Малкият и среден бизнес изпадна в абсурдната ситуация, в която има налични пари по европрограмите за него, но поради редица причини те остават неусвоени. Става дума особено за програма „Конкурентоспособност”, тъй като по нея има разработени множество схеми именно за тези предприятия. Фалитите обаче ще продължават, а светлина в тунела почти не се вижда – това е прогнозата на председателя на асоциацията на малкия и среден бизнес и управител на Института за управление на програми и проекти Петър Стоянов.   Според него, по програмата е имало и добри схеми, но те са останали само на хартия. Малките и средните предприятия и най-вече микропредприятията имат доста големи финансови затруднения и често се налага да се обръщат към кредитни институции. Една от схемите е кандидатстване пред банките, другите – по европейските програми или по националните програми, които се обявяват по различни планове на различните министерства. Основният проблем е, че малките и средните предприятия и микропредприятията срещат големи затруднения при обезпечаването на кредитите. Тази тенденция, която се забелязва от 2008 и 2009 г, се задълбочава и трябва да кажа, че за малките и средните предприятия и особено микропредприятията осигуряването на ликвидност създава особено големи затруднения. Тази година също очаквам големи затруднения.Липсата на кредитиране пречи ли на малките и средните предприятия да печелят проекти по оперативните програми, а и дори да ги спечелят, да се стигне до реализацията им? Основно това е една от големите причини, защото формите да съществува едно предприятие, независимо малко, средно, голямо, е да получава поръчки и да ги изпълнява.   Малките и средните предприятия могат да получават средства най-вече като бенефициенти, където обаче, за да има успех – имам предвид по оперативните програми и най-вече така популярната ОП „Конкурентоспособност”, трябва да имат история и трябва да имат персонал и то квалифициран. И най-вече финансова стабилност. Именно заради това в края на 2008 година се заговори за фонд JEREMIE към министерството на икономиката, което започна да го прилага по ОП „Конкурентоспособност" и впоследствие през 2009 година се подписа споразумение по фонд JEREMIE.   Този фонд до ден днешен не работи. 200 млн. се прехвърлиха от единия джоб и се отчетоха като реализирани по оперативната програма от министъра на еврофондовете Томислав Дончев, но на практика нито едно евро не е отишло в сметките на микро, малките и средните предприятия.Защо е така? Защото бюрократичната машина и преструктурирането на фонд JEREMIE от гаранционен инструмент се е превърнал по-скоро в инструмент за капиталово финансиране на фондови институции. Най-вече парите отидоха в банките. А в банките те си имат строги правила, по които ги отпускат. Поради тази причина в тази си част финансовата стабилност на едно микропредприятие не може да бъде подсигурена без този фонд.Втората схема, по която може да се участва, е кандидатстване по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Но в ЗОП-овете поставят едни доста тежки икономически изисквания като обороти, като персонал. Съгласете се, че едно микропредприятие от осем човека например не може да разполага със седем – осем водещи експерти в дадена област и то с десет години опит в областта.   Другото, което е, че и тук финансовата стабилност е изключително важна, тъй като по ЗОП-овете в началото се осигуряват много малко средства, а чак след това се получават всичките, но за това се чака изключително дълго – месеци, понякога години, за да се възстановят средствата.Третият вариант е свободното договаряне между клиентите и търговците, който засега се оказва най-работещ, защото всичко си зависи от индивида.Според Вас, схемите, които предлага ОП „Конкурентоспособност”, на която всички възлагат огромни надежди, отговарят ли на нуждите на малкия и среден бизнес? В нея бе направено вътрешно преструктуриране, правилно ли бе то?Категорично това преструктуриране, което се направи от последната година – година и половина, не отговаря на нуждите на малките и средните предприятия и другото, което искам да подчертая, още в началото на програмата бе залегнало да се подпомага създаването на работни места, да им помага да реализират нови дейности, с които да излизат на пазара и да се преборят с конкуренцията. Като замисли – останаха на хартия, като реализация нищо не се е случило по-различно от това, което беше преди години.   По ОП „Конкурентоспособност” се подготвя една схема за нисколихвени кредити именно за малки и средни предприятия. Говори се за 4-6 % лихви, дали това би помогнало на малкия и среден бизнес?Дори и това са високи лихвени равнища в сравнение с ЕС, но другото, което искам да кажа, че малките и средните предприятия имат не толкова проблем с лихвения процент, колкото с облекчението по кредита.   Точно това бе хубавото по JEREMIE, защото там замисълът да се подпомагат облекченията, но след като голяма част от парите бяха прехвърлени от гаранционния към капиталовите фондове в банките, разликата ще бъде минимална. Т.е. искате да кажете, че това подпомагане, от което малките и средните предприятия толкова много имат нужда, няма да се случи?С риск да бъда обвинен в черногледство, да.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще предвиди нова оздравителна процедура за предприятия, които са на границата на фалита. Това заяви днес ресорният министър Трайчо Трайков каза по време на парламентарния контрол в отговор на питане от депутатите Корнелия Нинова и Анна Янева за политиката за подпомагане на фирмите.   Предложените промени целят малките и средните предприятия да могат да преодолеят затрудненията, като се сключат споразумения между длъжника и кредиторите, чрез прехвърляне на цялото или част от задлъжнялото предприятие на друга фирма - потенциален купувач, предаде БТА.   Малките и средните предприятия са тези, които най-тежко поеха ударите на кризата. За периода 2008 - 2011 г. броят на търговците в несъстоятелност е 1395, което е 1% от нетния прираст на търговците за същия период, който е около 140 000, отбеляза министърът.   През последната година до началото на ноември новорегистрираните търговци са 38 240, а за цялата 2010 г. - са 39 478. Следователно се очаква броят на новите търговци за тази година да надмине данните за 2010 г., каза още Трайков.

