Правителствата на страните от Европейския съюз (ЕС) вероятно ще въведат ембарго върху вноса на петрол от Сирия до края на следващата седмица, за да увеличат натиска над сирийския президент Башар Асад. Това е съобщил европейски дипломат, пожелал анонимност, за Ройтерс, цитиран от БНР.Миналия петък правителствата на 27-те страни членки се договориха да обмислят нови санкции срещу режима на Асад заради продължаващите вече пет месеца атаки над продемократичните демонстранти в страната.

По данни на ООН досега 2 200 цивилни са загинали при смазването на протестите в Сирия.

В понеделник в Брюксел са се провели дискусии по темата, обяснил дипломатът, а правителствата от ЕС не са повдигнали възражения. Целият процес може да бъде завършен до края на следващата седмица, ако всичко върви по план, казал дипломатът.

ЕС вече наложи санкции на няколко десетки сирийски функционери, както и на няколко държавни предприятия, но взима мерки за увеличаване на натиска над Сирия. Някои от държавите членки на ЕС обаче изразиха опасения, че рискуват да загубят търговското си влияние в Сирия.

В преговорите между българската Национална електрическа компания (НЕК) и руската "Атомстройекспорт" ще бъде намерен компромисен вариант. Това прогнозира пред руския в. "Комерсант" проф. Атанас Тасев, член на Българския енергиен форум (БЕХ). Възложителят на АЕЦ "Белене" - НЕК, все пак подава насрещен иск за 61 милиона евро срещу руския главен изпълнител "Атомстройекспорт" пред Арбитражния съд към Международната търговска палата. Решението бе взето в отговор на действията на "Атомстройекспорт", подал през юли иск в парижкия арбитраж. Руската фирма настоя НЕК да погаси задълженията си за дейността по подготовка за строежа на централата в размер на 58 милиона евро, припомня БТА. На 16 август изтече срокът, даден от НЕК на "Атомстройекспорт" да оттегли иска си срещу българската електрическа компания и българската страна е принудена да предприеме действия за защита на своите интереси, съобщи вчера НЕК ЕАД. На 17 август НЕК е поискала от Арбитражния съд в Париж срок до 15 октомври, за да се запознае с документацията по делото. През следващата седмица НЕК ще представи адвокатската кантора, която ще  защитава интересите й в Париж. Размяната на искове между руската и българската страна съвсем не означава, че става дума за някаква война, просто отношенията минават на по-сериозно интелектуално равнище на преговорния процес, което може дори да бъде приветствано. Това заявява Тасев, който е запознат с преговорите за проекта. По думите му претенциите и на двете страни са напълно основателни, затова е дошло времето за разговор между счетоводителите. Според мен те ще стигнат до компромисен вариант, казва експертът в заключение.

"Лукойл Нефтохим" ще работи, докато приключат споровете му с митниците за това основателно ли е отнет лиценза му за акцизен склад. Това постанови окончателно в две определения Върховният административен съд (ВАС). Имайки предвид, че първото заседание по делото на "Лукойл" срещу митниците е насрочено за 31 август и каквото и да е решението на първата инстанция делото ще отиде във ВАС, рафинерията реално получава отсрочка поне до края на годината, информира Дневник.bg.   Съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства, обуславящи извода, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя ("Лукойл"- бел.ред.) значителна или трудно поправима вреда.   От една страна е взето предвид, че рафинерията в Бургас е лицензиран складодържател и по отношение на него е приложим режимът на отложено плащане на акциз. Съобразено е също така и обстоятелството, че са сключени договори с "Холдинг БДЖ” ЕАД и "Столичен транспорт” ЕАД, по силата на които жалбоподателят е доставчик на дизелово гориво.   Представено е и писмо от "Бългериан Авиейшън Груп”, видно от което не съществуват алтернативни източници за доставка на авиационни горива”, се казва в мотивите на Административния съд София град.   Припомняме ви, че Агенция "Минитици" отне лицензите за управление на данъчни складове на "Лукойл Нефтохим" и пристанище „Росенец" на 26 юли. До спирането се стигна, тъй като рафинерията не разполагаше с необходимите измервателни уреди.   Впоследствие на 1 август Софийският административен съд спря предварителното изпълнение на заповедите на шефа на митниците Ваньо Танов за отнемане на лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас".  Междувременно до произнасянето на Върховния административен съд рафинерията продължи да работи както преди отнемането на лицензите.

