Интервю на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, пред вестник "Класа"

- Господин Данев, какви са опасенията ви за развитието на икономиката през тази година?

Икономическата обстановка в страната е доста напрегната. Притесненията ми са огромни и те са в няколко направления. Първото и основно опасение е свързано с дълговата криза в Европа. На практика тя няма икономически, а политически характер. Затова политиците търсят иновативни начини за ограничаване на своето влияние върху управлението на икономиката. Няма начин дълговата криза да не стимулира рецесионни процеси в Европа, а те от своя страна да не окажат влияние върху състоянието на бизнеса у нас. През последните три години българската икономика премина през един много труден процес на преструктуриране. Лошото е, че той съвпадна със световната икономическа криза. Единственият двигател, който движи икономиката ни напред, е износът. Той е насочен основно към държавите от Европейския съюз, които обаче имат проблеми и са натиснати от дълговата криза. Второто ми опасение, от което очаквам негативно въздействие върху бизнеса, е свързано с преструктурирането на икономиката, за което вече споменах. То все още не е завършило и в резултат на рестриктивните мерки почти са ликвидирани малкият и средният бизнес. Бяха закрити изключително много работни места. Засилва се напрежението между финансовия и стопанския сектор, което поражда допълнителни неясноти и непредвидимост в дейността на стопанските субекти, от една страна, а от друга - в поведението на самата банкова система. И третото нещо, което е в основата на моите притеснения - за голямо съжаление политическият елит не предприема необходимите мерки за подобряване на бизнес средата в страната ни в тази тежка икономическа обстановка. Все повече той натоварва бизнеса с допълнителни регулаторни режими и нормативни предписания. Това в крайна сметка води до рязко ограничаване на инвестициите и закриването на работни места. Затова, ако трябва да обобщя, ще кажа, че очакваме доста напрегната 2012 година. Остава да се надяваме, че сътресенията в европейското икономическо пространство ще бъдат преодолени, което от своя страна ще повлияе положително и върху бизнеса у нас. Когато стане дума за европейското икономическо пространство напоследък, обикновено даваме за пример Гърция,Унгария. Турбуленциите в Румъния. Не знам защо забравяме, че има и друга Европа, където няма подобни сътресения. Става дума за Полша, Дания, Естония. Латвия, Люксембург. Това показва, че при едно добро управление на икономиката България, в която има финансова стабилност, може да бъде силно атрактивна за привличането на чуждестранни инвестиции. 

- А защо тези инвестиции ни заобикалят, след като постоянно се хвалим с ниските си данъци и ниските разходи за правене на бизнес в България?

- Не само данъците определят бизнес средата. Основният проблем у нас е, че съществува непрогнозируема правна инфраструктура, която пряко влияе върху условията за правенето на бизнес. Годишно парламентът приема около 170 закона, което генерира промяната на още хиляда подзаконови нормативни законови акта. Това създава голяма неустойчивост и пречи на бизнеса да планира бъдещите си действия. Другото, което пречи за привличане на инвестиции, е нестабилното и непредвидимо ценообразуване на енергоресурсите. У нас на всеки шест месеца се сменя цената не електроенергията за индустрията. Няма дългосрочни договори за големите потребители на енергия. Честата и неясна промяна на законодателството може да постави бизнеса в положение, при което той да не може да си върне вече вложените пари. Пресен пример в това отношение е Законът за възобновяемите енергийни източници. Такъв пример е и Законът за управлението на отпадъците. С промените в него бяха ликвидирани цели сектори, а някои бизнес начинания бяха съсипани още в самото начало и те донесоха само загуби на инвеститорите.Трябва да сме наясно и с нещо друго. България има най-ниските ставки, но не и най-ниските данъци. Когато говорим за най-ниски данъци, трябва да оценяваме не само ставката, но и базата, върху която се определя облагаемата печалба. 

- Защо в България не се прави оценка на въздействието на нормативните актове върху бизнеса?

- Това е една от критиките, които отправяме към управляващите. Тя трябва да се прави два пъти - когато се приема даден нормативен акт и шест месеца след влизането му в сила. Оценката трябва да отговаря на въпросите, как влияе той върху икономиката, екологията, социалната сфера и дали не поставя някакви подводни камъни. 

