Реалното въвеждане в експлоатация на завод за боклука в София е 2015 г., а дотогава вариант за решаване на проблема със сметта и балите е да се построи ново сметище. Това се разбира от ново писмо, изпратено през октомври от генералния директор на “Регионално развитие” в Еврокомисията Дирк Анер до 8 наши институции. В Брюксел не харесали площадка “Хан Богров”, защото била радиоактивна. От Еврокомисията смятат, че и анализът, по който се прави избор на технология, има недостатъци. Анализът “разходи-ползи” за строежа пък бил “базиран на грешна методика”. Това е второ писмо от ЕК по апликационната форма за завод за боклук и идва, след като веднъж от Европа поискаха разяснения. Новото депо можело да е в местността Садината. “Последното писмо от Брюксел е от август. Върнахме отговори през септември - няма ново. През октомври с ЕК имахме работни срещи, на които се дискутираха тези въпроси”, каза зам.-кметицата Мария Бояджийска. След обясненията на българската страна отпаднали опасенията за радиоактивността на “Хан Богров” и за финансовия анализ на проекта. От Брюксел останали доволни, че 20% от боклука се рециклира. Животът на депото в Суходол се удължавал и сметището щяло да издържи до построяване на завода, тъй като до края на т. г. се очаквало там да постъпят 270 000 тона - със 100 000 по-малко от предходни години.

С изменения в Наредба № 27 за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и от презастрахователите, Комисията за финансов надзор въвежда резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в допълнение на пренос-премийния резерв, чийто размер е обвързан с минимално определена необходима сума за покритие на риска за едно застраховано МПС. Минималните суми за покритие на риска ще са различни за различните видове превозни средства и се определят по сложна формула, обяснява КФН. Другото предложение за промяна в същата наредба е да се фиксират административните и аквизиционите разходи по застраховка „Гражданска отговорност” до 20 %. Вчера Борислав Богоев, заместник-председател на КФН и ръководещ управление „Застрахователен надзор”, се е срещнал със застрахователните компании и техните представители и им е представил коригираните проекти на наредбите – съобщават от пресцентъра. Промените предстои да се гласуват на второ четене. Отпадна предложението за въвеждане на електронния оптичен четец като задължително условие при сключването на застраховката, както и са удължени сроковете за влизането на информационната наредба в сила. Обсъдени са били и промените в Наредба №24 за задължителното застраховане, където предложението на надзора е да се посочи комисионната на брокерите в полицата по застраховка „Гражданска отговорност”, за да има откритост и прозрачност при предоставянето на тази застраховка. Промените на тази наредба предстоят да се разгледат на първо четене, след което тя ще бъде предоставена за съгласуване с бранша. Предстои обсъждане на методиката за уреждане на претенции за неимуществените вреди, която надзорът предостави в работен вариант на бранша, както и подробно и детайлно да се разпишат правилата за въвеждане на системата бонус-малус. Въвежданите промени са във връзка със зачестилите искания за изплащане на застрахователни премии от чужбина и повишения в тази връзка застрахователен риск, обясняват от КФН. Системата бонус-малус от своя страна предвижда по-ниски застраховки за изрядни шофоьри и по-високи за нарушители. Тя трябва да е въведена повсеместно сред застрахователите, за да има ефект - отбясниха още надзорниците.

Нов доклад разкри, че размерът на европейските средства, които миналата година са били обект на измами и "нередовни плащания", почти се е удвоил до 1,3 милиарда евро.

Измамите с европейски пари включват кандидатстване за гора от лимонови и портокалови дръвчета, която в действителност не съществува на италианския остров Сицилия.

В друг случай хиляди евро са изплатени на животновъди в Словения за "несъществуващ" добитък.

Според доклада "Борба с измамите" на Европейската комисия нередностите в Общата селскостопанска политика (ОСП), за която се отпуска около половината от бюджета на ЕС, възлизат на 1,2 милиарда евро - с 23 процента повече.

 През 2009 година най-тежко обаче е било положението с политиката на сближаване, при която средствата отиват за най-бедните региони на Европа и която поглъща над една трета от целия бюджет на ЕС.

Предполагаемите измами и нередности в тази област са били на стойност 1,2 милиарда евро миналата година.

Изчислено е, че всяко пето евро от отпуснатите пари "е било източено от корумпирани чиновници".

Около две трети от предполагаемите измами засягат само шест страни: България, Румъния, Гърция, Италия, Полша и Испания. Разкритията се появяват след като лидерите на страните от ЕС се споразумяха бюджетът на ЕС за 2011 година да бъде увеличен с 2,9 процента и на фона на строгите мерки за икономии, които членките въвеждат.