“Българският бизнес надрасна детско-юношеската си възраст и навлезе във фазата на мъжественост. Сега има възможност и капацитет, знания, ноу-хау за експанзия в други държави.” Това са думи на Явор Куюмджиев, зам.-министър на икономиката в кабинета “Станишев”, по повод задграничните инвестиции на нашите фирми в Сърбия, Македония, Албания, Румъния и Турция по време на техния пик през 2007 и 2008 г. И тогава, и сега Българската агенция за инвестиции няма точни сметки за вложенията на родния бизнес в чужбина. Но активността му в региона не остава незабелязана. Според статистиката на Белград например страната ни е в топ 10 на чуждите инвеститори в Сърбия, като само вложенията на Христо Ковачки в западната ни съседка се изчисляват на 100 млн. евро. Данните на БНБ за 2008 г. показват, че от страната са излезли 510,7 млн. евро за придобиване на дялов капитал в различни държави. 83,1 млн. евро са инвестирани в имоти, 29,4 млн. евро - в съобщенията, а 22,1 млн. - във финансово посредничество. Кризата обаче прекърши полета на родните предприемачи. Те се отказаха да купуват заводи в съседните държави и се насочиха към по-доходни операции. Така през трудната 2009 г. най-много пари зад граница са вложени в имоти - 39,9 млн. евро, и финансово посредничества - 25,9 млн. евро. Любопитно е, че паричните потоци са с обратен знак. Компаниите ни са върнали в България повече пари, отколкото са изнесли, с което излизаме на плюс с 89,9 млн. евро. Вероятно някои от фирмите са продали част от чуждестранните си активи, други са репатрирали печалба, трети са получили обратно отпуснати заеми. Знакова инвестиция в индустрията за този период е на “Приста ойл”, която придоби 92 на сто от капитала на унгарската Bogdany Petrol Кft. Предприятието произвежда течен парафин и други продукти на базата на минерални масла, като има пазари в 50 страни. През тази година обаче сумите са от скромни по-скромни. По данни на БНБ от януари до август инвестициите на България в чужбина са едва 3,3 млн. евро. Те са предимно в областта на строителството, недвижимите имоти и търговията. Шампион е веригата за бяла и черна техника “Техномаркет”, която продължава да разширява мрежата си в региона. Лента на нов обект преряза и “Доверие Брико”. След като вдигна хипермаркет от типа “Направи си сам” в Ниш, тя стъпи и в Нови сад. Най-голямата българска инвестиция зад граница до този момент е на “Каолин” АД. На 12 октомври компанията откри фабрика за обогатяване на кварцови пясъци в украинското село Олешня на стойност $ 15 млн. Новото съоръжение, което е на 1500 км от България и на 40 км от Чернобил, изглежда сюреалистично на фона на малките дървени къщички и прашните пътища в Полесието. Мениджърите на дружеството обаче са убедени, че вложението ще бъде успешно. Районът е изключително богат на суровина. Под тънкия почвен слой лежат хиляди тонове пясък с ниско съдържание на двужелезен триокис. На езика на специалистите това означава, че е подходящ за получаване на висококачествено стъкло, обяснява Стефан Игнатов, технолог от “Каолин”. Със суровина от Пепернянский кариер стеколние пески например са направени кварцовите панели, с които бе обшита космическата совалка “Буран”. Според инвеститора машините са последна дума на техниката, което намалява наполовина себестойността на крайния продукт в сравнение с производството в България. Като прибавим и по-ниските разходи - в Украйна цената на бензина е 1 долар, а газът е наполовина по-евтин, се получава конкурентен продукт, за който има огромен местен пазар. Леонора ЛЕКОВА В Сърбия Предприятията на Христо Ковачки в Сърбия изпитват трудности, но се справят с предизвикателствата, съобщиха от компаниите. През м. г. заводът за гуми “Траял” е инвестирал 5 млн. евро в напълно автоматизирана поточна линия. Запазени са 2500 работни места. Консервната фабрика “Нова Сърбянка” се модернизира.Изцяло обновени са и козметичните линии на “Невена”. Собственост на Ковачки в Сърбия до пролетта на т. г. бяха мина “Ковин” и заводът за производство на гумени транспортни ленти “Вулкан” в Ниш. Братя Диневи пробиха и в Румъния През 2009 г. български фирми са инвестирали 7,2 млн. евро в строителство зад граница. Това сочат данни на БНБ. За 2008 г. сумата е била 3,5 млн. евро. Парите не са много, защото фирмите предпочитаха да работят у нас при високи норми на печалба. Най-големите строителни предприемачи в чужбина са братята Йордан и Динко Диневи. Силата им е в изграждането на ваканционни комплекси. През 2007 г. те откриха първото си селище (56 апартамента) в румънския курорт Мамая - казва се “Свети Влас”. Там бяха вложени 6,5 млн. евро. През м. г. бе пуснат комплекс “Аполония” (88 апартамента) в курорта Ефорие норд. На етап “груб строеж” е и комплекс (84 жилища) в курорта Нептун. Довършителните работи текат в комплекс “Рила” в планинския курорт Предеал. Инвестициите на братя Диневи в Румъния ще надхвърлят 15 млн. евро. Христо НИКОЛОВ Барселона - новата Виена за къща в чужбина Лондон, Виена и Барселона - това са европейските градове, предпочитани от заможните българи за имот в чужбина. Лондон и Виена се наложиха още през 90-те като желани дестинации, докато перлата на Каталуния изгря напоследък. Наши бизнесмени купуват къща или просторен апартамент в Барселона, пращат семейството си там, но си идват всеки месец в България, за да управляват бизнеса си, коментираха от големите агенции за имоти. По данни на БНБ през 2009 г. български лица са инвестирали 39 млн. евро в операции с недвижими имоти в чужбина. За предходната 2008 г. вложенията са били още по-големи - 83,1 млн. евро. За постоянния интерес към Лондон обяснението е следното: градът е финансов център на Европа и света. Там се намират много престижни университети, в които богаташите могат да изучат децата си. Виена също е по-особен град, който още от студената война се наложи като връзка между Западна и Източна Европа. Напоследък немалко българи си купуват ваканционни имоти в Гърция. Те плащат малко по-високи цени от българското Черноморие, но получават по-качествена среда с повече ред и по-малко престъпност.

