България заема престижното второ място в Европейския съюз по най-нисък размер на държавния дълг през третото тримесечие на миналата година. Това показват данни на Евростат, обявени вчера.   За периода юли-септември 2011 г. държавният ни дълг е бил 15% от брутния вътрешен продукт (БВП). Изпреварва ни само Естония с 6,1%, а след нас е Люксембург с 18,5%.   През третото тримесечие на 2011 г. Гърция е била страната с най-висок държавен дълг - цели 159,1% от БВП. Следват я Италия (119,6%), Португалия (110,1%) и Ирландия (104,9%).   Първата десетка на най-задлъжнелите се допълва от Белгия, Франция, Великобритания, Унгария, Германия и Австрия.   България е и сред държавите, които са понижили дълга си - с 0,9 процентни пункта на годишна база. Гърция е страната, чиито задължения са нараснали най-много през последните 12 месеца (20,3 пр. пункта). Следват Португалия (18,9) и Ирландия (16,5).   За периода юли-септември 2011 г. средният размер на държавния дълг на целия Европейски съюз (ЕС) се е повишил до 82,2% от БВП от 81,7% през второто тримесечие.

Какво би се случило, ако еврото колабира? За мнозина отговорът е един: би се случило истинско бедствие. Представата за това бедствие обаче лесно може да се спука, ако спреш да идентифицираш обединената парична единица, Европейският съюз и Европа като едно и също нещо. Нещо повече: възможната смърт на еврото и на Европейския съюз би могла да даде шанс за еволюция и по-добро бъдеще на Европа.   Разсъжденията са на Бруно Фрей, професор по икономика в Univercity of Zurich, публикувани в сайта voxeu.org.   Политиците, които са се посветили изцяло на европейската кауза твърдят, че ако еврото загине, си отива и Европейския съюз, а така ще пропадне и самата Европа. Германският канцлер Ангела Меркел непрестанно повторя именно това.   Главният проблем в такива леко безотговорни изказвания се крие в това, че у хората се насажда една представа, която им пречи да видят алтернативата на сегашната европейска унификация. Политиците дори успяват да насадят страх, че при колапс на еврото и ЕС ще настъпи истински хаос. Едва ли не европейският континент ще се върне към ситуацията от преди Втората Световна Война: страните ще се изолират една от друга икономически и дори може да започнат битки помежду им. Като съвсем реална възможност се появява хипотезата за война между Германия и Франция - икономики в сърцето на Европа.   Това гледище обаче противоречи на факта, че европейската унификация стана възможна именно защото Германия и Франция спряха да гледат една на друга като на врагове. Те видяха себе си като двигател на европейския интеграционен процес, който започна с установяването на икономически съюз, който в последствие се разрасна и на политическо равнище. В този смисъл е погрешно да се смята, че единственото нещо, което донесе мира в Европа бе формалното международно споразумение.   Връщайки се на твърдението, че колапс на еврото и на Европейския съюз ще доведе до хаос и война, то започва да изглежда като стратегически нужно, за да се издейства подкрепа за високозадлъжнели страни като Гърция, Португалия, Испания или Италия.   Има редица европейските държави, които запазиха собствените си парични единици, но поддържат близки връзки с Европа - Великобритания, Швеция, Холандия. Има и някои държави като Швейцария, които не са в Европейския съюз, но пък участват в някои европейски споразумения, като например Шенгенското споразумение. Страни като Норвегия и Швейцария са без съмнение част от Европа. Така че да идентифицираш еврото, Европейският съюз и Европа като едно цяло, както много политици правят в момента, е силно подвеждащо, смята професорът.   Според него отделните страни в Европа много бързо биха могли да формират нови политически и икономически взаимоотношения помежду си при разпадане на ЕС. Сътрудничеството ще продължи да съществува помежду им, щом като до сега е показало, че носи позитиви. Някои страни могат да останат в нещо като умален вариант на еврозоната. Резултатът в крайна сметка ще изглежда като застъпващи се контракти между страните, които няма да създават представата за Европа като функционално единство.   Функционалността ще се изпълнява от ангажираността на гражданите към специфични публични активности. Такива например биха могли да бъдат различни каузи за защита на природното богатство. Така, обединяването на такъв принцип, ще защитава концепцията за справедливост. Новите европейски кооперации могат да се оформят именно по такива принципи.   Съвсем логично е да се очаква, че всички държави от Европейския съюз биха продължили да участват в свободната търговия помежду си, тъй като тя доказа, че е продуктивна. В същото време дефицитът на демокрация в ЕС, която бе олицетворение на Европейската комисия, ще се неутрализира. Вечно растящият бюрократичен апарат в Брюксел може да бъде заменен от по-гъвкави институции, а решенията да се вземат по по-демократични механизми.   На някои може да му се стори странна такава една конструкция от гъвкави мрежови отношения между страните. Може да изглежда твърде сложно или дори тромаво, което пък прави тази представа трудноразбираема. Но това е само на пръв поглед. Есенцията на Европа е в разнообразието и диверсификацията, които нямат нищо общо с държавничеството и бюрокрацията. Мрежа от страни, всяка от които изпълнява своята функционална предопределеност е отворена дори за страни извън континента. Така например Турция ще може също да се включи с потенциала на икономиката си и да започне да играе важна роля за останалите европейски нации. В същото време Турция може да бъде изключена от политическите договори, ако някои от страните сметнат, че страната не уважава човешките права. Тоест, Турция би могла да бъде отчасти в Европа, но не да е напълно приета. Така че асоциация на европейски държави, участващи в гъвкава мрежа от споразумения помежду си, базирани на различни функционалности, би спомогнала за ефективно разрешаване на сегашните проблеми, като в същото време есенцията на Европа се засили. Така вече възможният колапс на еврото и на Европейския съюз лесно разкрива гледката към една еволюирала Европа, с по-щастливо бъдеще.

