Мъж между 41 и 50 години, семеен, служител или работник, който живее в Северозападна България или в Русе. Според Асоциацията на колекторските агенции в България /АКАБГ/ такъв е профилът на средностатистическия длъжник в България. Преди кризата възрастта е била между 21 и 30 години.   В момента в България 65 фирми се занимават със събиране на вземания. Техните основни клиенти са банки, мобилни оператори, търговски дружества, интернет доставчици и небанкови финансови институции. Това стана ясно по време на учредителна пресконференция на АКАБГ.  Сред учредителите й са пет от международните колекторски агенции, които развиват дейност у нас.   Длъжникът попада в специализирана агенция за събиране на вземания (или специализиран вътрешен отдел) след забавяне 3-5 дни. В 85% от случаите първо получава SMS след това телефонно обаждане - обажданията са между 8:30 сутрин и 8:30 вечер; между 9:00 и 17:00 в почивните дни. Разговорите могат да са с различна интензивност в зависимост от заданието на кредитора.   Хората бавят основно плащанията заради това, че титулярът е в чужбина - в 35% от случаите, невъзможност (временна безработица, загуба на трудоспособност, болест или инцидент в семейството) - в 24% от случаите и забавено от работодателя плащане - в 15 на сто от всички случаи.   Близо 2/3 от българите имат забавени плащания за кабелна телевизия, 60% от тях поне веднъж не са си плати сметката за тока и(ли) парното, а 50% не са платили поне една вноска по кешовия кредит.   Срокът на забавяне на плащният между фирмите се е увеличил в момента с почти месец и в момена той надхвърля три месеца или 105 дни. Това става ясно още от информация на АКАБГ. През 2010 г. той е бил 78 дни. Най-големи са забавният в строителството - 150 дни за 2011 г. (97 за миналата година) и промишлеността - 109 (70 за 2010 г.).

Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2012 г. е първа точка за утрешното редовно заседание на Народното събрание.   Това става ясно от предложената от ПГ на ГЕРБ проектопрограма. В нея са също първото четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. и на държавното обществено осигуряване 2012 г.   По-рано днес парламентът реши от догодина да бъде увеличен акцизът върху газьола и керосина и да бъде въведена положителна акцизна ставка върху природния газ. Това стана с гласуваните на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове, внесени от Министерския съвет.   За газьола и керосина ставката скача от 615 на 630 лв. за 1000 литра; за природния газ, използван като моторно гориво, става 0,85 лв. за 1 гигаджаул. Според гласуваните изменения акцизът за природен газ, използван като гориво за отопление, ще бъде 0,10 лв. за 1 гигаджаул; за природния газ, използван за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката - 0 лв. за гигаджаул, информира БТА.   Увеличаването на акцизните ставки на газьола и керосина е продиктувано от поетите с Договора за присъединяване на Република България към ЕС задължения за поетапно повишаванена акцизните ставки за тези продукти, според мотивите на вносителя.   Депутатите намалиха акциза за бира, внасяна у нас от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава-член на ЕС. Според правителството така се създава възможност за еднакво прилагане на намалената ставка за бира, произведена от "независима малка пивоварна", без оглед на това, дали тя се намира на територията на страната или на Общността.   Собственици или наематели на малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия /пунктове за изваряване на ракия/, могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.   По-рано днес депутатите приеха на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с административното сътрудничество между държавите членки на ЕС в областта на събирането на вземания от данъци и такси.   Измененията транспонират нова европейска директива в тази посока. Взаимната помощ се изразява в правото на запитваща държава членка - за случаите и при условията, определени в директивата да отправи искане за информация, уведомяване, събиране и обезпечаване на вземания, както и задължението на запитаната държава членка да извърши всички необходими действия, свързани с това.   С промените се разширява обхватът на взаимната помощ при събиране на вземания от данъци и такси, както и на лицата, по отношение на които ще се извършва взаимната помощ - всички физически и юридически лица, както и всички форми на правни сдружения, установени на територията на ЕС, посочва в мотивите си вносителят - Министерският съвет.   Предоставят се по-широки възможности за събиране и обезпечаване на вземания чрез подаване на искане за взаимна помощ до друга държава членка, дори средствата за събиране на вземанията в запитващата държава да не са напълно изчерпани.   Създава се възможност длъжностни лица от запитваща държава членка да присъстват и да подпомагат извършването на действията в административните и съдебните производства в запитаната държава членка. Също така става факт и режим на обжалване действията на запитания и запитващия орган в процеса на събиране на вземанията, както и режим за защита на информацията, която се обменя в рамките на взаимната помощ.   Към момента в Националната агенция за приходите действа Централно звено за връзка, което по силата на предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще изпълнява функциите на запитващ и запитван орган съгласно разпоредбите на директивата.

