Конкуренцията между предприятията се изостри в кризата

10.03.2010г.

Издръжливост пред съда показват решенията на Комисията за защита на конкуренцията. В 79% от случаите на атакуване пред арбитър глобите на антимонополистите остават в сила. Като се има предвид, че и през миналата година органът почти не подмина сектор на икономиката в проверките си без да наложи съответните санкции, може да се направи извод за ефективността на институцията. Или за ожесточаване на конкуренцията между бизнесите в условия на криза. Коментарът върху тези въпроси DarikFinance.bg потърси от Кирил Пангелов, директор "Правни анализи и политика на конкуренцията" в КЗК.
Какви са резултатите от дейността на КЗК за една година – колко картелни споразумения се установиха и прекратиха, каква е общата сума на наложените и събрани глоби, какъв процент от постановленията бяха потвърдени в съда?
През 2009 г. КЗК разкри две картелни споразумения. Едното от тях бе в рамките на Националната асоциация СПА и уелнес центрове, в която членовете й са създали механизъм за съгласувано определяне на цени и търговски условия, разпределяне на пазари, бойкот на конкуренти.
КЗК установи, че за нуждите на създадения картел членовете на асоциацията са обменяли помежду си чувствителна информация, която по принцип представлява търговска тайна за всяко едно дружество. Като в допълнение на това е съществувал и механизъм за наблюдение и контрол върху спазването на постигнатите уговорки, респективно санкциониране на онези членове на асоциацията, които не се съобразяват с тях.
Цялостното поведение на асоциацията на практика е водело до ограничаване на независимото пазарно поведение на своите членове и по този начин е препятствала ефективната конкуренция на пазара.
Другото нарушение, което Комисията разкри, е свързано с доставката на Интернет на крайни потребители – студенти, обитаващи студентските общежития. Проблемът идваше от някои клаузи в договорите, сключени между някои университети и дружеството Мегалан ООД, на което бяха предоставени изключителни права за доставка на Интернет на студентските общежития. Така алтернативният достъп на конкурентни доставчици бе изключен, което не позволяваше да се разгърне свободна конкуренция по отношение на цените и качеството на тези услуга, което би било в полза на крайните потребители.
И в двата случая Комисията постанови прекратяване на нарушенията.
През 2009 г. Комисията проучи подробно и пазара на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия и установи наличието на някои проблеми от гледна точка на конкурентното право.
Те обаче произтичат изцяло от действащата национална правна уредба в сектора (Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването) и не могат да бъдат преодолени със средствата на правото на конкуренцията, поради което и не бе установено забранено споразумение между дружествата за дялово разпределение на топлинна енергия и доставчиците на съответните уреди за това. В тази насока е необходима промяна на действащата правна уредба.
През изминалата година КЗК постигна успехи и в съдебната защита на своите решения по картели. През юли 2009 г. петчленен състав на ВАС потвърди наложените една година по-рано от КЗК имуществени санкции в общ размер на 2.47 млн. лв. на 14 български застрахователни компании и на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) за участието им в картел по повод определянето на цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Това бе първият установен от КЗК картел, който бе квалифициран като нарушение и по европейското право на конкуренцията, поради неговия ефект върху търговията между държавите членки а ЕС.
В началото на тази година с окончателно решение ВАС потвърди и установеният от КЗК картел на пазара на мляко, където КЗК бе наложила санкции на две сдружения на предприятия санкции в общ размер от 25 000 лв. за определяне на минимален праг за изкупните цени на суровото мляко и на базови цени на сиренето.
Като цяло, от постановените през 2009 г. 52 окончателни решения на ВАС, в т.ч. и по делата за картели, съдът потвърди изцяло 38 решения на Комисията, 3 решения са частично отменени, което показва, че съдът потвърждава около 79% от решенията на КЗК.
Очертаха ли се някакви нови тенденции на пазара? Дали защото е криза бизнесът започна да търси възможност за оцеляване и нарушавайки по-често законите на конкуренцията?
