Собствениците на производствени, стопански и административни сгради с площ над 500 кв. м задължително да сключват договори за разделно събиране на изхвърляните от тях пластмаси, хартии, стъкло и метали. Това предлага депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров като част от промените в Закона за управление на отпадъците, който предстои да се гласува на второ четене в парламента.   Първоначалните текстове, внесени от екоминистерството, предвиждаха такива договори да се сключват само за търговски обекти над 100 кв. м. Целта е да се намалят изхвърляните на сметищата отпадъци и да се рециклират повече боклуци.   Ако новото предложение бъде прието, фирмите собственици на сгради над 500 кв. м ще трябва да плащат два пъти за изхвърляния боклук - един път на общината под формата на такса смет и втори път на дружествата за разделно събиране за отпадъците, които могат да се рециклират. Според Лазаров двете плащания са за различен вид боклуци.   На практика фирмите ще изхвърлят по-малко боклук в общинските контейнери, но таксата, която плащат на местните власти няма да намалее, ако това предложение мине. Въпреки че по закон таксата трябва да зависи от количеството смет, общините твърдят, че е трудно да се следи колко боклук изхвърля всеки гражданин или фирма. Затова пресмятат плащането според данъчната оценка на жилищните имоти, а на бизнес и производствените сгради - по отчетната стойност или данъчната оценка .   Промените в закона за отпадъците предвиждат още да се забрани на гражданите да продават за скрап стари вещи. Те ще могат да ги предават само на общините, при това безплатно, а целта е да се ограничат кражбите на метали. Местните власти трябва да направят площадки за събиране на метални отпадъци. За това ще имат две години. Голяма част от фирмите за изкупуване на скрап се обявиха срещу поправката, тъй като смятат, че тя ще доведе до много фалити.

Всяка трета легално работеща фирма за изкупуване и рециклиране на черни и цветни метали ще бъде затворена заради измененията на Закона за управление на отпадъците, приети през април 2011 г. и влизащи в сила от 15 февруари 2012 година. Това твърдят в съобщение до медиите членовете на “Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране”.   Поради липсата на актуализирани градоустройствени планове в общините 70% от фирмите, членове на инициативата, не могат да предоставят пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма скици и удостоверения за площадките си, за да ги легализират, каквито са изискванията по закона, посочват от гражданската организация.   Градоустройственият план на община Хасково например е приет през 1979 г. и е изтекъл през 2000 г., без след това да е актуализиран. Така 16 фирми, работещи там, не могат да представят документите, изисквани по закона.   До момента 200 фирми, членове на Гражданската инициатива, са направили около 40 млн. лева инвестиции в площадки, оборудване и специализирани машини. По предварителни данни през 2011 г. фирмите са внесли в държавния бюджет над 3 млн. лв. корпоративен данък и още толкова налози за физически лица, които предават метални отпадъци, посочва организацията.

Завод за сепариране на отпадъци се изгражда край Монтана. В предприятието, което ще преработва боклуците на 12 общини от Северозападна България, досега са инвестирани над 3,5 милиона лева.   Строежът на завода започна през есента на 2010 г. от българо-унгарския консорциум "Пътностроителна техника МУТ". Въпреки че през март 2011 г. конструкцията рухна под леда и зимния вятър, строителите бързо преодоляха проблема и край регионалното депо за смет вече изникна цех за сепариране на боклуци с площ 2700 кв. м. Завършени са и помещенията за складиране на рециклираните отпадъци, помпена станция, противопожарна система, ВиК и ел.инсталацията.   "Очакваме правителството да отпусне необходимите 2,5 милиона лева за доставката на машините. Ако получим съоръженията и пари за монтажа им, до половин година заводът ще заработи!", казаха от община Монтана.   По-късно в предприятието ще бъде монтирана и инсталация за компостиране на боклуците. Цялото изграждане на завода за отпадъци ще струва 9 милиона лева. Предприятието, в което ще работят 29 души, ще преработва около 160 000 тона смет годишно и ще удължи дейността на регионалното депо с над 20 години.  

Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Гражданската инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали и ББК „Феникс ресурс", изпратиха отворено писмо до министъра на околната среда и водите Нона Караджова, заместник-вътрешния министър Веселин Вучков и председателя на парламентарната комисия по околната среда и водите Искра Михайлова. С писмото си работодателските организации настояват за откритост и диалогичност при предлагането на промени в Закона за управление на отпадъците между първо и второ четене.

При разглеждане и приемане на първо четене на проект на Закона за управление на отпадъците (01.12.2011 г.), в комисията по околната среда и водите в Народното събрание, беше поет ангажимент, между първо и второ четене, експерти на МОСВ да подготвят промени, които своевременно да бъдат консултирани със засегнатите страни и техни представителни организации. „Предвид изтичането на законоустановения срок, ние изразяваме силна тревога от липсата на яснота по принципите и намеренията за промени в законопроекта, които да отчитат предложенията на работодателските организации, които представляваме.", се казва в писмото, подписано от ръководителите на организациите.

