Всички световни енергийни нужди могат да бъдат задоволени от чиста енергия, произведена в съответствие с екологичните стандарти. Това сочат изводите от глобалния "Енергиен доклад", изготвен от международната природозащита организация WWF, който беше представен на 3 февурари 2011 г.

Подготвян в продължение на две години и обхващащ различни проблеми, "Енергийният доклад" разкрива как могат да бъдат задоволени всички енергийни нужди, включително и за транспорт, и как да се добива достатъчно много безопасна енергия, достъпна за всички.

Ако продължим да разчитаме на изкопаемите горива, ще сме изправени пред все по-високи разходи за енергия, проблеми с енергийната сигурност и климатични промени, заяви генералният директор на WWF Джим Лийп. Затова ние предлагаме алтернативен сценарий - много по-обещаващ и напълно постижим. "Енергийният доклад" показва, че само за четири десетилетия можем да удовлетворим енергийните нужди на света изцяло с чисти, евтини и възобновяеми енергийни източници и така да осигурим много добро качество на живот. Докладът е повече от сценарий - той е покана за действие. Ние можем да постигнем по-чисто и екологично бъдеще, но трябва да започнем с неговото изграждане още сега, допълни той.

Двете части на доклада съдържат подробен анализ и сценарий, подготвени от консултантската компания "Екофис" и WWF. Те показват, че към 2050 г. енергетиката и транспортът могат да бъдат екологично чисти, като до употребата на ядрена енергия и изкопаеми горива ще се прибягва в съвсем изолирани случаи. Според доклада тази политика би довела до повишаване на енергийната сигурност, намаляване на замърсяването и ограничаване на климатичните промени.

Енергийната ефективност в строителството, транспорта и индустрията ще бъде ключов елемент, паралелно с увеличаването на енергийните нужди, изпълнени чрез електрическа енергия от възобновяеми източници, доставена по интелигентни мрежи.

Според проучването на "Екофис" през 2050 г. общото търсене на енергия ще бъде по-ниско с 15% спрямо 2005 г. въпреки увеличението на населението, производството и транспорта. Светът вече няма да разчита на въглища или ядрено гориво, а международните политики и сътрудничество ще ограничат екологичния риск от производството на биогорива и хидроенергетиката.

В доклада ние умишлено не сме правили екстравагантни предположения за ползите от технологиите на бъдещето, каза директорът на "Екофис" Кийс ван дер Лейн. Това по същество означава, че той дава умерена прогноза за едно бъдеще, базирано на възобновяемите източници на енергия, от които ние бихме могли да се възползваме до 2050 г., обясни той.

В "Екофис" знаем, че човечеството разполага с решения да се справи със задоволяване на енергийно предизвикателство на глобално ниво. В момента има много системи, които използват по-ефективно енергията и позволяват по-внимателно управление на текущите енергийни източници. Освен това ние сме наясно, че трябва да използваме огромните възможности на устойчиво добиваната енергия, с които разполагаме.

Осигуряването на надеждна, достъпна и чиста енергия  ще изисква глобални усилия, подобни на онези, с които светът отвърна на финансовата криза. Но ползите ще бъдат много по-големи в дългосрочен план. Икономиите от по-ниски разходи за енергия ще балансират разходите за инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност до 2040 г. Това означава спестяване на повече от 4 трилиона евро до 2050 г.

Тази политика ще премахне енергийната несигурност, мръсните петролни разливи и проблемите с доставките, които ще са присъщи за снабдяването с все по-оскъдните изкопаеми горива, идващи от политически и екологично чувствителни райони, обясни Кийс ван дер Лейн.

В "Енергийния доклад" се посочва и още един важен резултат - намаляването на емисиите на въглероден диоксид, идващи от енергийния сектор в световен мащаб, с над 80% до 2050 г. Това дава висока степен на увереност, че повишаването на средната глобална температура ще бъде ограничено до по-малко от два градуса по Целзий.

Ще живеем по различен начин, но ще живеем добре, заяви Джим Лийп. Трябва да осигурим енергия за всички, без да излагаме на опасност човешкия живот. Докладът показва, че можем да направим това, допълни той. 

Пълния текст на доклада ще откриете в прикачения файл.

На 18 март 2010 г. Световната банка (СБ) представи своя енергиен доклад "Lights Out?" за страните от Европа и Централна Азия.

В него е направена оценка на доставчиците на енергийни ресурси и електроенергия. Основният извод е, че регионът като цяло е изправен пред енергийна криза, въпреки че над 3 трилиона долара ще бъдат инвестирани в добива на суровини през следващите 20 години.

"Търсенето на енергийни ресурси в Европа и Централна Азия ще нарасне с 50% до 2030 година, а търсенето на електричество ще се увеличи с 90%", коментира Питър Томсън, директор "Устойчиво развитие" в СБ за Европа и Централна Азия. Преди началото на финансовата криза през 2008 година много вносителки в региона започнаха да изпитват известни трудности с доставките. Кризата обаче сви търсенето на енергия и даде глътка въздух за страните и отсрочка, в която те да действат за избягване на енергийната криза. Времето обаче е ограничено - само пет или шест години, допълни Томсън. Действия са необходими както по отношение на доставките, така и за търсенето. Без мерки ще се стигне до криза и нетните износители на енергийни ресурси могат да се превърнат в енергийни вносители до 2030 година, убеден е експертът.