В контекста на икономическата криза КЗК анализира своята практика по прилагането на правилата на конкуренцията с оглед непрекъснатото повишаване на своята ефективност като конкурентен регулатор. Във връзка с това може да се отбележи, че през изминалата година не се наблюдава някакво драстично увеличение на преписките, заведени по ЗЗК.
В сравнение с 2008 г., когато в комисията са образувани общо 206 производства във връзка с нарушения на правилата на конкуренцията, през 2009 г. те са 212, т.е. картината на пазара, поне що се отнася до броя на разследваните нарушения, е относително същата.
Прави впечатление обаче, че действително компаниите стават все по-изобретателни в усилията си да се преборят с всеобщата криза, за сметка на конкурентите или потребителите си. Също така се забелязват все по-усложнени форми на нарушения, които съответно биха могли да се отразят негативно в значителна степен върху бизнеса на останалите участници на същия или на свързани пазари.
Като цяло може да се каже, че конкуренцията между предприятията е изострена, като тенденцията за използване на пазарна сила за налагане на по-благоприятни за едната страна в търговските взаимоотношения условия за осъществяване на стопанска дейност се засилва.
Покрай вече започналите обществени поръчки за големи инфраструктурни проекти с държавно значение витаят настроения за възлагане на работата на български изпълнители. Това обаче поставя под съмнение свободната конкуренция между желаещите да участват в търговете. Според вас могат ли процедурите да бъдат така организирани, че да не бъдат ощетявани кандидатите от чужбина, а местните компании да успеят да предложат конкурентни предимства?
В чл. 2 от ЗОП законодателят императивно е прогласил основните принципи, които следва да се спазват при провеждането на процедури за възлагане на обществените поръчки – публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Целта на тези принципи е да гарантират справедливо възлагане на обществените поръчки и те следва да бъдат прилагани спрямо всички участници и кандидати в процедурите.
Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗОП, възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки, т.е. законът изисква ясно определяне на условията без да се дава предимство на определен участник или кандидат. Колкото по-голяма е конкуренцията и възможността за ефективно участие в дадена процедура, толкова по-ограничени са възможностите за злоупотреби при възлагането на обществените поръчки.
В този смисъл, при откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, съдържаща условия за участие, съобразени с изискванията на закона, конкурентните предимства на всеки един потенциален участник зависят от фирмената му политика и особеностите на предмета на конкретната процедура за възлагане.
През последните месеци станахме свидетели на мащабна концентрация на дейност в медийната индустрия. Бизнес дамата Ирена Кръстева направи своя медийна „империя”, а вече са факт жалбите за дъмпинг, отправени към нейните издания от групата ВАЦ. Телевизионният бизнес също се консолидира около един голям играч, особено след продажбата на БТВ. До какво ще доведе, според Вас, тази тенденция?
По принцип, осъществяването на концентрации между предприятия повишават конкурентоспособността и ефективността на предприятията, както и допринасят за по-доброто задоволяване интересите на потребителите. Някои концентрации обаче, могат да доведат до ограничаване на конкуренцията и до неблагоприятни ефекти за пазара, поради което Комисията извършва оценка на концентрациите с оглед реалните или потенциалните им ефекти върху съответните пазари, като прави прогностичен анализ относно промяната в структурата на търсенето и предлагането.
По отношение на придобиването на БТВ от страна на групата СМЕ, в Комисията все още не е постъпило уведомление, но очакваме това да се случи скоро. Едва след извършването на цялостна оценка на планираната операция, КЗК ще направи категоричен извод за крайния ефект на сделката върху пазара. За целта ще бъдат анализирани евентуалните хоризонтални и/или вертикални ефекти, както и състоянието на конкурентната среда преди и след осъществяването на въпросната концентрация.
