Промишлеността е свила дейността си в България през наситения с празници месец декември. Данните на Националния статистически институт показват, че предприята на територията на страната са произвели по-малко продукция, особено в сферата на преработвателната промишленост.   Осезаемо обаче се вдигат оборотите на добивната промишленост, сравнено и на месечна, и на годишна база, което показва, че икономиката на страната все повече зависи от добива на природни богатства, които са изчерпаем ресурс. През декември обемите в промишленото производство се свива с 1.3%, но отчитайки сезонните фактори с коледно-новогодишните празници, понижението е 0.6%.Най-голямо е намалението в преработвателната промишленост, където през декември обемът на продукцията е намалял с 13.8% спрямо предходния месец ноември.   В състава на преработвателната промишленост с най-резки понижения се представят производствата на хартия и картон (-31.6%), производството на метални изделия (-22.7%), производството на основни метали (-13.9%). Увеличило се е производството на химически продукти (+9.2%), производството на дървен материал (но не мебели!) със 7.6% и производството на лекарства и фармацевтични продукти (+1.3%).За разлика от преработвателната промишленост, добивната компенсира с ръст от 17.3% на месечна база и 20.4% на годишна база.

България заема не особено престижното шестдесет и първо място в световната класация по икономическа свобода на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт джърнал”. У нас партньор за изследването е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).   Според данните страната ни е в групата на средняците. Според проучването попадаме в трета - “В”, група по свобода. В изследването са включени общо 184 държави. Страната ни се нарежда непосредствено след държави като Албания, Македония, Ямайка, Руанда. След нас обаче остават страни като Румъния, Франция, Полша, Словения, Португалия, Турция.   На последните три места са Куба, Зимбабве и Северна Корея.   Европа се класира последна от всички 6 региона в света по фискална свобода и размер на правителството.   България събира 64,7 точки от 100 възможни и попада в най-масовата група - държави, които не са нито свободни, нито сред страните, в които има множество административни и политически ограничения. Класацията не отразява икономическия потенциал на страните. Така например САЩ са на 10-о място, а източният тигър Китай е чак на 138-о място.   Най-свободните икономики в света са Хонконг и Сингапур, показват данните. Те заемаха призовите позиции и през миналата година. Единствените представители на Европа в топ 10 са Швейцария и Ирландия. Авторите отбелязват, че в ЕС се очакват сериозни проблеми, ако правителствата не обуздаят огромните си харчове.   В сравнение с 2010 г. икономическата свобода у нас се е влошила, което е и световната тенденция. Според фондация “Херитидж” основната причина за това е, че “неразумните” правителствени разходи не са успели да спрат икономическата криза.   Специално за България в анализа се посочва, че е отстъпила позиции по критериите свобода от корупция, държавни разходи и свобода на бизнеса. Посочва се, че страната има “разумно управление на публичните финанси”, но че проблеми като корупцията и погазването на върховенството на закона са увеличили разходите за правене на бизнес в България.   Не липсват и похвали. “Като е поддържала макроикономическа стабилност, страната е постигнала значителен напредък при увеличаването на доходите и намаляването на бедността”, се казва в изследването на фондация “Херитидж”.   Най-добри резултати България традиционно показва по отношение на фискалната свобода (заради ниските данъци), както и за свободата на търговията (благодарение на общоевропейските правила).   Авторите на изследването отбелязват, че България е понесла сравнително добре ефектите от глобалното икономическо забавяне благодарение на разумното, като цяло, управление на държавните финанси, но в много други области имало отстъпление или застой, което влошавало общата картина.

През следващия програмен период България ще иска 50 на сто от средствата по Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/, предвидени за нашата страна, да бъдат насочени към подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия и за повишаване на енергийната им ефективност. Това съобщава министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в интервю за БТА.

Основните приоритети в икономиката за следващата година са свързани с подобряването на условията за правене на бизнес -  чрез намаляване на административната тежест и въвеждане на разходоориентиран размер на таксите, които бизнесът плаща за административни услуги, пълноценно усвояване на средствата по европейските програми и разработване на нови инструменти в подкрепа на бизнеса, казва министърът.

Плановете за идната година предвиждат още, по думите му, подкрепа за малките и средни предприятия, ефективно насърчаване на инвестициите и иновациите, насочване към пазари, които до този момент не са били приоритет българските продукти и услуги, но които остават платежоспособни, като - Китай, Русия, Виетнам, Турция, Бразилия, Централноазиатските държави.

