С пълната забрана на билбордове по магистралите и преместването им на 7 метра от платното по останалите пътища се закрива бизнес за около 22 млн. лв. годишно, а няколко хиляди души остават на улицата. Това обявиха вчера от трите съществуващи у нас сдружения на фирмите, занимаващи се с външна реклама.   Забраната е предвидена в написаните от Министерството на регионалното развитие промени в Закона за пътищата, които вече са в парламента и се гледат на второ четене от комисии. По данни на сдруженията по пътищата у нас има към 7000 билборда, 1800 от които са по магистралите.   От бранша твърдят, че проблемът е най-вече с премахването на незаконните рекламни пана, за което държавата не прави нищо. Мотивът, че билбордовете причиняват катастрофи, според тях е смехотворен - статистиката нито у нас, нито по света не показва пряка връзка между рекламата по пътищата и броя на произшествията, твърдят от фирмите.

Два нови законопроекта - на управляващите и на ДПС, за отнемане на престъпно имущество бяха внесени тези дни в парламента. Гражданската конфискация обаче е малко вероятно да се окаже магическото решение на проблемите на българското правосъдие. А нов закон и промяна на принципите на конфискация са свързани и с нови рискове.   Промени в сега действащия закон може да се окажат по-добро решение - нищо че политическият резултат ще изглежда по-скромен. Загърбването на тази алтернатива означава, че правителството преследва приемането на нов закон като самоцел, без при това да си дава сметка, че така ще блокира работата по отнемане на престъпно имущество поне за две години. Защото точно толкова ще минат, докато се приемат подзаконови нормативни актове, обучи администрация и пр.   Има само допълваща функция   Гражданската конфискация не е и не може да бъде магическо решение. Световната банка препоръчва на държавите да въведат гражданската конфискация, но подчертава, че тя има допълваща, подпомагаща функция, а не е основно средство за борба с организираната престъпност и корупцията. Няма държава, в която прокуратурата и полицията не са ефективни, а гражданската конфискация да е решила въпроса. У нас през 2011 г. Министерството на правосъдието хабеше време и енергия да направи този невъзможен законопроект, докато основни показатели за успеха на прокуратурата и полицията се влошаваха. Например т. нар. дела от висок обществен интерес все още са само 6,8% от работата на прокурорите; новите дела за организирана престъпност и за корупция са намалели с над 30%; делата за пране на пари продължават да съставляват малка част от обвиненията за трафик на хора и на наркотици.   Ако се въведе гражданска конфискация, без да са се подобрили показателите за работа на прокуратурата и полицията, от нея може да има повече вреда, отколкото полза. Ако се отнема имуществото, но престъпниците не влизат в затвора, за тях се създават погрешни стимули. Има риск те да започнат да увеличават престъпната си дейност, за да наваксат загубата или просто да си наемат по-добри счетоводители и юридически съветници. Тези рискове правят гражданската конфискация едно много опасно средство, което трябва да се приеме само след внимателна и разумна преценка и само като допълнение към мерки за реформа на полицията и прокуратурата, а не като техен заместител.   Твърди се също, че сега действащият закон е неудачен, защото позволява конфискация само след влизане в сила на присъда и не позволява гражданска конфискация. Това не е вярно. Действащият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, всъщност съдържа норми, които позволяват гражданска конфискация. Уредени са в чл. 3, ал.2 и 3. Това са случаите, при които не може да се започне или довърши наказателно производство - например когато извършителят на престъплението е вече починал или е обявен за невменяем, обявена е амнистия и т.н. При тези хипотези присъда няма, но престъпното имущество може да бъде отнето. Тоест действащият закон съответства на моделите, използвани в чужбина, и дава добри възможности за преследване на престъпното забогатяване.   Последният възможен аргумент за приемането на нов закон е, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, не е ефективна. Това твърдение е било вярно до 2009 г., но вече не е. През 2010-а Комисията е постигнала съдебни решения за конфискация на имущество на стойност 7,5 млн. лв., а само до ноември 2011 г. - за над 9 милиона. Издръжката на Комисията е 4,2 милиона, т.е. ефективността е съвсем прилична, с тенденция да расте. При това положение ефектът от приемането на нов закон и промяна на принципите на конфискация ще бъде да саботира работата по една процедура, която тъкмо е започнала да дава резултати.   Разследванията да вървят паралелно   Разбира се, ефективността на Комисията може да бъде увеличена още. Това обаче може да стане и с подобряване на управлението и/или с промени в сега действащия закон. Например въпрос на здрав разум е разследването на престъплението (което прави прокуратурата) и разследването на придобитото имущество (което прави Комисията) да се координират и да се извършват паралелно, а не както сега - с разлика във времето от няколко месеца. Голям резерв за подобряване на работата се вижда и от различната ефективност на отделните териториални звена на Комисията. Например във В. Търново има повече дела от София-град, от Варна и Бургас. Това едва ли се дължи на факта, че най-богатите престъпници у нас живеят във В. Търново. Просто трябва по-добро управление на изоставащите териториални структури.   Резултатите на Комисията през последната година са постигнати, при условие че имаше съмнения за конфликт на интереси на бившия й председател и тече производство за същото за един от сегашните й членове. Парламентът би могъл значително да допринесе за успеха на Комисията не като приеме нов закон на всяка цена, а просто като приложи по-ясна и прозрачна процедура по избор на членовете на Комисията от своята квота и като гарантира, че там попадат само добри и почтени професионалисти.  

