Това показва „Анализ на изходното състояние и тенденции на пазара на труда и работната сила в България", разработен в рамките на изпълнявания от БСК проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". Резултатите от анализа бяха представени на пресконференция днес (1 ноември 2010 г.) в БСК с участието на Димитър Бранков - зам.-председател на БСК, Жечко Димитров - програмен директор, и Григор Димитров - главен директор в БСК и ръководител на екипа, изготвил анализа.

„От днес всеки гражданин вече има възможност да провери в Интернет колко проекта се изпълняват в общината му, на каква стойност са и кой ги изпълнява, и да сравни с това, което виждат очите му". Това каза днес министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев при представянето на публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС /ИСУН/ в Министерски съвет.

„Няма друга страна-членка, която да предоставя публично толкова много информация за усвояването на европейските средства", подчерта министър Дончев. Той уточни, че системата съхранява данни за всеки договор, за всяко плащане с европейски пари, съдържанието на всеки проект, проверките и резултатите от тях, както и регистрираните нередности, като данните непрекъснато се актуализират. Съхраняват се данни за всеки бенефициент и всеки подизпълнител.

Публичният модул на ИСУН е достъпен от Единния информационен портал за структурните фондове - WWW.EUFUNDS.BG, който се поддържа от Дирекция „Информация и системи за управление на средствата от Европейския съюз" на Министерски съвет. Реализирането на публичния модул на ИСУН е осъществено по проект, финансиран от Оперативна програма „Техническа помощ".

Представянето на публичния модул на ИСУН бе част от дневния ред на заседание на Съвета за координация при управлението на средствата от ЕС. Днес членовете на съвета съгласуваха индикативните годишни работни програми за 2011 г. на шест от оперативните програми - „Административен капацитет", „Околна среда", „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", „Развитие на човешките ресурси", „Регионално развитие", „Техническа помощ". В рамките на следващата седмица се очаква да бъде съгласувана и индикативната годишна работна програма на Оперативна програма „Транспорт". Индикативните годишни работни програми за 2011 година предвиждат отваряне на процедури за около 5,5 млрд. лева.

Наскоро приключи приемът на проекти по процедура, насочена към повишаване на конкурентоспособността на българските малки и средни предприятия за технологично обновяване и модернизиране на производствените мощности. Подадени бяха 599 проекта в цялата страна, които ще бъдат поставени на конкурентна база за усвояване на общо 50 млн. евро. В процес на подготовка е следваща процедура с бюджет от 50 млн. евро и възможност за МСП за кандидатстване за безвъзмездно финансиране за модернизиране на производственото оборудване, развитие на дейността, оптимизиране на производителността и повишаване на конкурентноспособността. Това е добра възможност, но доколко реална, постижима и съобразена с нуждите и потребностите на фирмите. В настоящото изложение ще се опитаме да дадем отговор на въпроси от практиката, чрез които да очертаем профила на Вашия проект, който ще може да получи безвъзмездно финансиране, като отбележим изискванията, предпоставките, ограниченията и рисковете.

Процедурите за технологична модернизация са сред най-атрактивните за бизнеса. Към момента броят на сключените договори е 238 с обща стойност на безвъзмездното финансиране 120 млн. лева.  Схемата осигурява възможности за развитие на предприятието, като предоставя финансов ресурс за инвестиции в обновяване на технологичната база, развитие на нови продукти и услуги с висока добавена стойност, подобряване на производствения процес, предоставяне на услуги за преориентиране на бизнес стратегиите и плановете на фирмата според новите тенденции на пазарите, на които оперира. Целта е помощта да бъде насочена към проекти, които ще доведат до значими ефекти за повишаване на конкурентноспособността на предприятието - разширяване на дейността, диверсификация, оптимизиране на производителността, намаляване на себестойността, повишаване на качеството и пазарните позиции, подобряване на икономическите показатели, създаване и запазване на нови работни места. Помощта е насочена към проекти на предприятия, които са конкурентноспособни, икономически стабилни, с добра история на иновационна и инвестиционна дейност. Това е обослувано от логиката на интервенцията - подкрепа на икономически жизнеспособни, компании, при които добавената стойност от безвъзмездна подкрепа ще доведе до повишаване на тяхната конкурентноспособност. В тази връзка, усилията на администрацията по предстоящата процедура ще бъдат насочени към предприятия, които са експортно ориентирани и имат висока добавена стойност за икономиката (секторно ограничени).

За съжаление, прави впечатление, че броят одобрени проекти е различен от броят на проектите, сключили договор за безвъзмездна помощ (около 20% от одобрените фирми не сключват договор). Каква е причината? Защо след като схемата за безвъзмездна помощ е атрактивна и се стреми да отговори на нуждите за развитие на бизнеса, множество фирми излагат „неудовлетвореност" от възможността да бъдат финансирани от ЕС? Какви са основните рискове и ограничения, с които трябва да се съобразим?

На първо място кандидатите следва да съобразят, че освен собствено участие в определен процент следва да осигурят в по-голяма част оперативно финансиране за покриване на разходите по изпълнение на проекта до възстановяване на безвъзмездната помощ. В зависимост от спецификата на проекта, неговите етапи, време за изпълнение и изплащане на разходите към изпълнителите може да бъде установено какво е оптималното ниво на оборотни средства, от които се нуждаете, за да реализирате проекта си. В повечето случаи използването на авансово плащане се оказва неефективно, тъй като кандидатът трябва да го обезпечи с банкова гаранция.

Правило е, че всички дейностите по проекта следва да стартират след сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ. Настоящото ограничение е изключително важно за проекти, които са приоритетни за фирмата и са планирани за изпълнение в срок до няколко месеца. От момента на подаване на проекта до момента на реалното закупуване на инвестиционното оборудване обичайно може да минат 6 месеца.  

Практиката показва наличие на риск от забавяния в сроковете при разглеждане и оценка на проектите, при възстановяване на средствата, което действа като допълнителна административна тежест на бизнеса. За преодоляване на този риск бяха предприети серия от мерки, сред които право на бенефициентите да предявят искове за изплащане на обезщетение за просрочие на забавено плащане по вина на администрацията.

Изборът на изпълнители за дейностите, които желаете да бъдат финансирани следва да бъде организиран по специален ред и процедура нормативно регламентиран с определени изисквания, срокове и при съгласувания с администрацията.

Важен е и ангажимента на кандидата да не допуска значителни изменения засягащи същността на проекта, условията за неговото изпълнение, както и изменения, произтичащи от промяна в характера на собствеността на елемент от инфраструктурата или прехвърлянето на производствената дейност за срок от пет години след приключването на проекта.

Посочените рискове и ограничения следва да бъдат отчетени, но те могат да бъдат обект на добра стратегия за управление, когато предварително са дефинирани и набелязани мерки за тяхното изпълнение.

В крайна сметка, безвъзмездната финансова помощ предоставяна по проекти следва да се разглежда като допълващо финансиране и да подкрепя стратегията на компанията, като отговаря на нейните конкретни нужди и потребности.

Настоящата рубрика се води съвместно от Българската стопанска камара и консултантска компания Ню Ай АД