През май 2011 г. спрямо април 2011 г. са намалели производството на пропан-бутан, безоловен бензин и дизелово гориво. В същото време доставките и на продукти са нараснали, сочат данните на НСИ. Производството на природен газ няма изменение. Производството на твърди горива през май 2011 г. спрямо май 2010 г. нараства със 76.9% и на електроенергия - с 22.0%.

Поради стартирането в края на 2010 г. на добив на природен газ от новооткрити местни находища производството през май 2011 г. в сравнение с май 2010 г. нараства от 0.4 на 39 млн. станд. куб. м. Доставките на твърди горива през май 2011 г. спрямо април 2011 г. нарастват с 14.1% до 3 674 хил. тона, на пропан-бутан - с 60.9% до 37 хил. тона, на безоловен бензин - с 58.3% до 38 хил. тона, и на дизелово гориво - с 4.3% до 120 хил. тона. Намаляват доставките на природен газ с 13.5% до 217 млн. станд. куб. м и на електроенергия - с 8.5% до 2 380 гВтч. 

Доставките на твърди горива през май 2011 г. спрямо май 2010 г. нарастват със 79.3%, на пропан-бутан - с 32.1%, на дизелово гориво - с 90.5%, на природен газ - с 50.7%, и на електроенергия - с 0.7%. Намаляват доставките на безоловен бензин с 61.2%.

Видно е, че все повече компании и граждани преминават към дизела, за сметка на безоловния бензин, под натиска на покачващите се цени и икономическата криза.

В същото време повишеното потребление на енергийни ресурси спрямо 2010 г. показва ясно, че икономиката на страната се възстановява, въпреки несигурността в глобален мащаб, предизвикана от дълговите проблеми на САЩ и част от страните в еврозоната.

През август 2011 г. бизнес климатът се подобрява спрямо предходния месец. Индексът на НСИ се покачва с 1.1 пункта.  
По-добър бизнес климат се регистрира в промишлеността и търговията на дребно, докато в строителството и сектора на услугите има известно влошаване на стопанската конюнктура.  
Тя като цяло остава слаба, като, за да се достигне дългосрочното средно равнище на показателя, все още остават 8.8 пункта.  
В сравнение с юли съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2.0 пункта и е само с 2.1 пункта под нивото на дългосрочната си средна стойност.  
НСИ отчита повишен оптимизъм на мениджърите по отношение на настоящото бизнес състояние на предприятията, като за първи път след декември 2008 г. съставният показател минава над дългосрочното си средно равнище.  
Настоящата производствена активност също се подобрява, макар осигуреността на производството с поръчки леко да намалява поради свиване на поръчките за износ. Същевременно се покачват и запасите от готова продукция.   В краткосрочна перспектива мениджърите остават оптимистично настроени по отношение както за бизнес състоянието, така и за дейността, но оптимизмът е по-умерен, което се отразява и на очакванията за персонала през следващите три месеца.  
Основният фактор, ограничаващ развитието на бизнеса в отрасъла, продължава да бъде несигурната икономическа среда. Налице е увеличение на проблемите, свързани със слабости в икономическото законодателство, като вече над една пета от предприятията срещат подобни затруднения.  
Кризата в строителния сектор продължава. Предприемачите са песимисти както по отношение на настоящото бизнес състояние на предприятията така и в очакванията си за следващите шест месеца.   Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да бъдат несигурната икономическа среда и финансовите проблеми, като през август отрицателното им влияние се засилва. Анкетата отчита и увеличение на негативното въздействие на фактора „недостатъчно търсене”. Все пак, макар и колебливо, строителната активност бавно се стабилизира.  
Положителен тласък на стопанската конюнктура идва от намалението на броя на клиентите със закъснения в плащанията. 
По отношение на цените в сектора на строителството през следващите три месеца не се очаква увеличение.  
За първи път след края на 2008 г. съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” надхвърли дългосрочната си средна стойност с 0.3 пункта, след като нарасна с 10.8 пункта през август.  
Подобрени са както оценките за настоящото бизнес състояние на предприятията, така и очакванията за следващите шест месеца. Изглежда българите, връщащи се по родните си места, гостуващи при роднини или отиващи на екскурзия в страната и чуждестранните туристи са увеличили потребителското търсене през месеца на отпуските.  
Повишен оптимизъм в сектора на продажбите на дребно има и по отношение на очакванията за продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца.  
Все пак през август конюнктурата в търговията на дребно остава нестабилна, тъй като факторът „несигурна икономическа среда” засилва отрицателното си влияние върху развитието на бизнеса. 
По отношение на продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.  
През август 2011 г. съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” е с 3.2 пункта под юлското си равнище. Това понижение е в резултат от изместването на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията от „по-добро” или „по-лошо” към запазване на „същото” състояние. Същата умереност се наблюдава и в мненията им относно търсенето на услуги и заетите в отрасъла.  
По отношение на факторите, които са пречка за дейността в сектора на услугите, най-силни опасения поражда твърде силната конкуренцията в бранша.

