Изборът на финансова институция, която да се разпорежда с гаранционния фонд за саниране на панелките, се бави по неясни причини.   При отварянето на ценовите предложения в края на миналата седмица от конкурсната комисия обявиха параметрите на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на ПИБ - единствените банки, които кандидатстваха да управляват близо 13 млн. лв. на фонда. Тогава членове на комисията заявиха, че през уикенда или най-късно в понеделник ще обявят крайния резултат. По условие може да се избере само една банка.   Сметки на “Труд” показаха, че КТБ, чийто председател на надзорния съвет е най-богатият българин Цветан Василев, води по точки. Резултатът се получава, когато предложенията от офертите се пресметнат по публично обявената методика.   Вчера от Министерството на регионалното развитие и благоустройството обясниха само, че комисията има твърде много работа, докато обяви крайния резултат. Избраната банка ще отпуска кредити за хората, които нямат възможност да платят своята част от средствата за саниране.

Държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването, когато встъпва в длъжност. Това предвиждат приетите на второ четене от парламента промени в Закона за администрацията, съобщи БТА.   До 30 април чиновниците трябва да обявяват и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, и основанията за тяхното получаване.   Министерският съвет може да създава съвети като постоянно действащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика, според гласуваните текстове.   Съветите се ръководят от премиера или от друг член на правителството и включват еднолични органи на изпълнителната власт или техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт.   В съветите ще могат да влизат и представители на местното самоуправление, както и на неправителствени организации. Те ще бъдат ръководени от председател. Общото ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя.

Едва 3 процента от износа на страната ни е от високотехнологични продукти. За сравнение средният процент за Европейския съюз е 16 на сто. Това е констатацията на Световната банка в доклада "Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите да работят за България". В него се посочва още, че пред последните 10 години конкурентоспособността на страната ни се е повишила, но има още много, което трябва да се направи.   Сред препоръките е да се инвестира повече в научноизследователски дейности, за да укрепи икономиката. Образователният министър Сергей Игнатов коментира, че един от основните проблеми е свързан със застаряването на научния потенциал. По време на конференцията, на която беше обсъден докладът, председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви, че бизнесът не проявява особен интерес към науката.   Българският бизнес е насочен главно към сферата на услугите, строителството и поради тази причина невинаги имаме достатъчно интерес към новите продукти, които създават учените, констатира председателят на БАН. „В същото време на практика се получава така, че за някои наши постижения особено в областта на фармацията например, има интерес от европейски страни", допълни той. От своя страна просветният министър заяви, че основният проблем е със застаряването на научния потенциал и по тази причина трябва да имаме по-млади учени и професори.   „Не е виновен академик Съботинов. В академията това, което е оцеляло, са фундаментални изследвания. Но това е добра база да се развият други, защото ако нямаш фундаметални, как ще се развият други", допълни образователният министър. В доклада се казва още, че България може да се превърне в „умерен иноватор".

Строителната продукция в България през месец декември е намаляла с 1.1% спрямо месец ноември и с 11.1% спрямо декември 2010 година.   На месечна база динамиките се определят от спада с 1.8% при сградното строителство и потъването с 0.2% при гражданското и инженерното строителство. Сравнението със същия месец на 2010 година показва тенденция на по-силен спад при гражданското и инженерното строителство (-16.6%) и по-малък спад при строителството на сгради (-8.8%), показват статистиките на НСИ.

България е завършила 2011 г. с дефицит по Консолидираната фискална програма в размер на 2.1% от очаквания БВП, или 1.582 млрд. лв. в стойностно изражение. Това заяви днес Министерството на финансите, което публикува отчета си за изпълнението на бюджета за декември. Касираният дефицит е много по-нисък от заложения в КФП дефицит 1.963 млрд. лв., който съответстваше на 2.5% от БВП. А спрямо дефицита през 2010 г., бюджетната позиция се подобрява номинално с 1.24 млрд. лв. Отрицателното салдо по КФП за 2011 г. се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1.75 млрд. лв. и излишък по европейските средства в размер на 167.9 млн. лева. Фискалният резерв към 31 декември 2011 г. е в размер на 5 млрд. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2011 г. са в размер на 25.378 млрд. лв., или 33.3% от БВП, което представлява изпълнение от 96.8% на годишните разчети. Направените разходи са в размер на 26.96 млрд. лв., което е 95.7% от годишния разчет.Изпълнението на параметрите в частта на данъчните и неданъчните приходи е много близко до планираното за годината – отбелязва министерството. Отчетените данъчни приходи представляват 99.5% от планираните в бюджета. В номинален размер данъчните приходи възлизат на 20.592 млрд. лв. или 27% от БВП, а неданъчните приходи и помощите са в размер на 4.786 млрд. лв. или 6.3 % от БВП. Приходите от преките данъци възлизат на 3.676 млрд. лв. или 96.9 % от планираните за годината, приходите от косвени данъци са в размер на 10.625 млрд. лв. или 102.2 % спрямо годишния разчет. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 792,0 млн. лв., или 103.2 на сто спрямо разчета за 2011 година. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2011 г. са в размер на близо 5.5 млрд. лв., или 95.8 % от планираните за годината. Постъпилите неданъчни приходи и помощи към 31.12.2011 г. са в размер на 4.786 млрд. лв., което е 86.9 на сто от годишните разчети. Частта от вноската на Република България за общия бюджет на ЕС, изплатена през 2011 г. от централния бюджет възлиза на 779.2 млн. лв.