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на  -2.49 % при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2008 г. до 30.09.2010 г., съобщиха от надзора. За професионалните пенсионни  фондове (ППФ) за същия период е определена  минимална доходност на годишна база в размер на -3.14 на сто. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 0.51 на сто, а за ППФ съответно е -0.14 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фондове. За периода 30 юни 2008 г. до 30 юни 2010 г. доходността на универсалните фондове също беше отрицателна, но нейната стойност бе определена от КФН на -6.20%. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период бе определена минимална доходност на годишна база в размер на - 7.27 на сто. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е била - 3.20 на сто, а за ППФ - минус 4.27 на сто.

Из стенограмата от заседанието на МС, проведено на 13 октомври 2010 г.:

Бойко Борисов: „Такива ниски, благоприятни фантастични данъци, които имаме в момента, би трябвало нашите работодатели и бизнес да не дават публично да се чуе лоша приказка за това правителство.  Божидар Данев, трябва когато види Дянков да му целуне ръка и да каже „Добре, че държиш такива данъците". ..... Дядо ми казваше - не големите разходи са проблема, а малките приходи."

 

Големият проблем на бюджета ни не е размерът на данъците, а обемът на приходите от тях и как тези приходи се разходват. Точно това мъдро е казал и дядото на Бойко Борисов - че проблемът е в малките приходи. Следователно, трябва да мислим повече за увеличаването на събираемостта, респекивно - на абсолютния размер на приходите от данъци, акцизи и осигурителни вноски и по-малко за самоцелното увеличаване на техния процент. Ако погледнете внимателно изпълненията на държавните бюджети през последните десет години, ще видите, че приходната част е била между 40,6 и 42,2 % от БВП, а сега за 2011 г. предвиждаме 33.51 %.

Бойко Борисов не трябва да се чувства неудобно пред европейските си колеги, а да се гордее, че има толкова ниски данъчни ставки у нас. Той трябва да се чувства неудобно /дори и от дядо си/, ако го попитат какви са приходите от тези данъци.

Твърденията на някои западни политици, че България трябва да изравни данъците, е социалистическа приумица. Ако следваме тази логика, би трябвало да изравним и лихвите по кредитите, а след това да изравним и заплатите, защото ще ни обвинят в социален рекет. Подобен начин на мислене ни връща 25 години назад. Ние, новите членки на ЕС, имаме добре развита имунна система след 50 г. социалистически начин на живот и нашите организми отхвърлят всяка социалистическа приумица, колкото и на пръв поглед логично да звучи тя.

Когато говорим за „фантастично" ниски данъци, трябва да говорим, че българският бизнес плаща фантастично високи лихви по кредитите и фантастично високи такси по обслужването, вкл. такси на различни държавни институции за една и съща дейност, най-високата такса за битови отпадъци в Европа и т.н. Стабилната банкова система в България точно оценява риска на страната ни с цената на кредитния ресурс, т.е. не само ниски данъци трябват, а нисък риск на бизнес средата в държавата. Предвидимата политика в икономическата област е един от основните резерви за понижаването на този риск. Докато лихвите и инфраструктурата ни не достигнат до средноевропейски нива, дотогава не следва да сравняваме и данъците си с тяхните.

Каква е икономическата истина? След като увеличихме здравноосигурителната вноска на 8 процентни пункта, броят на хората, които не внасят осигурителни вноски, нарасна от 1 100 000 на 1 800 000 души. Спомнете си „брадатия" въпрос за акциза на цигарите, което не беше решение на нашето правителство, а бе аналожено отвън. След като вдигнахме размера на акцизите, увеличихме ли приходите? Същото ни очаква и с увеличението на осигурителните вноски. Основна икономическо правило е, че процентът е важен, но не е достатъчен.

