Системата на социалния диалог в България през последните две десетилетия показа своята жизненост и ефективност. Това е една от малкото сфери, към които страната ни не е получавала критики от европейските институции. Основната причина за това е, че системата за партньорство бе изградена и вече повече от 20 години функционира на база принципи, които се прилагат в целия цивилизован свят и са формулирани в Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и от България.

Важен факт е, че в преобладаващата част от всичките 27 страни в ЕС представителността се урежда съгласно международните норми, заложени в Конвенция 87 на МОТ, а само в 3-4 държави-членки това става чрез записи в закон. Освен това, законодателството в тези страни не е променяно през последните 20 години, докато в България това става на всеки 4 години, т.е. всяко ново правителство у нас желае да моделира по свои критерии социалния диалог.

Новите критерии за национална представителност на работодателските организации:

1. Противоречат на основни принципи на международното и европейското законодателство и практика.
2. Въвеждат ретроактивно действащи норми, които водят до дискриминационно третиране на организации с десетилетна история и принос към развитието на социалния диалог в страната. Основен правен принцип е, че със законодателни промени могат да се черпят права само в бъдещ период и че законите се прилагат към датата на тяхното осъществяване. Въвеждането на ретроактивни норми е изключително опасно явление, което руши доверието в институциите и създава възможност за изпълнение на политически поръчки.
3. Възпрепятстват прилагането на съвременните политики за публично-частно партньорство и аутсорстване на дейности към работодателските организации с цел намаляване на държавното участие в икономиката, снижаване на държавните разходи и ограничаване на възможностите за корупция. Недопустимо е, когато законодателят е предоставил права и е уредил със закон или с друг нормативен акт тези отношения, да се правят промени със задна дата, по политическа целесъобразност.
4. Подменят основни принципи за структуриране и функциониране на работодателските организации. За първи път представителността на работодателските организации се определя по критерии, характерни за синдикални организации - брой на заетите в предприятията, а не по брой на членовете. По този начин се дава предимство на трудоемките производства, а не на тези с висока технологичност и производителност на труда.
5. Пренебрегва се конфедеративният принцип на структуриране на работодателските организации и се стимулира фрагментацията и роенето на браншовите и регионалните организации чрез възможността предприятията директно да овластяват национални организации. По този начин се минира социалният диалог на браншово и регионално (общинско) ниво, вкл. браншовото колективно трудово договаряне.
6. Ограничават социалния диалог в страната и обхвата на представителността, което е предпоставка за непрозрачност на държавното управление, вкл. при разходване на публичните финанси и осъществяване на политики, обслужващи корпоративни интереси, но не и цялото общество.

Във връзка с появилите се в публичното пространство спекулации, подчертаваме, че БСК не е изпълнявала възложени й чрез закон изключителни функции и, по-конкретно, не е упълномощавала, възлагала или издавала документи за правоспособност по чл. 17 "б", ал. 3 на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). БСК уважава българските институции и се подчинява на върховенството на закона. Едновременно с това, считаме, че функции на независима неправителствена организация могат да бъдат възложени само със съгласието на нейните върховни управителни органи. Това е основната причина да не изпълняваме тези дейности. Наред с това, нормата на чл.17б от ЗЧАВ не е засягала до момента нито една българска фирма или физическо лице, а е приета с цел пряко транспониране на европейското законодателство, което изисква страната ни да има оторизиран орган, който да осъществява съответните функции при необходимост.

Като организация, БСК е:

• Учредител на социалния диалог в Р България, съвместно с КНСБ и КТ „Подкрепа" през 1991г.;
• Изградила браншовите и регионални структури, станали основа за системата за социално партньорство в България,
• Съучредителка и основателка на Смесения консултативен комитет ЕС - България,
• Единствен член на европейската работодателска организация BUSINESSEUROPE;
• Единствен участник в Комитета за социален диалог към ЕК от страна на работодателите,
• Утвърден авторитет в национален и международен план,
• Разполагаща със сериозен експертен потенциал и с активна позиция и експертиза по ключовите за развитието на българската икономика въпроси,
• Запазила в продължение на повече от 30 години политическа необвързаност и не е подписвала споразумения с политически формации.

Във връзка с новите критерии за представителност БСК многократно изрази негативни позиции относно налагането на подобни решения.

Считаме за противоречащо на демократичните принципи поставянето на социалния диалог в подчинена позиция спрямо актуалния политически контекст и обезсмислянето на предходни решения на българския законодател, чрез които са възложени ангажименти и отговорности на неправителствения сектор. Подобен подход обезценява и обезличава държавните институции, руши доверието в тях и насърчава неизпълнението на законодателните решения в страната.

Очакваме от българските институции да направят възможното за коригиране на своите действия и политика по отношение на участниците в системата за социално партньорство, като прояват управленска мъдрост, далновидност и отговорност към съхраняване на демократичните достижения на обществото от последните две десетилетия.

