920 млн. лева са договорени досега по оперативна програма "Конкурентоспособност". Това е над една трета от ресурса на програмата. По програмата до момента са платени 86% от всички постъпили искания за плащания на фирмите. Следващите два месеца ще бъдат отворени всички схеми за кандидатстване с проекти по програмата и  следващата година по-голямата част от тях ще бъдат договорени.   Това заяви икономическият министър Трайчо Трайков, след като връчи сертификат за инвестиция клас "А" на "Кнауф България". Документът се издава за инвестиционния проект "Завод за гипсови мазилки Марица 2", с. Медникарово, община Гълъбово, който е в размер на 32 млн. лева. Очаква се по проекта да бъдат разкрити около 30 нови работни места. Инвестицията ще бъде реализирана за по-малко от две години. Това е вторият за дружеството сертификат за инвестиция клас "А".   С промени в закона за инвестициите ще се прецизират мерките за подпомагане на секторите, свързани с аутсорсинг на бизнеспроцеси, с научно-изследователска и развойна дейност. Този вид компании имат нужда основно от така наречените "меки" мерки, свързани с квалификацията и човешките ресурси.   Това, което за момента се вижда като необходимост от доработка на закона за инвестиции и на правилника, е за да се вземат предвид по-специфичните нужди на сектори, които не се нуждаят непременно от изграждане на водопровод или път, допълни министърът. Трайков съобщи, че скоро се очаква обявяването на голяма инвестиция в сектора, за който се подготвят нормативните промени.   „За мен е добре, че компании, които са в България, разширяват производството си като например "Кнауф България", каза министърът. Тези обаче, които все още не са дошли в страната, са много предпазливи.   Трайков съобщи, че заедно с Българската агенция за инвестиции от следващата седмица започва цикъл от осем представяния на България като инвестиционна дестинация в основните световни финансово-икономически центрове. Първото представяне ще е в Лондон на 1 декември, пише БТА.   В отговор на въпрос каква е била причината да подкрепи мерките АЕЦ "Козлодуй" да ограничи продажбите си за свободния пазар, Трайков каза, че в случая с атомната централа по-рано тази година е била продадена повече енергия, което налага дружеството да се фокусира до края на годината върху регулирания пазар.

Харченето на държавните средства трябва да става публично, като се заимства моделът на еврофондовете с информационната система ИСУН. Тази идея има подкрепата на финансовия министър Симеон Дянков, но не е ясно кога ще бъде въведена, стана ясно от думите на министъра по еврофондовете Томислав Дончев в четвъртък. В момента единственият начин да се разбере за какво се харчат държавните пари е изпълнението на бюджета. Цифрите обаче са общи, липсват конкретните проекти, както и движението по тях, каквато информация предоставя ИСУН.   Дончев участва в представяне на резултатите от гражданския мониторинг върху системата за публична информация на евросредствата ИСУН. Изследването е на институт “Отворено общество” и Института за развитие на публичната среда.   В системата има данни за седемте оперативни програми, които се финансират със средства от структурните и кохезионния фонд на ЕС. Но не така стоят нещата с Програмата за развитие на селските райони и програмата “Рибарство и аквакултури”, управлявани от фонд “Земеделие”, посочи Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.   “Мечтая системата ИСУН да не обхваща само европейското финансиране, а същите правила да важат и за цялото бюджетно финансиране”, каза Дончев. Иначе остава усещането за двойни стандарти, допълни той. Друго, което се надява да стане, е всеки бенефициент да може да следи в реално време съдбата на искането си за плащане. Това ще подобри значително отчетността и отговорността на администрацията, смята министър Дончев.

