Драстичен спад на преките инвестиции в страната отчете Българската народна банка (БНБ) вчера. През седемте месеца на 2011 г. те са били 183.8 млн. лв. За същия период на миналата година те са били 776 млн. лева. Ситуацията е още по-драматична спрямо същия период на 2009 г., когато преките инвестиции са били над 1.8 млрд. евро.  

По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за периода януари-юли са 66.6 млн. лв. при 118 млн. лв. за същия период на миналата година. Най-сериозно е изтичането на капитали към дружества в Германия, Великобритания и Япония. Най-много капитали у нас пък идват от Холандия, Кипър и Русия, пише в днешния си брой вестник "Сега".

Експертите обясняват негативната тенденция с ефектите от кризата - несигурността в еврозоната и ЕС като цяло, неясните сигнали на правителството, влошаването на публичните финанси, плащания по вътрешнофирмени кредити.

Данните за пореден път показват, че сметките на финансовия министър Симеон Дянков отново може да се окажат грешни, защото поне към днешна дата България е доста далеч от 3% ръст на икономиката.

Може и да постигнем заложените цели в бюджета и да отбележим ръст, но това ще бъде само заради износа и заради международните цени, които се повишават. Само че това не оправя проблема с инвестициите и притока на чужди капитали, които ще продължават да ни заобикалят, докато не започнем да разкриваме нови работни места, коментира Божидар Данев от БСК.

Драстичният срив в преките инвестиции ще доведе до още по-големи проблеми на пазара на труда, а оттам и до още по-свито потребление. Чуждестранните капитали няма да дойдат у нас, докато не подобрим съществено бизнес средата и не въведем най-накрая действащо електронно правителство. Такива неща не се лекуват само с добър PR, каза още Данев.

Въпреки кризата сумите, с които българските емигранти подпомагат семействата си, се увеличават, макар и с малки темпове. От началото на годината до юли сънародниците ни зад граница са изпратили около 473 млн. евро. Само за седмия месец от годината паричните преводи от гастарбайтери възлизат на 68.6 млн. евро. Според информация на централната банка от началото на годината най-много суми от сънародниците ни зад граница идват от Италия.

Най-малко пари идват от САЩ и Канада. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват у нас.

Годишният доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/, обнародван днес, показва как България за последната година се смъква с 3 позиции в световната класация: от 71-во място от 139 включени страни през 2010, слязохме на 74-та позиция от 142 държави.

Въпреки че за пръв път не сме последни в Европейския съюз по конкурентоспособност и вече изпреварваме Гърция и Румъния, резултатът не може да ни радва. Затова си заслужава да се запознаем по-отблизо с това изследване в частта му, посветена на България. Икономика трета категория Световният икономически форум разделя страните включени в индекса на пет категории и България е наредена в третата. Първата категория икономики най-общо казано зависят от ресурсите си, в третата – в която сме ние – икономиките се движат от стремеж за повишаване на ефективността, а в петата най-конкурентоспособна категория решаващи са иновациите. Втора и четвърта категория са преходни.

В нашата трета категория са включени 28 държави, сред тях Албания, Китай, Индонезия, Колумбия, Южна Африка и повечето балкански икономики. Турция и Хърватия са по-нагоре, в четвърта категория, а Словения и Гърция, впрочем и Кипър, са в петата група на иновативните, там са общо 35 държави. 74 – тото място в общия глобален индекс поставя България по конкурентоспособност точно под Казахстан и Мароко и над Филипините. Максималният бал е 7, България получава 4.16 пункта. Първа е отново Швейцария, чийто резултат е 5.74, следвана от Сингапур. Общият индекс за конкурентоспособност е разделен на три суб – индекса: 1) базови изисквания, 2) повишаване на ефективността и 3) фактори за иновации и усъвършенствания. Базовите изисквания в България като цяло съответстват на общата конкурентоспособност /и те получават 74 място в класацията/, но всички подобрения, които печелим чрез ефективност, губим заради липса на иновации. Това е много сериозен извод за българската икономика.

