Светът застарява - 2 милиарда души ще бъдат на възраст над 60 г. през 2050 г. това е с 3 пъти повече от боря на 60+ годишните през 2000 г., по данни на СЗО.

Тази демографска промяна има огромно отражение над световната икономика. Някои от най-големите икономики в света са изправени пред непосилни разходи за здравеопазване, намаляваща работна сила, по-високи разходи за пенсия и намаляване на раждаемостта.

Много държави започват да се адаптират към намаляващата раждаемост като увеличават възрастта за пенсия и намаляват пенсиите.

От CNBC посочиха десетте държави, където разликата между възрастни и млади е най-голяма. От изданието са преборили колко младежи на възраст под 14 години се падат на всеки човек над 65 години.

CNBC се позовават на данни на CIA World Factbook, Световната банка, ООН и МВФ.

Ето десетте държави с най-застаряващо население:

10. Латвия

Съотношение стари/млади: 1.25: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 16.9%

Процент от населението 0-14 г.: 13.5%

Очаква се Латвия да загуби 1/10 от нейните 2.3 милиона граждани до 2025 г.

В Латвия броят на възрастните жени (252 000) надвишава два пъти този на възрастните мъже (122 000). Жените тук живеят с около 10 години повече от мъжете.

9. Словения

Съотношение стари/млади: 1.25:1

Процент от населението на и над 60 г.: 16.8%

Процент от населението 0-14 г.: 13.4%

В момента Словения има една от най-ниската възраст за пенсиониране - 57 г. за жени и 58 г. за мъже.

Правителството предложи да увеличи пенсионната възраст, но това бе отхвърлено на референдум миналата година. През 2025 г. средната възраст заСловения ще бъде 47.4 години. Застаряването на населението тежи много на икономиката на страната.

8. Швеция

Съотношение стари/млади: 1.27: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 19.7%

Процент от населението 0-14 г.: 15.4%

През 2040 годинапенсионерите в Швеция ще бъдат 30% от населението.

Шведската пенсионна система се справя доста добре, благодарение на добре разработените частни пенсионни дружества, които намаляват тежестта над държавните финанси.

7. Австрия

Съотношение стари/млади: 1.3: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 18.2%

Процент от населението 0-14 г.: 14%

Австрия има 5-ия най-висок процент хора на възраст над 65 години. Тя дело петото място в Швеция, Португалия, Латвия и България.

И докато броят на тези над 65 години намалява, броят на децата под 14 години намалява.За всеки човек на 65 години Австрия има само 3.5 работещи.

6. България

Съотношение стари/млади: 1.31: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 18.2%

Процент от населението 0-14 г.: 13.9%

България е една от само 16 държави в целия свят, при които населението е намаляло с над 5 000 души между 2000 и 2005 г.

През 2025 година, 1 от всеки 5 българи ще бъде на възраст над 65 г. През 1990 година над 65 г. е бил само един от всеки 13 души.

Заради застаряването на населението, България увеличи пенсионната възраст с 4 месеца от тази година и ще продължи да я увеличава с 4 месеца всяка година докато тя стане 63 години (жени) и 65 години (за мъже), спрямо 60 и 63 сега.

България има 2.5 милиона работещи и 2.2 милиона пенсионери. CNBC изтъква и че България е най-бедната страна в ЕС.

5. Гърция

Съотношение стари/млади: 1.38: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 19.6%

Процент от населението 0-14 г.: 14.2%

Гърция има най-слабата пенсионна система в света.

Една четвърт от 11-те милиона души население на Гърция са пенсионирани. Изплащането на пенсиите е голяма тежест за икономиката, която се поддържа от помощите от ЕС и МВФ.

Миналата година бяха разкрити и много измами с пенсии - оказа се, че хиляди мъртви гърци получават пенсии.

4. Италия

Съотношение стари/млади: 1.47: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 20.3%

Процент от населението 0-14 г.: 13.8%

През 2040 година хората над 60-годишна възраст ще бъдат 40% от населението на Италия, спрямо 25% през 2007 г.

Италия някога имаше най-щедрата пенсионна система в света, но правителството в момента я реформира.

Само 37.4% от италианците на възраст между 55 и 64 години работят, спрямо средно 47.5% за Европа.

Правителството планира да увеличи постепенно пенсионна възраст до 66 години до 2018 година, като ще предложи бонуси, които да стимулират хората да работят до 70 г.

3. Германия

Съотношение стари/млади: 1.54:1

Процент от населението на и над 60 г.: 20.6%

Процент от населението 0-14 г.: 13.3%

Според Евростат през 2040 г., в Германия ще има само 2 работещи за всеки пенсионер.

60% от германците на възраст 55-64 години работят, спрямо 40.7% от гърците.