С над 45% по-големи приходи от туризъм в сравнение с миналата година ще приключи сезон 2011 г., прогнозира Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, цитиран от "Монитор". Според него туризмът у нас ще генерира приходи от над 2,7 млрд. евро.   Освен от Русия силно нарастване има на туристите от Израел, Чехия, Словакия и Унгария. До края на сезона ще бъде достигнато очакваното нарастване в отрасъла от 14% спрямо миналата година. Песимистичните прогнози сочат ръст от 10 до 12 на сто. По думите му процентът на нарастване на броя на туристите е по-голям от този на нарастването на приходите и причината е намаляването на цените от хотелиери и туроператори в стремежа да привлекат повече летовници.   „За бившите соцстрани от Централна Европа ръстът в броя на туристите досега е 18 процента, а за Израел - 24 на сто”, уточни Драганов. „Чехите, словаците и унгарците обичат да ходят в курортите на юг от Бургас - в Приморско, Китен, Царево и Созопол. Израелците предпочитат големите комплекси като Слънчев бряг и Златни пясъци”, добави той.   Данни на външното ни министерство сочат, че от началото на годината издадените туристически визи от нашите консулски служби в Русия до сега са приблизително с 30% повече, отколкото за първите 7 месеца на миналата година. Те са както за почивка в черноморските ни курорти, така и за частни посещения при приятели. Руснаците ефективно използват имотите, купени от тях у нас. От началото на годината най-голям ръст от 40% има в културния туризъм. „Немалко от туристите идват за пръв път в България и предпочитат да видят културните и историческите забележителности на страната. В големите ни градове като София, Пловдив и Търново вече могат по-често да се срещнат големи групи японски туристи. Те са по-платежоспособни от масовителетовници по морето”, уточни експертът.   Данни на института сочат, че от януари до сега 280 000 са чужденците, дошли у нас специално за културен туризъм, което е с 80 000 повече от миналата година. Само проявата „Сцена на вековете” във Велико Търново за броени дни е привлякла няколко хиляди чужди туристи. Една част от тях са японци, а други са от Германия и други западноевропейски страни.   Според Румен Драганов по черноморските ни летовища този сезон има нарастване на броя на туристите, които през миналата година са били на курортите в арабските страни, и по този начин отчасти бе компенсирана стагнацията на германския пазар. 

През второто тримесечие на 2011 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9% спрямо същото тримесечие на предходната година. Ръстът спрямо първото тримесечие на 2011 година е 0.1 на сто. Това сочат сезонно изгладените данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на тази година.   БВП в стойностен обем, текущи цени   БВП в номинално изражение достига до 18 707 млн. лв.   Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на тази година е 16 150 млн. лв., като най-голям дял в общата добавена стойност се формира от сектора на услугите (61.4%), следван от индустриалния сектор (33.3%). Аграрният сектор определя 5.3% от общата добавена стойност в икономиката.   По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (76.4%), което в стойностно изражение възлиза на 14 301 млн. лв. През второто тримесечие на 2011 г. бруто капиталообразуването е 4 573 млн. лв. и има относителен дял 24.5% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.   Тримесечни изменения   Спрямо първото тримесечие на 2011 г. брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0.7%.   По елементи на крайното използване през второто тримесечие на 2011 г. крайното потребление и бруто капиталообразуване в основен капитал бележат ръст съответно с 1.3 и 4.4%. Износът на стоки и услуги през второто тримесечие намалява с 0.5% спрямо предходното. През същия период вносът на стоки и услуги се увеличава с 2.4% спрямо предходното тримесечие.   Годишни изменения   През второто тримесечие. спрямо същото тримесечие на предходната година брутната добавена стойност нараства с 1.2%, като динамиката й се определя основно от регистрираните ръстове в индустриалния сектор и сектора на услугите - съответно с 3.3 и 1.3%. Аграрният сектор има отрицателен принос в добавената стойност и отчита намаление със 7.4% за разглеждания период. По отношение на компонентите на крайното използване основен принос за регистрирания положителен икономически растеж има износът на стоки и услуги, който се увеличава с 11.6%. Вносът на стоки и услуги нараства със 7.9% спрямо съответното тримесечие на предходната година. Крайното потребление и бруто капиталообразуването в основен капитал отчитат ръст спрямо съответното тримесечие на предходната година съответно с 0.9 и 9.5%.

По предварителни данни през юни 2011 г. индексът на промишленото производство, изчислен от сезонно изгладените данни, намалява с 1.5% в сравнение с май 2011 година.   За шестия месец на годината календарно изгладеният индекс на промишленото производство нараства с 2.2% спрямо съответния месец на 2010 година. Това става ясно от информацията на Националния статистически институт.   Месечни изменения   През юни 2011 г. спрямо предходния месец производството в добивната промишленост намалява с 14.2%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.1%, а в преработващата промишленост - с 0.4%.   По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на химични продукти - с 9.9%, при производството на основни метали - с 8%, при производството на изделия от каучук и пластмаси - с 5.3%. Ръст е регистриран при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 12.6%, при производството на лекарствени вещества и продукти - със 7.5%, при производството на тютюневи изделия - със 7.4%.   Годишни изменения   На годишна база увеличение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 4.5%, докато намаление е отбелязано в добивната промишленост - с 5.4%, и в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 2.8%.   Регистриран е ръст в производството на продукти за междинно потребление (5.8%) и в производството на инвестиционни продукти (1.6%), а в производството на енергийни продукти е отчетено намаление (1.5%).