Ако зависеше от читателите на DarikFinance.bg, още от утре чиновниците щяха да си плащат осигуровките сами. Не защото става дума за някаква привилегия, която държавните служители не заслужават, следователно трябва да им бъде отнета, а защото, ако се запази досегашната система, при която бюджетът мисли за техните осигуровки, останалите работещи в реалния сектор имат основания да се чувстват дискриминирани. 

През тази седмица публикувахме изследването на Българската стопанска камара за нагласите в обществото по отношение на този въпрос. В анкетата на БСК 93% от хората са отговорили, че чиновниците трябва сами да се грижат за своите осигурителни вноски.

Данните затвърдихме и в DarikFinance.bg с резулта 90:8 в полза на желаещите промяна по този въпрос. Общо 90 души гласуваха в анкетата ни от вторник до събота по обяд, като читателите изложиха и допълнителни мнения по темата, използвайки формата за коментари.

Този голям интерес ни даде основание да потърсим отново стопанската камара, за да проверим дали нейните представители имат някакво основание да се надяват, че този път инициативата им има шанс да доведе до реална промяна. Свързахме се с Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Господин Данев, не за пръв път повдигате въпроса за осигуровките на държавните служители. 

Какво ви накара да се сетите за тази си идея отново?

Поводът е, че министър-председателят даде указания към съответните институции да дадат препоръки за реформи в някои основни области, каквато е пенсионната система. Да, ние наистина използваме момента, защото пенсионната система е една от доста чувствителните системи. Тя има и най-съществени разходи в икономиката с над 7 млрд. годишно, така че е от изключително значение тя да е в добро финансово здраве.

Сред нещата, които й пречат обаче, са съществуващата от години дискриминация на входа на системата. Знаете, че попълването на осигурителните вноски е заложено в Кодекса за социално осигуряване. Непрекъснато се правят промени, които обаче не решават генералния въпрос, който е че има различие между държавните служители в осигуряването и всички останали заети в икономиката.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване работодателят плаща 60% от дължимите осигуровки, а заетите плащат 40 на сто, докато за държавните служители има размит текст, който казва, че осигуряването се извършва чрез трансфери от бюджета. Тоест няма го мястото на министрите като работодатели от една страна и на държавните служители като заети в икономиката, които трябва да плащат своята част от личните си вноски. Всички хора са в крайна сметка хора на наемния труд. Ето защо предлагаме да се направи такава промяна в Кодекса, която да промени този статут на държавните служители. Така дискриминация няма да има. Ще се спрат и вредните последствия от нея. Една подобна реформа ще ни даде яснота за приходната част на бюджета на Националния осигурителен институт.

Ние в момента не знаем каква е реалната част на осигурителните вноски на държавните служители и каква е субсидията, която се получава, така наречените трансфери от бюджета, с които се финансира НОИ. В момента всичко това е един кюп.

Второто много съществено нещо, което ще се промени, е че държавните служители ще трябва да внасят своите вноски всеки месец, а не както е сега - на тримесечие. Това означава, че за тях също ще важат същите санкции, каквито важат за частните работодатели, ако закъснеят с плащането. Частниците се наказват с 20% плюс основния лихвен процент. С това забавяне на преводите от министерствата към НОИ с по три месеца се получава един вид кредитиране на пенсионната система от страна на всички заети в реалната икономика, което също е дискриминационно. Най-същественото, до което ще доведе една такава промяна, според мен, е че ще се знае в какви са реалните разходи на съответните ведомства.

Тук ще отворя една скоба за ранното пенсиониране в някои ведомства по член 69, който касае МВР, Министерство на отбраната и министерство на правосъдието. Там работят близо 95 хил. души, като още толкова са пенсионерите. Разходите за тези служители са половин милиард лева годишно. Това означава, че бюджетите на тези министерства трябва да се увеличат пропорционално на тази сума от половин милиард, която споменах. Примерно, в МВР са заети 60 хил. души, което фактически означава, че с 300 млн. е повече бюджета на МВР от това, което знаем за него сега. Това е реалния им бюджет. Да не говорим, че на практика онези, при които има ранно пенсиониране, не внасят необходимите осигурителни вноски.