Ефективността ни получава 59-то място, докато по иновации сме чак 96-ти. Ужасни институции и пътища В категорията базови изисквания са включени факторите институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и образование.

При едно световно сравнение според икономистите от Давос имаме сравнително добро образование и здравеопазване, там сме 57-ми. Още по-добре се справяме в категорията на макроикономическата среда /комплимент за МВФ, МФ и БНБ/, нареждайки се на 46-то място. Но отново – всичко спечелено в тези заварени или наложени базови категории се губи в ужасната инфраструктура /87-мо място/ и особено в плачевните институции /110-ти/.

Още по-подробен анализ е възможен на база конкретните индикатори. От 142 държави, качеството на пътищата на България получава 136-та оценка, 2.1 по седмобалната система. Казано по друг начин, България има седмите най-лоши пътища в света; само 6 държави имат по-лоши от нашите.

Страшно надолу ни дърпат индикатори като права на собственост, независимост на съдебната система, фаворизиране на свои хора при взимане на правителствени решения /!/, неефективен административен процес /126-то място/, прозрачност на правителствените решения /130-то място/, организирана престъпност /124-то място/, предпазване интересите на миноритарните акционери и др.

Общата оценка на българската инфраструктура е 124-та, но железниците ни получават учудващо добра оценка от 3.0 пункта, с която се нареждаме на 53-то място в света. Подкрепа оказва и огромното проникване на мобилните телефони сред българското население, по който показател сме 20-ти в света. Каквото образованието, такава и икономиката Следващият голям недостатък на българската икономика се крие в лошото качество на образователната система като цяло и особено на качеството на училищата по мениджмънт и маркетинг. Това от своя страна се пренася върху по-високите „икономически предавки“, водещи до много слабо ниво на взаимодействие между бизнес и научна и развойна дейност.

Маркетингът и изграждането на бизнес клъстери у нас също не са на ниво. Много слабо у нас е проникването на технологии на равнище фирма – твърди Световният икономически форум. Технологичният трансфер и достъпът до най-нови технологии изостават. Проблемът се подсилва от изтичането на мозък, 127-мо място, липсата на добра антимонополна политика – съчетана с обезкуражаващо конкурентоспособността доминиране на монополите.

Митническите процедури, неефективни селскостопански разходи и недостъпните финансови услуги са трите последни гвоздея в ковчега, в който е погребан претърпялият дисекция труп на българската икономика. Оценката, че България се представя „слабо“ или „изоставащо“ в някой от изброените индикатори тук по-горе почти навсякъде се определя от под 100-та позиция в класацията от 142 страни.

На практика, за да постигнем догонващо развитие, нужно ни е да се стремим към място сред първите 50 – но това засега ни се изплъзва. Имаме и силни конкурентни предимства За наше щастие, има и индикатори, в които сме доста напред. Близко до ума е, че това са зоните, в които трябва да насочим усилията си, тъй като те са наши конкурентни предимства. Равнището на правителствения дълг е много ниско /22-ри в света/.

Спестяванията са добри. Споменатото проникване на телефоните очевидно е направило впечатление в Давос. Като цяло инвеститорите в България се радват на протекция. СПИН не е проблем. Включването на децата в ранния образователен процес е удовлетворително. В училищата има достъп до Интернет. Дялът на студентите не е нисък. Д

анъците са благоприятни /28-мо място/. Четвърти сме в света по най-изгодни митнически тарифи. Трудовият пазар е достатъчно либерализиран, така че назначаването на нови работници да не е в тежест на работодателя. Имаме и доста добър процент на полезни патенти на глава от населението и високо проникване на широколентовия Интернет /18 – ти в света/.

Като цяло, изредени се доста негативни, както и позитивни индикатори за България. Но голямата слабост в секторите инфраструктура и институции говори, че българските икономически проблеми са преди всичко проблеми на организацията. Слабата организация, неумелият дизайн на системата води до това, че икономиката ни изостава в световната надпревара.