Хората, които погрешно съветват премиера, може би не са комунисти, но някои от тях имат комунистическо мислене. Крайно време е министър председателят да си даде сметка, че страната ни изпрати редица погрешни сигнали към чуждестранните инвеститори:

• Национализирахме фондовата борса;
• Национализирахме резерва на НЗОК;
• Готвим се да национализираме универсалните професионални фондове;
• Говорихме за изхвърляне на чуждестранни инвеститори;
• Отказахме се да продаваме миноритарните държавни дялове в предприятията;
• 15 месеца няма нито една сериозна приватизационна процедура и т.н.

България има политическия и икономически шанс нейният министър-председател да се ползва с висока степен на обществено доверие. Ако той успешно подбере петима умни хора около себе си, вместо да се люшка между непоследователни съвети и съветници, България за кратко време може да стане модел за поведение със своя просперитет и успешни реформи. Другата алтернатива е да се превърнем в икономическо блато.

Не трябва да забравяме, че Националният съвет за тристранно сътрудничество е консултативен орган - той само съветва правителството.  Решението трябва да се вземе от самото правителство, което да поеме отговорността - дали да се поддава на уличен натиск или да търси разумни ходове, основани на икономическа логика.

Ако г-н Дянков успее да събере обещаните 400 млн. лв. повече вследствие повишението на осигурителната вноска с 1.8 процентни пункта, аз съм готов да го целувам безразборно.

 

Статията е публикувана във в. "Труд" на 19 октомври 2010 г.

• Продължава недостигът на квалифицирани кадри у нас
• Влошава се образователната и квалификационна структура на работната сила и заетите
• Въпреки увеличаването на броя на завършващите висше и средно образование, страната ни изостава сериозно от целите на „Европа 2020". Завършващите докторантура са критично малко.
• Професионално-квалификационната структура на заетите лица е неефективна и деформирана

Това са част от изводите на Проучване на образователната и професионално-квалификационна структура на заетите и работната сила на национално, секторно и регионално ниво, осъществено от Българската стопанска камара в рамките на проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони" по ОП „Развитие на човешките ресурси". 

Анализът разглежда състоянието и основните тенденции в развитието на образователната и професионално-квалификационната структура на заетите лица и работната сила в периода 2004-2009 г. на национално равнище и по определените като приоритетни за целите на проекта основни икономически дейности и области на страната.

Резултатите от анализа бяха представени на пресконференция днес, 18 октомври 2010 г., в която участваха Георги Шиваров - зам.-председател на БСК, Жечко Димитров - Програмен директор на проекта, Людмила Векова - ръководител на екипа, изготвил анализа.

С пълния текст, презентацията и резюмето за медиите можете да се запознаете от прикачените по-долу файлове.

 

 

След месец на ръст в стойностите на входящия поток на капитали към страната ни, отчетохме ново дъно при този показател – коментира икономическите данни от седмицата Industry Watch. Към края на август наблюдаваме спад в нетния приток на капитали до 700 млн. евро. Това е намаление от над 300 млн. евро спрямо предходния месец и спад с над 3 млрд. евро спрямо преди година.   Притокът на капитал продължава да е много далеч от рекордните си стойности от 2008 г., когато приближаваше 15 млрд. евро годишно или 45% от БВП. По последните данни от платежния баланс на БНБ, притокът на капитали е в размер на 2% от БВП. Същевременно производителност на труда у нас се покачва, отбелязват от Industry Watch. Изчислена за 12-те месеца до август, производителността в промишлеността нараства до 18,291 лв. годишно на един зает. Това е ръст от приблизително 2% спрямо предходния месец и 6% спрямо август 2009 г. Реалната производителност расте с 3.6% годишно (изчистена от ръста на цените).   Това е един от факторите, който води до ръст в обема на промишленото производство. За 12 – те мсеца до август той се увеличава до 10.6 млрд. лв. Спрямо дъното от февруари отбелязваме увеличаване на обема на произведеното от над 5%. Вносът на материални продукти се увеличава до близо 16.6 млрд. евро на 12-месечна база по последни данни на БНБ. Той е с около един милиард евро повече от дъното, което достига през февруари на 2010 г. Но размерът на вноса продължава да бъде под нивата от преди година – за 12-те месеца до август 2009 г. вносът беше над 18 млрд. евро. Около 2/3 от намалението на вноса се дължи на свиването във вноса на инвестиционните стоки и на суровините, изчислили са анализаторите. Намалява разликата между внос и износ, т.е. дефицитите по търговския баланс се свиват и са доста по-ниски от тези, който наблюдавахме през периода 2007-2009 г. За 12-те месеца до август търговският дефицит е малко над 2.5 млрд. евро.