Резултатите от годишното световно проучване за качеството на високоскоростната свързаност в Интернет (2009 Broadband Quality Study) бяха разпространени на 1 октомври 2009 г. Те разкриват, че 62 от общо 66 изследвани страни са подобрили качеството на броудбанд услугите си спрямо миналата година. В същото време новите данни от проучването показват задълбочаване на разделението в качеството на дигиталните услуги между градските и селските райони.

Изследването е подготвено от екип от студенти от Saïd Business School в Университета в Оксфорд и Факултета по приложна икономика в Университета в Овиедо и е спонсорирано от "Сиско".

Според представените днес данни Швеция има най-висококачествения Интернет в Европа. Страната бързо настига Япония и Южна Корея, тъй като резултатите й се подобряват с 38% спрямо 2008 г.

Латвия, България и Литва се нареждат веднага след Швеция по отношение на качеството на Интернет услугите, в следствие на скорошни разширения на оптичните и кабелните мрежи в големите градове. Слабото проникване обаче все още задържа тези страни по отношение на показателя Интернет лидерство.

Държавите, показващи най-значително подобрение по отношение на качеството на Интернет през последната година, са Южна Корея (ръст със 72%), България (ръст с 56%), Литва (55%), Швеция (38%) и Румъния (34%). Кения от своя страна утроява своя общ резултат, но въпреки това остава значително под прага на изискванията за приложенията на новите технологии, става ясно още от публикуваните днес данни.

Сред градовете, показали най-добри резултати сред всички държави, участвали в проучването, София се нарежда на 10-o място. Лидер в класацията е Йокохама, Япония, следвана от друг японски град Нагоя и литовския Каунас. Челната двайсетица се допълва от Токио, Япония, Гьотеборг, Швеция и словашкия град Кошице.

Други основни факти в изследването:

Средните качествени показатели за високоскоростния интернет се повишават в световен мащаб:

• Глобалната средна скорост на download трафика е нараснала с 49% до 4.75 мегабайта в секунда (Mbps)
• Глобалният среден upload трафик е нараснал с 69% до 1.3 Mbps
• Средната глобална латентност (забавяне) е намаляла с 21% до 170 милисекунди

Южна Корея е водещата страна през 2009 по отношение на използване на високоскоростен Интернет. Тя изпревари Япония по отношение на качеството на Интернет през 2009 г. с ръст на качеството на услугите от 72%. Като се прибави и високото проникване на широколентовия интернет в страната, Южна Корея изпреварва Япония и по отношение на класацията за Броудбанд лидерство през 2009 г. 

Подробности за изследването с таблици и графики ще откриете в прикачените файлове.

Още информация ще откриете тук.

На 15 май 2010 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) представи проучване на чуждестранните посетители в България и на пътуванията на българите в страната за сезон Зима 2009/2010 г. То е извършено в периода януари-март и е направено сред 3563 чужденци и 2500 българи с помощта на финансиране от Оперативна програма "Регионално развитие".

3,2% ръст бележи зимният туристически сезон в сравнение със същия период на 2009 г. Приходите от туризъм за януари-февруари 2010 г. възлизат на 189,8 млн. евро. 680 000 чуждестранни туристи са посетили България тази зима. 94% от българите и 90% от чужденците са доволни от избора.

За почивката си през зимата българите са похарчили средно по 24 евро на ден, а чужденците -  по 86 евро на ден.

Селският, културният и планинският туризъм доминират в предпочитанията на почиващите през този сезон, показват резултатите от изследването.

Анкетираните са заявили, че избират нашата страна заради ниските цени, добрата кухня и създадените добри условия за СПА- и балнеложки туризъм. Според тях основните зимни конкуренти на България са Гърция и Турция, както и Австрия.

Сред основните забележки на туристите продължава за поредна година да бъде лошата транспортна инфраструктура.

Интересен за отбелязване факт е схващането на българите за почивката. "Според сънародниците ни тя е свързана предимно с ходене на село и ядене", коментира министър Трайчо Трайков.

Подробности от изследването (в таблици и графики) ще откриете в прикачения файл.

Настъпилата икономическа криза изправи правителствата пред редица бюджетни трудности, които изостриха нуждата от оптимизиране на дейностите и повишаване на ефективността на администрацията. Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2009 г. сред 22 страни показва, че 16 от тях са включили електронното правителство като един от подходите за справяне с ефектите от кризата. Страните насочват усилията си към увеличаване на ефективността и намаляване на държавните разходи, повишаване на доверието на обществото към администрацията и подобряване на качеството на публичните услуги.

В същото време редица вътрешни и международни анализи посочват, че в България качеството на административните услуги е незадоволително, възприятията за корупция са високи, има редица пречки пред бизнеса, а нивото на прозрачност остава ниско. Това са част от причините местният бизнес да е по-слабо конкурентноспособен заради скъпи и тромави бюрократични процедури. Един от най-ефективните начини за решаването на тези проблеми е използването на е-подпис от администрацията при взаимодействието й с бизнеса и гражданите.

Въпреки приетите директиви, програми, стратегии и специалната институционална обезпеченост, все още няма напълно функциониращо е-правителство. Налице са следните основни проблеми:

1. Системата на е-правителството е разпокъсана и не се спазват законовите разпоредби;
2. Институциите нямат изградена комуникационна инфраструктура помежду си;
3. Институциите нямат работещи е-услуги;
4. Държавните институции не (искат да) използват ефективно възможностите на е-подпис;
5. Липсва информация за възможностите, които е-правителство предоставя на гражданите и бизнеса.

Ако тези проблеми се преодолеят, това ще донесе много по-голяма ефективност на работата, ще намали в пъти бюрократичното бреме пред гражданите и бизнеса и ще доведе до оптимизация на ресурс вътре в държавната администрация. Ненужно е да се споменава, че така ще се спестят разходи както за гражданите и бизнеса, така и за администрацията.

Препоръките на ИПИ за бъдещи действия са:

1. Ефективни мерки спрямо администрациите, които не използват е-подпис;
2. Въвеждане на принципа „електронни услуги - безплатни, услуги на гише - двойно по-скъпи";
3. Публична информационна кампания за възможностите на е-подписа.

Пълния текст на изследването на ИПИ ще откриете в прикачения файл.