2. Япония

Съотношение стари/млади: 1.74: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 22.9%

Процент от населението 0-14 г.: 13.1%

Япония е единствената неевропейска държава в класацията.

През 2040 година хората на възраст над 60 години в Япония ще бъдат 43% от населението й.

Самотните възрастни хора в страната стават все по-голям проблем. Само в Токио сами живеят 4.6 милиона души. Броят на възрастните хора, които са починали сами в домовете си се е увеличил с 61% между 2003 и 2010 година.

Миналата година Япония въведе система, според която пощальоните трябва да посещавал лично хората над 65 г. веднъж месечно, за да им връчат поздравителни картички.

1. Монако

Съотношение стари/млади: 2/18: 1

Процент от населението на и над 60 г.: 26.9%

Процент от населението 0-14 г.: 2.18%

Средната възраст тук е 49.4 години. Над ¼ от гражданите са на възраст над 65 в момента. Това е най-големият процент в Европа.

Бъдещето на Шенген и граничното управление беше основна тема за обсъждане на министерската конференция на Залцбургския форум, в която участва и вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, съобщи пресцентърът на МВР.   Конференцията се организира в рамките на второто българско председателство на форума. На нея отчетохме 9% намаление на миграционния натиск на външните граници на ЕС.   „Убеден съм, че темите от днешния форум са изключително ползотворни и важни за ЕС" заяви министър Цветан Цветанов при откриването. Той изказа благодарност на еврокомисаря Сесилия Малмстрьом, на унгарското и полското председателство за активната им позиция по време на дебатите за членството на България и Румъния в Шенген.   „Улесняването на свободното придвижване на гражданите е една от най-висшите ценности на ЕС, паралелно с него върви и гарантирането на сигурността - подчерта българският министър. - С разширяването на Шенгенското пространство нараства външното измерение на политиките за свобода, сигурност и правосъдие.   Подходът на управление на пространството следва да бъде адаптиран към новите предизвикателства, в този контекст е и предложеният от Европейската комисия пакет от мерки. Вярвам, че всички страни-членки на Залцбургския форум ще допринесем за по-доброто функциониране на Шенгенското пространство, основаващо се на взаимно доверие и ангажираност.   Управлението на граници, реформираните механизми за сигурност трябва да залагат приоритетно на превантивната роля за преодоляване на кризисни ситуации, като не се подценява и различната натовареност на външните граници".   Той отбеляза, че за периода, откакто България и Румъния покриха критериите за членство в Шенген, отчитаме 9% намаляване на миграционния натиск на външните граници на ЕС. „Това е резултат от многократно повишения контрол - убеден е Цветанов. - Прилагането на мерки по стандартите на Шенгенското пространство безспорно изигра своята роля, въпреки че още не сме приети в него". Предотвратяване на кризисни ситуации, обучение и еднакво прилагане на стандартите, усъвършенстване на механизмите за оценка, използване на високи технологии за обезпечаване на свободното придвижване на хора - бяха акцентите, коментирани от министрите.   „Създаването на хармонизирана статистическа методология и на критерии за отчитане, идентифициране, оценка и контрол на корупционни действия бяха коментирани като необходимо условие за ефективното противодействие на корупцията на европейско ниво. Изключително важно е да имаме адекватни политики, но и еднакви критерии за оценка на корупцията в европейския съюз", обобщи министър Цветанов.   Киберсигурност и киберпрестъпност беше другата водеща тема по време на встъпителната конференция на министрите. Осигуряването на общ правен стандарт във всички страни-членки е от решаващо значение за борбата с киберпрестъпленията. Все по-решаващата роля на Европол беше подчертана по време на дискусията.

Демографската картина е изключително тежка. С 375 хиляди човека е намаляло икономически активното население в страната за последните 10 години. Това, естествено е покачило чисто автоматично и с 1 процент нивото на безработицата, което отчита Агенцията по заетостта, коментира министър Тютю Младенов в предаването "На 4 очи".   Заплатите в Министерство на труда не са се увеличили с 25.8 процента, както бе съобщено в анализа на Министерството на финансите за държавната администрация, заяви той.   Всъщност миналата година средната работна заплата в подопечната му институция е 843 лева и е с 0.8 процента по-ниска спрямо 2009 г. 37 процента от хората, които работят в министерството, работят по Оперативната програма "Човешки ресурси". Те получават двойни заплати, една от бюджета, другата от оперативната програма. Всички, които работят по оперативните програми, получават тези заплати, каза министърът.   Като се прибавят тези към 37 процента и хората, които получават средства от еврофондовете, реално средната заплата във ведомството се е увеличила с 3.88 процента.   Миналата година ние Младенов е съкратил 9 процента от служителите в Министерство на труда, а в цялата система около 500 човека.   Реално, според министъра, има изоставане на заплатите, особено в Агенцията по социално подпомагане и в Агенцията по заетостта.     Министърът планира да предложи на социалните партньори мерки за увеличаване на ефективната възраст за пенсиониране. Например като се даде по-голяма тежест на хората, които работят по-дълго време на пазара на труда - с всяка година тяхната пенсия да се увеличава с 3 процента.   От 1 септември минималната работна заплата ще се увеличи с близо 12.5 процента. Фактът, че в тази криза ГЕРБ успява да увеличи, макар и само на 700 хиляди човека, вдовишките добавки за пенсия, според Младенов е знак, че оттук нататък няма да има замразени доходи.   Оттук нататък на базата на производителността, както става в редица браншове, в металургията, в химията, в минната промишленост, се увеличават доходите.   Преди две седмици се увеличиха доходите в мини "Марица-изток" с 10 процента. В други сектори на химическата и на металургичната промишленост е същото.   Според министъра производителността на труда доходите ще растат. Бизнесът ще инвестира все повече в своята конкурентоспособност и в развитието на човешките ресурси. Младенов отчете, че само за последните 6 месеца чрез въздействието на Инспекцията по труда са изплатени над 130 милиона забавени плащания за работни заплати.