Депутатите приеха решение за участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. От гласувалите 178 народни представители „за" бяха 129, един бе против, а 48 се въздържаха.   Текстът на решението гласи:   1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз   2. Подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз при следните условия:   2.1. Република България да приложи разпоредбите на Дял III от Договора след ратификация от Народното събрание   2.2. Участието в Договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави   2.3. Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл.5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори.

Кризата, особено ситуацията в Гърция, влияе върху банковия сектор у нас, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов, който е експремиер и бивш финансов министър. По думите му непрекъснато се свива пазарният дял на чуждестранните банки у нас и от 82 на сто е станал 75 процента. Причината според него в момента банковата ни система да се крепи са нарасналите депозити на гражданите и фирмите. Основната причина за спада са няколко банки в първата група на най-големите банки, например на първите седем банки в страната, което означава, че кризата вече влияе, каза Костов. Той допълни, че кризата влияе и през още един показател – обратно репатриране на капитали, вложени в чуждестранните банки, опериращи в България. Те са изтеглили от страната 1,25 млрд. пред последния отчетен период и този 1,25 млрд. е компенсиран само благодарение на големите преводи на български граждани от чужбина, обясни лидерът на ДСБ. „Ние вече сме под влияние на кризата, включително на кризата от Гърция, тя влияе върху банките, стеснява параметъра им и това е неминуемо. От тази гледна точка най-сериозно безпокойство буди решението за управляемото изпадане в несъстоятелност на гръцката държава, защото Гърция, ако сключи споразумение, с което ще обезцени своя дълг, това неминуемо ще удари по всички банки, които притежават гръцки облигации и този пък ефект ще го видим в следващия период", коментира Иван Костов. Той обясни, че в момента банковата система в страната се закрепява поради големия скок на вложенията на българските граждани и фирми. Те са увеличили своите вложения и това стабилизира системата, коментира съпредседателят на Синята коалиция. „В икономиката няма добри и лоши, само при ченгетата е така, при нас е и така, и така", заяви още Иван Костов. Иван Костов и Мартин Димитров поискаха гаранции, че ГЕРБ няма да плати вноска за влизането на България в еврозоната.

Управляващият директор на международния валутен фонд Кристин Лагард анонсира идея за сливане на двата фонда - Европейския фонд за финансова стабилност и Европейският стабилизационен механизъм. По този начин ще се получи една институция, която разполага с по-голям ресурс за действие, обяснява идеята си Лагард в радио интервю. Идеята всъщност не е нова и е ясна позицията на германския канцлер Ангела Меркел по въпроса. Меркел е против сливането на двата фонда. Тя настоява, че трябва да действат самостоятелно и независимо един от друг. Франция обаче намира идеята за сливането за добро решение. Възможно е Лагард да подема инициативата заради опасностите, надвисващи заради Гърция. Страната не успява да постигне споразумение с частните облигационери, които се ангажираха да опростят 50% от задълженията й, но при определени параметри, които бяха отхвърлени от финансовите министри на еврозоната вчера. Ако до месец март Гърция не успее да извърши плащания по падежиращи облигации, държавата ще изпадне във фактически фалит, което може да повлече Италия и Испания. Следващата седмица ще бъде решителна за световната икономика въобще, отбеляза Кристин Лагард в радио интервюто. Вчера ръководеният от нея Международен валутен фонд понижи вижданията си за глобалния растеж, като определи 3.3% за 2012 година. Трябва да бъдат взети правилните решения не само в страните, които са сърцето на еврозоната. Важно е това да се случи също така в Съединените Американски щати, в Япония и в основните развиващи се икономики. Само така края 2012 година може да е по-добър от началото й, посочи Лагард. Но само, ако се вземат само правилни решения, настоя тя.