Нови илюзии за гражданската конфискация
20.01.2012г.
Източник: trud.bg
Два нови законопроекта - на управляващите и на ДПС, за отнемане на престъпно имущество бяха внесени тези дни в парламента. Гражданската конфискация обаче е малко вероятно да се окаже магическото решение на проблемите на българското правосъдие. А нов закон и промяна на принципите на конфискация са свързани и с нови рискове.
Промени в сега действащия закон може да се окажат по-добро решение - нищо че политическият резултат ще изглежда по-скромен. Загърбването на тази алтернатива означава, че правителството преследва приемането на нов закон като самоцел, без при това да си дава сметка, че така ще блокира работата по отнемане на престъпно имущество поне за две години. Защото точно толкова ще минат, докато се приемат подзаконови нормативни актове, обучи администрация и пр.
Има само допълваща функция
Гражданската конфискация не е и не може да бъде магическо решение. Световната банка препоръчва на държавите да въведат гражданската конфискация, но подчертава, че тя има допълваща, подпомагаща функция, а не е основно средство за борба с организираната престъпност и корупцията. Няма държава, в която прокуратурата и полицията не са ефективни, а гражданската конфискация да е решила въпроса. У нас през 2011 г. Министерството на правосъдието хабеше време и енергия да направи този невъзможен законопроект, докато основни показатели за успеха на прокуратурата и полицията се влошаваха. Например т. нар. дела от висок обществен интерес все още са само 6,8% от работата на прокурорите; новите дела за организирана престъпност и за корупция са намалели с над 30%; делата за пране на пари продължават да съставляват малка част от обвиненията за трафик на хора и на наркотици.
Ако се въведе гражданска конфискация, без да са се подобрили показателите за работа на прокуратурата и полицията, от нея може да има повече вреда, отколкото полза. Ако се отнема имуществото, но престъпниците не влизат в затвора, за тях се създават погрешни стимули. Има риск те да започнат да увеличават престъпната си дейност, за да наваксат загубата или просто да си наемат по-добри счетоводители и юридически съветници. Тези рискове правят гражданската конфискация едно много опасно средство, което трябва да се приеме само след внимателна и разумна преценка и само като допълнение към мерки за реформа на полицията и прокуратурата, а не като техен заместител.
Твърди се също, че сега действащият закон е неудачен, защото позволява конфискация само след влизане в сила на присъда и не позволява гражданска конфискация. Това не е вярно. Действащият Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, всъщност съдържа норми, които позволяват гражданска конфискация. Уредени са в чл. 3, ал.2 и 3. Това са случаите, при които не може да се започне или довърши наказателно производство - например когато извършителят на престъплението е вече починал или е обявен за невменяем, обявена е амнистия и т.н. При тези хипотези присъда няма, но престъпното имущество може да бъде отнето. Тоест действащият закон съответства на моделите, използвани в чужбина, и дава добри възможности за преследване на престъпното забогатяване.
Последният възможен аргумент за приемането на нов закон е, че Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, не е ефективна. Това твърдение е било вярно до 2009 г., но вече не е. През 2010-а Комисията е постигнала съдебни решения за конфискация на имущество на стойност 7,5 млн. лв., а само до ноември 2011 г. - за над 9 милиона. Издръжката на Комисията е 4,2 милиона, т.е. ефективността е съвсем прилична, с тенденция да расте. При това положение ефектът от приемането на нов закон и промяна на принципите на конфискация ще бъде да саботира работата по една процедура, която тъкмо е започнала да дава резултати.
Разследванията да вървят паралелно
Разбира се, ефективността на Комисията може да бъде увеличена още. Това обаче може да стане и с подобряване на управлението и/или с промени в сега действащия закон. Например въпрос на здрав разум е разследването на престъплението (което прави прокуратурата) и разследването на придобитото имущество (което прави Комисията) да се координират и да се извършват паралелно, а не както сега - с разлика във времето от няколко месеца. Голям резерв за подобряване на работата се вижда и от различната ефективност на отделните териториални звена на Комисията. Например във В. Търново има повече дела от София-град, от Варна и Бургас. Това едва ли се дължи на факта, че най-богатите престъпници у нас живеят във В. Търново. Просто трябва по-добро управление на изоставащите териториални структури.
Резултатите на Комисията през последната година са постигнати, при условие че имаше съмнения за конфликт на интереси на бившия й председател и тече производство за същото за един от сегашните й членове. Парламентът би могъл значително да допринесе за успеха на Комисията не като приеме нов закон на всяка цена, а просто като приложи по-ясна и прозрачна процедура по избор на членовете на Комисията от своята квота и като гарантира, че там попадат само добри и почтени професионалисти.
...
»