За 5 години рязко се увеличава желанието на българите да се преселят в чужбина. Нагласите на потенциалните емигранти са за по-дълъг престой зад граница, трайно установяване и спестяване на средства в държавата, в която живеят. Това става ясно от изследване на българската диаспора в Западна Европа, представено вчера от екип учени от Института за икономически изследвания на БАН и Университетът за национално и световно стопанство.   Според него, ако преди 5 години трайните емигранти са били най-малката общност - 4.7%, днес те са най-голямата група - 9 на сто от трудоспособното население на страната. През 2007 г. миграционният потенциал на България е бил 18.6%, а през 2011 - 22.8%.   Проучването се реализира по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания" и обхваща нагласите на българското население за емиграция, причини за заминаване и предпочитани страни, средна продължителност на престоя, склонност към спестявания и парични трансфери у нас и в чужбина, как се организират българските общности зад граница и т.н., обясни доц. Веселин Минчев, заместник директор на Института и ръководител на екипа. Според него данните от април тази година, съпоставени с нагласите от 2007 г., проследяват проблема в развитие - какво се случва в период на стабилност и в условията на икономическа криза.   Изследването регистрира над 650 хил. сезонни или т.нар. „циркулярни", емигранти, които са близо 15% от трудоспособното население у нас, сочат данните от изследването. От него става ясно, че икономическите причини са основни за българите, които искат да напуснат страната. Останалите две - желание за професионална реализация и семейните причини, са били валидни в по-голяма степен през 2007, отколкото сега, подчертаха от изследователския екип.   Рязка промяна обаче има в отговора на въпроса „Защо заминавате?" в двата изследвани периода. 200 000 души са заявили: „Просто не желая да живея повече в България". През 2007 г. изобщо не е било важно за запитаните, докато сега то е посочено от два пъти по-малко хора. Като много важна преди 5 години тази причина е била посочена от 19.1% от респондентите, а през 2011 г. - от 27.1 на сто.   Променени са и предпочитанията на българите към страните, в които желаят да емигрират. Преди 5 години в челната тройка са били Испания, Гърция и Германия, сега това са Англия, Германия и Испания. Изпадането на южната ни съседка от предпочитаните дестинации, както и преместването на Испания от първа на трета позиция, се дължи основно на икономическите проблеми в тези държави, коментираха от изследователския екип. Според тях българите избират страни, които по-бързо излизат от финансовата криза, което обяснява и защо към новите дестинации са прибавени Холандия и Швейцария за сметка на Турция и Белгия. Без промяна остават САЩ и Италия, които и в двата периода на изследване са посочени съответно на 5-о и 7-мо място като предпочитания.   Световната криза е дала отражение и върху броя на домакинствата със завърнал се и настоящ емигрант. Проучването сочи, че за 5 години върналите се от чужбина са се увеличили с над 17%. Въпреки това относителният дял на текущо пребиваващите зад граница се запазва стабилен.   Сред основните причини за прибирането си в България днес, сънародниците ни посочват: „семейни" и „здравни" причини - общо 47,6,%, а „съкратиха работното ми място"и „не си намерих никаква друга нова работа там" се изтъкват от около 40 на сто от запитаните. Третата по важност причина е формулирана като: „върнах се временно, ще търся работа оттук за чужбина", което показва трайна нагласа за емиграция.   Тенденцията е видима и при проследяване на алтернативните оценки за спестяванията и трансферите на средства у нас и в чужбина, обясни доц. Веселин Минчев. Освен че се увеличава средната продължителност на престоя зад граница, расте и средното възнаграждение на българската емиграция, както и склонността към спестявания в чужбина, добави той. И посочи, че само в Испания до 2007 г. българите са инвестирали в недвижими имоти близо 2 млрд. евро.   За 5 години средно месечният доход на сънародниците ни зад граница се е увеличил от 810.3 на 896.6 евро, а продължителността на престоя - с близо 5 месеца. С 3 на сто обаче намаляват текущите им разходи в чужбина, а делът на паричните трансфери - от 44.3% през 2007 г. на 31.2% през тази година. За сметка на това средно годишната сума на оценените спестявания на българите в чужбина се е увеличила над 3 пъти. Общо средствата, с които разполагат завърналите се и т. нар. настоящи емигранти днес, се оценяват на 1.280 млрд. евро.   За първи път се изследва и как се организира българската общност в чужбина. Проучването сочи, че местните хора възприемат добре сънародниците ни зад граница, а те самите са доволни от отношението на административните власти и работодателите към тях. При възникнал проблем, най-често те се обръщат към приятели - българи или чужденци. Нито един от запитаните не е потърсил съдействието на официалните български представителства, сравнително ограничени са и контактите им с наши неправителствени организации, клубове и асоциации в чужбина. Слабо е и участието им в мероприятия зад граница, организирани за българската общност.   Близо 1/5 от сънародниците ни зад граница не се интересуват какво става в България, а тези, които го правят се информират за събитията основно от радио и телевизия, показват данните в проучването на българската диаспора в Западна Европа.