"Борбата с тежката корупция, провокирана в политически структури, които водят до сриване на социални системи, е тежка и продължителна". Това каза новоизбраният вицепремиер Маргарита Попова на откриването на конференцията на ОЛАФ "Правна рамка и практика на сътрудничество между съдебните и административни органи при борбата срещу измамите, засягащи финансовите интереси на бюджета на ЕС", предаде БТА.   По думите на Попова корупцията е основният проблем, който стои пред политическите и социалните устои на държавата и на обществата.   "Днешната конференция е приятно събитие и ще бъде много полезна, защото имаме вече дълги професионални отношения с колеги от ОЛАФ и българската прокуратура", заяви Попова. "Направихме така, че нашата страна да излезе от неприятна ситуация, помним как не се справяхме с разследването на злоупотребите с европейски средства", продължи тя. "Сега не е така, защото в прокуратурата заработи едно специализирано звено за ефективно разследване", посочи Попова, цитирана от БГНЕС.   "Въпросите на разследване на икономическата престъпност са важни навсякъде по света и още повече, когато сме отговорни да ги доведем до успешен край", отбеляза министърът. "В национален план изградихме структура, която да отговори на принципите и правилата на ОЛАФ - оказа се, че разполагаме и с професионален капацитет, за да черпим опит", подчерта Попова. Сега това звено се нуждае от развитие и кадрово укрепване, според нея. Тя добави, че е имало доклади на европейските ни партньори, които не са звучали добре за нас. "Едно е ясно - икономическата и финансова нестабилност са плод на политически компромиси, на корупция, които водят до рухване на цели социални системи", подчерта Попова.   "Трябва да работим усилено и професионално в тази посока. Европейската служба за борба с измамите трябва да постави по-остро въпросите за дискусия, за да можем да помогнем на държавите си", смята министърът.   Главният прокурор Борис Велчев заяви, че изборът на ОЛАФ да проведе тази конференция в София е признание за положените усилия на нашата държава и постигнатите резултати в борбата с финансовите измами.   "Българската прокуратура оцени проблема, създавайки специализирана структура за борбата със злоупотребите с европейски средства с помощта на МВР", посочи в словото си Велчев.   "Възприетата от нас проактивна позиция подобри комуникацията между администрацията и прокуратурата, а българските власти показаха добро сътрудничество с ОЛАФ", каза главният прокурор. За постигане на истински напредък бяха направени редица промени в НПК и НК за опростяване на процедурите, промениха се и наказанията за доказаните злоупотреби, което доведе до постигане на справедливост, е неговото мнение. "В повечето случаи става дума за мащабни проверки около разходването на евросредствата от еврофондовете и ОЛАФ осигурява решаваща помощ в тях", отбеляза Велчев.   Равносметката от цялата дейност е, че през 2008 година е имало само 5 присъди за източване на евросредства, през 2009 г. те вече са 28, а през 2010 година - 175, съобщи БНР.   "На практика за миналите 2 години от внесените от прокуратурата обвинителни актове за измами с евросредства има само 5 оправдателни присъди", каза преди това пред БНР заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов, който оглавява и отдела за борба с измамите с европейски пари.   По време на откриването на конференцията генералният директор на ОЛАФ Джовани Кеслер посочи, че доброто сътрудничество между службата и прокурорите в ЕС е от съществено значение.   "Дейността на европейската разследваща структура ОЛАФ е много важна, тъй като запазването на всяко евро на европейския данъкоплатец в този момент е от особено значение", обясни Кеслер.

Срeдно със 105 дни се бавят междуфирмените разплащания през т.г. Срокът се е увеличил с 20% в сравнение със 78-те дни през 2010 г. , съобщи Ивайло Тосков от “Кофас България”. Най-голямо е забавянето в строителството - средно със 150 дни, при 97 през 2010 г. В промишлеността издължаването между компаниите се просрочва със 109 дни (70 през 2010 г.). В сектора на услугите темпът остава почти същия - 97 дни спрямо 93 м.г., в търговията обаче се е увеличил от 49 на 68 дни. По данни на Агенцията по вписванията от началото на годината са фалирали 355 компании. Според “Кофас” най-много са банкрутите в търговията, строителството, промишлеността, услугите и хранителната промишленост.

Годината е 1998-а. Управлява правителството на Иван Костов, а за гордостта на социндустрията ни "Кремиковци" има реален стратегически кандидат-купувач - турската "Ердемир". Преговорите се водят от министъра на промишлеността тогава Александър Божков и заместника му Марин Маринов. Още по това време металургичният гигант е в незавидно състояние огромни дългове, източван от процъфтяващифирмина входа и изхода. Но има шанс - "Ердемир" е готов да плати символично 1 долар, да поеме част от дълговете и да налее 500 млн. долара, за да остане "Кремиковци" водещ производител на стомана.   Целите на българското правителство и на купувача са в една посока, бе заявил тогава шефът на “Ердемир” Йълмаз Аргюден. Но шансът си остана само шанс, който, както често се случва в приватизацията с марка BG, бе пропуснат. А водещата роля за това бе на синдикатите. На практика те си избраха друг купувач и дадоха яростен отпор на турската оферта...   В крайна сметка “Кремиковци” днес го няма. Няма ги и синдикатите в предприятието. Няма го и бизнесът, който осигуряваше повече товари на “БДЖ-Товарни превози” от всички сегашни клиенти на жп компанията, взети заедно.   