Посланикът на Малта Н.П. г-н Джордж Мифсуд, посети БСК на 20.01.2012. Той бе посрещнат от г-н Сашо Дончев - председател на УС, г-н Георги Шиваров - заместник-председател, и г-н Веселин Илиев - главен директор „Международно икономическо сътрудничество".

Г-н Шиваров представи накратко БСК, след което беше обсъдено скромното двустранно сътрудничество, вкл. проведе се дискусия по неговите практически аспекти.

В изказването си г-н Мифсуд информира, че Малта е приватизирала цялата индустрия и услуги, като повечето обществени услуги са възложени на частни субекти. Благоприятната бизнес среда прави от Малта отлична локация за операции в Северна Африка.

В хода на разговора бе изтъкнато, че особен интерес представлява двустранно сътрудничество на либийския пазар, където малтийските предприемачи имат добро реноме, а българските фирми от строителния и други сектори - традиции. Така българо-малтийското сътрудничество би дало допълнителни възможности за реконструкцията на Либия и някои други страни от Северна Африка.

Г-н Мифсуд информира, че поради ограничения пазар в родината си, много малтийски инвеститори търсят производствени локации навън. Според него, България би могла да бъде такава локация.

Участниците в срещата изразиха интерес към сътрудничество по европейските програми, по-специално Intelligent Energy Europe.

Г-н Дончев предложи пълната подкрепа на малтийски бизнесмени, търсещи сътрудничество с България.

Системата на социалния диалог в България през последните две десетилетия показа своята жизненост и ефективност. Това е една от малкото сфери, към които страната ни не е получавала критики от европейските институции. Основната причина за това е, че системата за партньорство бе изградена и вече повече от 20 години функционира на база принципи, които се прилагат в целия цивилизован свят и са формулирани в Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и от България.

Важен факт е, че в преобладаващата част от всичките 27 страни в ЕС представителността се урежда съгласно международните норми, заложени в Конвенция 87 на МОТ, а само в 3-4 държави-членки това става чрез записи в закон. Освен това, законодателството в тези страни не е променяно през последните 20 години, докато в България това става на всеки 4 години, т.е. всяко ново правителство у нас желае да моделира по свои критерии социалния диалог.

Новите критерии за национална представителност на работодателските организации:

1. Противоречат на основни принципи на международното и европейското законодателство и практика.
2. Въвеждат ретроактивно действащи норми, които водят до дискриминационно третиране на организации с десетилетна история и принос към развитието на социалния диалог в страната. Основен правен принцип е, че със законодателни промени могат да се черпят права само в бъдещ период и че законите се прилагат към датата на тяхното осъществяване. Въвеждането на ретроактивни норми е изключително опасно явление, което руши доверието в институциите и създава възможност за изпълнение на политически поръчки.
3. Възпрепятстват прилагането на съвременните политики за публично-частно партньорство и аутсорстване на дейности към работодателските организации с цел намаляване на държавното участие в икономиката, снижаване на държавните разходи и ограничаване на възможностите за корупция. Недопустимо е, когато законодателят е предоставил права и е уредил със закон или с друг нормативен акт тези отношения, да се правят промени със задна дата, по политическа целесъобразност.
4. Подменят основни принципи за структуриране и функциониране на работодателските организации. За първи път представителността на работодателските организации се определя по критерии, характерни за синдикални организации - брой на заетите в предприятията, а не по брой на членовете. По този начин се дава предимство на трудоемките производства, а не на тези с висока технологичност и производителност на труда.
5. Пренебрегва се конфедеративният принцип на структуриране на работодателските организации и се стимулира фрагментацията и роенето на браншовите и регионалните организации чрез възможността предприятията директно да овластяват национални организации. По този начин се минира социалният диалог на браншово и регионално (общинско) ниво, вкл. браншовото колективно трудово договаряне.
6. Ограничават социалния диалог в страната и обхвата на представителността, което е предпоставка за непрозрачност на държавното управление, вкл. при разходване на публичните финанси и осъществяване на политики, обслужващи корпоративни интереси, но не и цялото общество.

Във връзка с появилите се в публичното пространство спекулации, подчертаваме, че БСК не е изпълнявала възложени й чрез закон изключителни функции и, по-конкретно, не е упълномощавала, възлагала или издавала документи за правоспособност по чл. 17 "б", ал. 3 на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). БСК уважава българските институции и се подчинява на върховенството на закона. Едновременно с това, считаме, че функции на независима неправителствена организация могат да бъдат възложени само със съгласието на нейните върховни управителни органи. Това е основната причина да не изпълняваме тези дейности. Наред с това, нормата на чл.17б от ЗЧАВ не е засягала до момента нито една българска фирма или физическо лице, а е приета с цел пряко транспониране на европейското законодателство, което изисква страната ни да има оторизиран орган, който да осъществява съответните функции при необходимост.