Населението на страната към 1 февруари 2011 г. е 7 351 234 души. Това сочат експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2011, които бяха оповестени днес.   В периода 2001–2011 г. населението на България е намаляло с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление от 0.7%.

Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждания и умирания) и външната миграция, а в териториален аспект - и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени. 72.9% или 5 357 633 души живеят в градовете, а 27.1% или 1 993 601 души живеят в селата.

Преброени са 2 826 740 домакинства, като този резултат сочи, че средно в едно домакинство живеят 2,6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688 и в едно жилище съответно живеят средно 1,9 души.

София (столица) е областта с най-голям брой население - 1 359 520 души, следвана от област Пловдив - 671 918 души. Това са двете области с население над 500 000 души и в тях живеят 27.63% от населението на страната, съответно 18.49% в София (столица) и 9.14% в област Пловдив.

С най-малко население е област Видин - 99 016 души, или 1.35% от населението. Към 1 февруари 2011 г. населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села.

В 186 населени места няма преброени лица. В 21% от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% от населените места живеят между 100 и 500 души.

В седемте града с население над 100 000 души живеят 34.3% от общото население на страната.

През периода 1992 - 2011 г. се проявяват интензивни миграционни процеси.

Външната миграция (емиграцията) в съответствие с методологията на преброяването се оценява като изменение на броя на населението, дължащо се на броя на лицата, които отсъстват от страната за период, по-голям от една година към датата на преброяването.

През периода 1992 - 2001 г. поради емиграция населението е намаляло с 217 809 души.

За периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. намалението на населението поради външна миграция се оценява на 192 663 души.

Общо за периода 1992 - 2011 г. емиграцията се оценява на 410 472 души. 67% от намалението на населението в сравнение с преброеното население към 1 март 2001 г. се дължат на отрицателния естествен прираст и 33% - на емиграция, по предварителни данни към 1 февруари 2011 година.

XVII преброяване у нас се проведе от 1 до 28 февруари 2011 г. Въпросите, на които отговаряха българите, бяха 63. Три от тях не бяха задължителни - за етническа принадлежност, вероизповедание и религия.

Статистиката сочи, че най-много - почти 9 милиона, българите са били при преброяването през 1985 година. През следващите две населението на страната ни намалява.

От 4.12.1992 г. до 1.03.2001 г. броят на българите, в резултат на миграционните процеси, е намалял с 217 809 души, а общо за периода от 1985 до 2001 г. поради външна емиграция страната е загубила 680 000 души, припомня Standartnews.bg.

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕТЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ОТ ПРИКАЧЕНИЯ ПО-ДОЛУ ФАЙЛ, КАКТО И ОТ СЛЕДНИТЕ АДРЕС:

1. Население към 01.02.2011 година

• 1.1. Население по години на преброяванията за периода 1900 - 2011 година
• 1.2. Население по области към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година
• 1.3. Население по области и възрастови групи към 01.02.2011 година
• 1.4. Естествен прираст на населението по области за периода 2001 - 2010 година
• 1.5. Вътрешна миграция на населението по области за периода 2001 - 2010 година
• 1.6. Население по области, местоживеене и пол към 01.02.2011 година
• 1.7. Население по области, местоживеене и възрастови групи към 01.02.2011 година
• 1.8. Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година
• 1.9. Сгради, жилища и домакинства по области към 01.02.2011 година