Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното "Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането" (ACTA), реакцията срещу което набира сила и у нас.

Участниците в нея се увеличават лавинообразно и вече са над 1,2 млн.

През уикенда стана ясно, че международният договор е бил подписан от 22 страни от ЕС, включително и България. Подписът под теста е сложил посланикът ни в Токио Любомир Тодоров, овластен с надлежен мандат от българското правителство.

След критиките на мнозина неправителствени организации, интернет активисти, блогъри и граждани, че споразумението е било подготвяно в продължение на години в пълно информационно затъмнение, у нас - по примера на други европейски страни и най-вече Полша, също се организират демонстрации срещу него.

Една от най-многочислените български групи на противници на ACTA във "Фейсбук", носеща името "Протест срещу приемането на ACTA в България" вече има близо 10 хил. члена.

Техният протест е насрочен за 11 февруари. Сборният пункт е пред пилоните на НДК.

Същевременно лагерът на поддръжниците, в който са ЕК и българското правителство, настоява, че ACTA не е онова страшилище, за което бива представяно.

"Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока", заяви икономическият министър Трайчо Трайков.

Именно неговото ведомство бе вносител на предложението за одобрението на ACTA от Министерския съвет.

"На практика ние се оказваме между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки. Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България", смята той.

Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбелязва министърът.

Според него за дискусия има време до ратифицирането на документа - ако той бъде ратифициран. Възможността това да не се случи изглежда бе допусната от Трайков.

"Абсолютно не са основателни притесненията за хората заради ACTA", заяви пред БГНЕС началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев.

"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", упражнява се в реторика Колев.

Запитан за това, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права, Колев посочи, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който това да става.

Европейската комисия също е на мнение, че страховете от ACTA са прекалени. На сайта на ЕК е поместено кратко обяснение какво е ACTA, в което документът е представен изцяло като позитивен. "ACTA не ограничава свободата в интернет и няма да цензурира или затваряне на сайтове", пише там.

Според ЕК приемането на този документ няма да доведе до промяна в начина, по който използваме ежедневно интернет, а само ще позволи по-добра реакция срещу организираната престъпност в случаите на интелектуално пиратство.

Комисията публикува и друг документ, озаглавен "10 мита за ACTA", в който оспорва представата, че този договор ще доведе до ограничаване на достъпа до интернет, че ще има проверки на лаптопите на пасаржерите по границите, или пък, че той ще се отрази на продажбата на генерични (и затова по-евтини) лекарства.

ЕК подчертава, че споразумението няма да наложи приемане на наказателно-правни мерки, с важното уточнение обаче - на европейско равнище.

Някои държави членки все пак ще трябва да променят законодателството си, за да осигурят прилагането на изискваните от международното споразумение мерки на национално равнище.

В същото време обаче докладчикът за ACTA в Европейския парламент - социалистът Кадер Ариф, се оттегли от този пост с обяснението, че по време на подготовката му са използвани "невиждани досега маневри". Факт, който не налива вода в мелницата на поддръжниците на документа.

Текстът на споразумението се изготвя от години, при това далеч от очите на обществото.

Част от критиките, които и сега се разпространяват, са базирани на по-стари редакции, което обаче не променя факта, че дори и във финалната версия има смущаващи (вкл. и заради "широката" си редакция) формулировки.

Критиците на споразумението смятат, че ACTA е изключително важен - но в негативен смисъл, международен акт, който е приет под натиска на сериозни лобита и в ущърб на обществото. Онова общество, което в наши дни трябва все повече да бъде основано на свободната размяна на знания, докато подписаното сега споразумение всъщност руши точно този фундамент.

Според противниците му то отразява непропорционално интересите на асоциациите, защитаващи авторските права, и гражданите, и най-важното - ще доведе до постоянно им следене онлайн, точно като в прочутата антиутопия на Оруел "1984".

При това - заради силата на "лобитата на авторското право" може да се стигне до непропорционални наказания за дребни нарушения - например спиране на интернета и дори затвор, за потребители, изтеглили филм или музика, от Мрежата.

Противниците на споразумението също така оспорват позицията - защитавана както от българските власти, така и от ЕК, а също и от асоциациите на праводържателите, че ACTA всъщност няма да промени почти нищо. Тогава защо е необходимо приемането му? А и защо подготовката му беше такава тайна?