Разчитаме и на недвусмислената подкрепа на нашите дългогодишни партньори - национално представителните организации на работниците и служителите!

Призоваваме всички наши членове и дългогодишни партньори - браншови, регионални организации и предприятия, когато взимат решението си кого да упълномощят да ги представлява в Националния съвет за тристранно сътрудничество, да подходят с отговорност и обективна преценка на потенциала и ролята на отделните национални работодателски организации за подобряване на бизнес средата и защита на интересите на предприятията и работодателите, на база не на политическата конюнктура и корпоративни интереси, а с оглед националните ценности и приоритети.

В тази връзка, изразяваме очакването си, че браншовите и регионалните организации и ръководителите на предприятия ще отдадат своето доверие на Българската стопанска камара, като доказала се с годините отговорна и активна организация на българските работодатели.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Януари, 2012 г.

Извлечение от протокола от проведената на 5 януари т.г., в БСК,
РАБОТНА СРЕЩА МЕЖДУ СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ
по проблемите на социалния диалог и реформата в осигурителната система

***

В срещата участваха представители на ръководствата и експерти на национално представителните организации на работниците и служителите - КНСБ и КТ „Подкрепа", и на  национално представителни организации на работодателите - АИКБ, БСК, БТПП, БСЧП и ССИ.

Бяха обсъдени и приети предложения за:

• Стабилизиране на осигурителната система, подобряване контрола и развитие на пенсионната система;
• Промени в Кодекса на труда за подобряване на социалния диалог.

Участниците се договориха, че приетите с консенсус предложения следва да бъдат изпратени на Министър-председателя на Република България, г-н Бойко Борисов с оглед тяхното обсъждане в допълнително съгласуван формат, за предприемане на съответни промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба.

Участниците се обединиха около становището, че са налице повтарящи се проблеми при свикването на извънредни заседанията на НСТС, най-често чрез различни форми на отказ или постоянно отлагане. Практиката показва, че в голяма степен те са свързани с неограничените възможности за свикване на извънредни заседания (до 5 дни от поискването) от всяка от представените организации.

Общо е становището за въвеждане на регулярни месечни заседания и нуждата от иницииране на промени в процедурата за свикване на извънредни заседания и Правилника за НСТС. Изразена е обща готовност за сформиране на експертна група, която да подготви и внесе за последващо обсъждане предложения в тази посока.

Като цяло се одобрява предложението на БСК, становищата, предложенията и решенията на НСТС да се внасят за разглеждане в Министерски съвет по реда на чл. 36 на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., обн., ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г.

Прие се, че е добре да се внесат промени и допълнения в Кодекса на труда за подобряване на публичността на разискванията, изразените становища в НСТС, поддържането на Интернет страница и свикване на редовни пресконференции след заседание на НСТС.

Беше предложено свикване на следваща (трета) двустранна среща до края на м. януари, за обсъждане на пакет от мерки и промени в нормативната уредба, подготвени по изпълняваните от социалните партньори проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси". Подготвените изменения и допълнения в закони, постигнати в работата на отделните организации по проектите, могат да се обединят от името на всички организации или само на разработилите ги и да бъдат представени на Министър-председателя за обсъждане и приемане по целесъобразност.

Вижте конкретните предложения на социалните партньори в прикачения по-долу файл!

Днес, 5 януари 2012 г., БСК беше домакин на втория кръг от двустранните преговори между национално представителните работодателски и синдикални организации за реформи в пенсионно-осигурителната система и подобряване на социалния диалог.

Участниците в срещата постигнаха съгласие относно необходимостта от промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Промените целят стабилизиране на осигурителната система и подобряване на качеството на социалния диалог в страната и гарантиране, че постигнатите между социалните партньори договорености ще бъдат категорично взети под внимание в хода на законодателния процес.

Съгласуваните между работодатели и синдикати мерки ще бъдат внесени следващата седмица на вниманието на министър-председателя Бойко Борисов, с предложение за дискусия по тях при избрана от него формат.

Предстои до края на м. Януари т.г. да се проведе трета среща между работодатели и синдикати, на която ще бъдат дискутирани предложения за промени в други социално-икономически сфери, вкл. образование, здравеопазване, пазар на труда и др.