Следва да се има предвид, че при сериозни съмнения за установяване или засилване на господстващо положение, което води до значително възпрепятстване на конкуренцията на съответния пазар, КЗК има законовата възможност да извърши и задълбочено проучване. КЗК би могла да наложи мерки за запазване на конкуренцията или да забрани концентрацията.
През 2009 г. в КЗК постъпиха две уведомления от Нова Българска Медийна Група Холдинг ЕАД, представлявано и управлявано от г-жа Ирена Кръстева. Първото уведомление е подадено във връзка с намерението на дружеството да придобие едноличен контрол върху Експрес БГ ЕАД, гр. София. Комисията постанови, че концентрацията не подлежи на задължително уведомяване, тъй като не е изпълнен един от двата комулативни критерия по чл.24, ал.1 от ЗЗК. Втората нотифицирана сделка се изразяваше в придобиването на едноличен контрол върху Балкан Българска телевизия ЕАД, гр. София. След извършена оценка Комисията разреши концентрацията поради липсата на структурна промяна на пазара, на който оперира придобиваното предприятие и на неблагоприятни последици за неговите конкуренти.
От началото на 2010 г. до момента в КЗК няма постъпили уведомления за концентрации, осъществени в медийния сектор.
Що се отнася до въпроса Ви за жалбите за дъмпинг -през декември 2009 г. в КЗК бе образувано производство по искане на 168 часа ООД срещу Експрес БГ ЕАД и Телеграф ЕООД за проучване на евентуално извършено нарушение по чл. 36 ал. 4 от ЗЗК, изразяващо се в продажби на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Това производство е на етап проучване и Комисията все още не е постановила решение по него.
Започнахте проверка за картел при банките през лятото, докъде стигна тя?
Производството пред Комисията за проучване на поведението на банките във връзка с определяне на нивото на лихвите по кредитите и депозитите все още не е приключило. Събран е огромен доказателствен материал, който в момента се анализира от експертите на Комисията. Дали е налице забранено споразумение или - не, ще стане ясно едва когато проучването приключи и Комисията, като колективен орган, се произнесе с окончателното си решение по случая.
Подготвяте ли нови проверки във финансовия сектор в близките месеци?
Комисията ще остане вярна на досегашния си подход да наблюдава отблизо всички сектори на икономиката и да осъществява своевременни проверки там, където има съмнения за извършени нарушения на закона. За разкриването на евентуални картелни споразумения Комисията разполага с правомощието да извършва изненадващи проверки на място. Поради това не би било редно да коментирам предварително дали Комисията възнамерява или не да извършва такива проверки в определен сектор или пазар.
Какви са възможностите, които ще има комисията от статута си на наблюдател в Комитета по конкуренцията на ОИСР?
Приемането на КЗК като наблюдател в Комитета по конкуренция на ОИСР е изключително голям успех както за Комисията, така и за България, имайки предвид, че нашата страна не е член на тази международна организация. Това е признание за нашите безспорни постижения през последните години в областта на политиката на конкуренцията.
Самият генерален секретар на ОИСР, г-н Анхел Гурия, отбеляза в своята покана до КЗК, че ние вече сме постигнали значителен прогрес в областта на политиката на конкуренцията, поради което нашето участие в работата на Комитета по конкуренция ще позволи на останалите държави участнички да се възползват от нашия опит, като едновременно с това ни предостави и достъп до добри политически практики на други страни.
Този комитет на ОИСР ще ни осигури възможност да участваме в изключително полезни дискусии по най-разнообразни проблеми от правно или общоикономическо естество във връзка с правоприлагането по конкуренция. Обменът на опит и сравняването на различни практики и информация ще позволи на нашата страна да участва в процеса на разработване и открояване на най-добрите практики в съответните дискутирани области на конкуренцията. Дискусиите в Комитета по конкуренция целят по-добро информиране на участващите държави по актуалните проблеми на политиката на конкуренцията в световен мащаб с цел да се предприемат доброволни инициативи от тяхна страна за самоусъвършенстването им в съответните области на правото и политиката на конкуренцията.


Източник: darikfinance.bg