Това че България изостава, защото е малък пазар, е мит. Всъщност българският пазар е с размер, по-голям от средното за нашата трета категория икономики, които са движени от ефективността. В сравнение с другите в нашата категория имаме по-добра технологична подготвеност, по-добро образование, здравеопазване, макроикономическа стабилност, ефективност на трудовия пазар. Но институциите и инфраструктурата са като воденичен камък за иновациите.

Това е критичен извод – който носи със себе си и обещание, тъй като проблемите ни са вече доста ясни. Напредък би могло да има, особено ако в стопанските министерства се обърне повече внимание на същността на думата „иновации“, както и на стряскащият показател за възприетата корупция сред държавните служители и служби в България.

Нови 400 млн. лева плащания бави държавата към фирмите - това показва статистиката, водена от Българската стопанска камара. Неплатените сметки пък увеличават междуфирмената задлъжнялост, защото фирмите не могат да плащат на подизпълнителите, бавят плащанията си към бюджета и към работниците, а заради това пък не могат да печелят нови обществени поръчки. Как да се излезе от този омагьосан кръг? Отговор ще потърсим от Камен Колев, зам.-председател на БСК.

Камен Колев: Директивата за забавените плащания беше продиктувана от проблема с трудностите, които особено малките и средни предприятия имаха при събирането на своите вземания. И тези трудности бяха породени от кризата. Тази директива казва най-просто, че договорените срокове при търговски договори между два стопански субекта, независимо дали са държавни органи или частни компании, не може да са по-дълги от един месец, по изключение в здравеопазването - два месеца. Така че тази директива бе приета в началото на тази година и се даде двугодишен срок за транспоринаре в законодателството на всяка от страните - членки. Ако питате до момента какво е направено, нямам информация, все още не е транспоринара. Това изключително много затруднява фирмите, тъй като не са регулирани отношенията между държавата и частните компании, изпълнителите на обществените поръчки и продължава тази практика на налагане на срокове, при това в проектодоговорите като част от техническата документация за всяка една обществена поръчка, в които поръчителят може да изплаща - при това пет, шест и повече месеци след изпълнението на поръчката. Това в момента е възможно и то става и поставя в много неизгодно положение изпълнителите на обществените поръчки, едва ли не сроковете се превръщат в условие за спечелването на обществените поръчки. Ако може да чакате, вие сте предпочитаният кандидат. Това няма да е възможно с транспонирането на директивата.

Дарик: Какви са наказанията за неизпълнение на сроковете от едната или другата страна, според директивата?

Камен Колев: Първоначално се дискутираше един по-твърд вариант на тази директива, в който се включваше освен лихвите при забавяне на плащането и разноските по събирането на вземането. То включваше и една първоначална твърда част - 5 % след забавяне на плащането. Веднага, след като се удължи този срок от един месец, още на първия ден се дължи 5 % еднократно обезщетение върху дължимата сума. За съжаление, този твърд вариант отпадна и тази лихва не се прие, така че останаха само обезщетенията за забавено плащане, които и в момента фигурират в нашето законодателство и  разноските по събирането на вземането. Дисциплиниращият ефект аз го виждам в отношенията между държавата и частните фирми, които изпълняват обществени поръчки спрямо нея, в отношенията между частните фирми се счита, че ако не са фиксирани други срокове, този срок не може да бъде повече от един месец, но преди всичко отношенията държава - частни фирми. Ако тази директива беше в сила сега или миналата година, държавата нямаше да може да предложи тази схема на изплащане на частните фирми като каза: „ако искате да си вземете парите сега, трябва да има 7 % дисконт, ако искате всичките пари, трябва да изчаката година и нещо". Основната роля на директивата е да предпази от подобни случаи в бъдеще.

Дарик: С какви данни разполагате в БСК за забавените плащания към момента от държавата към фирмите?