Съдбата на металургичния гигант, за който говорим в минало време, е тясно свързана с тази на превозвача. А има опасност приликите да станат още повече, ако синдикатите в БДЖ не проявят малко здрав разум и не се откажат от безсрочната националната стачка, определена да започне от 24 ноември т.г.   Двата големи профсъюза КНСБ и КТ “Подкрепа” са решени да играят на твърдо срещу планираното освобождаване на 2000 - 2500 железничари и съкращаването на 150 губещи влака. Колкото и естествен да изглежда подобен протест от чисто социалната и синдикалната му страна, той си е напълно безсмислен и вреден.   Това е дебат, който всъщност показва, че започналият точно преди 22 г. преход в България не е свършил. Поне що се отнася до малкото останали държавни предприятия мастодонти, за които времето е спряло.   2000, 2500 или 3000 служители лесно и бързо могат да си тръгнат от БДЖ, без от това компанията да пострада като качество на услугата и безопасност. Тези показатели и без друго са ударили дъното.   В грубия си и съвсем пряк изказ е прав изпълнителният директор на жп превозвача Йордан Недев, наричайки компанията си “боклук” и твърдейки, че има “да се реже до месо”. За всяка от последните няколко години държавата дарява железниците с по 180 милиона лева.   Доплаща за влакове, за храна, за отпуски и за какво ли още не. Насреща получава некачествена жп услуга в мръсни и допотопни влакове плюс бонус от 800 млн. лв. дългове към кредитори, които не се обслужват. Така че е време железничарският комунизъм да свърши. Дори цената да е уволнението на 2000 - 3000 служители, на работа ще останат 10 000 - 11 000. Даже и 7000 да са достатъчни, както каза Недев в интервю за "Труд" - ще имат работа.   Реформи в обществения сектор стават трудно. Синдикалният отпор в ничиите държавни предприятия е чутовен. Всъщност, ако планът за спасение на БДЖ проработи, това ще е първото подобно постижение.   Ако “Кремиковци” е примерът за лошата алтернатива, то БТК е другият полюс. Веднага след приватизацията на компанията през 2004 г. бе приложена авангардната за България схема - програма за доброволно напускане. Всеки, който искаше да напусне, получи възможност да го направи срещу обезщетение от определен брой брутни заплати според стажа.   Без синдикален вой и каквито и да е заплахи за стачки тихо и кротко 7000 служители на БТК си тръгнаха с пълни джобове през първите две години след приватизацията. Просто профсъюзите при частния работодател се държат далеч по-прилично. Любопитна подробност е, че щатът на БТК при приватизацията беше 25 300 души, а в момента е под 3000 души.   Днес с 8 пъти по-малък персонал БТК прави повече в сравнение с времето, когато бе държавна. Комуникациите по жица намаляха, но телекомът вече има работещ мобилен оператор. Успя да отчупи лъвския пай от интернет пазара, пусна сателитна телевизия и редовно си изплаща кредитите, с които компанията бе купувана и продавана през последните години.   Точно това е ревностно пазената синдикална тайна. За мнозина ще свърши хубавото време и луксът да работиш в съсипана държавна компания. Хранят те, поят те, дрехи ти купуват, а вечер си тръгваш с пълна туба дизелово гориво. От време на време с колегата Пешо се отбивате при приятелчетата от пункта за скрап да предадете няколкостотин кила старо желязо, което и без друго прашасва в депото. Вярно, заплатата не е висока, но за какво ти е изобщо заплата при целия рахатлък!   Затова синдикатите в жп превозвача сега се цупят на предложените 6 заплати обезщетение при напускане, въпреки успеха на този подход в БТК.   Иначе железничарите толкова пари накуп не са виждали, а и ако приемат предложението по чл. 331, веднага могат да се регистрират на трудовата борса и още година да си получават заплатата.   В момента проблемът на синдикатите е, че това предложение е изключително атрактивно за работниците в БДЖ. Желаещите да напуснат по този текст от Кодекса на труда могат да се окажат много повече от планираните 2000 души.   Но къде отиват тогава синдикатите в БДЖ? Вероятно там, където са сега профсъюзите в “Лукойл”, БТК или енергоразпределителните компании - има ги, но не вдигат шум до небесата и съвсем цивилизовано се договарят с работодателя. Желание това да се случи и в БДЖ обаче няма и цялата реформа в компанията виси единствено на синдикалния инат.   Запазването на статуквото е пътят, по който са вървели динозаврите, преди да изчезнат, коментира ситуацията в БДЖ финансистът Емил Хърсев.   Само че сега вече няма вариант за къси пасчета и поредното отлагане. Евросъюзът ни диктува да продадем “БДЖ-Товарни превози”, за да отпусне спасителен заем от Световната банка. Германската KfW иска да си вземе електрическите мотриси “Сименс”. Куп кредитори си търсят парите. А транспортният министър вече заговори за фалит на БДЖ и създаването на нов превозвач - формула, приложена при авиокомпания “Балкан”.   Истината е, че това е най-неизгодният за синдикатите вариант, защото фалитът на БДЖ на практика ще доведе до продажба на всички активи - влакове, вагони, материали, сгради и т.н., а всичките 13 000 жепейци дружно ще потеглят към бюрата по труда, и то без 6 заплати обезщетение.   Дори и да се направи ново БДЖ, което да започне на чисто, в началото дружеството едва ли ще има повече от 2-3 влака и 100-200 служители.   Така че синдикатите е добре да се огледат, преди да протестират - да погледнат към “Кремиковци”, да погледнат към БТК и едва след това да решат по кой път искат да тръгнат!