Между 50 и 200 млн. лв. годишно ще спести бизнесът от по-ниски административни такси за стопанска дейност. Това обяви в сряда икономическият министър Трайчо Трайков след заседание на правителството.   “Предстои все още да се конкретизира общата сума. В по-голямата си част тези 50-200 млн. лв. се ползват от администрацията за допълнително материално стимулиране”, посочи Трайков.   Промяната става възможна, след като кабинетът прие в сряда на вносител методология за изчисляване на таксите. Тя гласи, че размерът им няма да може да надхвърля материалните и административните разходи за осигуряване и контрол на услугата.   Няма яснота обаче откога методологията ще влезе в сила. Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изискваше тя да е готова миналия месец. В сряда стана ясно, че няма конкретни срокове, в които отделните министерства са длъжни да коригират таксите си. Точно по въпроса откога трябва да започне прилагането на методологията между министрите е възникнал сериозен спор по време на правителственото заседание, научи “Труд”.   В сряда Трайков така и не можа да даде ясен отговор на журналистическите въпроси откога ще бъдат намалени таксите.   “Следващите няколко месеца всички министерства трябва по такъв начин да променят таксите си, че те да отговарят на действителните разходи”, бе неговият коментар. След това отбеляза, че до 2013 г. със сигурност ще има промяна.   Експерти от Министерството на финансите по-късно коментираха пред “Труд”, че намалените такси най-вероятно ще станат факт от 2013 г. Причината е, че бюджетът за 2012 г. е направен според сегашните им размери и ако се променят още догодина, трябва да се актуализира законът.   Най-драстични промени се очакват при таксите за търговия с алкохол и тютюневи изделия, които се събират от общините. Намаления ще има и при издаването на лицензи за автобусни и товарни превози, за туроператорска дейност и др.   В отговор на журналистически въпрос Трайков подчерта, че в закона няма изискване таксите да бъдат променени до Нова година и затова няма опасност след 1 януари предприемачите да заведат искове срещу държавата за неправомерно удържани пари. Законът изисквал само методиката да е готова до Нова година.

BUSINESSEUROPE [1] приветства приемането днес от Европейската комисия на две предложения за алтернативни механизми за разрешаване на спорове и за създаване на общоевропейска платформа за онлайн спорове. Приемането на тези предложения е важна стъпка за укрепване на доверието на потребителите, което е движеща сила за постигане на икономически растеж и създаване на нови работни места, се казва в позиция на най-голямата бизнес организация в Европа, разпространена днес.

Общоевропейска платформа за онлайн спорове автоматично ще препраща жалбата на потребителя на компетентната национална структура за алтернативно решаване на спора. Тази мярка е част от пакет от законодателни предложения на ЕК, чиято цел е да се гарантира, че потребителите в ЕС могат да решават своите проблеми без да се обръщат към съда, независимо от типа продукт или услуга, който е предмет на договорния спор, и независимо къде са купили продукта или услугата в рамките на единния европейски пазар.

Според BUSINESSEUROPE, множество от най-добрите практики, установени в различни сектори и в различни държави-членки, вече са доказали добавената стойност на тези инструменти - и за потребителите, и за бизнеса. По приблизителни оценки, всеобщият достъп до качествени механизми за алтернативно решаване на спорове ще спести на потребителите около 22,5 милиарда евро годишно. Големите ползи от алтернативните механизми за разрешаване на спорове се крият в тяхната бързина, ниски разходи, простота и ефективност. Освен това, алтернативното разрешаване на спороме може да играе важна роля за повишаване на доверието на потребителите, се казва още в позицията на BUSINESSEUROPE.

Най-голямата европейска бизнес организация изразява готовност да проучи всички аспекти на тези предложения и в близко бъдеще да даде по-подробни коментари по отделните текстове.

 

---

[1] BUSINESSEUROPE представлява повече от 20 млн.  малки, средни и големи компании, обединени в 41 индустриални федерации на работодателите от 35 европейски страни, сред които и България (в лицето на БСК).