По време на днешната среща социалните партньори дискутираха множество предложения, които предстои да бъдат прецизирани като окончателни текстове, преди да бъдат предложени на вниманието на министър-председателя. Сред обсъдените предложения бяха:

А. В сферата на социалното осигуряване:

1. Криминализиране на укриването на осигурителни вноски чрез промяна в Наказателния кодекс при спазване на същия подход, както това е предвидено за укриването на данъци. Наред с това, да се уеднаквят размерите на лихвите за забава на плащането на осигурителните вноски и на данъците.
2. Възприемане на принципа полагането на труд задължително да е съпроводено с плащане на осигурителни вноски. В тази връзка предстои чрез допълнителни преговори да се уточнят и прецизират текстовете в КСО, които допускат полагане на труд, без да се дължат осигурителни вноски.
3. Преразглеждане на длъжностите и дейностите с повишен риск, имащи право да ползват преференции за ранно пенсиониране, съгласно чл.69 от КСО.
4. Прецизиране на реда за отпускане на инвалидни пенсии и технологията на атрудовата експертиза. Отмяна на нормативните текстове, които допускат съчетаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст едновременно с инвалидна пенсия, независимо от размера на последната.
5. Извеждане на всички социални плащания, за които няма осигурителен принос, извън пенсионната система;
6. Премахване на неравнопоставеността и дискриминацията по отношение приноса на всяка година осигурителен стаж във формулата за определяне на пенсията при отделните кохорти пенсионери. Недопустимо е приносът да се оценява по различен начин за пенсиониралите се до края на 2016 г. (които получават коефициент 1,1) и за тези от началото на 2017 г. (коефициент 1,2).
7. Въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители след еднократно целево компенсиране (увеличение) на възнагражденията им с процента на личната осигурителна вноска за ДОО и за здравното осигуряване.
8. Регулюрно и последователно осъвременяване на всички пенсии, независимо от техния размер.
   

Б. За подобряване на социалния диалог:

1.    Промени в Кодекса на труда, съгласно които:

a.   По законопроекти, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, председателят на водещата парламентарна комисия в тридневен срок от тяхното постъпване в комисията да изисква становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако такова не е налично.

Съгласно действащия в момента Правилник за дейността на Народното събрание „по законопроекти, регулиращи трудовите и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от НСТС". Предложението на социалните партньори цели условната (диспозитивна) норма - „може" да се промени в императивна (задължителна).

b.   При внасяне в Министерския съвет и в Народното събрание на проекти на нормативни актове, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, към съпровождащия пакет документи (оценка на въздействието, мотиви и др.) да се добавят задължително и приетите решения на НСТС и изразените писмени становища и предложения от членовете на съвета.

c.   Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, председателите на парламентарните комисии и Министър-председателят да могат да поискат обсъждане и даване на мнение от НСТС по всички въпроси на трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, а не само по съответните законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на МС (в момента чл.3в от Кодекса на труда въвежда такова ограничение).

2.    Промени в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, даващи възможност за:

a.   Прецизиране на реда и сроковете, в които по искане на един от членовете на НСТС, на една или две от страните може да се свикват извънредни заседания на съвета (до 5 дни), извън утвърдения тримесечен график. Социалните партньори предлагат този срок да не е по-дълъг от 20 дни след внасяне на съответното предложение, като за удължаване на този срок е необходимо изрично решение на НСТС. Целта е постигане на по-висока оперативност на съвета и по-бърза реакция на актуални проблеми на индустриалните отношения в страната;

b.   Дава се възможност за безусловно свикване на извънредно заседание, поискано от две от страните, представени в НСТС, за разглеждане на общи двустранни становища или предложения. В случаи на несъгласие с внесените предложения, третата страна да бъде задължена да представи мотивирани писмени възражения;

c.   Задължение Министерският съвет да разглежда становища и предложения на НСТС, взети по искане на две от страните, представени в съвета, заедно с взетите решения и изразени позиции на третата страна.

d.   С цел подобряване на прозрачността (публичността) на работата на НСТС да се възстанови практиката на провеждане на пресконференции след всяко заседание на съвета и да се създаде сайт на НСТС, в който да се публикуват всички становища и документи, свързани с работата на съвета.

С уведомително писмо до генералния директор на НКЖИ, стачният комитет уведомява, че прекратява безсрочната ефективна стачка, считано от от днес (17 декември).

По информация на БТА преговорите в БДЖ между ръководството на дружеството и протестиращите служители са завършили късно снощи.

Преговорите между синдикатите и ръководството на БДЖ "Пътнически превози" продължиха повече от 13 часа, докато не бяха изчистени всички спорни въпроси и не бе разрешен основният проблем, свързан с колективния трудов договор. В преговорите се е включил и транспортният министър Ивайло Московски.

Според пресслужбата на железопътната компания двете страни са стигнали до споразумение за подписване на колективен трудов договор в дружеството за пътнически превози.

Припомняме, стачката на железничарите, организирана от КНСБ и КТ "Подкрепа", започна на 24 ноември.

Протестите на синдикатите бяха срещу новите реформи, които предвиждат съкращаване на състава на влаковете и уволнението на 2 хил. служители. За ръководството на БДЖ стачката беше незаконосъобразна.