- Защо енергийният пазар все още не е либерализиран достатъчно?

- Това е един от големите проблеми. България наследи макроикономически дисбаланси, които 22 години никое правителство не посмя да ги промени. У нас с една средна работна заплата трудно може да се покрият реалните разходи, направени за добиването на енергията, консумирана от едно домакинство например. И фактически ние постоянно деформираме бизнес средата чрез огромното участие на регулирания пазар в разпределението на енергията. 85 от консумираната в страната електроенергия се пада на регулирания пазар, който на практика се субсидира от индустрията. Ще ви дам и друг пример за икономически дисбаланс, при който няма връзка между доходите на хората и разходите, които те трябва да направят за получаването на определена услуга. Много се говори за изграждането на надземни паркинги в София. Но колко души ще могат да си позволят да оставят колата си всеки ден по девет часа там и да платят по 2 лв. на час за тази услуга. Те са необходими за възвръщане на инвестицията. Така ние казваме на практика, че никога няма да имаме ефективно гаражно строителство. Масово явление е да се харчат неефективно публични средства. Това са все проблеми на бизнеса. Във Финландия например се предлагат 900 електронни услуги, а у нас само 35. Ние сме единствената страна в Европа, където няма POS терминали във всеки магазин,. Ние сме единствената страна в Европа, където няма места за 24-часово банково обслужване. Ние сме единствената страна в Европа, която взема такси за входящите преводи на българите, работещи в чужбина, което е основно перо за валутни приходи.

- В началото стана дума за преструктурирането на икономиката, трябва ли да се променят приоритетите?

- В крайна сметка пазарът определи тези приоритети и той го направи правилно. Преди 5 години спекулативно доминираха недвижимите имоти, но това отпадна. В момента има излишъци и на молове, и на офиси. В същото време има световна потребност от производството на пшеница и затова България се оформя като един голям износител на зърнени храни. Там беше направена тиха революция. Държавата само трябва да създава добри условия за бизнес. 

- Напоследък отново стана актуална темата за държавна намеса в регулацията на лихвите.

- Това не е работа на държавата. Пазарът определя цената на кредита. Това е косвена оценка за рисковата експозиция на страната. Щом банките определят висок лихвен процент, това означава, че икономиката е рискова и бизнес средата не е благоприятна за инвестиции. Възможни са по-ниски лихви, но някой в крайна сметка трябва да го плати това. Това обикновено е обществото чрез данъците. Наистина европейските средства, които ще се предоставят по програмата JEREMIE, ще бъдат с по ниски лихви, но те ще бъдат платени от европейския данъкоплатец.

- България ще подпише пакта за финансова стабилност, в същото време сме и във валутен борд. Не ни ли стават прекалено много примките?

- Не. У нас не се харчат ефективно публичните средства и затова трябва да има достатъчно ограничения срещу политическия волунтаризъм. Затова подкрепяме усилията на правителството в това отношение с всичките последици за българската икономика. Валутният борд, който действа вече близо 15 години, в един момент започва да става спирачка за нашето развитие. Затова пактът за финансова стабилност ще ни позволи да направим плавен и мек преход от валутния борд към еврозоната. Така по-лесно ще излезем от строгата рестрикция на паричния съвет.

- Как ще коментирате подготвяните промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които предвиждат на новите инвеститори да се опрощават вноските в социалните фондове?

- Това за мен не е добрият подход. Инвеститорите не трябва да се разделят на чуждестранни и български. Целта на правителството трябва да бъде непрекъснатото подобряване на бизнес средата. Подходът за разделянето и даването на преференциите на един стопански субект за сметка на друг не работи добре в нито една икономика.

- Вече се чуха мнения, че по този начин държавата сама ще създаде официален сив сектор.

- Нормално е в условията на криза сивият сектор да расте, което не е българско, а световно явление.

- В момента в парламента се обсъждат и промени в Закона за обществените поръчки, ще допринесат ли те за подобряването на бизнес средата?