Какво е ACTA?

Това е международен договор от вида на смесените споразумения (mixed agreements), които ангажират компетентността както на ЕС, така и на държавите членки - именно затова той се подписа и от представителите на страните, и от ЕК.

Процедурата му по влизане в сила изисква ратификации от ЕП и националните парламенти. Затова време за реакция все още има, още повече че примерът на силната брожения срещу американските законопроекти SOPA и PIPA е все още много пресен.

Обсъждането на документа в ЕП вероятно ще е през юни.

ACTA би влязъл в сила след като се получат шест ратификации, което вероятно няма да е трудно за постигане, имайки предвид общия брой на страните, които са го подписали: Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония и 22 страни от ЕС. Засега не са го подписали Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия.

Освен това в текста на споразумението има клауза за оттеглянето на страна по него - процедурата отнема 180 дни.

Подписката на Avaaz е насочена имено към привличането на вниманието към ACTA на европейско равнище и осуетяването на ратификацията му на това ниво.Неправителствени организации призовават още гражданите да изпращат писма на европейските депутати от собствените си страни (контактите им могат да бъдат намерени на сайта на Европейския парламент), както и към протестни действия на национално ниво.

Към противниците на ACTA се присъедини и Българската стопанска камара.

"БСК поддържа модела на либерализация на интернет и винаги сме били за това. Не познавам детайлите на АСТА, но самия факт, че интернет обществото е толкова против това споразумение ще ни накара да подкрепим интернет обществото", заяви председателят на Камарата Божидар Данев.

Най-силен е гласът обаче на интернет активисти, блогъри, правозащитници. В последните дни ACTA се превърна и в основна тема за медиите с гражданска позиция у нас.

"ACTA la vista на свободата в Мрежата", коментира в. "Сега".

"Навремето хората се освободили и прогресът победил, защото книгите станали достъпни за всички. Днес има интернет. Чрез мрежата обменяме информация, знание. В интернет се прави и бизнес.

Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга.

Чрез споделянето на информация и на знания никой не иска да вземе залъка от устата на големите, богатите и силните на деня. Всички те са свободни да продължат да са големи, богати и силни, ако успеят да измислят начин как да го правят в ерата на споделената интелигентност", пише изданието.

"Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или ACTA, е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет", обяснява "Дневник".

"Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.

Първо дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.

Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Примерно, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение, пише още изданието", пише "Дневник".

Как да се противодейства на гласуването на АКТА в ЕП, обяснява Бого Шопов в блога си.

Той призовава потребителите първо да се информират, а после да се срещнат с Метин Казак, докато той е в България. Казак е българският представител в комисията по външна търговия в ЕП.

Също така полезна би била среща и с други български депутати, на които да се разясни какви са аргументите против ACTA.

Много често те не разбират от материята, която ние разбираме, подчертава Бого Шопов. "ACTA не е нито началото, нито ще е краят. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати.

Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация", пише юристът Пейо Попов, който е и известен блогър.

"Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизираният достъп до знание ви прави престъпници.

Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии. В този смисъл ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи, от една страна, и обикновени престъпни невежи, от друга", коментира още той.

"В днешният си вид [ACTA] е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения.

Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права", пише блогърът Боян Юруков.

"Според Европейския надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора - независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни.

Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий търговски мащаб)", обяснява специалисът по медийно право проф. Нели Огнянова в своя блог.

"Хората винаги са си патили най-горчиво от онези, които са искали да защитават интересите им.

Вероятно ще си изпатят и сега, когато целият свят (или поне овластената му администрация) се е надигнал да защитава носителите на авторски права (NB! - не толкова авторите, колкото носителите)", коментира и Иван Стамболов в блога си.

“М-Тел” трябва да заплати глоба от 50 000 лв. заради осуетено пренасяне на номер на абонат към друг оператор, реши съдът в Хасково.   Наказателното постановление било образувано от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след жалба на хасковлията Тихомир Костов.   През август 2010 г. Костов подал заявление за пренасяне на използвания от него мобилен номер от “М-Тел” в мрежата на “Виваком”.   От “М-Тел” отказали да прехвърлят номера, защото заявлението било попълнено по начин, който го правело невалидно, но не уточнили къде е пропускът на клиента.   В края на ноември м.г. районният съд в Русе постанови санкция от 10 000 лв. на “Виваком”, защото през 2010 г. компанията отказала да приеме заявление за пренос на стационарен номер.

