари Дирон, старши икономически съветник на изданието каза: „В еврозоната вероятно ще настъпи бъркотия през тази криза. Въпреки това, дори и в този най-добър случай, растежът е силно зависим от северните страните от региона. Разликата с юга неизбежно ще нарастне. Освен това, всеки епизод на нестабилност на финансовите пазари прави много по-лоши сценарии все по-вероятни да се сбъднат."

Европа на 3-та скорост

Германия води икономическото възстановяване на еврозоната с ръст на БВП от прогнозираните през тази година 3,5% и 2,1% за следващата година с очакване да достигне нивото на БВП отпреди кризата до края на 2011 г., много по-рано, отколкото се очакваше първоначално. Както износът, така и наскоро вътрешният пазар са допринесли значително за възстановяването в Германия. Страни, тясно свързана с немската икономика, по-специално Словакия (2,8%) и Австрия (2%), също се очаква да нарастват през 2011 г. По-скромен ръст се очаква в други основни „северни" страни, включително Франция и Холандия (1.8% за двете).

Според доклада на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната" се очаква ръст на БВП в периферните страни през 2011 г. в диапазона от -3.3% за Гърция до -0.7% за Португалия. Тези стойности могат да бъдат значително по-ниски, ако периферните икономики се изправят пред нови сътресения на облигационните пазари и необходимостта от допълнителни мерки за ограничаване на дефицита.

Най-лошият сценарий предвижда подновяване на кризата

Обичайните неясноти около прогнозата на еврозоната са увеличават от сегашната криза на държавния дълг. Според изданието на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната"  вероятността е само от 45% за относително благоприятния растеж от 1,4% през 2011 г.  Също така вероятно (25%) е и по-бавното възстановяване тъй като намалялото вътрешно търсене се усложнява от банките, борещи се да възстановят своите счетоводни баланси пред перспективата за по-нататъшни сътресения. В такъв случай, ръстът на БВП ще се бори да достигне 1% през 2011 г. и едва 0,8% през 2012 г., в сравнение с 1,4% и 1,7% съответно като отправни точки.

Най-лошият сценарий (10% вероятност) е ескалацията на кризата на държавния дълг да доведе до значително преструктуриране на държавния дълг на периферните правителства в еврозоната и в крайна сметка до пълен разцвет на финансовата криза. При такъв сценарий растежът на БВП за еврозоната да бъде значително отрицателен, достигащ до -2%, дори -3 за няколко години, което ще заличи всяка надежда за възстановяване, прогнозирано до момента. Ако този кризисен сценарий се осъществи през 2011 г., в края на 2014 г. БВП в еврозоната все още ще бъде около 3,5% под нивото му отпреди кризата.

Марк Оти, регионален управляващ партньор на Ърнст и Янг за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, каза: „Непредсказуемостта на икономическата ситуация в еврозоната прави все по-трудно за търговските предприятия да планират бъдещето си. При преобладаващия песимизъм около растежа на БВП в много части на Европа, бизнесът остава консервативен по отношение на бъдещи инвестиции и планове за наемане на служители."

Количествено улесняване може да повиши БВП с 2% до 2012 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда затвори вратата след Федералния резерв на САЩ и количественото улесняване за стимулиране на икономиката. Въпреки това, според проучването ако еврозоната бъде засегната от нова криза ЕЦБ трябва да бъде готова да възобнови някои от мерките за ликвидност от 2009 г. и 2010 г. и не следва да изключва количественото улесняване като възможност.

Въздействието на втората фаза на количествено улесняване от Федералния резерв (QE2) в САЩ показва значителен потенциал за положително въздействие върху икономиката на САЩ. Това се подкрепя от наблюдаваните промени на финансовите пазари в САЩ след обявяването на QE2. Новият модел на ЕЦБ обхващящ цялата зона показва, че въздействието на количественото улесняване в еврозоната може да бъде още по-значително, отколкото в САЩ и да повиши БВП с около 2% до 2012 г. Допълнителни положителни резултати биха се получили от по-високи цени на акциите и по-слабо евро.

Дирон коментира: „Притеснително е, че ЕЦБ изглежда е отхвърлила окончателно възможността за прилагане на количествено улесняване. Може да се окаже, че разполага с много малко ефективни средства за противодействие на негативния ефект от подновяване на кризата на държавния дълг в еврозоната, което изглежда трудно за постигане предвид наличния набор от инструменти. Необходим е „План Б" за паричната политика в еврозоната предвид рисковете от спад в растежа".

Лихвените проценти да останат ниски до края на 2011 г.

Дирон сподели: „Стабилният ръст от първата част на 2010 г. може да е насърчил ЕЦБ да вярва, че възстановяването е в кърпа вързано и че еврозоната може да удържи на по-строги валутни условия. Ирландската криза, обаче, разкри уязвимостта на икономиката на еврозоната и необходимостта творците на паричната политика да приложат всички налични средства за ограничаване на негативните въздействия. ЕЦБ трябва да продължи да следи колебливото въздействие на фискалното затягане и развитието на финансовите пазари, за да е в готовност да предложи подкрепата си в случай на необходимост."