По изчисления на НОИ те трябва да внасят с 12% повече, защото пенсиите в тази сфери, ако се отчетат и 20-те заплати, които се дават при самото пенсиониране, са двойно по-големи от всички останали средни пенсии в страната. Примерно, нивата от 2009 - 2010 година бяха 480 лв. средна пенсия спрямо 240 лв. за обикновените разреди труд.

И все пак, това, което предлагате звучи непопулярно и на фона на идващите избори е трудно да се очаква, че ще ентусиазира когото трябва ...

Вижте, тук никой няма да пострада. Ние дори предлагаме да се увеличат заплатите на държавните служители, за да могат да посрещат плащанията си за осигуровки. Но случи ли се това, финансовите потоци ще си отидат на мястото, ще стане ясно колко е бюджета на всички държавни ведомства. Хората няма да загубят нищо. Парите, които ще постъпват, ще постъпват регулярно.

Може би хората, заети в държавната сфера, се чувстват привилегировани с това поемане на осигуровките им от държавния бюджет?

Просто никой не е обяснил на хората какво точно би се случило, ако системата се промени. За тях лично би трябвало да е едно и също да получават 1 000 лв. и държавата да им плаща осигуровките или да получават 1 200 лв. и сами да са отговорни за вноските си. Има като че ли някакво напрежение между хората в частния сектор и чиновниците.Едните се чувстват ощетени, че не разполагат с облагите на работещите в държавния сектор.

Толкова ли са големи различията?

Не бих могъл да направя такова дефиниране. Няма такава конфронтация. Но бих искал да обърнем нещата и да погледнете от друг ъгъл нещата. Много от местата в държавната администрация, където средна заплата е много по-голяма от тази в реалния сектор, стоят вакантни от дълго време. Никой не е анализирал защо това е така и дали пък това не е въпрос на сива икономика, плащания извън официалните плащания в реалния сектор. Но това е явление, което е налице. Така че не бива да се поддаваме на такива прибързани конфронтации.

Ако купувачът на Булгартабак спазва всички регулаторни механизми в държавата и се придържа към подписаното споразумение, не би трябвало да се притесняваме от приватизацията. Становището сподели пред DarikFinance.bg Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара преди да стане ясен резултата от гласуването в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.

Принципната позиция на Данев е, че всяка приватизация е полезна, защото държавата по начало е лош стопанин. Нямало и значение кой дава парите за сделката. Имаме добра новина и тя е, че 100.1 млн. евро влизат в Сребърния фонд.

Данев не е виждал дю дилиджънса на дружеството, който е послужил на кандидат-купувачите при предложението за цена, поради което и не пожела да анализира сделката в детайли.

Той обаче посочи, че обществото не знае какви са реалните задължения на холдинга, още повече, че според някои медийни анализи те са в порядъка на 300 млн. лв.

По отношение на спекулациите за стратегическата важност на Булгартабак за бюджета, Данев пожела да хвърли яснота: Ако говорим за акцизите, които идват в приходната част на бюджета от реализираните цигари, следва да имаме предвид, че това е следствие на продажбите, а не на производството. Тоест ако същите тези цигари се внесат от чужбина и се изпушат от българските консуматори, в бюджета пак ще имаме същите приходи от акцизи. Това е косвен данък, който не зависи от производството тук, а от потреблението.

DarikFinance.bg припомня, че в сряда Агенцията за приватизация одобри за купувач единствения кандидат в конкурса - БТ Инвест. С това започна да тече 15-дневен срок, в който компанията трябва да внесе предложените 100.1 млн. евро, а през това време финална дума по приватизационната сделка трябва да каже Надзорният съвет на Агенцията за приватизация.