Държавата ще плати декодерите, необходими за гледане на цифрова телевизия, на социално слаби българи. Това решение взе правителството на вчерашното си заседание. Устройствата са необходими за старите кинескопни телевизори, които нямат цифров тунер.   За целта от бюджета на Министерството на транспорта ще бъдат заделени до 17,5 млн. лв. С парите ще бъдат купени устройствата за бедните, след като бъде обявена обществена поръчка. Предвидено е да се проведе и национална информационна кампания, която да продължи най-малко до 30 ноември 2013 г. В първия етап на цифровизацията ще могат да се гледат безплатно до 20 канала. В закона за електронните съобщения е заложено цифровизацията на телевизията и радиото в България да е факт до 1 септември 2013 г.

През XIX век вестниците се финансираха главно от политическите партии. Отношението като цяло беше прозрачно и ограничено във времето: вестникът ставаше официален партньор на политическата партия и в замяна получаваше пари, клиенти и новини – пише Езра Клейн, колумнист на Bloomberg. Парите идваха от партийния бюджет, клиентите бяха самата членска маса, новините идваха от политиците. В замяна партията получаваше пълен контрол по въпроса какво вестникът трябва да публикува или не трябва да публикува. В края на XX век има малко останали партийни вестници /това е глобална тенденция, която не отразява задължително българската реалност, бел.ред./. Според много хора, това е триумф на журналистическата етика над партийните политики. Но според статия, публикувана в последния брой на списание American Political Science Review, истината е много по-прозаична.   В статията си „Вестници и партии: как приходите от реклама създават независима преса“ Мария Петрова, която е преподавател в московската Школа за нова икономика, твърди: независимостта на вестниците е свързана с приходите от реклама. В места, където приходите от реклама рязко нарастват, има повече шансове вестниците да са независими. Приходите от реклама са фактор, който определя и степента на независимост на новите вестници на пазара – както и промените в нагласите на съществуващите вестници. С други думи – коментира Клейн – новините си намериха по-интересен покровител от политическите партии: рекламодателите. Налице е нов бизнес модел, който обаче изисква и нов новинарски модел. Петрова го обяснява болезнено точно: „Там където приходите от реклама са високи, по-висока е и цената, срещу която различните медии изкривяват съдържанието на новините в направлението, желано от субсидиращата ги група“.   И още: “Всяко отклонение от начина на отразяване, който максимизира аудиторията, означава загуба на аудитория – и съответно загуба на приходи от реклама“. Според Клейн, това в много отношения е нещо добро. Със сигурност „обективната“ медия е за предпочитане пред пропагандните издания, които я предшестват. Но обективността не касае само новините. Тя касае също и поддържането на голяма аудитория и щастливи рекламодатели. Това е част от бизнес стратегията. Тя често води до умишлено избягване на нещата, които не биха се харесали; до нежелание да се говорят истини, които аудиторията не иска да чуе. И все пак вестниците са /в някаква степен/ достоверен и независим източник на информация. Преди да преминат към рекламния модел на финансиране, те не бяха такива. Новините не са единствената форма на масова информация, която получаваме безплатно, бидейки спонсорирани от рекламодателите. Едно от най-чудните свойства на информационната ни култура е, че почти всеки голям източник на информация се издържа с реклами. Радио? Реклами. Списания? Реклами. Телевизия? Реклами. Google? Реклами. Може би единствените изключения са книгите, за които си плащаме и Wikipedia, която се издържа с дарения. От икономическа гледна точка, голямата част от информацията чисто и просто е носител за реклама. Ние потребителите гледаме на рекламата като нещо, което ни разсейва – но от гледна точка на медийната компания, рекламата е онова, което е важно. Без реклама няма да съществува информация. Така че, поне в САЩ, историята на информацията е история на платформи, които могат да носят реклами. Това само по себе си не прави от рекламата зло или от платформите нещо, на което не трябва да се вярва. В няколко важни отношения рекламодателите са идеалните спонсори на информацията. Има много рекламодатели и така нито един не заграбва пълната власт. Самите реклами предават информация, която някои клиенти намират за полезна. Интересите на рекламодателите са доста тесни и те често виждат проблем в „страничната“ информация, която спонсорират; например производителят на модни дрехи няма определена гледна точка към политиката по отбраната. Те се сливат с фона толкова добре, че от време на време забравяме, че съществуват. Оптимистите често казват, че „информацията иска да е безплатна“. Може би по-вярното е, че потребителите искат информацията да е безплатна. Рекламата я прави да изглежда безплатна.   Но да бъдеш безплатен и да изглежда сякаш си безплатен са две различни неща. На практика те могат да са по-различни от това да си безплатен и да си скъп. Горната истина за Интернет е даже още по-вярна, отколкото за вестника и телевизията, коментира Клейн. Във вестника или телевизията рекламата е директно пред теб и взаимодействието е пряко. При вестниците и при кабелната телевизия, още повече, ти плащаш нещо и знаеш, че информацията не е съвсем безплатна. В Интернет не само че си изложен на реклама, но и информацията, която търсиш, къде отиваш и какво правиш там – всичко е свързано с рекламодателя, така че той да може да насочи по-добре своето послание. За Интернет често не плащаш нищо – докато се ровиш из него на работа или в кафето. Но докато информацията там изглежда даже още по-безплатна, скритите разходи стават все по-високи.   Целта ми не е да ви предупреждавам за опасността от рекламата – завършва Езра Клейн. Искам да ви кажа, че насъщната ни информация се гради върху мрежа от рекламни платформи. В известен смисъл може да се каже, че нито една индустрия през XX век не е допринесла толкова за достъпа на хората до знание както рекламата. Тя не го прави, защото обича информацията, нито защото е филантропски настроена. Но все пак го прави. * Оригинално заглавие: Информацията е безплатна само защото рекламодателят плаща