Българската банка за развитие (ББР) е договорила кредитна линия за 31 млн. евро от Черноморската банка за търговия и развитие. Малките и средните фирми вече могат да кандидатстват за финансиране, като изтеглят заеми при преференциални условия. Това стана ясно вчера при подписване на споразумението за кредитната линия между двете финансови институции.   От парите ще могат да се възползват малки и средни предприятия с годишен оборот до 43 млн. евро и персонал до 250 души, каза Асен Ягодин, изпълнителен директор на Българската банка за развитие, цитиран от в. "Монитор". Той обясни още, че средствата са насочени към компании с експортна насоченост и такива, които използват иновативни методи за производство.    „Ресурсът е привлечен при една от най-изгодните цени на местния пазар”, коментира Ягодин. Така ББР ще може да отпуска кредити за бизнеса при по-изгодни лихви в сравнение с тези, които предлагат търговските банки.   Лихвеният процент, при който ще бъдат отпускани средствата, ще зависи от състоянието на конкретната компания и от сектора, в който работи. Повечето трезори у нас в момента отпускат фирмени заеми до 1 млн. евро при лихви от около 9-10%, става ясно от данни на Българската народна банка (БНБ). Лихвите по бизнес кредитите над 1 млн. евро пък са от около 7,63% до 8,35%.   Това е 3-то поредно споразумение между двете финансови институции и по не го се отпускат най-много средства „Финансирането ще има положително въздействие чрез увеличаване на капацитета за износ и конкурентоспособност на българските малки и средни предприятия”, коментира Андрей Кондаков, президент на Черноморската банка за търговия и развитие. В момента портфолиото на финансовата институция у нас е 140 млн. евро.   Само преди няколко дни ББР сключи споразумение за две кредитни линии със Ситибанк. Обшият им размер е 33 млн. евро. Средствата ще бъдат използвани за директно кредитиране на малки и средни предприятия, както и за търговско финансиране, посочиха от ББР.

Макроикономическата стабилност в страната е особено важна, но в трудно време трябва да се търсят нови решения, които да стимулират растежа на българската икономика. Това каза в интервю за Дарик българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Според нея правителството трябва да ускори административната реформа и да подпомогне малкия и среден бизнес, който в условията на криза е най-гъвкав. „Ако се забави растежът в Европа, то естествено ще се отрази и тук в България. Затова е важно в това време правителството да погледне към политиката си така, че да окаже въздействие за развитието на малкия и среден бизнес. Да отвори повече врати за реформите, които всички българи знаят, че трябва да бъдат извършени - административната, здравната, образователната реформа", каза българският еврокомисар.   „Вярно е, че ние имаме най-ниските данъци, вярно е, че ние имаме един от най-ниските дългови товари. Това са важни неща за стабилността на България, но в трудно време трябва да се търсят нови решения", допълни още тя. По думите на Кристалина Георгиева хората очакват да живеят добре днес и правителството е избрано за това да търси начини да стимулира икономиката. „Бизнесът в България няма от какво да се оплаче от гледна точка на данъчното бреме, но много хора ми казват, че има административни пречки и трудности бизнесът да си върши работата", обясни европейският комисар. По думите й в такива условия най-големият приоритет трябва да бъде малкият и среден бизнес, защото е доказано, че той създава най-бързо работни места.   „И е сега времето правителството внимателно да погледне има ли нещо, което може да направи, за да им облекчи живота и да облекчи достъпа до финансиране. Да създаде попътен вятър, така че хората да почувстват грижа за тях днес, а не само обещанието, че като пазим макроикономическата стабилност ще живеем по-добре в някакво по-далечно бъдеще", аргументира се Кристалина Георгиева. Според нея експортно ориентираните отрасли се представят добре, но ако има забавяне на растежа, трябва да се търсят начини това да не се почувства от хората в страната, точно защото стандартът в България все още не е там, където се очаква.