Правителството утвърди приходната и разходната част на план-сметката на Държавен фонд „Земеделие" за 2011 г.. ДФ „Земеделие" ще изплаща средствата по договорираната с Европейската комисия (ЕК) финансова рамка за селско стопанство по схемата за директни плащания на площ, за пазарна подкрепа и за развитие на селските райони. Средствата за директни плащания възлизат на 767 381 921 лв., за пазарна подкрепа са 98 100 000 лв.

Предвидените средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство възлизат на 471 500 000 лв., а съответното национално съфинансиране към Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за рибарство е в размер на 146 779 000 лв.   За субсидиране на текущата дейност са предвидени 30 млн. лв., в т. ч. за държавни помощи за безвъзмездно подпомагане на земеделските производители по национални програми. За национални доплащания на хектар земеделска земя и национални доплащания за животновъдството са заложени 346 400 000 лв. Приходната част на Фонда се формира от собствени средства, помощи, дарения и други безвъзмездно получени суми от ЕС и от ежегодна субсидия от централния бюджет.

Набраните средства служат за субсидиране на растениевъдството и животновъдството, предоставяне на инвестиционни заеми и временна финансова помощ, възнаграждения на персонала, за капиталови разходи и текуща издръжка на Фонда.   Разплащателната агенция ще гарантира възможността през 2011 г. да се изплащат финансови средства на заетите в земеделието и да се прилага Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на ЕС.

Международната икономика последва цените на петрола. Ефектът се мултиплицира - при равно поскъпване на петрола и на всички горива скочи и доларът, тъй като петролът се продава в щатска валута. Така и левът девалвира спрямо долара, а българската икономика търпи негативно влияние. България трудно може да въздейства върху цените на международните пазари, независимо че голяма част от тези промени са спекулативни и са чувствителни към политическите явления, които стават в момента.

Фючърсите на петрола показват, че тенденцията към поскъпване ще се задържи по-дълго, предвид очакваните сътресения и в други арабски страни. Да не забравяме, че Либия е един от големите снабдители с петрол и природен газ на Европейския съюз. Очаква се след два месеца рязко да се увеличат и цените на синьото гориво, което ще доведе до редица други поскъпвания.

Веднага ще поскъпне транспортът. За него горивата са част от ценовата пирамида. Оттам ще поскъпне и зърното, което пък участва в цялата хранителна верига. Тоест ценовото развитие на международните пазари ще се отрази негативно върху БългарияОсобено при натрупаните макроикономически дисбаланси между покупателна способност и доходи на населението. За голямо съжаление започнаха да избухват заложени мини. Никой не пита за цените на електроенергията примерно, защото се смяташе, че се провежда социална политика. Непазарните подходи ни доведоха до тези спекулации на макроикономическо ниво.

Какво може да направи държавата?

В областта на горивата правителството може единствено да мисли дали може да върне по-ниските нива на акцизите в прозореца, който даде ЕС.

Имаме ли къде да се движим надолу по отношение на акцизите?

Имаме. Но това едва ли ще бъде прието от министър Дянков, който очаква по-високи приходи. Не зная дали някой е обърнал внимание, че вследствие на кризата има рязко намаляване на потреблението на горива в икономиката. Спадът е 18% във физически обеми. Сигурно забелязвате, че движението по пътищата е намаляло, в София също ги няма обичайните задръствания по кръстовищата. Естествено, оттук нататък всички цени ще бъдат коригирани в съответствие с новите стойности на тока и горивата. 

Спекулативните явления са факт, но те са краткосрочни. Там, където има действителен пазар, спекулативните тенденции ще бъдат смазани. Но ако действително има пазар. 