Общият платежен баланс на страната за първите девет месеца на 2011 г. е отрицателен, в размер на 102.5 млн. евро, сочат данни на БНБ.   Текущата и капиталовата сметка за периода от началото на годината до края на септември е положителна и възлиза на 1680.6 млн. евро или 4.3 % от прогнозния БВП, сочат данните на БНБ за платежния баланс за първите девет месеца на годината.   За същия период на 2010 г. е имало излишък от 546.4 млн. евро (1.5% от БВП). За януари - септември 2011 г. текущата сметка е положителна в размер на 1499.4 млн. евро (3.8% от БВП) при излишък от 395.3 млн. евро (1.1% от БВП) за януари - септември 2010 г.   Основен фактор за увеличението на салдото по текущата сметка е по-ниският търговски дефицит (с 943.9 млн. евро). За септември 2011 г. текущата сметка е положителна в размер на 119.7 млн. евро при положителна в размер на 290.2 млн. евро за същия месец на миналата година.   Търговското салдо за януари - септември 2011 г. е отрицателно в размер на 780.2 млн. евро (2% от БВП) при отрицателно салдо от 1724.2 млн. евро (4.8% от БВП) за януари - септември 2010 г. За септември 2011 г. то е също отрицателно - 185.2 млн. евро, при отрицателно салдо от 120.5 млн. евро за септември 2010 г.   Износът за първите девет месеца на 2011 г. е за 14 846.8 млн. евро при 11 248.6 млн. евро за същия период на 2010 г., което е увеличение с 32%.   Ръстът на годишна база е с 33.1 на сто. За септември 2011 г. износът е 1694 млн. евро или повишение с 18.1% спрямо износа през септември 2010 г. Вносът за януари - септември 2011 г. е 15 627.1 млн. евро при 12 972.8 млн. евро за същия период на 2010 г.   На годишна база вносът нараства с 20.5%, докато за деветмесечието на 2010 г. ръстът му е бил 10.7% на годишна база. През септември 2011 г. вносът e 1879.2 млн. евро при 1555 млн. евро през септември 2010 г., което е увеличение с 20.8%.

Въпреки добрите макроикономически параметри, ниските данъци и стабилната банкова система, бизнес средата у нас не само не отбелязва значимо подобрение в последните години, но България всяка година слиза надолу в международните рейтингови класации. По данни на Световната банка за 2012 година по качество на бизнес средата България отстъпва 2 места - от 71 на 73 място.

Високият размер на сивата икономика (по данни на Центъра за изследване на демокрацията, между 18 и 32%) и отливът на преки чуждестранни инвестиции са следствие и на недостатъчно привлекателната бизнес среда.

Това се казва в разработка на БСК, представяща анализ на актуалното състояние и предложения за подобрение на бизнес средата в България. Материалът бе представен на пресконференция днес, 14 ноември, от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и зам.-председателя на камарата Камен Колев.

Представената разработка е част от поредицата анализи и позиции на Българската стопанска камара по повод препоръките на Съвета на ЕС към България от лятото на 2011 г. за необходимостта от реформи в ключови социално-икономически сфери. До момента БСК е представила позиции по темите: образование, здравеопазване, пазар на труда и пенсионна система.

Вижте прикачените по-долу документи!

 

Инфлацията през октомври спрямо септември 2011 г. е в размер на 0.8 на сто. От началото на годината (октомври 2011 г. спрямо декември 2010 г.) показателят е в размер на 2.3%. Годишната инфлация за октомври 2011 г. спрямо същия месец на миналата година 2010 г. е 3.5%.   Средногодишната инфлация за периода ноември 2010 - октомври 2011 г. спрямо периода ноември 2009 - октомври 2010 г. е 4.5%. През десетия месец на годината най-значително поевтиняване при хранителните продукти най-значително поевтиняване е било отчетено при ябълките - 9.6 на сто, зрелият лук - 5.4 на сто и брашното и други зърнени продукти - 3.7%. Краставиците с над 54 на сто, доматите с близо 41% и гроздето с 8.1 на сто са хранителните продукти, чийто цени са се увеличили най-значително през октомври.   При нехранителните продукти намалението в цените през десетия месец на годината варират между 0.2 и 2.4% - най-значитлено е поевтиняването при телевизионните приемници и антените - с 2.4%, автомобилният бензин А95Н - с 1.2% и пералните и съдомиялните машини - 1.1%. В същото време най-значително поскъпване е било отчетено при обувките - 6.3 на сто, облеклото с 3.4% и енергията за подгряване на вода с 3%.   През октомври са се повишили цените на лекарствата - с 0.2%, на лекарските услуги - с 0.1%, а цените на стоматологичните услуги са на нивото през септември.