През следващата година се очаква да бъдат изплатени на бизнеса минимум 100 млн. евро грантове по ОП Конкурентоспособност и до 200 млн. евро заеми с прeференциални условия, гарантирани по JEREMIE, посочва още Трайков.

Ще бъдат пренасочени допълнително 150 милиона евро от институционалните бенефициенти и от изграждането на мрежа за консултантски услуги - директно за ползване от бизнеса.

В рамките на 2012 г. мениджърските екипи на фондовете за дялово участие очакват инвестиции от около 38 млн. евро в малките и средните предприятия, допълва министърът. Оперативната програма вече е на второ място сред седемте програми в България по обем на разплатенитe средства (след ОПАК). "За нас ОП Конкурентоспособност е инструмент за преструктуриране на икономиката, а преструктурирането се случва, ако има фокус на мерките" обяснява Трайков. 

През следващата година ще бъдат изпълнявани три големи проекта: изграждане на технологичен парк за 50 млн. евро, започва програмата "Енергийна ефективност за индустрията", въвежда се и нов финансов продукт, с който да бъдат намалени наполовина лихвените нива по кредитите за малките и средни компании. За тази цел ще бъде разширен обхватът и размерът на ресурса по инициативата JEREMIE. 

Освен тези три проекта, се договарят около 100 милиона евро допълнително по грантовите схеми. "По този начин диверсифицираме риска от неусвояване на европейските фондове, като се стремим да използваме и последния цент за директна подкрепа на бизнеса", казва министърът. 

Министър Трайков съобщи, че тъй като МИЕТ е бенефициент по проекта за изграждане на газовата връзка България - Сърбия,  политическото решение е било ОП Конкурентоспособност да поеме управлението на този проект. В момента от ОП "Регионално  развитие" са отпуснати средства за изготвяне на работния проект, като финансирането на дейностите за изграждане на газовата връзка ще бъдат по ОП Конкурентоспособност. Те могат да започнат в този програмен период и да завършат през следващия, каза министърът.

Той заяви, че се надява до края на 2012 г. да бъдат реализирани предложенията за законодателни промени, с които се дава възможност на малки и средни предприятия в затруднение да го преодолеят, като чрез споразумение с кредиторите възстановят  жизнеността си и продължат да работят, или дейността им бъде запазена и продължена чрез прехвърляне на цялото дружество или на част от него на друго юридическо лице.

Предложеното в законопроекта производство се развива извън производството по несъстоятелност, дори и когато малкото и средно предприятие е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, каза министърът. В този случай производството представлява алтернатива на несъстоятелността и позволява на длъжника, както да продължи своята дейност, така и да запази репутацията си и доверието на потребителите и съконтрагентите, допълни още той.

Очакваните загуби на „Български пощи” за тази година са между 7 и 12 млн. лева и това неизбежно ще наложи съкращения на хора и оптимизация на дейности в пощите.   Това съобщи в интервю за Дарик кафе министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.   По думите му в момента не стои на дневен ред въпросът за приватизацията на пощите, тъй като нямало никакъв интерес към тях – докато не се преструктурират, те ще бъдат само губещи.   Министър Московски упрекна предишното правителство за това, че са стартирали либерализацията на пощите по-рано.   По повод малките пощенски клонове в страната министър Московски обясни, че в момента се подготвя методология, която да позволи на пощите в случаите, в които се извършва губеща, но важна социална услуга, да кандидатстват и получават държавна помощ.   За целта пощите трябва да докажат нетните си разходи за този вид социална дейност. В редица малки населени места не е възможно да се закрият клоновете, защото хората там си получават пенсиите в пощата, обясни още Ивайло Московски пред Дарик.

