Мъж между 41 и 50 години, семеен, служител или работник, който живее в Северозападна България или в Русе. Според Асоциацията на колекторските агенции в България /АКАБГ/ такъв е профилът на средностатистическия длъжник в България. Преди кризата възрастта е била между 21 и 30 години.   В момента в България 65 фирми се занимават със събиране на вземания. Техните основни клиенти са банки, мобилни оператори, търговски дружества, интернет доставчици и небанкови финансови институции. Това стана ясно по време на учредителна пресконференция на АКАБГ.  Сред учредителите й са пет от международните колекторски агенции, които развиват дейност у нас.   Длъжникът попада в специализирана агенция за събиране на вземания (или специализиран вътрешен отдел) след забавяне 3-5 дни. В 85% от случаите първо получава SMS след това телефонно обаждане - обажданията са между 8:30 сутрин и 8:30 вечер; между 9:00 и 17:00 в почивните дни. Разговорите могат да са с различна интензивност в зависимост от заданието на кредитора.   Хората бавят основно плащанията заради това, че титулярът е в чужбина - в 35% от случаите, невъзможност (временна безработица, загуба на трудоспособност, болест или инцидент в семейството) - в 24% от случаите и забавено от работодателя плащане - в 15 на сто от всички случаи.   Близо 2/3 от българите имат забавени плащания за кабелна телевизия, 60% от тях поне веднъж не са си плати сметката за тока и(ли) парното, а 50% не са платили поне една вноска по кешовия кредит.   Срокът на забавяне на плащният между фирмите се е увеличил в момента с почти месец и в момена той надхвърля три месеца или 105 дни. Това става ясно още от информация на АКАБГ. През 2010 г. той е бил 78 дни. Най-големи са забавният в строителството - 150 дни за 2011 г. (97 за миналата година) и промишлеността - 109 (70 за 2010 г.).

Пикът на необслужваните кредити с просрочия над 90 дни ще бъде достигнат в края на 2012 г. или началото на 2013 г., когато те ще достигнат 17-18% от всички заеми. След това ще започне подобрение, прогнозира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян на конференция за управление на кредитния риск, която се проведе в София.   Делът на лошите кредити с просрочие над 90 дни към края на септември е 14,45%, показва статистиката на БНБ. Стойността на показателя е рекордна, след като в края на юни те бяха 13,53%.   Според централната банка през септември делът на лошите и преструктурираните кредити (без овърдрафтите) в банковата система е достигнал също рекордните 21,56%.   Основна причина за продължаване на ръста на лошите кредити е, че при физически лица пикът на необслужваните заеми се достига за повече време в сравнение с корпоративния сектор, обяснява Хампарцумян.   Качеството на кредитите ще започне да се подобрява, ако няма сериозни шокове в европейската икономика, смята банкерът. Според него най-важният въпрос в момента е по какъв начин точно Европа ще се справи с дълговата криза, за да се върне във фазата на устойчив растеж.   “Добрата новина е, че въпреки очакванията за още няколко месеца на ръст на проблемите кредити, провизиите за лошите кредити намаляват. Причината е признаването на по-големи обезпечения по заемите в следствие на намаляване на риска”, обясни още изп. директор на УникКредит Булбанк. Освен това поради капитализирането на печалбите коефициентите за капиталова адекватност на банките се подобряват.