В писмото се уточнява още, че такива аргументирани предложения многократно са представяни пред отговорните за разработката на проекта институции, но все още не са намерили отражение в него.

На проведените на 01.12.2011 г. работни тематични срещи по европейския проект "Пол-Примет" за управление на отпадъците и борба с кражбите на метали, от участващите страни беше направена констатация, че проектът на Закон за управление на отпадъците не съответства на европейската практика и създава редица бариери и неравнопоставеност на фирмите от рециклиращата индустрия. На проведените обсъждания присъстваха и представители на МОСВ и на МВР, като в откриването на конференцията участва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В неформален разговор беше поет ангажимент за провеждане на среща по съществуващите проблеми и обсъждане на работещи решения, предложени от бизнеса, за реализирането на която работодателските организации изпратиха писмо на 02.12.2011 г. Отговор до сега няма.

Липсата на информация по подготовката и внасянето на промени в законовата рамка създава несигурност и напрежение във фирмите, които са засегнати от този закон и са отговорни за неговото прилагане. Фирмите в бранша имат готовност да предприемат всички законни действия за защита на своя бизнес и запазване на конкурентната пазарна среда в България. „Затова отново поставяме въпроса за организиране и провеждане на работна среща, с личното Ви участие, на Ваши отговорни експерти и на представители от засегнатите организации. Предвид краткия и вече изтичащ срок за внасяне на изменения и допълнения в законопроекта между първо и второ четене, срещата следва да се проведе не по-късно от 21.12.2011 г.", настояват още работодателските организации.

В писмото си до институциите бизнесът отново потвърждава отговорната си позиция и готовност да съдейства на държавната власт за намаляване на кражбите на метали и налагането на правила в бранша. Спазването на закона и работата по законоустановения ред трябва да става едновременно със защита на инвестициите и работните места, да създава равнопоставеност и възможност за развитие на работещите предприятия от рециклиращата индустрия. Събирането и оползотворяването на металните отпадъци, при спазване на общото и специалното законодателство, е важен елемент от мерките за опазване на околната среда, като паралелно се осигуряват и необходимите вторични суровини за българската металургия, за подобряване на нейната конкурентоспособност и експортен потенциал.

Считаме, че провеждането на среща и получаването на информация за подготвяните промени, преди приемането на проекта, ще бъде гаранция от страна на държавните институции пред работещите в сектора, за правото им да упражняват тази производствена дейност, да бъдат запазени хиляди работни места в условията на икономическа криза и промени в глобалния бизнес.", допълват в писмото си представителите на бизнеса.

БСК внася в Народното събрание становище по законопроекта за управление на отпадъците, внесен от Коалиция за България

Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес многократно е изразявала становище за необходимостта от разработване на нов проект на Закон за управление на отпадъците на основата на работеща концепция за управление на основните отпадъчни потоци, оценка за въздействие и, преди всичко, отчитане на предложенията на заинтересованите страни.

Предложеният нов проект, внесен от народния представител Петър Курумбашев, запазва съществуващите проблеми и не предлага решителни действия във връзка с управлението на отпадъците.

По отношение на режима на управление на т.нар. „масово разпространени отпадъци". Отново се съхранява неяснота на статута на т.нар. „организации за оползотворяване", включително функциониране в конкурентен режим при забрана за разпределяне на печалба (вместо въвеждане на ефективна конкуренция, основана върху ясни пазарни принципи или регистрацията им като институции на публичното право, отговорни за цялостното управление на определен тип масово разпространен отпадък). Издаването на разрешенията и контрола се съсредоточава в МОСВ, чиито основен статут е на орган за провеждане на политиката по околна среда, а не в контролен орган или изпълнителна агенция по действащото законодателство. Не са определени и ясни изисквания за въвеждане и прилагане на стандарти при изпълнението на дейностите по рециклиране и оползотворяване. Запазени са и банковите гаранции, за които не е посочена ясна цел, начин на определяне и лице с право на усвояване, както и неяснота на задълженията на ПУДООС спрямо лицата, заплатили пълния размер на продуктовите такси и др.

По отношение на управлението на битовите отпадъци. С предложения проект на закона отново не се поставя императивно изискване и прилагане на европейския принцип „замърсителят плаща" по отношение таксата битови отпадъци, определяна от общините на основа различна от количеството генерирани битови отпадъци и.

По отношение на управлението на опасните отпадъци. Законопроектът не дава необходимите кардинални решения на отдавна натрупаните проблеми с опасните и промишлените опасни отпадъци и липсата на инвестиции в инфраструктурата за тяхното третиране.

БСК подкрепя отново необходимостта от решаване на проблемите в търговията с отпадъчни метали и отказ от предстоящото закриване на площадки, разположени в общини без приети общи устройствени планове.  БСК поддържа отново своето становище от юли тази година за прилагане на нови принципи и концепция за управление на основните отпадъчни потоци, разработка на съответна оценка за въздействие и съобразяване с изразените становища и предложения на основните заинтересовани страни.