Анализът е представен на пресконференция, проведена на 9 януари 2012 г.

Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката към началото на 2010 г. са 157 млрд.лв., показва годишният анализ на БСК, който се осъществява шеста поредна година. Данните бяха представени на пресконференция днес (21 февруари 2011 г.) от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и от зам.-председателя Камен Колев.

Най-голям през 2009 г. е прирастът на междуфирмените задължения, които достигат 104 млрд.лв. и съставляват 80 процента от всички задължения.

И през 2009 г. основен генератор на задължения продължава да бъдат държавните институции и общините, които към 31.12.2009 г. дължат на фирмите 833 млн.лв. за изпълнени обществени поръчки и още около 2.4 млрд.лв. за невъзстановени данъци (в т.ч. ДДС, акцизи и надвзети данъци).

Продължава нарастването на задълженията към финансовите институции (с 1.5 млрд.лв. повече спрямо 2008 г.) и към персонала - в сравнение с 2008 г. задълженията за заплати са повече със 141 млн.лв. (8%), а за осигуровки - със 139 млн.лв. (18%).

Данъчните задължения намаляват с 1% (43 млн.лв.) спрямо 2008 г. и възлизат на 3.825 млрд.лв, което показва по-добра финансова дисциплина на предприятията.

Представеният днес анализ се основава на официалните данни на Националния статистически институт, обобщаващи резултатите от подадените фирмени счетоводни баланси за 2009 г. Данните за 2010 г. ще бъдат получени от НСИ и обобщени от БСК в началото на 2012 г.

На 9 септември 2010 г. Световният икономически форум (СИФ) представи новия доклад за глобалната конкурентоспособност - The Global Competitiveness Report 2010-2011. Това е най-всеобхватното и задьлбочено проучване за конкурентоспособността - през настоящата година то обхваща 139 страни. България участва в изследването от 1999 г., като от тогава до сега официален партньор на форума за страната е Центърът за икономическо развитие. Изданието е особено интересно за чуждестранните инвеститори - то е ориентир за тях по отношение на песрпективите за развитието на дьржавите в света.

В сравнение с всички останали държави от ЕС България изпреварва единствено Гърция, която поради макроикономическата нестабилност и проблемите в социалната област се срива в класирането от 71-во до 83-то място.  Румъния заема 63-та позиция. Сред по-новите страни членки на ЕС най-добре се представят Естония /33-та/ и Чешката република /36-та/. В сравнение с предходната година Унгария и Полша се придвижват значително по-напред, а Словения отстьпва с няколко позиции.

Според екипа на форума основните фактори (стълбове), които влияят върху конкурентоспособността са 12. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, образование и квалификация, ефективно функциониращи стокови пазари, работна сила, развитие на финансовите пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност и др. Факторите са събрани в три основни групи:

1. базисни фактори за развитие;
2. фактори за ефективност на икономиката;
3. иновативност и зрелост на бизнеса.

Тези три групи фактори определят и етапа на развитие, на който се намира всяка страна. Първата група определя най-ниския етап на развитие - факторно обусловения; вторият етап включва факторите, свързани с постигането на ефективност в икономиката; третият - най-висш етап включва такива фактори като зрелост на бизнеса и иновативен потенциал.

Според изследването България и Румъния сред държавите от ЕС са на втория етап на икономическо развитие. Всички останали страни от съюза са по-напред по отношение на потенциала за постигане на по-висока конкурентоспособност. Голямата част от тях вече са на иновационно обусловения етап, а другите са в процес на преход към него (Унгария, Литва, Латвия, Полша).

Най-сериозен принос за по-добрите позиции на Бьлгария има класирането в няколко сфери - макроикономическа стабилност, технологичен потенциал, пазар на труда, инфраструктура.

Макроикономическа стабилност

Добри са данните за макроикономическата политика на Бьлгария - това е сферата, в която през последните години страната има най-добри позиции - през тази година тя се придвижва с оше 3 места напред - от 45-то до 42-ро място. Става дума за показатели като ефективно управление на държавния дълг, инфлация, държавен дефицит/излишък.