Според проучването на Ърнст и Янг "Прогноза за еврозоната"  при дадените значително по-строги монетарни условия, след като ЕЦБ започна да ограничава заемите си към банковия сектор в еврозоната, което тласка нагоре междубанковите лихви, лихвените проценти не трябва да се повишават преди втората половина на 2011 г.

Тревоги на пазара на труда

Различията в икономическите условия се задълбочават особено в пазарите на труда в еврозоната при актуални нива на безработица вариращи от 4,3% в Австрия до 20,5% в Испания. Това разминаване в нивата на безработица се очаква да остане значително през следващите няколко години. Равнището на заетостта в периферните страни се очаква в най-добрия случай да остане непроменено, усложнено от намаляване на работните места в обществения сектор и на негативното въздействие на ограничените правителствени бюджети върху частния сектор.

В същото време, в останалата част от еврозоната, ръстът на заетостта се очаква скромно да набере скорост в хода на 2011 г. Като цяло, тези различни условия предполагат, че нивото на безработица в еврозоната като цяло е малко вероятно да падне през следващата година и не се не очаква броят на безработните да падне под 15 милиона преди 2013 г.

Предстоят ни предизвикателни времена при все още висок риск от спад

Дирон заключава: „Нивата на ръст, постигнати през 2010 г. е малко вероятно да се задържат през новата година, тъй като рисковете от влошаване остават високи. По-нататъшно задълбочаване на сътресенията на облигационните пазарите в еврозоната е възможно предвид продължаващите опасения за публичните финанси и банковия сектор. Ако това доведе до необслужване на държавни дългове, еврозоната вероятно ще потъне отново в рецесия. В този контекст, Европейската централна банка трябва да поддържа гъвкава паричната си политика за известно време и да бъде в готовност да прибегне до инструментите, с които разполага."

България 

Независимо от подкрепата от системата на валутния борд и добрите финансови политики, България претърпя 5% спад на БВП през 2009 г. Въпреки това, след 0.5% спад за първото тримесечие на тази година, БВП се възвърна към ръст от 0,5% през второто тримесечие, но БВП за полугодието е все още с 2,5% по-нисък от година по-рано. При неочаквано силната еврозона, по-специално Германия, спомагаща за повишаване на активността и износа, БВП на България отбеляза второ поредно покачване за третото тримесечие от 0,3%, при икономически ръст на годишна основа от 0.2%, първият годишен ръст за почти две години.

Възстановяването се задвижва почти изцяло от увеличение на износа с наченки на инвестиционно възстановяване в отговор на по-силно външно търсене. Потребителските разходи продължават да падат главоломно с повече от 7% през годината до третото тримесечие, като както правителството, така и домакинствата свиват разходите си в настоящата несигурна среда. Въпреки изненадващо стабилните нива на безработица - около 9% за м. септември, много ниското потребителско доверие, повишаващата се инфлация, (която достигна 3.9% през м. октомври) и поредното замръзяване на заплатите в публичния сектор за 2011 г. натежават на на потребителските кошници. В резултат на това потреблението на домакинствата се очаква да спадне с 3.1% за 2010 г. в допълнение към 6.2% за 2009 г.

Предвид продължаващите проблеми в еврозоната, тласъкът на икономически растеж от износ също е вероятно да затихне до известна степен, вероятно намалявайки ръста на БВП за четвъртото тримесечие. В резултат на това прогнозираме спад на БВП като цяло с почти 1% през 2010 г. За 2011 г. прогнозираме връщане към умерен ръст от около 3,6% преди набиране на скорост до около 6% за 2012 г., но съществува все по-голям риск, в следствие на по-рестриктивна фискална политика с цел оптимизиране на бюджетния дефицит от очакваните 4,5% от БВП за тази година (в сравнение с първоначалната цел от едва 0,7%) до 2,5% за 2011 г. - ръстът да не достигне тези размери. Ръст на потребителските разходи от 2.4% се очаква за 2011 г. след спада през 2010 г., но рисковете от влошаване продължават да доминират прогнозите за търсенето, допринасяйки към фискалните проблеми, пред които се изправя правителството.

Въпреки че международна облигационна емисия в размер на 1 млрд. евро все още се планира за следващата година за увеличаване на резервите, относително ниското съотношение дълг/БВП и системата на валутния борд допринесоха за предпазване на икономиката от заразата на южноевропейската криза до този момент. Но слабата икономика на ЕС, (която поема 60% от износа, голяма част от който отива в Гърция) неизбежно ще се отрази на перспективите за растеж през следващите няколко години. Тъй като много българи работят в южните страни членки на ЕС със слаб растеж, като Гърция, Италия и Испания, паричните преводи от работниците зад граница (равняващи се на 3,3% от БВП) намаляха с 12% през 2009 г. и ще останат ниски през следващите години, предвид проблемите, пред които се изправят тези икономики.