- Тези промени са палиативни. В условията на криза ролята на обществените поръчки се увеличава, тъй като бюджетът става основен инструмент за управление на икономиката. Политическият елит е хипнотизиран от две неща - как да се усвояват европарите и как да се разпределят обществените поръчки. За голямо съжаление забелязваме, че все по-голяма част от тези поръчки се разпределят непрозрачно. НЕК построи подстанция за 11 млн. лв. Същата подстанция бе построена от EVN за 5.5 млн. лв.. Това показва, че цената на корупцията и неефективното харчене на публични средства у нас е 50%.

Председателят на УС на Българската стопанска камара Сашо Дончев изнесе лекция по пред делегатите на Националното представителство на студентските съвети в България.

В своето приветствие към студентите Сашо Дончев подчерта, че в професионалната и личната реализация основна водеща ценност трябва да бъде постигането на резултати чрез личния труд, а не чрез търговия с влияние.

„Всеки един от вас е различен от другия и това е най-голямото богатство, което имате по рождение. Трябва много внимателно да го пазите и да го отстоявате. Вие можете да сте успешни единствено чрез труда си - това ще доведе до дълготрайност във вашата реализация", сподели Сашо Дончев.

„Дръжте живота за себе си, изработете идолите си - потърсете ги, намерете ги, почувствайте ги. Ако вие знаете какви искате да бъдете, вие ще знаете какво ви трябва. Пестете си времето, бъдете целеустремени. Не приемайте никой, който да свърши вместо вас нещата. Вашият живот принадлежи единствено на вас. Постарайте се да бъдете щастливи, защото това е неотменно човешко право. Правата произтичат нас, а не от държавата.", призова още студентите председателят на УС на БСК Сашо Дончев.

Цялата реч на Сашо Дончев можете да чуете в прикачения файл.

Онлайн общността Avaaz откри подписка срещу спорното "Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането" (ACTA), реакцията срещу което набира сила и у нас.

Участниците в нея се увеличават лавинообразно и вече са над 1,2 млн.

През уикенда стана ясно, че международният договор е бил подписан от 22 страни от ЕС, включително и България. Подписът под теста е сложил посланикът ни в Токио Любомир Тодоров, овластен с надлежен мандат от българското правителство.

След критиките на мнозина неправителствени организации, интернет активисти, блогъри и граждани, че споразумението е било подготвяно в продължение на години в пълно информационно затъмнение, у нас - по примера на други европейски страни и най-вече Полша, също се организират демонстрации срещу него.

Една от най-многочислените български групи на противници на ACTA във "Фейсбук", носеща името "Протест срещу приемането на ACTA в България" вече има близо 10 хил. члена.

Техният протест е насрочен за 11 февруари. Сборният пункт е пред пилоните на НДК.

Същевременно лагерът на поддръжниците, в който са ЕК и българското правителство, настоява, че ACTA не е онова страшилище, за което бива представяно.

"Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока", заяви икономическият министър Трайчо Трайков.

Именно неговото ведомство бе вносител на предложението за одобрението на ACTA от Министерския съвет.

"На практика ние се оказваме между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки. Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България", смята той.

Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбелязва министърът.

Според него за дискусия има време до ратифицирането на документа - ако той бъде ратифициран. Възможността това да не се случи изглежда бе допусната от Трайков.

"Абсолютно не са основателни притесненията за хората заради ACTA", заяви пред БГНЕС началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев.

"Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA", упражнява се в реторика Колев.

Запитан за това, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да дават информация за интернет потребителите на носителите на авторските права, Колев посочи, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който това да става.

Европейската комисия също е на мнение, че страховете от ACTA са прекалени. На сайта на ЕК е поместено кратко обяснение какво е ACTA, в което документът е представен изцяло като позитивен. "ACTA не ограничава свободата в интернет и няма да цензурира или затваряне на сайтове", пише там.

Според ЕК приемането на този документ няма да доведе до промяна в начина, по който използваме ежедневно интернет, а само ще позволи по-добра реакция срещу организираната престъпност в случаите на интелектуално пиратство.

Комисията публикува и друг документ, озаглавен "10 мита за ACTA", в който оспорва представата, че този договор ще доведе до ограничаване на достъпа до интернет, че ще има проверки на лаптопите на пасаржерите по границите, или пък, че той ще се отрази на продажбата на генерични (и затова по-евтини) лекарства.