На фаталния петък, 13 януари 2012 г., се очаква да бъдат отворени офертите по проекта “Развитие на административното обслужване по електронен път”, финансиран по Оперативна програма “Административен капацитет”. Той би трябвало да превърне идеята за електронното правителство в реалност. Дали обаче това ще се случи? Особеното в този проект е, че поръчката бе разделена на малки части, за да се откажат мощните международни IT компании, а част от заданието на практика припокрива вече извършени доставки по други проекти.   Източници от технологичния бизнес твърдят, че интрига в конкурса няма да има и поръчката за 18 милиона лева вероятно ще бъде поделена между дружества, близки до известните бизнесмени Спас Русев и Цветан Василев, плюс фирми, гравитиращи около председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов.   Като две капки боза   Голямата част от заданието на новия проект “Развитие на административното обслужване по електронен път”, за който ще се харчат евромилионите, вече е доставена и няма причина да се организира допълнителна процедура. Още по времето, когато управляваше тройната коалиция, а министър на държавната администрация бе Николай Василев, беше стартиран, а през 2011 г. и приключи проектът “Интегрирано административно обслужване и предоставяне на публични услуги”. Спечелиха го три консорциума. Един от основните участници и доставчици бе компанията “Матерна”, която оглавява асоциацията от германски фирми, разработили електронното правителство в Берлин. Стойността на контракта бе 15 млн. лева. Именно по този проект стартира порталът egov.bg, който фанфарно бе представен от почти всички министри и премиера Борисов само преди месец.   При предишния проект, който бе реализиран от компании като “Матерна”, “Хюлет Пакард” и “Сименс”, бе внедрена система за управление на документи, данни и съдържание, обхващаща всички структури на централната и местната власт, както и система за подпомагане на събирането на данните от всички администрации, интегрирана с платформа за предоставяне на електронни услуги. Системата е структурирана от централна част и унифицирани модули в различните ведомства на централната и местна власт. Продуктът на “Матерна” е доставен и платен, но си стои заключен.   Софтуерните разработки за реализиране на електронни услуги са напълно идентични като предназначение и цел със заданието на новия IT проект. Съвпадат и шаблонните модули за събиране на електронни данни от регистрите в държавата.   Според водещи IT eксперти системата на “Матерна” може да заработи. Нужни са само някои организационни мерки. Просто трябва държавата чрез дирекция “Електронно правителство” и новосъздадения Съвет за електронно управление да осигури условия тя да бъде “събудена”. Доставеният софтуер трябва да стигне до различните администрации и да заработи в система. Разходите в този случай биха били само за инсталация, обучение на чиновниците и поддръжка.   Вместо да бъде избран евтиният и бърз вариант обаче се стартира нов мегапроект. Държавата със сигурност няма интерес от това. Освен това чрез втората поръчка за един и същ продукт на практика се получава двойно финансиране и се нарушават правилата за усвояване на парите по европейските програми. Така че предстои да се види дали Брюксел няма да реагира.   Проектът “Развитие на административното обслужване по електронен път” е абсурден и по друга причина. Първо - поръчката е раздробена на 5 лота, абсолютно взаимозависими един от друг. Тук целите са две. Първо - да бъдат отказани големите международни компании с опит в областта на електронното правителство и второ - да бъдат обслужени интересите на точно определени фирми, на които не може да се откаже.   Между редовете   Според високопоставени източници на “Труд”, документацията за реализиране на електронни услуги в общините е съчинена в полза на компанията “Аксиор”.   Дружеството отдавна се е настанило в Столична община и усвоява милиони по проект за електронизиране на услугите. За целта “Аксиор” има сключен договор на стойност 3 753 600 лева от 02.12.2008 г. Подписът под контракта е на бившия кмет и настоящ премиер Бойко Борисов.   