Камен Колев: Това е труден въпрос. Те се дължат от една страна като забавени плащания от обществени поръчки, а от друга - като забавено ДДС. По изпълнение обществени поръчки, много трудно се събира тази информация, но да кажем, че тези 650 млн. лева, които бяха показани в края на 2009 г. и за които бе предложена тази схема, те се отработиха, но въпросът е, че междувременно през 2010 и сега 2011 г. се трупат нови задължения и то в просрочия от страна на държавата към бизнеса. И по наша информация тези задължения са от порядъка на 400 млн. лева. Нямам информация по отношение на забавените плащания по ДДС. Затова нашето предложение беше на сайта на НАП да има информация за това дължимо салдо - всеки един момент колко всъщност трябва да се възстанови на бизнеса и всеки да има тази информация, тъй като тя се мени. Този проблем продължава да стои, понякога затихва, но създава трудности. Да не говорим, че има и просрочия от страна на общините към бизнеса.

Дарик: Какви са задълженията на общините към бизнеса?

Камен Колев: От Камарата на сторителите в България сигнализираха, че повечето забавени плащания в момента са от отбещствени поръчки на общините, а не на държавата. Те нещата са свързани. Общините имат да получават някакви пари от държавата - по плащания, по някакви оперативни програми. Проблемът тук е, че държавните фирми са защитени по силата на ГПК - фирмата, която има да взема от държавен орган, няма право да блокира сметките на държавна институция. Т.е. има една неравнопоставеност и въпросът е, че тази директива слага ред между отношенията на държавата с частните фирми. Тъй като тази директива не може да спре договарянето на срокове между две частни фирми, стига те да са приемливи и за двете страни, въпросът е да не се злоупотребява - този, който дължи съответната сума по изпълнена вече услуга или доставка, да не злоупотребява и да не поставя срокове, по-големи от месец.

Дарик: От тази гледна точка, каква е ролята на държавата в другия голям проблем за българския бизнес - междуфирмената задлъжнялост, изпълнителите на обществени поръчки не могат да плащат на подизпълнителите?

Камен Колев: Да, това е другият свързан проблем. Междуфирмената задлъжнялост не е от една или две години, ние следим този проблем от седем - осем и виждаме, че тя постоянно расте, но не самият обем е толкова тревожен, колкото просрочията - т.е. изпълнили сте договора, доставили сте стоката или услугата, но нямате плащане по падежа в договорения срок. И тези просрочени вземания по наши оценки са около ¼ от цялата сума на междуфирмените вземания и това блокира възможностите за по-висок растеж на икономиката. В общия обем на тази междуфирмена задлъжнялост, която по наши оценки, е 40 млрд. лева, тя е получена като сбор от всичките задължения. Тези 40 млрд. лева просрочени задължения могат да намалеят многократно, ако държавата и общините се разплатят с бизнеса. Мисълта ми е, че например, държавата дължи на бизнеса 400 млн. лева и ако ги плати, те не биха намалили тези 40 млрд. лева междуфирмена задлъжнялост с 400 млн. лева, а с много повече, тъй като има един елемент на повторно броене, в зависимост от техническите вериги - разплаща се държавата на един основен доставчик, той се разплаща с други, те пък със своите контрагенти.

Дарик: А тези 400 млн. лева за какъв период са натрупани?

Камен Колев: По наши данни през 2010 и началото на 2011 г., някъде до май-юни.

Дарик: Т.е. броенето на задълженията започва, след като е приключен въпросът с онези 650 млн. лева задължения на държавата?

Камен Колев: Да, онези 650 млн. лева бяха до 31 декември 2009 г. Въпросът е, че сега се трупат нови просрочия. Фирмите изпълняват договори, сключени с държавата, независимо с кое правителство, и за период на заплащане, който е предварително договорен, а плащания няма. Оттам идват забавяне на плащане към банките, те трупат лихви, забавят се и плащания към бюджета. Забележете, че много от възложителите поставят условие за участие в обществена поръчка да нямате задължения към бюджета; не сте си внесли данъци или осигуровки. Това създава един омагьосан кръг - държавата не плаща на бизнеса, той пък не може да си плаща към бюджета и така се откъсва изцяло от пазара на обществени поръчки, банките пък начисляват лихвите, плащания към работници и доставчици. Виждате, че тези неща се мултиплицират в много посоки.