Като организация, БСК е:

• Учредител на социалния диалог в Р България, съвместно с КНСБ и КТ „Подкрепа" през 1991г.;
• Изградила браншовите и регионални структури, станали основа за системата за социално партньорство в България,
• Съучредителка и основателка на Смесения консултативен комитет ЕС - България,
• Единствен член на европейската работодателска организация BUSINESSEUROPE;
• Единствен участник в Комитета за социален диалог към ЕК от страна на работодателите,
• Утвърден авторитет в национален и международен план,
• Разполагаща със сериозен експертен потенциал и с активна позиция и експертиза по ключовите за развитието на българската икономика въпроси,
• Запазила в продължение на повече от 30 години политическа необвързаност и не е подписвала споразумения с политически формации.

Във връзка с новите критерии за представителност БСК многократно изрази негативни позиции относно налагането на подобни решения.

Считаме за противоречащо на демократичните принципи поставянето на социалния диалог в подчинена позиция спрямо актуалния политически контекст и обезсмислянето на предходни решения на българския законодател, чрез които са възложени ангажименти и отговорности на неправителствения сектор. Подобен подход обезценява и обезличава държавните институции, руши доверието в тях и насърчава неизпълнението на законодателните решения в страната.

Очакваме от българските институции да направят възможното за коригиране на своите действия и политика по отношение на участниците в системата за социално партньорство, като прояват управленска мъдрост, далновидност и отговорност към съхраняване на демократичните достижения на обществото от последните две десетилетия.

Разчитаме и на недвусмислената подкрепа на нашите дългогодишни партньори - национално представителните организации на работниците и служителите!

Призоваваме всички наши членове и дългогодишни партньори - браншови, регионални организации и предприятия, когато взимат решението си кого да упълномощят да ги представлява в Националния съвет за тристранно сътрудничество, да подходят с отговорност и обективна преценка на потенциала и ролята на отделните национални работодателски организации за подобряване на бизнес средата и защита на интересите на предприятията и работодателите, на база не на политическата конюнктура и корпоративни интереси, а с оглед националните ценности и приоритети.

В тази връзка, изразяваме очакването си, че браншовите и регионалните организации и ръководителите на предприятия ще отдадат своето доверие на Българската стопанска камара, като доказала се с годините отговорна и активна организация на българските работодатели.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Януари, 2012 г.

ДО
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В края на м. декември 2011 г. и в началото на м. януари 2012 г., бяха проведени две двустранни срещи на представители на организациите на социалните партньори. Участниците в тези срещи приеха с консенсус приложените към настоящето писмо предложения за:

1.Стабилизиране на осигурителната система, подобряване контрола и развитие на пенсионната система;

2.Промени в Кодекса на труда за подобряване на социалния диалог.

По решение на участниците в двустранните срещи, отправяме предложение за тяхното обсъждане в допълнително съгласуван формат, за предприемане на съответни промени в законодателството и подзаконовата нормативна уредба.

Бихме искали да Ви информираме, че предстои да бъдат обсъдени и предложения на социалните партньори относно:

1.Промени в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество;

2.Промени в законодателството, разработени от социалните партньори при изпълнение на проекти по ОП Развитие на човешките ресурси.

Подготвените проекти за изменения и допълнения в закони и подзаконови нормативни актове ще Ви бъдат представени като общи или като самостоятелни предложения на разработилите ги организации, с оглед тяхното обсъждане и включване по целесъобразност в законодателната програма на МС, включително и като предложения за законодателни промени до Народното събрание.

С УВАЖЕНИЕ,

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

ВАСИЛ ВЕЛЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АИКБ

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ - ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА"

БОЖИДАР ДАНЕВ - ИЗП. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК

ВАНЯ ТОДОРОВА - ПРЕДСЕДТАЛ НА БСЧП "ВЪЗРАЖДАНЕ"

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БТПП

ОГНЯН ДОНЕВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИБ

ТЕОДОР ДЕЧЕВ- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССИ

Тенденцията на увеличение на задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката продължи и през 2010 г. В края на годината те надхвърлиха 157 млрд.лв. и в сравнение с 2005 г. са по-големи с 91 млрд.лева или 2.4 пъти. Спрямо 2009 г. прирастът от 8.945 млрд.лева е 6%.

Това показват данните от последното изследване на корпоративната задлъжнялост, изготвено от екип на БСК, на база официалните финансови отчети на фирмите към НАП и НСИ. Резултатите от изследването бяха представени на пресконференция днес, 9 януари 2012 г., с участието на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и зам.-председателя на УС на БСК Камен Колев. 

Структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията продължават да растат, като темпът на нарастване спада, поради силно свитата инвестиционна активност, показва още изследването. Тревожен факт е, че по-голямата част от предприятията са счетоводно декапитализирани - задълженията на всички предприятия в края на 2010 г. са със 72 % по-големи от собствения им капитал.

"Голямата дилема е дали дълговете ще блокират дългосрочно растежа, или растежът ще намали риска от свръхзадлъжнялост", каза Божидар Данев. Според него, и през следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения при слаб растеж на икономиката. Високата задлъжнялост, продължаващата декапитализация на предприятията и обезценяването на активите ще създават натиск върху банковата система, подчерта още Божидар Данев.

Пълният текст на изследването и презентация от днешната пресконференция можете да видите в прикачените по-долу файлове.