Кой кой е   Съсобственик и управител на “Аксиор” ООД е Пламен Чирипов, чиято съпруга е депутатката от ГЕРБ Стефани Михайлова. Тя пък от своя страна до 26.02.2009 г. е била съдружник с председателя на СОС Андрей Иванов във фирма “Директ транспорт”.   В документацията по новия проект е предвидено да се реализират голям брой електронни услуги, които могат лесно и бързо да бъдат стартирани на базата на вече внедрени технологии от “Аксиор” и партньорската му фирма IBS, която също работи със Столична община. Твърди се, че шефът на “Аксиор” Пламен Чирипов и шефът на IBS Горан Ангелов са близки с новоназначения зам.-министър на транспорта Валери Борисов, който отговаря за електронното правителство.   Другата група, която би трябвало също да отчупи сериозен финансов залък от новия проект за е-правителството, е кръгът от фирми около бизнесмена и архитект на НДСВ Спас Русев. Компанията “Телелинк”, в която Русев е съсобственик, стана доста мощна веднага след приватизацията на БТК и се превърна в основен партньор на телекома. Според източници в IT бранша в сферата на влияние на бизнесмена попадат и компании, за които пряко не личи негово акционерно участие като “Верео”, “еBg”, “Нет Ис Грама”, “Секнет”, D&D Consulting и др.   Всъщност точно последната фирма спечели търга за изготвяне на тръжната документация за петте лота на проекта по ОПАК “Развитие на административното обслужване по електронен път”. D&D Consulting на практика беше без каквато и да е конкуренция, след като подби цената, като оферира 10 000 лева при обявена стойност от 100 000 лева за поръчката. Но явно от фирмата много са искали точно тази поръчка.   Планът за овладяване на електронното правителство включваше и още една важна стъпка. Наскоро “Телелинк” купи известната австрийска компания “Датентехник”. Дружеството е участвало в разработката на софтуера за електронното правителство в Австрия. “Датентехник” всъщност има дълга история в отношенията си с България. Още преди падането на Желязната завеса дружеството доставя ембаргови комуникационни технологии и апаратура за МВР. По това време в ЦК на БКП за внедряването на нови технологии отговаря Стоян Марков - Стенмарк, чийто шофьор на времето е бил именно Спас Русев.   Сега старата слава на “Датентехник” трябва да бъде излъскана, за да се докаже потенциал и европейски опит за спечелването на много IT поръчки в България. Спас Русев не бе открит за коментар около евентуалното си участие в бъдещия проект за е-правителството.   ВИП клиентът   Според източници на “Труд” обаче до разпарчетосването на проекта се е стигнало, след като е станало ясно, че има и друг заинтересуван от поръчката. Става дума за фирми, свързвани в технологичния бранш с председателя на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Това е банката, в която енергийните държавни дружества държат на депозити около 630 млн. лв. Интересите на Василев се представляват от няколко фирми, сред които е и “Интерактив медиа сървисиз”.   Чисто юридическа връзка между двете фирми и Цветан Василев не може да бъде установена чрез фирмените регистри. Мобилният телефон на Василев даваше неизменно свободно при позвъняванията на репортер на “Труд”. Далече сме от е-стонците   Малката прибалтийска република Естония се смята за пример в цяла Европа в областта на електронните услуги за граждани.   Там във всяка лична карта е вграден чип с криптографски ключ, който позволява на хората да подписват дори електронни документи. Ако чипът бъде сложен в четец на компютъра и се “подпише” електронна бланка, тя има същата стойност като на хартиен документ, подписан собственоръчно с обикновено мастило. За институциите в Естония двата документа са равнозначни.   Освен това тази идентификация се приема и от местните банки за онлайн банкиране, и от избирателните комисии за гласуване по интернет.   В големите градове като Талин и Тарту благодарение на чипа в картата могат да се купят билети за градския транспорт. Отскоро идентификацията служи и като електронен здравен картон в някои болници.   