Технологична готовност

Това е вторият фактор (след макроикономическата стабилност), по който България се премества значително по-напред в класирането - от 56-то до 48-мо място. Това е и факторът, който има най-голям принос за доброто класиране през настоящата година. Тук има голям брой добри количествени показатели - страната се намира на предни места по отношение на броя на мобилните телефони, широколентов достъп до Интернет, закони, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии.

Проблемите в тази сфера произтичат от липсата на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Все още много малка е и ролята на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика. Като цяло обаче, сьществува добьр потенциал, който трябва да се използва.

 Ефективност на пазара на труда

В тази област България отстъпва с 4 позиции назад  - от 54-то на 58-мо място. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, както и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Отчита се също така и наличие на правопропорционална връзка между заплащането и производителността на труда. Негативно е мнението за качествата на мениджмънта, както и загубите за страната, произтичащи от „изтичането на мозъци".

Образование и квалификация

По отношение на началното образование Бьлгария заема сравнително доброто 58-мо място. Страната има добри показатели за процента на хората със средно и висше образование. Благоприятни са резултатите за обучението по математика, достъпа до Интернет в училищата и др. Все повече обаче се влошават оценките за качеството на образователната система; много негативно е оценено професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот.

Инфраструктура

Тук Бьлгария по традиция е назад в класирането, но през настоящата година прави впечатление сериозният скок напред - от 102-ро до 80-то място. Вероятно за това има принос стартирането и ускореното изпьлнение на някои важни инфраструктурни обекти и перспективите за ефективно използване на средствата от ЕС в тази област.

Институции

Независимо, че Бьлгария е назад в класирането по отношение на институциите, тя все пак се придвижва с две места напред. Според изследването продължават да съществуват сериозни проблеми, свьрзани с неефективната правна рамка за решаване на търговски спорове и ниската степен на независимост на съдебната система. Има напредьк при справянето с  организираната престъпност и корупцията. Все оше липсва достатъчно прозрачност и последователност в правителствената политика.

 Ефективност на стоковите пазари

Това е област, в която България е отстъпила с едно място - от 81-во на 82-ро  място. Ниски са оценките за конкуренцията на местния пазар, тромавостта на митническите процедури, ниската взискателност на местните потребители. Добри остават данните за някои количествени показатели - размер на данъците, стартиране на бизнес. Принос за това има въвеждането от началото на 2008 г. на електронния търговски регистър, което опрости процедурите по започване на бизнес.

Иновации

През последните години в областта на иновациите България изостава значително - тя е на 92-ро място. Иновативното развитие на българската икономика е приоритет, но само на думи. Мерките все оше са недостатьчни и не дават резултат. Страната продьлжава да е на последните места в ЕС по повечето показатели за иновативност. Има известно подобрение в оценките за разходите на бизнеса за изследвания и иновации и за качествата на научно-изследователския персонал. Сериозен проблем е липсата на  сътрудничество между бизнеса и научните институти в иновационния процес; малка е ролята на обществените поръчки за внедряване на иновативни решения и продукти.

Степен на развитие на бизнеса

Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно - по този фактор България отстьпва с 6 места - от 89-та на 95-та позиция. Отрицателна роля играе икономическата криза, която се отрази сериозно вьру предприемачите. Те трябва да положат усилия при разработването на печеливши фирмени стратегии, работа в партньорство и създаване на клъстери. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и ниско качество на мениджмънта, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии.

И през тази година най-конкурентоспособна остава икономиката на Швейцария, която е на пьрво място в общото класиране. САЩ отстьпват с 2 места - от 2-ро на 4-то място. Поради стабилната макроикономическа политика Германия се придвижва с две места напред и вече е на 5-о място. По традиция в пьрвата десетка са още Швеция, Сингапур, Япония, Финландия, Нидерландия, Дания и Канада.