Проблемът е, като вдигат цените на всички продукти, дали пазарът ще ги приеме. Ако ги приеме, няма да има сътресение, но там, където това не се случи и пазарът се пренасочи към други изделия, ще има закриване на производства и намаляване производството на определени продукти. Което е критично за икономиката, защото само за две години България е загубила около 357 000 работни места. Безработицата е реактивен индикатор. Същественото е, че ние губим работни места. Тоест  357 000 души за две години не получават заплати  не плащат данъци, няма да има консумация. Около 2 млн. работници вече не са в реалния сектор. В момента забелязваме увеличение на административно подкрепяните работни места. Те нарастват с 6%. България започва да се превръща в място за некачествени работни места. Забелязва се и друго разтваряне на ножицата. Последните две години са се качили с 28% работните заплати. Хората с по-висока квалификация ще получават повече. А с по-ниска - ще взимат може би социални помощи. Така че това са нормалните пазарни явления и оттук нататък трябва да се правят съответните изводи.

Какво друго може да направи държавата.

Държавата можеше още миналата година да изкупи на зелено зърното. Знаеше се предварително, че ще се покачи цената. А то е в дъното на хранителната верига, всички стоки по пътя ще поскъпнат. Фураж, месо, мляко, колбаси и оттам ресторантьорство, туризъм.  Така че сега ще имаме двойно въздействие и натиск върху икономиката - на горивата и на хранителните продукти. Миналата година държавата можеше да вземе мерки и да увеличи държавния резерв по предложение на министъра на земеделието, който се занимаваше с всичко друго, не и с това.

Да се купи на зелено част от голямата реколта, която беше изнесена. Сега също, сега е времето, когато трябва да се купи на зелено следващата реколта, защото през 2012 г. не ни очакват по-добри цени на зърното и другите земеделски продукти. Във всички случаи, ако това стане, може да се погасят ценовите колебания. Няма как изцяло да бъдат ликвидирани. Но никой не говори за подобни действия, които може да се направят. Това са възможните стъпки в пазарната икономика, при положение че 20 г. никой не пожела да измени макроикономическите пропорции, свързани с доходи и потребителски възможности. Сега те може да ни доведат до сериозни последствия за българската икономика. 

Дайте поне да хванем влака за 2012 г.  Да изкупим реколтата на зелено за следващата година. Това можем да направим за сметка на сериозния финансов резерв на страната. Така или иначе парите ще се върнат догодина, след като се продаде зърното, купено на зелено, и да се погасят колебанията в цената на хранителните продукти. В голяма степен, не изцяло. България е с отворена икономика и във всички случаи ще поемем ударите на международните пазари. При нас тези удари ще бъдат много по-жестоки, защото в портфейла на българското семейство 39% са хранителни продукти, немалък процент са горива, свързани с топлоподаване, с електроенергия, която ще поскъпне.

Във всички случаи при нас негативното въздействие от поскъпването на горивата ще бъде много по-сериозно, отколкото в други развити страни. 

Какво може да направи бизнесът?

Ако пазарът признае повишението върху цената на неговия продукт, което той неминуемо ще начисли заради поскъпването на горивата и свързаните с него дейности и услуги, бизнесът няма да има проблем. Ако не го поеме, бизнесът ще загине. Ще има закриване на работни места. Явление, което се наблюдава от две години.  Задържането цените на тока, на топлинната енергия означава само отлагане на взрива. Чакане да се взриви икономиката.

Не, икономиката иска еволюция, бавно изменение. Най-добре е в момента да стегнем колани заради международни явления и поради грешките, които бяха направени. И да търсим начин да ги преодолеем с повече производство, по-голяма ефективност, по-голяма производителност, нови продукти с по-дълбочинно преработване.  Но никой не желае да дискутира тези два проблема. Още преди два-три месеца предупредих, че ще се покачат взривно цени, никой не обърна внимание. Сега казвам да обърнат внимание и да изкупят реколтата на зелено.

Тази година при скока на цените зърнопроизводителите натрупаха немалки финансови ресурси. Ще ви дам една любопитна величина - миналата година има най-много покупки на джипове от фермери. А това означава, че те имат ресурси.

Записа Таня Киркова