Дарик: Агенцията за инвестиции представи данни, че много компании започват да разплащат заемите си със своите чужди компании - майки и заради това инвестициите у нас са на минус в момента. Агенцията разчете това като положителен сигнал, Вие съгласен ли сте с едно такова тълкуване?

Камен Колев: Не, то е вярно като обяснение, но не знам в какъв смисъл да го тълкуваме в положителен аспект. Въпросът е, че тази разлика между преки чуждестранни инвестиции и това, което изтича от страната, е отрицателно, което няма как да ни радва. Ясно е, че става дума за заеми. Може би положителното е, че няма излизане на инвеститори, а само на инвестиции. Тези пари веднъж по методологията са се брояли като преки чуждестранни инвестиции, сега се броят като изтичане на инвестиции. Това не означава излизане на инвестотори, местене на бизнес, а само за изтичане на пари, което е положителното.Това, което се появи като съобщение, за навлизането на бизнеси от Гърция и Румъния е положително, но то е преди всичко заради ниските данъци. То е местене на парични потоци, а не на самите производства, като целта тук е да се облагат с по-ниска данъчна ставка. Това са положителни неща като приходи в бюджета, но е рано да се каже, че това ще раздвижи икономиката, ще намали безработицата.

Дарик: Как може да тългуваме отнемането на лиценза на „Лукойл - Нефтохим" за данъчен склад? Това как ще се отрази това на икономиката ни?

Камен Колев: Ясно е, че „Нефтохим" е доминиращ на пазара, но не в това монополно положение. Пазарът е отворен, във всеки един момент от десетки, да не кажа стотици места може да бъде доставено гориво. Трудно ми е да прогнозирам, но мисля, че тук е ролята на доставчиците, те могат да реализират печалби. Въпросът е, че това може да доведе до някоя и друга стотинка отгоре върху крайната цена.

„Би могло да се помисли и за продажба на "Български пощи", които сега не дават качествени услуги на населението", предложи чрез страниците на в. „Труд" на 4 март 2010 г. изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Такова предложение беше направено и при разработването на пакета антикризисни мерки, одобрени от социалните партньори през 2010 г.

Година и половина по-късно Правителството даде сигнал за готовност да предприеме тази стъпка.

Срещу идеята, съвсем очаквано, скочиха синдикатите от системата на държавните пощи.

Ще се ограничим само в отбелязване на тези факти и ще оставим без коментар следващите данни на Евростат[1]:

• Цена за доставка на стандартно писмо (в евро): България - 0.23, Чехия - 0.20, Румъния - 0.12;
• Цена на писмо (в евро) с отчитане на паритетната покупателна способност: България - 0.63, Полша - 0.80, Словения - 0.75, Германия - 0.50, Чехия - 0.39, Румъния - 0.31, Естония - 0.31, Словакия - 0.27;
• Оборот (в хил. евро/зает в системата на пощите): България - 3.16, Белгия - 61, Германия - 30;
• Дял на оборота в БВП на страната: България - 0.15%, Белгия - 0.69%, Германия - 0.64%;
• Брой писма и пратки на жител/годишно: България - 10, Чехия - 93, Германия - 194, Франция 321, Холандия - 326.

Отново по данни на Евростат, в „Български пощи" през 2004 г. са работели 9 134 души, а броят на пощенските офиси е бил 3134. През 2011 г. служителите са около 13 000[2], а броят на пощенските станции - 2981[3]. Трябва да се отбележи, че през 2010 г. са били освободени 1000 души.

[1] Последните налични данни на Евростат са за 2004 г.

[2] Според публикации в медиите днес

[3] По данни от официалния сайт на „Български пощи" ЕАД

Фонд за кредитиране на бизнеса с капитал от 200 млн. евро ще заработи до края на годината. Средствата идват от неусвоените пари по оперативна програма "Конкурентоспособност" основно за иновации, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов пред депутатите от парламентарната комисия по еврофондовете.