Енергийните трендове

След разпадането на бившия СССР страните от региона преживяха шест драматични години на икономически спад, които обаче бяха последвани от бърз растеж и регионът се превърна в един от най-динамично развиващите се. Сегашната икономическа криза охлади енергийни сектор и доведе до значително понижение на производството и потреблението на енергия, пише в доклада на банката. Сега обаче регионът започна своето икономическо възстановяване и потреблението расте.

Необходими са инвестиции, за да се избегне кризата

Според експертите на банката за да бъдат поети енергийните нужди на Европа, е задължително да бъдат направени значителни инвестиции в сектора. Проектите за периода от 2010 до 2030 година се изчисляват на около 1,3 трилиона долара и то само за задоволяване на нуждите от петрол, газ и въглища. Необходими са и инвестиции за развитието на енергийната мрежа на Европа. Енергийният капацитет в региона се повиши значително от началото на 90-те години и централите са стари, отчитат от СБ. През следващите 20-25 години са необходими инвестиции в енергийната инфраструктура на стойност около 1,5 трилиона долара, както и допълнително 500 млрд. долара за отоплителните системи.

Климатичните промени

Необходими са действия за бързо развитие на енергийните доставки, но не бива да се забравя и околната среда. Според данните в доклада на банката емисиите парникови газове отнесени към брутния вътрешен продукт в региона са сред най-високите в света. През 2005 година Русия е третият по големина емитент на въглероден диоксид в световен мащаб. Все пак страните от ЕС вече започнаха активни действия за намаляването на парниковите газове и развитието на „зелена" енергия, разходите за това обаче не са малко.

Автор на българския текст: Деляна Петкова, Econ.bg

Резюме и пълния текст на доклада на Световната банка ще откриете в прикачените файлове.

Отвореният характер на българската икономика определя пряката значимост на външната търговия върху българския производител и потребител. Производството, износът и вносът на електронергия имат съществено значение за българската икономика и за страните, на разстояние един далекопровод от България.


Има държави в света, като България, които по различни причини и по различно време крият своите данни за обществено достъпната национална статистика. Тогава картината се разкрива от огледалната външнотърговска статистика. Използваме достъпните ни световни данни за износа и вноса за периода 2001-2008 г. по Trade Map на Международния търговски център (МТЦ)/ СТО: УНКТАД - Женева. За България, която не предоставя данни за търговията с електроенергия по митническата тарифна подпозиция 271600, използваме огледалната статистика. За другите държави използваме техните преки данни.


Светът е разделен на две групи държави по отношението на електронергията. Едните имат устойчив положителен баланс (разликата между износа и вноса), другите имат устойчив отрицателен баланс. В първата група с положителен баланс за 2007 и 2008 години са страни като Турция, Румъния, Босна и Херцеговина. Сред страните в групата с устойчив отрицателен баланс са Сърбия, Албания, Гърция, Хърватия, Италия.


Приемаме за регионален пазар всички държави в Югоизточна Европа, за които България е изнасяла електроенергия за последните 8 години. Това са Гърция, Сърбия, Румъния, Италия, Босна и Херцеговина, Албания, Македония и Турция.  Всички тези държави формират общ отрицателен баланс между износа и вноса от 44 000 гвтч ( 2004 г.) до 25 000  гвтч (2008 г.).


Българският дял е между 2,7 до 5,4 % от електроенергията, внасяна на този регионален пазар и между 3,4 % и 10,5 % от общия отрицателен баланс на всички тези 8 държави. В стойностно отношение българският износ за времето от 2004 до 2008 г. се изменя в диапазона от 77 (1,323 гвтч) до 226 милиона щ.д. ( 2,653 гвтч) годишно.


България изнася електронергията за Гърция и Сърбия за 2007 и 2008 г. на цени между 50 и 53 щ.д. за мвтч, за Румъния - между 40 и 78 щ.д./мвтч в периода 2005 – 2008, за Италия - между 64-91 щ.д./ мвтч за 2006 – 2008 г., за Македония – 40-69 щ.д./ мвтч. за 2004 – 2007г.


Българската ел.енергия захранва постоянно пазара в Гърция, Сърбия, Италия, Румъния, Македония и Албания. По конкретно, картината за вноса в тези държави е следната:

• Гърция: Ние сме първи доставчик за последните две години с дял от 44 (1,323 гвтч) до 49 % (1,323 гвтч) от общия внос. Веднага след нас са Италия, Австрия и Кипър;
• Сърбия: Нашият дял във вноса е между 5 (167 гвтч) и 8 % (307 гвтч) годишно. Преди нас на пазара са Черна Гора, Румъния и Унгария;
• Румъния: От основен доставчик с дял от 83 % (821 гвтч) за 2006 г. ние достигаме до 4 % (39 гвтч) за 2008 г. Преди нас са Молдова и Унгария, а непосредствено след нас е Украйна;
• Македония: През 2004 достигаме дял от 41 % (434 гвтч), който намалява до 16 % (471 гвтч) за 2007 г. Преди нас са Швейцария, Сърбия, а непосредствено след нас - Румъния и Германия;
• Албания: Ние сме достигали до дял от около 29 % (43 гвтч) през 2005 г.. Постоянно значително присъствие преди нас през последите години на този пазар имат Швейцария, Унгария, Чехия, Словения;
• Италия: Българският дял е между 0,04 (13 гвтч)  и 0,3 % (111 гвтч). Ние се нареждаме след основните доставчици като Швейцария, Франция, Обединеното кралство, Словения, Австрия, Германия и Испания;

Тази сравнителна регионална картина допълва аргументите в полза за развитие на българската енергетика.


Автор:
Борислав Георгиев,
зам.-председател на Комитета по търговска политика
към Националния съвет по икономическа политика на БСК