Държавният пакет акции в Булгартабак холдинг АД се предлага за продажба от 13 години насам, като всички опити за приватизация от 1998 година до сега бяха неуспешни. Сред причините за това бяха политическата опозиция, неодобрението на ценовите оферти и кандидати, социалният натиск. Такъв не липсват и при последния опит за продажба. Днес работниците в цигарените фабрики на Плевен, София и Благоевград протестираха в София с искане за стопиране на сделката и уволнение на шефа на Агенцията за приватизация.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

Председателят на УС на БСК г-н Сашо Дончев се срещна днес, 1 септември 2011 г., с посланика на Украйна в България Н.П. Микола Балтажи. В срещата участваха още зам.-председателят на БСК Георги Шиваров, главният секретар Петър Денев и Александър Гуриев - І секретар по икономическите въпроси в посолството на Украйна.

Г-н Шиваров запозна украинския гост с историята, структурата и развитието на БСК, както и с функциите, които тя изпълнява в интерес на бизнеса в България.

Г-н Дончев приветства посланика и направи кратък обзор на състоянието на отношенията между двете страни, изтъквайки дълбоките им исторически корени.

Посланик Балтажи благодари за оказания му топъл прием и изтъкна, че в Украйна живее най-голямата българска общност - 250 хил. души. Той отбеляза, че през последните 2 години неговата страна е успяла да постигне известни успехи в осъществяването на структурни реформи, ускоряване на икономическия растеж и подобряване на бизнес климата.

Микола Балтажи изтъкна, че двустранните отношения в икономическата област не са на необходимото ниво и съществува голям потенциал за тяхното развитие, особено на ниво региони. България вече е член на ЕС и може да окаже съществена подкрепа на Украйна при подготовката й за подписване на Споразумение за асоциирането й към ЕС. Посланик Балтажи посочи, че в края на т.г. и началото на 2012 г. официални посещения в България ще направят министърът на външните работи и президентът на Украйна. По време на посещенията ще се организират бизнес форуми и той се надява, че БСК ще съдейства за участието на нейни членове в тях.

В тази връзка г-н Дончев подчерта, че за развитието на бизнеса най-важни са директните контакти - както между бизнес организациите, така и между самите бизнесмени. Според него, особено внимание би следвало да се обърне на контактите между по-малките предприятия, като се потърсят и нестандартни форми за това, напр. предоставяне на по-благоприятни условия за участие в панаири и др. Големи възможности съществуват и за развитието на сътрудничество между академиите на науките на двете страни, между университети, научни институти и др.

Договорено беше чрез посолството да бъде изпратена покана от г-н Дончев до президента на Украинския съюз на индустриалците и предприемачите (УСПП) г-н Анатолий Кинах да посети България. Между двете организации има подписан Договор за сътрудничество през 1997 г.

93% от участвалите в анкета на БСК одобряват идеята държавните служители да внасят лични осигурителни вноски. Едва 6% са против, а 1% се затрудняват да отговорят.

Без да претендира за представителност, анкетното проучване на БСК категорично потвърждава състоятелността на направеното от камарата предложение за реформа в пенсионното осигуряване, така че всички осигурени лица да имат действително солидарно участие в социално-осигурителната система.

Повод за проучването станаха множеството разнопосочни реакции по темата, след като за сетен път БСК повдигната от пред обществото въпроса за състоянието на пенсионната ни система и необходимостта държавните служители да плащат за своя сметка личните си осигурителни вноски, както правят всички останали работещи.

Какво е положението в момента?

• Пенсионната ни система е изградена на т.нар. СОЛИДАРЕН ПРИНЦИП. Това означава, че от осигурителните вноски на настоящите работещи се изплащат пенсиите и всякакви други обезщетения и социални плащания на пенсионери, хора в неравностойно положение и пр.

Дали, обаче, системата е действително СОЛИДАРНА?