Лошите кредити у нас продължават да растат и делът им вече гони 15%. През юни-септември заемите с просрочия над 90 дни са скочили до 14.54%, обяви вчера БНБ. Това е абсолютен рекорд за българската банкова система.   Година по-рано - към края на септември 2010 г., трайно необслужваните кредити все още бяха малко над 10%, а към средата на тази година делът им достигна безпрецедентните 13.53%. Сега новите данни "детронират" този рекорд, припомня в днешния си брой вестник "Сега".   На фона на ръста на лошите кредити данните на БНБ открояват и други две тенденции - въпреки многото неплатежоспособни клиенти, банките отчитат ръст на печалбите си, растат и депозитите в банковата система.   Увеличаването на лошите кредити и през третото тримесечие на 2011 г. не е неочаквана новина. Повечето банкери още през лятото прогнозираха, че тенденцията ще се запази до края на годината. "Очевидно икономиката е в затруднение, затова и лошите кредити растат. Това увеличение обаче няма да има директен ефект върху цялата банкова система", коментира Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България и шеф на "УниКредит Булбанк". Издръжливостта на банките не е безкрайна, но за момента лошите кредити биха могли да повлияят само върху печалбите им, а все още има буфери, които да уравновесяват положението, добави той. Промяната ще дойде едва когато в икономиката се усети трайно подобрение.   "За бизнеса това е трета година на трудности. Той вече е изморен, с изчерпани възможности за допълнително преструктуриране на дълговете си, с изтънели резерви. За хората също не е никак лесно. Дори и за тези, които са запазили работата си днес, несигурността в утрешния ден е повод за тревоги", коментираха от МКБ Юнион банк.   Според Виолина Маринова, изпълнителен директор на ДСК, данните на централната банка показват затихващи темпове на увеличаване на лошите кредити.   БНБ пуска две различни статистики - една само за лошите кредити на 3 месеца и втора за проблемните кредити (лоши плюс предоговорени), която е месечна. Според последните месечни данни за септември проблемните заеми са нараснали с нови 74 млн. лева и също са достигнали безпрецедентно високо ниво - 21.56%.   Изненадващо на фона на увеличаващите се лоши кредити печалбата на банките също расте. Само през третото тримесечие тя е нараснала с 36.4% на годишна база до 169.5 млн. лв., а от началото на годината до 30 септември банките са спечелили 484.5 млн. лв., което е с 1.7% повече от същия период миналата година. Според Левон Хампарцумян обаче данните не са особен повод за радост. Те показват подобрение спрямо трудната 2010 г., но банките остават далеч от рентабилността си отпреди кризата.   Опасенията от евентуална нова рецесия карат домакинствата и фирмите да спестяват все повече. Банковата система е привлякла с 2% повече средства в сравнение с предишното тримесечие и те вече достигат 65 579 млн. лв. Според последните данни на БНБ депозитите от граждани и домакинства се увеличават с 4.2% и достигат 47% от общия привлечен ресурс.

От юли насам е налице промяна в лихвената политика на банките в България, показват последните данни на БНБ.   Вероятно заради дълговата криза в еврозоната и засилената конкуренция, спадът при цените на депозитите в евро спря. Нещо повече лихвите по привлечения ресурс в евро от бизнеса почти се изравниха с тези при левовите влогове, което показва увеличено търсене на валута от страна на кредиторите.   Средният лихвен процент по депозитите в лева с договорен матуритет на нефинансовите предприятия, през септември 2011 г, намалява на месечна база с 0.29 процентни пункта до 3.91%, в същото време цената на депозитите в евро се покачва с 0.48 пр.п, до 3.74%.   При депозитите на домакинствата тази тенденция не е толкова видима. През септември 2011 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 0.01 пр.п., до 5.44%, а по тези в евро запазва нивото си от 4.95%, отчетено през август.   При кредитите за бизнеса, през септември е налице поскъпване с 0.11 пр.п, до 9.09%, когато става въпрос за заеми до 1 млн. евро, договорени в левове. При кредитите в евро обаче има понижение с 0.89 пр.п, до 7.87%.   Банките изглежда насочват акцента на дейността си към експортните компании, като предоставят по-изгодни кредити и депозити във валута. В същото време заемният ресурс за фирмите опериращи на вътрешния пазар поскъпва.   Това разбира се важи за дребния и среден бизнес. За големите компании, след като поскъпна през август, през септември е налице поевтиняване на кредита. При заемите над 1 млн. евро има спад на лихвите на месечна база с 0.66 пр.п., до 8.05%, когато са договорени в левове и с 2.07 пр.п, до 8.00%, когато са в евро.   Как стоят нещата при домакинствата? През септември 2011 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада с 0.36 пр.п, до 11.58%, а по тези в евро се повишава с 0.02 пр.п, до 9.35%. Цената на жилищните кредити в левове нараства с 0.64 пр.п, до 8.45%, а на жилищните кредити в евро пада с 0.10 пр.п, до 7.61%.   При другите кредити в левове средният лихвен процент се увеличава с 0.47 пр.п., а при другите кредити в евро – с 1.71 пр.п., съответно до 10.55% и до 10.01%.   Годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове през септември 2011 г. спрямо август спада с 0.48 пр.п, до 13.10%, а по кредитите за потребление в евро с 0.17 пр.п, до 10.52%. Разходите по жилищните кредити в левове пък се повишават с 0.50 пр.п, до 8.95%, а по жилищните кредити в евро намаляват с 0.20 пр.п, до 8.24%.   След продължителна тенденция на спад, която владееше пазара от 2009 г. насам, през последните два месеца се наблюдава покачване на цените на много видове заемни ресусрси и на лихвите по депозитите. Причина за това вероятно е влиянието, макар и ограничено, на кризата в еврозоната и засилената конкуренция за привличане на средства от българския пазар, след като банките понижиха значително размера на вътрешния кредит ползван по линия на дружествата майки.