В същото време в София дори няма единна електронна система в градския транспорт (автобусите са само с перфоратори за хартиени билети).   Над половин милиард лева потънаха досега   Минимум 500 милиона лева са похарчени през последните 10 години за изграждането на информационни системи и мрежи на държавната и общинските администрации. Това е оценката на водещи IT специалисти, с които “Труд” разговаря. Сметката може би реално е и много по-висока, но на практика никой в държавата не знае нито кои са, нито колко струват всичките проекти на различни нива - държава, министерства, ведомства и агенции, десетки общини.   Електронното правителство и компютърните системи на администрацията се превърнаха в нарицателно за най-чистия и елегантен начин да се харчат пари, на които дирите после не могат да се хванат.   В резултат досега електронното правителство в България се отличава с висока ефективност, но само при потрошаването на стотици милионидържавни левове с похвалния иначе мотив да се улеснят гражданите и бизнеса. Срещу огромните пари на българския данъкоплатец реално са налице няколко недовършени платформи без потребителите да са получили качествени и стойностни електронни услуги.   Въпреки всички дежурни съпоставки на управляващите с Естония, българското е-правителство си остава мираж (какви електронни услуги ползват гражданите на прибалтийската република виж в карето). А примерите за неизгодни и съмнителни IT договори са цяла плеяда.   В началото бе “Майкрософт”   Софтуерният гигант намери удобен пристан за сериозни доставки у нас веднага след като бившият цар Симеон Сакскобургготски се върна на бял кон в българската политика. Заслуги тук има бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. Доставките минават през “ЦАПК Прогрес”, която се управлява от Пламен Матеев, по онова време член на висшия партиен съвет на БСП. Многомилионните вноски за софтуер за администрацията се харесват и на следващите правителства и е бетониран пълен монопол за продуктите на “Майкрософт” у нас. Тройната коалиция, а по-късно и ГЕРБ, продължават с доставките по утвърдения канал.   При управлението БСП - НДСВ - ДПС милионните ефекти от граденето и неизграждането на електронното правителство са осъзнати и от трите партии. И всички на практика си получават своето.   Под контрола на червените е новосъздадената Държавна агенция за информационни технологии, която се оглавява от Пламен Вачков, бивш генерален директор на “Микропроцесорни системи” - Правец и също член на Висшия съвет на БСП.   Още тогава е съвършено ясно, че в различните министерства има голямо дублиране на дейности с почти нулев коефициент на полезно действие. Ведомствата си градят собствени комуникационни мрежи и информационни системи, които не са свързани и не си “говорят” помежду си. Купуват се компютри и сървъри, които бързо приключват пътя си като старо желязо. Но важното е, че милионите се усвояват. Собствени мрежи изграждат Министерството на финансите, Външно и др. Продължава да се гради Националната мрежа на държавната администрация (НМДА), стартирана още по времето на управлението на СДС. Военните пък си строят секретния телеком, известен като “Странджа”.   Оптика от злато   Само за НМДА похарчените средства са стотици милиони. По време на управлението на Иван Костов за старта на проекта (той бе стартиран от смесено дружество с “Кейбъл България”) бяха отпуснати 50 млн. лева.   После, според източници на “Труд”, са налети още няколко пъти по толкова за доизграждане на проекта, който трябваше да свърже органите на централната власт и всички общини в държавата. По време на управлението на тройната коалиция държавата изкупи дела на “КейбълТел” и стана едноличен собственик на мрежата. Сделката мина, без да се шуми излишно около нея.   Като бивш мениджър в “КейбълТел” Пламен Вачков нямаше как да получи управлението на проекта НМДА - би било явен конфликт на интереси. Затова му бе възложена друга оптична инфраструктура - Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО). Това са бившите секретни обекти на БТК. В проекта също се усвояват десетки милиони левове. От IBM пък през 2008 г. е доставен супермощен компютър за нуждите на администрацията. Цената му е също в милиони.   