ЕК подчертава, че споразумението няма да наложи приемане на наказателно-правни мерки, с важното уточнение обаче - на европейско равнище.

Някои държави членки все пак ще трябва да променят законодателството си, за да осигурят прилагането на изискваните от международното споразумение мерки на национално равнище.

В същото време обаче докладчикът за ACTA в Европейския парламент - социалистът Кадер Ариф, се оттегли от този пост с обяснението, че по време на подготовката му са използвани "невиждани досега маневри". Факт, който не налива вода в мелницата на поддръжниците на документа.

Текстът на споразумението се изготвя от години, при това далеч от очите на обществото.

Част от критиките, които и сега се разпространяват, са базирани на по-стари редакции, което обаче не променя факта, че дори и във финалната версия има смущаващи (вкл. и заради "широката" си редакция) формулировки.

Критиците на споразумението смятат, че ACTA е изключително важен - но в негативен смисъл, международен акт, който е приет под натиска на сериозни лобита и в ущърб на обществото. Онова общество, което в наши дни трябва все повече да бъде основано на свободната размяна на знания, докато подписаното сега споразумение всъщност руши точно този фундамент.

Според противниците му то отразява непропорционално интересите на асоциациите, защитаващи авторските права, и гражданите, и най-важното - ще доведе до постоянно им следене онлайн, точно като в прочутата антиутопия на Оруел "1984".

При това - заради силата на "лобитата на авторското право" може да се стигне до непропорционални наказания за дребни нарушения - например спиране на интернета и дори затвор, за потребители, изтеглили филм или музика, от Мрежата.

Противниците на споразумението също така оспорват позицията - защитавана както от българските власти, така и от ЕК, а също и от асоциациите на праводържателите, че ACTA всъщност няма да промени почти нищо. Тогава защо е необходимо приемането му? А и защо подготовката му беше такава тайна?

Какво е ACTA?

Това е международен договор от вида на смесените споразумения (mixed agreements), които ангажират компетентността както на ЕС, така и на държавите членки - именно затова той се подписа и от представителите на страните, и от ЕК.

Процедурата му по влизане в сила изисква ратификации от ЕП и националните парламенти. Затова време за реакция все още има, още повече че примерът на силната брожения срещу американските законопроекти SOPA и PIPA е все още много пресен.

Обсъждането на документа в ЕП вероятно ще е през юни.

ACTA би влязъл в сила след като се получат шест ратификации, което вероятно няма да е трудно за постигане, имайки предвид общия брой на страните, които са го подписали: Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония и 22 страни от ЕС. Засега не са го подписали Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия.

Освен това в текста на споразумението има клауза за оттеглянето на страна по него - процедурата отнема 180 дни.

Подписката на Avaaz е насочена имено към привличането на вниманието към ACTA на европейско равнище и осуетяването на ратификацията му на това ниво.Неправителствени организации призовават още гражданите да изпращат писма на европейските депутати от собствените си страни (контактите им могат да бъдат намерени на сайта на Европейския парламент), както и към протестни действия на национално ниво.

Към противниците на ACTA се присъедини и Българската стопанска камара.

"БСК поддържа модела на либерализация на интернет и винаги сме били за това. Не познавам детайлите на АСТА, но самия факт, че интернет обществото е толкова против това споразумение ще ни накара да подкрепим интернет обществото", заяви председателят на Камарата Божидар Данев.

Най-силен е гласът обаче на интернет активисти, блогъри, правозащитници. В последните дни ACTA се превърна и в основна тема за медиите с гражданска позиция у нас.

"ACTA la vista на свободата в Мрежата", коментира в. "Сега".

"Навремето хората се освободили и прогресът победил, защото книгите станали достъпни за всички. Днес има интернет. Чрез мрежата обменяме информация, знание. В интернет се прави и бизнес.

Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга.

Чрез споделянето на информация и на знания никой не иска да вземе залъка от устата на големите, богатите и силните на деня. Всички те са свободни да продължат да са големи, богати и силни, ако успеят да измислят начин как да го правят в ерата на споделената интелигентност", пише изданието.

"Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или ACTA, е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет", обяснява "Дневник".

"Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.

Първо дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.

Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Примерно, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение, пише още изданието", пише "Дневник".

Как да се противодейства на гласуването на АКТА в ЕП, обяснява Бого Шопов в блога си.

Той призовава потребителите първо да се информират, а после да се срещнат с Метин Казак, докато той е в България. Казак е българският представител в комисията по външна търговия в ЕП.

Също така полезна би била среща и с други български депутати, на които да се разясни какви са аргументите против ACTA.

Много често те не разбират от материята, която ние разбираме, подчертава Бого Шопов. "ACTA не е нито началото, нито ще е краят. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати.

Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация", пише юристът Пейо Попов, който е и известен блогър.

"Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизираният достъп до знание ви прави престъпници.

Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии. В този смисъл ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи, от една страна, и обикновени престъпни невежи, от друга", коментира още той.

"В днешният си вид [ACTA] е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения.

Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права", пише блогърът Боян Юруков.

"Според Европейския надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора - независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни.

Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий търговски мащаб)", обяснява специалисът по медийно право проф. Нели Огнянова в своя блог.

"Хората винаги са си патили най-горчиво от онези, които са искали да защитават интересите им.

Вероятно ще си изпатят и сега, когато целият свят (или поне овластената му администрация) се е надигнал да защитава носителите на авторски права (NB! - не толкова авторите, колкото носителите)", коментира и Иван Стамболов в блога си.

Години наред индустриалният сектор е носител на някаква неясна развивана политика за намаляване на цените на електроенергията за битовите потребители. 22 години ние правим социализъм в областта на енергетиката", заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на проведената днес дискусия "Деформации и възможности за тяхното отстраняване при взаимоотношенията между търговците на енергия и големите енергийни потребители", организирана съвместно от КНСБ, БСК и КРИБ.

"Факт е, че на практика индустриалният сектор подкрепя и топлоподаването, защото то се спонсорира чрез по-висока цена на енергията, което увеличава цената на микса и това са неща, които продължават с години, а говорим, че имаме пазарна икономика. Това са крайни деформации, които никой не желае да пипне", допълни Божидар Данев. Той настоя за увеличаване на квотите електроенергия за свободния пазар, вкл. ясно да се каже как и с колко точно ще се увеличат квотите, за да има прогнозируемост.

"Не може, когато си въвел търгов свободен пазар, да намаляваш квотите върху него. Трябва да има пътна карта как се увеличават квотите на този пазар", изтъкна Данев и допълни: "На нас ни е много добре известно защо се намалиха квотите за индустрията и защо се увеличиха квотите за регулирания пазар и за износа. В дълбочината на цялото кризисно явление е разпределението на тези квоти. Това е една доста късогледа политика, особено предвид масовото закриване на работни места в страната, което е основен проблем на икономиката и на синдикатите".

От разделението на пазара на "регулиран" и "свободен", съотношението между двата сегмента практически не е било променяно. Така регулираният пазар, на който цените се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е 85%, а свободният пазар, на който частните търговци купуват от централите и продават на големите консуматори - фабриките, или пък пласират в чужбина, е с дял от едва 15%, стана ясно по време на днешната дискусия.

Основните производители на електроенергия за свободния пазар са АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, чието производство е най-икономически изгодно за търговците, които могат да спечелят от маржа между цената "купува" и цената "продава". Търговците са удобен посредник на големите консуматори на електроенергия, каквито са големите индустриални производители, защото биха могли да предложат по-ниска цена на тока спрямо държавно регулираната и така фабриките да формират по-голямо добавена стойност от продукцията си. Ето защо в проблема за недостига на ток за свободния пазар, големите индустриални предприятия също са засегната страна.

Като илюстрация на проблема идват данните от месец декември, когато на свободния пазар са били предложени общо 250 MW ток. Те са недостатъчни да покрият вътрешното потребление на големите индустриални консуматори. Търговете, на които това количество електроенергия е било разпределено между десетките желаещи търговци, по правило, се провеждат непрозрачно и това създава впечатлението, че на пазара се случва нещо нередно, а основните източници на евтин ток АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток -2 биват обвинявани, че преследват собствените си интереси на търговски дружества, вместо обществените интереси.