Много въпроси и малко отговори, неточни прогнози и...икономически здрач. Така изглежда бъдещето на българската икономика, макар и правителството да се кълне в стабилността ни. По традиция, и тази година у нас ще се съберат световни и български експерти и представители на бизнеса, за да обсъдят възможностите за растеж. Тази година фокусът в Българсия икономически форум са иновациите, инвестициите и инфраструктурата. Форумът е на 23 и 24 ноември 2011 г. Кои ще бъдат основните теми, избрани от организаторите? Ще получат ли отговор най-наболялите въпроси? Ето мнението на председателя на форума Георги Табаков. Тези сектори, за които ще говорим, са едни от най-важните за следващите години за развитието на страната – инфраструктура, иновации, информационни технологии и насърчаване на инвестициите.Има и една пета тема, която е свързана с развитието на туризма по река Дунав, но тя е малко в страни от основните, тъй като ние послоняваме под шапката на форума за Югоизточна Европа.Това, за което ние ще говорим, е на първо място – един доклад на Световната банка, който ще бъде представен за първи път в България и е свързан с иновациите в Югоизточна Европа, в това число и България. Може да се каже, че след нашия форум, където ще бъде обявено къде ще бъдат разположени първите клетки за електромобилите, вече те няма да са нещо от бъдещето, а просто – настояще, което дава един изцяло нов сектор за развитие. Това, което ще се случва, според мен, в сектора на електромобилите, е горе-долу това, което се случваше в сектора на мобилните комуникации преди 15-17 години. Т.е. има един цял нов сектор, който ще бъде свързан със свързването на тези електромобили, с аксесоарите за тях, с начините на зареждане и т.н. Все по-настойчиво се обсъжда идеята, за да бъдат привличани чуждестранни инвеститори, за които очевидно плоският данък вече не е достатъчен, в закона да бъде записано, че в първата година от влизането им в България ще може да се използва облекчение по отношение на осигуряването. Вие подкрепяте ли тази идея? Предполагам, че много подобни идеи ще бъдат подложени на дебат по време на форума. Аз лично съм на малко по-различно мнение относно това, че плоският данък и изобщо ниските данъци са привличали инвеститори в България. Трябва да си даваме сметка, че такъв данък, а и много други данъчни облекчения има в много други страни, но в предкризисния период България беше сред най-привлекателните страни за инвестиции. Трябва да видим какво ни отличава от останалите в момента. Според мен, вече не може да разчитаме на нещо като данъците и аз лично не мисля, че трябва да им даваме облекчение в сферата на социалното осигуряване. Така или иначе в НОИ има големи проблеми, там винаги има голям дефицит и няма смисъл държавата да го увеличава този дефицит. Напротив – ние трябва да привличаме чужди инвеститори, които да плащат в пълния размер заплати и осигуровки на своите работници и така в НОИ, а и в други сфери, като Здравната каса, където има дефицит, да се опитаме да го намалим. Това, с което може да ги привлечем, е работната сила. За съжаление, тя вече не е толкова квалифицирана, колкото беше преди 10-15 години. Това, върху което трябва да обърнем внимание, е начинът, по който образованието се свързва с бизнеса – има сектори продължават да бъдат нереформирани и те продължават да не раждат БВП. Смятате ли, че за догодина е постижим растеж от 2,9 % на БВП? Честно да ви кажа, някой в момента, ако ви каже какво е постижимо, направо го номинирайте за Нобелова награда за икономика. Да, може и да е постижим, може и по-голям да е възможен, но може и да е много по-малък. Може да се окаже, че в един момент ще трябва да се радваме и на 0,29 % ръст и въобще да се радваме, ако има ръст. Или ако се случи нещо много оптимистично – Европа да успее да се закрепи политически и да си върне доверието на пазарите, да се върнем към ситуация, в която и по-голям. В момента аз съм сигурен, че и Европейската централна банка не може да се каже какво ще се случи в следващите 12 месеца. Ако се върнем към темата за инвестициите – в бюджета е заложено те да бъдат по-високи от тази година. Възможно ли е? Всичко е възможно. Това „всичко” включва и най-положителните, и най-отрицателните сценарий. В момента сме в зона на икономически здрач. За голямо съжаление, огромната част от процесите изобщо не са под нашия контрол, под контрола на правителството. Изключително много зависи какво ще се случи в еврозоната, защото инвеститорите все още си живеят с уплаха от преди 3-4 години, когато всичко бе много несигурно, пазарите се срутиха и тъкмо започнаха да се оправят нещата в началото на 2011 и знаете какво се случи с дълга на Гърция и другите подобни страни. Инфраструктурата и европейските проекти ще бъдат ли отново фактор на стабилност, както твърди правителството? Не само фактор за стабилност, но и единственият останал реален фактор за икономически растеж. Откъде идваха свежите пари в България? Първо, това са от отварянето на чужди предприятия – това са чуждите инвестиции; идваха от приходите от туристи и приходите от внос/износ и другите свежи пари са от Европейския съюз по различните програми. Има и един пети сектор – парите на българските гастербайтери, на българската емиграция, която в последните години правеше големи трансфери.