Контролът на проекта НМДА е поверен директно на администрацията на МС и е оперативна задача на близкия до премиера Сергей Станишев съветник Азер Меликов. Министърът на държавната администрация Николай Василев пък движи проектите по електронното правителство. Така всеки си получава порцията от технологични договори.   Естествено има и още доста други контракти за информационни системи в държавата, които не минаха по мед и масло. Първият мегаскандал бе за софтуера на Националната здравноосигурителна каса, подписан по време на управлението на СДС. Контрактът с US компанията “Аремиссофт” бе за 3,7 млн. долара. Оказа се обаче, че компанията е обявила на “Насдак” - борсата за търговия с акции на технологични компании, че контрактът е за десеторно по-висока цена. Борсовата спекулация не остана без последствия. Проверки на Държавния финансов контрол и Сметната палата доказаха нарушения при подписването на контракта - “Аремиссофт” е нямала учредено българско предприятие към датата на подписването. Така, почти веднага след идването на власт на НДСВ, договорът с фирмата бе скъсан и процедурата стартира отначало. Към момента на прекратяването на договорните отношения “Аремиссофт” бе извършила 90% от общия обем на поръчката. След двегодишно разследване срещу здравния министър в кабинета “Костов” - д-р Илко Семерджиев, той бе напълно оправдан по обвиненията за безстопанственост и сключване на неизгодни договори.   Какво стана после?   Всъщност най-пресният отговор докъде е стигнала информационната система на Здравната каса дойде миналото лято, когато от ведомството обявиха съвсем официално, че реално работят само 5 от общо 15 софтуерни модула. Най-важната част от програмата - тази за контрол на плащанията, не е сред функциониращите.   Оказа се също, че са потънали още 4,2 млн. евро, платени на консорциума “Бул, Сивеко и Макаби”, който смени “Аремиссофт”. Сроковете за претенции и предявяване на гаранции бяха изтекли и сега... сега пак ще има нов конкурс за доизграждане на информационна система за НЗОК.   Примерът с 11-годишните мъки на този софтуер е наистина впечатляващ, но в по-нови времена имаше и други грандиозни издънки. Съвсем пресен е примерът с изработването на системата за новите документи за самоличност с биометрични данни. МВР възложи поръчката на германската “Сименс”, плати 116 млн. евро, а после пред гишетата се извиха огромни опашки заради неправилно планирания капацитет на техниката.   След идването на власт на ГЕРБ не се случва нищо по-различно. ЦАПК си получи поредната порция от 38,9 милиона лева за майкрософтски софтуер, като се довършват договори, започнати при тройната коалиция. Моделът е запазен допреди два месеца, когато с мотив, че е забавил проекта за електронно правителство, бе уволнен зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов. Той бе сменен на високата позиция от Валери Борисов.   След рокадата в Министерството на транспорта премиерът Борисов спусна заповед “по гарнизона” - след 6 до 8 месеца да имаме работещо електронно правителство. Според IT специалисти срокът е напълно нереален. Като доказателство за това се посочва раздробяването на обществената поръчка “Развитие на административното обслужване по електронен път” на 5 лота, които впоследствие ще трябва да се синхронизират - задача, за която и година няма да стигне, твърдят експертите.   През 2012 г. предстои и още един много любопитен проект - а именно интегрирането на Националната мрежа на държавната администрация (НМДА) и Електронна съобщителна мрежа за сигурност и отбрана (мрежата построена на база бившите секретни централи на БТК).   Правителствени източници твърдят, че за него силен интерес ще имат отново компаниите от кръга на Спас Русев. В конкретния случай постъпленията на изпълнителя (6-8 милиона лева прогнозна стойност) не са от особена важност. Проектът обаче е интересен, защото този, който го реализира, всъщност ще има достъп до цялата информация в държавата на регионално и държавно ниво.   Как ще я ползва е съвсем отделен въпрос!