Днес, 5 януари 2012 г., БСК беше домакин на втория кръг от двустранните преговори между национално представителните работодателски и синдикални организации за реформи в пенсионно-осигурителната система и подобряване на социалния диалог.

Участниците в срещата постигнаха съгласие относно необходимостта от промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Промените целят стабилизиране на осигурителната система и подобряване на качеството на социалния диалог в страната и гарантиране, че постигнатите между социалните партньори договорености ще бъдат категорично взети под внимание в хода на законодателния процес.

Съгласуваните между работодатели и синдикати мерки ще бъдат внесени следващата седмица на вниманието на министър-председателя Бойко Борисов, с предложение за дискусия по тях при избрана от него формат.

Предстои до края на м. Януари т.г. да се проведе трета среща между работодатели и синдикати, на която ще бъдат дискутирани предложения за промени в други социално-икономически сфери, вкл. образование, здравеопазване, пазар на труда и др.

По време на днешната среща социалните партньори дискутираха множество предложения, които предстои да бъдат прецизирани като окончателни текстове, преди да бъдат предложени на вниманието на министър-председателя. Сред обсъдените предложения бяха:

А. В сферата на социалното осигуряване:

1. Криминализиране на укриването на осигурителни вноски чрез промяна в Наказателния кодекс при спазване на същия подход, както това е предвидено за укриването на данъци. Наред с това, да се уеднаквят размерите на лихвите за забава на плащането на осигурителните вноски и на данъците.
2. Възприемане на принципа полагането на труд задължително да е съпроводено с плащане на осигурителни вноски. В тази връзка предстои чрез допълнителни преговори да се уточнят и прецизират текстовете в КСО, които допускат полагане на труд, без да се дължат осигурителни вноски.
3. Преразглеждане на длъжностите и дейностите с повишен риск, имащи право да ползват преференции за ранно пенсиониране, съгласно чл.69 от КСО.
4. Прецизиране на реда за отпускане на инвалидни пенсии и технологията на атрудовата експертиза. Отмяна на нормативните текстове, които допускат съчетаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст едновременно с инвалидна пенсия, независимо от размера на последната.
5. Извеждане на всички социални плащания, за които няма осигурителен принос, извън пенсионната система;
6. Премахване на неравнопоставеността и дискриминацията по отношение приноса на всяка година осигурителен стаж във формулата за определяне на пенсията при отделните кохорти пенсионери. Недопустимо е приносът да се оценява по различен начин за пенсиониралите се до края на 2016 г. (които получават коефициент 1,1) и за тези от началото на 2017 г. (коефициент 1,2).
7. Въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители след еднократно целево компенсиране (увеличение) на възнагражденията им с процента на личната осигурителна вноска за ДОО и за здравното осигуряване.
8. Регулюрно и последователно осъвременяване на всички пенсии, независимо от техния размер.
   

Б. За подобряване на социалния диалог:

1.    Промени в Кодекса на труда, съгласно които:

a.   По законопроекти, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, председателят на водещата парламентарна комисия в тридневен срок от тяхното постъпване в комисията да изисква становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако такова не е налично.

Съгласно действащия в момента Правилник за дейността на Народното събрание „по законопроекти, регулиращи трудовите и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от НСТС". Предложението на социалните партньори цели условната (диспозитивна) норма - „може" да се промени в императивна (задължителна).

b.   При внасяне в Министерския съвет и в Народното събрание на проекти на нормативни актове, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, към съпровождащия пакет документи (оценка на въздействието, мотиви и др.) да се добавят задължително и приетите решения на НСТС и изразените писмени становища и предложения от членовете на съвета.

c.   Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, председателите на парламентарните комисии и Министър-председателят да могат да поискат обсъждане и даване на мнение от НСТС по всички въпроси на трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, а не само по съответните законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на МС (в момента чл.3в от Кодекса на труда въвежда такова ограничение).

2.    Промени в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, даващи възможност за:

a.   Прецизиране на реда и сроковете, в които по искане на един от членовете на НСТС, на една или две от страните може да се свикват извънредни заседания на съвета (до 5 дни), извън утвърдения тримесечен график. Социалните партньори предлагат този срок да не е по-дълъг от 20 дни след внасяне на съответното предложение, като за удължаване на този срок е необходимо изрично решение на НСТС. Целта е постигане на по-висока оперативност на съвета и по-бърза реакция на актуални проблеми на индустриалните отношения в страната;

b.   Дава се възможност за безусловно свикване на извънредно заседание, поискано от две от страните, представени в НСТС, за разглеждане на общи двустранни становища или предложения. В случаи на несъгласие с внесените предложения, третата страна да бъде задължена да представи мотивирани писмени възражения;

c.   Задължение Министерският съвет да разглежда становища и предложения на НСТС, взети по искане на две от страните, представени в съвета, заедно с взетите решения и изразени позиции на третата страна.

d.   С цел подобряване на прозрачността (публичността) на работата на НСТС да се възстанови практиката на провеждане на пресконференции след всяко заседание на съвета и да се създаде сайт на НСТС, в който да се публикуват всички становища и документи, свързани с работата на съвета.