По думите на Ангелов, който отговаря за оперативната програма, България има принципното "да" на Европейската комисия за инициативата.

Най-късно до есента се планира да бъдат избрани банките, а до края на годината или началото на следващата те вече да започнат да отпускат кредитите за бизнеса.

Заеми ще се дават само за инвестиции

Кредити за оборотни средства няма да се дават, посочи Ангелов. Той уточни, че програмата няма да иска лихви върху отпуснатите средства, колко ще начислят банките е трудно да се каже, но зам.-министърът прогнозира, че те няма да са повече от 5-6%.

Със създаването на новия фонд бизнесът ще може да разчита на общо 940 млн. евро за кредитиране, отбеляза зам.-министър Ангелов. Другите средства идват от фондовете, създадени по инструмента "Джеръми" (200 млн. евро).

Още 350 млн. евро за фирмите идват по мярката за енергийна ефективност на предприятията чрез ЕБВР, като банката дава  до 150 млн. евро, а от "Конкурентоспособност" идват 200 млн. евро. Той е пилотен проект целия ЕС и ако моделът е успешен, ще бъде приложен и в останалите страни членки през следващия програмен период, отбеляза Ангелов.

Целта е до края на годината да бъдат отворени всички схеми по "Конкурентоспособност" за договаряне, като най-късно до пролетта на 2012 г. да бъде договорен целият ресурс, каза Грета Добрева, ръководител на програмата. Бюджетът й е над 2.2 млрд. лв., като към 15 май са договорени 590 млн., а разплатени 464 млн. лв., показват данните в публичния модул за евросредствата ИСУН.

Малко по-различни бяха представените данни пред депутатите. Според Жулиета Хубенова, съветник на министъра на икономиката Трайчо Трайков, договорените средства са над 423 млн. евро (830 млн. лв.). Целта за 2011 г. е да бъдат разплатени 80 млн. евро по проекти.

Преструктуриране на администрацията на програмата

"Конкурентоспособност" е другата генерална промяна, която се прави, посочи зам.-министър Ангелов. Междинното й звено - Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, се слива с управляващия орган на програмата и той вече ще се нарича Център за иновации и конкурентоспособност.
Това също трябва да стане най-късно до есента, за да може промяната да бъде одобрена на предстоящия мониторингов комитет в края на годината. Целта на промяната е да се ускори процесът по усвояването на средствата. Със сливането на двете структури ще се намали и бюрокрацията, ще има съкращения и на общата администрация, обясни Ангелов.

Освен това се създава единна Агенция за инвестиции и експорт. Тя ще обедини сегашната Агенция за инвестиции заедно със звеното в Агенцията за малки и средни предприятия, което се занимава с представянето на услуги на бизнеса да излезе на чужди пазари.

Предвижда се и създаването на иновационен фонд, който ще бъде свързващото звено между науката и бизнеса, посочи Ангелов. По думите му новото е, че със средствата от фонда ще бъдат създадени три иновативни високотехнологични парка. Всичко това трябва да се случи до края на годината или най-късно до началото на 2012 г.

Електронно обслужване

Изцяло сме за електронното подаване и отчитане на документите по програмата, каза Грета Добрева в отговор на въпрос на Камен Колев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Тя обеща електронното обслужване на бенефициентите да стане факт за процедурите, които предстои да бъдат отворени до края на годината.

Очакваният ефект ще бъде по-бързата обработка на документите и ускоряване на процеса. Управляващият орган вече е успял да съкрати времето за верифициране на едно плащане от 60 на 40 дни, отчете още Добрева. Има подобрение в темпа на разплащане по програмата, каза Колев. Той посочи, че парите вече се получават в рамките на 3 месеца, което не създава проблеми на бизнеса с банките.

Все още обаче има какво да се желае по отношение на съкращаване на времето от кандидатстването по програмата до получаването на първото плащане, отбеляза Колев. Вече има създадена работна група между управляващия орган на програмата и бизнеса за постоянен диалог.