Конкурентоспособността на България в световен план се е подобрила през последното десетилетие, но е необходимо да се направи повече, за да може страната да се сравнява благоприятно с другите нови страни - членки на ЕС. Това става ясно в доклад на Световната банка на тема „Постигане на интелигентен растеж: как научните изследвания и иновациите работят за България."

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който присъства на представянето на доклада, определи изводите в него като смазващи. Според него е тревожно това, че страната ни продължава да е на предпоследно място по конкурентоспособност според според прегледа на Лисабонската стратегия на СИФ за 2010 г.

В рамките на изказването си по повод доклада Божидар Данев каза:

„Когато говорим за конкурентоспособност, трябва ясно да заявим, че не бива да се губи връзката между икономическите планове и стратегии на страната и отделните програми.

Наложително е да се постави акцент върху развитието на приложната наука, както и на иновацията в различни сектори на икономиката. Факт е че всички патенти до 2005 година са били експортно ориентирани (органичните съединения, електролизата, лекарствата  и др.) и те са били „гръбнака" на икономиката. От тогава патентите във висококапиталоемки области и отрасли почти не съществуват.

Когато говорим за иновации, трябва да сме наясно, че всички чуждестранни компании изнасят развойната си дейност навън и по този начин изнасят и добавена стойност, включително и иновационна. Затова е важно да се мисли как да се задържат инвестициите в България, както и как да се развиват иновациите на местно ниво.  Истина е, че нашите патенти в последно време са в областта на информационните технологии, където добавената стойност е висока, а иновацията - скъпа. И лесни за изнасяне.

Интересен е фактът, че в проектите, финансирани от ЕС, няма сериозни изисквания за иновации - нито в строителството, нито в околната среда, например. Строим магистрали по остарели технологии. Затова, БСК предлага при обществени поръчки и при изпълнението на  европроекти, задължително да има изискване за иновация.

Третият факт, на който искам да обърна внимание, е свързан с това, че иновации се правят с хора. Не може да съществува наука без човешки ресурси. В същото време, висшето образование произвежда академични кадри, които не са необходими на икономиката. Затова е важно да обърнем сериозно внимание на възпроизводството на човешкия потенциал в науката и иновациите."

Повече информация за форума вижте ТУК

Въпреки, че от тази година Великобритания вдигна таксите на студентите от 3 700 на 9 000 лири годишно, броят на българи, които учат на острова се е увеличил. През 2011 година над 10 хил. българи са се записали да учат в британски университети, като 9 000 от тях учат по бакалавърските програми. Статистиката е на Благовеста Евтимова, която е експерт-консултант в бранша.   Пред Българската телеграфна агенция Евтимова коментира, че сред причините, поради които няма отлив на желаещи да учат в Англия, е програмата за отпускане на държавни кредити, които покриват пълната такса за обучение, както и приоритетните такси за европейски студенти, завършили с добър успех. На второ място след Великобритания българските студенти предпочитат Холандия, където таксата в университет е 1 771 евро годишно. През миналата година за там са заминали 1 450 души.   Българските кандидат-студенти проявяват вече голям интерес и към висшето образование в Дания и в Швеция, където няма такси, а се предлагат и програми на английски език. Германия също е предпочитана дестинация, тъй като в повечето провинции на страната са отменени таксите за обучение, а месечната издръжка на студент е 600-700 евро.