• Всеки месец (!) частният работодателвнася в НОИ осигуровките за своите работници. Ако не го направи в срок, дължи лихви за просрочие! (Нещо, което не се отнася за Държавата, в качеството й на работодател!).
• Работещите в частния сектор всеки месец внасят в НОИ (по-точно работодателят им го прави вместо тях, като им прави съответните удръжки от заплатата) лични осигурителни вноски.
• Веднъж на три месеца (!) от държавния бюджет се внася в НОИ трансфер с дължимите за работещите в администрацията осигуровки, вкл. за личните осигурителни вноски на служителите. Т.е. един зает в администрацията струва на бюджета, например, 1000 лв., в които влизат заплатата, осигуровките за сметка на работодателя и осигуровките "за сметка" на служителя.
• Осигуровките за всеки зает в частния сектор се разпределят в съотношение60:40 между работодателя и работника.
• Осигуровките за държавните служители са в съотношение100:0 - 100 % се поемат от държавата, т.е. от данъкоплатеца!
  

Какво предлага БСК?

• Осигуровките за държавните служители да се поемат не от републиканския бюджет, а от бюджетите на съответните ведомства. Това ще ги дисциплинира и ще стане доста по-ясно кое ведомство колко струва на данъкоплатеца.
• Ведомствата да превеждат в НОИ дължимите осигуровки всеки месец (както правят това частните работодатели!). В противен случай, да дължат наказателни лихви, както по закон това се отнася за всички работодатели.
• Държавните служители да започнат да внасят лични осигурителни вноски, както го правят всички останали заети. За целта еднократно да им се увеличат възнагражденията, така че да не почувстват спад в доходите, вследствие новите условия.

Какво означава това в цифри, ако приложим примера, даден по-горе?

• Служителят ще продължи "да струва" на бюджета (т.е. на данъкоплатеца) същите 1000 лв., но досегашните "лични осигурителни вноски за сметка на служителя" (които до този момент е поемала държавата) да се включат в неговата заплата. Т.е. заплатата му да се повиши еднократно. За сметка на това, служителят да започне върху тези пари да внася лични осигуровки.

Резултатът от това действие:

• Бюджетът няма да увеличи разходите си;
• Заетите в обществения сектор ще запазят размера на доходите си;
• НОИ ще получава редовно приходи от личните осигуровки на бюджетните служители и от по-ритмичните плащания (всеки месец, а не веднъж на тримесечие) от всяко ведомство;
• Ведомствата ще бъдат дисциплинирани и ще излязат на светло реалните им разходи (реалната им издръжка от страна на данъкоплатеца);
• Субсидията от републиканския бюджет към бюджета на НОИ ще се намали чувствително;
• Пенсионната система ще се стабилизира. Разбира се, не само с това действие, а ако се приложат и други мерки, предложени от БСК, в т.ч. тези, отнасящи се осигуровките на служителите, подлежащи на ранно пенсиониране (МО, МВР, МП и др.).

Надяваме се, че това кратко и твърде схематично описание на предложението ни дава по-голяма яснота и дискусиите по него ще бъдат по-обективни и подчинени на реална икономическа логика.

Симеон е на 19 години, току-що е завършил средно образование, цяла година се е подготвял за изпитите по български език и история, за да влезе право в Софийския университет. Всъщност Симеон не иска да учи това, но го е избрал, защото семейството му твърди, че е престижно, а самият младеж още не е решил с какво му се занимава и какво ще работи. Баща му твърди, че който е завършил право, гладен не е останал.

Да, ама не, ако се вярва на данните на Българската стопанска камара (БСК). Според работодателската организация сред завършилите "престижните" специалности право и икономика има най-много безработни.

Желанията на кандидат-студентите се разминават драстично с нуждите на пазара на труда, а държавата финансира образование, което не е нужно на обществото и икономиката, твърди БСК. Резултатът - липсата на кадри, заради което компании, занимаващи се с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, напускат страната.

Над 32 хил. от "официалните" безработни са с висше образование. В същото време близо половината от студентите миналата година са учили неприложимите в момента стопански науки и администрация по данни на стопанската камара.