Поддържането на такъв изкуствен дефицит на електроенергия за свободния пазар води до оскъпяване на тока за потребителите в страната. Изяжда се и от добавената стойност, създавана от индустрията. В същото време по-евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй бива изнасяна в чужбина от централата, която е нормално търговско дружество и всъщност печели основно от износа, не толкова от реализацията на електроенергията на вътрешен пазар. Така се получава, че през по-голямата част от денонощието токът за потребителите в България се осигурява от въглищни централи и ВЕЦ-ове, което пък разхищава от квотите за емисии за 2013 година, което допълнително ще оскъпи тока на потребителите в България.

АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 обаче не могат да бъдат обвинявани, че преследват търговските си интереси. От тях не може да бъде искано да вършат работата на държавните институции, които допускат липсата на баланс в енергетиката, обединиха се участниците в дискусията. Те настояха, че не бива в обществото да се създава впечатление, че има противопоставяне "индустрия срещу енергетиката". Ние искаме балансирана енергийна политика, но не здрава енергетика за сметка на болна индустрия, каза участник в дискусията.

Освен от скъпия ток, индустрията страда и от скъпия природен газ, чиято цена е два пъти по-висока от котировките на борсите в Западна Европа. Това допълнително пречи на конкурентоспособността на българските предприятия.

По данни на БСК от износ на ток годишно се реализират около 700 - 800 млн. лв. приходи. В същото време само в металургията от изнесена продукция за 2011 г. са реализирани 5 млрд. лв. приходи, което показва, съотношението на силите и интересите в този дебат.

Критиките в него отнасят и Националната електрическа компания, и Електросистемният енергиен оператор. По някои мнения те са най-големите печеливши от износа на ток, тъй като 30-40% от крайната цена на износ на електроенергия формират таксите за пренос и за капацитет. Останалите 60-80% се формират от енергийната компонента на централите, а остатъка до 100% включва разходите на търговците и маржа на печалбата.

Наред с това няма яснота как държавните органи ще се справят със следващата вълна на отваряне на пазара, при която на свободния пазар ще излязат и консуматорите на ток средно напрежение, каквито са малките фирми. По предварителни прогнози това ще вдигне квотата на свободния пазар двойно - от сегашните 15% на 30-40%. Това означава, че е необходимо ново разпределение на квотите между регулирания и свободния пазар.

Дотогава проблеми като този, породен след декемврийския търг за електроенергия на свободен пазар, изглеждат неразрешими. Пред участниците в дискусията Мартин Тафров от АЕЦ Козлодуй обясни, че заради бунта на търговците след търга централата е пуснала допълнителни количества ток за свободния пазар. В момента в отговор натиск от търговци и крайни клиенти АЕЦ Козлодуй осигурява 520 MW за вътрешния пазар. Снабдяваме на 100% свободния пазар.

Негово Превъзходителство г-н Макото Ито, посланик на Япония, и неговият икономически екип - г-н Мицушиге Мори и г-н Мицунобу Фукумори, домакинстваха среща с г-н Божидар Данев - изпълнителен председател, г-н Георги Шиваров, заместник-председател, и г-н Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество".

Г-н Ито прояви искрен интерес към историята на създаването на БСК през 1980 - с помощта на японския индустриален съюз Keidanren, сега Nippon Keidanren. През годините БСК е участвала активно в създаването и укрепването на Българо-японския бизнес съвет, Център за производителност и качество (с японска финансова подкрепа) и др. Според г-н Ито, някои японски фирми извършват дейност в България чрез офисите си в Букурещ. Той смята, че има интерес към проекти в селското стопанство, възобновяеми енергийни източници, комбиниран туризъм - SPA, културно-исторически, здравен. Много повече японски туристи биха посетили България, ако в Токио имаше туристически информационен офис.

Г-н Ито се осведоми за мнението на БСК относно икономическото състояние в България и бъдещето на индустриалните зони. Божидар Данев предложи подкрепа за японските бизнесмени. Информира за европейския проект на БСК „Оценка на компетенциите на работната сила", който може да помогне на чуждестранни инвеститори за оценка и обучение на работници за техни производства в България. Накрая, Божидар Данев покани Н.П. г-н Ито и икономическия му екип да посетят БСК.