Крайно време е студентите да се научат да ходят на лекции, а диференциацията на таксите им ще даде възможност на ректорите да се погрижат за добрите и социално слабите студенти, каза преди два дни образователният министър Сергей Игнатов. И така отново обясни защо ни в клин, ни в ръкав държавата се готви да увеличи с 2/3 парите за студентите. Нищо че последните протестират, а ректорите обявиха, че “това няма как да стане”.   Студентите ще плащат такси според това колко са умни и бедни. Вузовете ще доказват колко са добри по нова рейтингова система(ще я видим през февруари) и ще стискат палци да попаднат в челните редици, за да им дадат по някой лев отгоре. Младежите ще се чудят дали да дадат средно между 2 и 4 хиляди лева за четири години учене у нас и неясно бъдеще, или в пъти по толкова за обучение в чужбина и гарантиран пазар на труда. Преподавателите вече си направиха сметката на колко места още могат да четат лекции, колко титли да вземат и как да обяснят на ректора работодател, че ако пак няма пари, вече има право да взема повече от студентите.   Общо взето така изглеждат промените, които подготвят образователното и финансовото ведомство за следващата година.   Да, вярно е, че по документи парите за висшето образование у нас са повече. Но на практика вузовските бюджети са същите като тази година. Още по-лошото е, че парите в тях са основно за фонд “Работна заплата”. Другото - капиталови разходи, научна инфраструктура, купуване и създаване на модерни образователни програми - е както дойде.   Но да се върнем на високите и диференцирани студентски такси. Защо е цялото упражнение?   Обяснението на министър Игнатов е логично. Студентите трябва да бъдат стимулирани също да се грижат за качеството на обучението си и това става най-добре, като имат и финансов интерес. Какво по-правилно от това - този, който се старае, да плаща например не 200 лева на семестър, а само 100. В същото време парите на вуза не се променят, защото мързеливците ще плащат за отличниците не 200 лева, а 300. Дали е така?   Да оставим настрана чистата сметка. Таксите бяха въведени преди няколко години, за да компенсират вузовете недостига на държавната субсидия (правителството определя цената на един студент по професионално направление, но тя е по-ниска от реалните разходи за обучението му). С тях се смяташе, че и студентите ще се чувстват по-ангажирани, макар и символично с учението си. На практика вузовските бюджети още страдат от хроничен недостиг, а студентите внасят едни пари, но не знаят защо. Сега държавата пак ще си плаща своята част, но задължава ректорите да се чудят кои студенти са по-по-най от другите, без това реално да се отразява нито на образователната политика, нито на финансовата.   Да, по света има облекчения на таксите, но обикновено на особено заслужилите младежи. Има и специален прием за социално слаби.   “Диференцираните” такси ще доведат до нагнетяване на напрежение в университетите, прогнозираха ректори. Парите в бюджетите няма да стигнат и преподавателите ще поискат те да бъдат увеличени, като се използва правото за повишение на таксите на студентите. В резултат студентите ще писнат, но не срещу правителството, а срещу ректорите, които реално ще вдигат таксите.   Какво ще стане тогава, предстои да видим. Отсега е ясно, че липсата на решения за бъдещето на висшето образование не може да се компенсира с половинчати мерки. Проблемът на вузовете не е нито социалната политика, нито как да накарат студентите да влязат на лекции. Проблемът не е дори рейтинговата система, която стимулира по-добрите. А липсата на обща стратегия. Защото ГЕРБ вече загуби възможността за рязка реформа в тази система.   Финансовата база, върху която се гради и качеството на обучението, и социалната политика на един вуз, и изискванията на държавата към високото качество на нейните кадри, я няма.   У нас има 52 университета. Парите за обучението на студентите се дават на брой приети хора, а не на свършена работа. В резултат на ректорите изобщо не им е до това да пресмятат такси на отличници и на двойкаджии, а да приберат максимално много хора в аудиториите, за да оцелеят финансово. Висшето образование не гарнтира работа и определен социален статут, гарантира само диплома. Ето защо студентът, ако трябва да плаща много, ще предпочете да иде там, където има и социален механизъм и гаранция, че ще получи работа   Ако няма у нас - зад граница. И ще продължим да си приказваме, че със собствените си пари като данъкоплатци обучаваме кадрите на западния пазар.   Не може заради страха от административни (държавнически) решения да принудиш всички вузове да мизерстват с тайната надежда да изчезнат повечето от тях. В ХХI век умният студент не е задължително беден и не идва от село в града. А отива където си иска, ако трябва - и с кредит.

Бюджетът на БАН е същият, както миналата година, заяви министърът на образованието Сергей Игнатов пред БНТ. Това е делегиран бюджет и ръководството на академията трябва да реши как да го разпредели.   "Цялата страна е в криза и всеки трябва да се разполага в своя бюджет. Премиерът обяви, че всеки стойностен проект ще бъде финансиран от бюджета. Новият президент Росен Плевнелиев направи първото си знаково посещение там и помоли да му се даде един тригодишен план за това как ще се развива академията, за да се подпомогне. БАН изостана в своето модернизиране през последните години", каза Игнатов. Според него председателят акад. Никола Съботинов е зависим от Общото събрание на БАН и не може да направи необходимите реформи.   По повод бюджета за образование просветният министър подчерта, че на фона на кризата той е сериозно увеличен - с над 171 млн. лева, което е 3,4 % от БВП.   Колкото за повишаването на студентските такси, Игнатов заяви че е крайно време студентите да се научат да ходят на лекции. Диференцираната такса дава възможност на самите ректорски ръководства да се погрижат за студентите - както за добрите, така и за социално слабите, смята министърът.

Международната конференция "Индустрия и иновации 2011" ще се проведе на 17 и 18 ноември в Кемпински хотел Зографски. От 9.00 часа е регистрацията за събитието, което ще открие министърът по усвояване на средствата от ЕС Томислав Дончев.   Форумът се организира за втора поредна година от b2b Media и в него ще се включат над 20 авторитетни презентатори от различни сектори - индустрия, финанси, телекомуникации, транспорт, енергетика, IT, медии и др. DarikFinance.bg е медиен партньор на събитието. Защо са важни иновациите за икономиката на България? Къде е България спрямо Европейската политика за изграждане на иновативна икономика? Това ще коментират участниците във форума."Умната и иновативна икономика" излезе на дневен ред на първо място, заради новите технологии, които бурно навлизат във всички сектори, но и не само. Тя е особено актуална, заради практичните решения, които дава и благодарение на които в кризата е възможно да има подобрение на различни производства, бизнеси и цели отрасли. На конференцията ще се постави въпроса „Възможна ли е иновативна икономика в България с процъфтяващи предприятията, висока заетост, сигурна енергия и доставки, привлекателна среда, както и първокласна инфраструктура?”Още повече, че зелената и иновативна икономика е визия и на Европейския съюз. В общността се проведе цялостна кампания, свързана със Стратегията за бъдещо икономическо развитие, произтичаща от Лисабонския договор и произтичащите от нея принципи на технологична иновация, природосъобразност, устойчиво развитие, модерно образование, чиста енергия и зелено бъдеще.Програмата на събитието можете да видите тук.