Правителството все още се надява, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще влезе в чакалнята за еврозоната (ERM-II) през 2011 г., а през 2012 г. ще бъде приет и в еврозоната. Но като се има предвид фискалната и дълговата криза в ЕС и последиците за бъдещите членове на еврозоната (особено тези като България, които изпитват подобни на гръцките проблеми в отчета на фискалните данни), 2014 г. сега изглежда най-ранната възможна дата за влизане в еврозоната.

Прогнозите и анализите, представени в "Прогнозата на Ърнст и Янг за еврозоната" са базирани на икономически модел за еврозоната, създаден от Европейската централна банка (ЕЦБ). Този модел прилага най-новите икономически теории и техники и се използва от ЕЦБ за създаване на тримесечни прогнози за еврозоната.

Пълния текст на анализа ще откриете в прикачения файл.

Акценти

Глобалната икономика е на път да излезе от най-тежката криза от Голямата депресия насам, но прогресът е променлив. Много региони вече показват явни признаци на съживяване, останалите обаче още се борят с проблемите. Това отбелязва Euromonitor International в прогнозата си за състоянието на икономиката през 2010 година.

Световната икономика ще се свие с 1% през тази година

В документа се отбелязва, че благодарение на безпрецедентните усилия на централните банки и правителствата, глобалната икономика започва да се оживява през втората половина на 2009 година. Проблемите обаче остават в някои части на Централна и Източна Европа. Икономистите от Международния валутен фонд пресмятат, че брутния вътрешен продукт ще се свие с 1,1% през 2009 година, но през 2010 година ще има ръст на глобалната икономика в рамките на 3,1%. В развитите държави ще има слаб ръст - от около 1,3%, спрямо свиване на БВП от 3,4 на сто през тази година. Добри резултати обаче ще постигнат развиващите се икономики - през 2010 година очакваният ръст при тях е средно 5,1%, т.е. значително над увеличението от 1,7% през тази година.

Бързо подобрение на стоковите пазари

Сривът на цените на суровините през втората половина на 2008 година беше бързо преодолян през тази година. Цените на суровините са тясно свързани с икономическото състояние на развиващите се икономики. Първите сигнали за излизането от кризата на държавите от Азия веднага се отразиха на стоковите пазари, отчитат експертите от Euromonitor International. Сега, с подобряване на ситуацията в индустриалните държави, търсенето на суровини се увеличава и цените записват рекорден ръст. Например, цените на металите са с 60% по-високи през втората половина на 2009 година. Лидери в това отношение са цените на медта, златото, оловото и никела. Цените на петрола също не изостава от тази тенденция.

Трудовите пазари под натиск

За съжаление безработицата ще продължи да се увеличава в много индустриални държави. В САЩ например броят на безработните се увеличава по-бързо от останалите развити държави. Очакванията са пикът на безработицата да бъде достигнат в средата на 2010 година. В Япония и в повечето европейски държави работодателите предпочетоха да намалят работното време, преди да закрият работните места. Това задържа ръста на безработицата, но проблемът остава и е особено тежък в страни, в които е имало балон на пазара за недвижими имоти. Като примери може да бъдат посочени Ейре, където прогнозите сочат, че безработицата през 2010 година ще достигне около 16%, и Испания, където очакванията са, че безработните ще бъдат над 20% от трудоспособното население догодина.

Що се отнася до развиващите се държави - ситуацията там е доста различна. В Европа например очакванията са за пик на безработицата през 2010 година. Капиталовите потоци към страните от бившия соцлагер ще бъдат все още свити и възстановяването им ще бъде бавно. Голямата задлъжнялост може да доведе до обезценяване на валутите.

Възстановяването е по-бавно

Повечето анализатори коментират, че възстановяването от тази криза е по-бавно спрямо предишни сътресения на световната икономика. Надеждите са за V-образно възстановяване, но това изглежда все по-малко вероятно. Кредитният бум, балоните на пазарите за недвижими имоти и растящите дефицити по текущите сметки разколебават потребителите. Потреблението в развитите държави ще се увеличи едва с 0,7% през 2010 година, а в някои страни от еврозоната дори може да продължи да се свива.

Инфлацията обаче няма да бъде сериозна заплаха за икономиката и за възстановяването й. В развитите страни ръстът на цените ще бъде около 1,1% през 2010 година. През 2009 година увеличението беше едва 0,1%. В развиващите се държави обаче инфлацията през 2010 година ще бъде 2010 година, спрямо 5,5% през тази.

Превод на текста: Деляна Петкова, Econ.bg

Пълния текст на доклада на Euromonitor International може да видите в прикачения файл.