И тазгодишната кандидатстудентска кампания потвърждава данните на БСК. Най-желаните специалности отново не са тези, които са необходими на икономиката и които образователният министър Сергей Игнатов обяви за приоритетни - инженерните и компютърните науки. Това се потвърждава и от първия рейтинг на университетите в България, който беше представен преди около година.

Тогава анализ на институт "Отворено общество" показа че има "мегаспециалности", които наводняват пазара на труда с излишни висшисти.

Показателно е концентрирането на над половината от студентите (250 хил. души) в едва шест от общо 52-те професионални направления. Това са "Икономика", "Администрация и управление", "Право", "Комуникационна и компютърна техника", "Педагогика" и "Туризъм". Същевременно само около 20% от завършилите висше образование работят в сфера, за която са учили, показа анализът на "Отворено общество".

Икономика и бизнес на психологията

В Софийския университет "Св. Климент Охридски" за поредна година най-желаната специалност е психологията. Това лято за нея са кандидатствали близо 6 хил. души, като над 1700 са я посочили на първо място.

Влиза се с оценката от изпит по литература или език, а може и с матура по същите предмети.
Правото продължава да се радва на огромна популярност. Броят на кандидатите тази година е бил 1294, а местата - 300 в редовната форма.

Сред предпочитаните специалности на университета се нареждат журналистика, медицина, публична администрация, софтуерно инженерство, английска филология, международни отношения и социални дейности.

Тази година правителството осигури влизането в университет на почти всеки желаещ, като увеличи местата за първокурсници с 5000, въпреки че кандидат-студентите стават все по-малко.  Обяснението на кабинета беше, че трябва да се осигури още по-голям достъп до висше образование. Приемът беше увеличен "по приоритетни за обществото области като природни науки, математика и информатика, технически науки, здравеопазване, спорт". Обаче няма кандидати за тях.

В Университета за национално и световно стопанство (УНСС) най-много хора искат да учат "Икономика и бизнес". Според зам.-ректора Веселка Павлова най-голям е интересът към специалностите в направление "Икономика с преподаване на английски език".

"Много голям е интересът и към правото, както и към финансово-счетоводното поднаправление. Там са приети студенти с максимални балове", обясни проф. Павлова. Журналистиката също се радва на голям интерес, макар и в икономически ВУЗ. Най-малко младежи искат да учат специалности, свързани дори и минимално с някакво производство. Затова пък добре звучащите бизнес и публична администрация и регионално развитие са много популярни.

И в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" най-желаните специалности са психология и право. Местата са запълнени почти изцяло още на първо класиране. А заради големия интерес висшето училище ще приеме допълнително студенти. Местата ще се увеличат за сметка на други, нежелани дисциплини, обясниха от ПУ.

Останалите търсени специалности в университета са английска филология, лингвистика с информационни технологии, молекулярна биология и физическо възпитание. Местата в тях са заети изцяло.

Анализът на резултатите от третото класиране очертава категорично тенденцията - продължава да спада интересът към изучаването на т.нар. чиста наука. Това е най-осезаемо при математиката - само 15% от обявените места са запълнени.

Съпромат

Съпроматът не означава съпротива, а най-тежкият изпит в техническите университети. В четирите висши училища - в София, Пловдив, Варна и Габрово, общият прием тази година е 6599 души (заедно с магистрите). За сравнение - само в УНСС и СУ са два пъти повече. Същото е съотношението и при кандидат-студентите.

Техническият университет в София например обяви допълнителен прием, защото не може да запълни местата. Причината е, че следването е тежко и в тези ВУЗ най-голям процент от студентите не успяват да завършат. Финиширалите обаче се радват на бърза реализация и много високи заплати, показват анализите на пазара на труда.

Според изследването на БСК само 20% от студентите се обучават в най-търсените от бизнеса технически и инженерни специалности. Основната причина е липсата на желаещи.