Конфликтът около строителството на АЕЦ Белене се изостря, но въпреки това Русия и България решиха да продължат преговорите и да създадат работна група, която да проучи възможностите за финансиране на проекта – пише руският бизнес вестник Комерсант.   Въпреки това, Атомстройекспорт не е оттеглил иска си в арбитражния съд в Париж за 58 млн. евро към българската страна. В отговор на това НЕК обеща да заведе контраиск на стойност 61 млн. евро за неплатено оборудване от демонтажа на площадката в Белене.   Първоначално икономическият министър Трайчо Трайков постави ултиматум за оттегляне на иска до 1 август, но тъй като руската страна не реагира, министърът беше принуден да удължи своя ултиматум до следващия петък, 12 август.   Според руските експерти, нито една от двете страни не е готова да каже окончателно „не“ на ядрения проект. Имало е обективни причини за забавянето му, като икономическата криза и аварията във Фукушима.     Новата работна група за оценка на потенциала за финансиране включва представители на НЕК и Атомстройескпорт. Тя е формирана след продължителни преговори, в които са участвали хора от МИЕТ и БЕХ, както и заместник генералният директор на Росатом Кирил Комаров. Освен това Русия е предоставила на България пътна карта с належащите дейности по задействането на строителството на АЕЦ и възможните стратегии. В пътната карта се повтаря предложението Русия да кредитира началото на строителството, както и да закупи дял в бъдещата АЕЦ. В-к Комерсант обяснява, че основните претенции на България към строителството на АЕЦ-а са финансови, като припомня, че след като през 2008 г. германският концерн RWE се отказа от ролята на стратегически инвеститор, никой голям западен играч не се присъедини. Русия предложи кредит на България, който София отказва.   При това България не е съгласна с поисканата от Росатом цена от минимум 6.3 млрд. евро. България нае като консултант за финансовия потенциал на АЕЦ Белене голямата банка HSBC, но по информация на руските журналисти все още няма представител на банката в новата работна група. Не е ясно и колко дълго ще работи новата група за оценка на финансовия потенциал, но според руските източници – вероятно до 1 октомври, когато изтича срока на поредния анекс към договора между НЕК и Атомстройекспорт. Руските анализатори твърдят, че за Росатом АЕЦ Белене е предимно въпрос на престиж. Ако се откаже от строителството на централата, България може да бъде задължена да плати неустойки в размер може би на 1 млрд. евро. Но за Росатом е важно и присъствието в този район. Същевременно България има алтернативи в атомната сфера, например Westinghouse.

Държавата не е осигурила средства, с които да бъде обезпечен държавният резерв откъм горива и така целта от 80 сигурни дни в случай на форсмажорно обстоятелство не е покрита на 100%. Това показва отчета на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запази" за полугодието. Неизпълнение на заложени цели е имало и през миналата година, когато като оправдание от агенцията посочват, че запълването на резерва е в пряка зависимост от отпуснатите от държавата средства. През 2010 година, като страна-членка на Европейския съюз, България е имала за цел да осигури 70 дни резерв на населението и предприятията от сектор Енергетика в случай на природно бедствие или война. От тях неизпълнен на 100% е останал плана за 30-дневния резерв, който се запълва с държавни средства. В отчета е посочено, че той е бил изпълнен на 19.91 дни, което е под 50% от начертаната цел и е незадоволително като степен на изпълнение. Данните са били докладвани на Европейската комисия, която в случай на неизпълнение има право да налага "значителни глоби и санкции", става ясно от бележките в отчета. За тази година Брюксел е поискал от нас да създадем 80-дневен резерв. В отчета за изпълнението се посочва, че първите 50-дни са осигурени, но не за сметка на бюджета, а за сметка на задължените с договори към Държавния резерв лица. Останалите 30 дни следваше да бъдат създадени от агенцията, но "тя все още не е създала нива, обезпечаващи 30 дни потребление в страната по категории нефтопродукти, тъй като необходимите финансови средства за това не са осигурени", пише дословно в отчета за изпълнение на плана за работа на агенцията.   Любопитен е въпросът дали гласуваният бюджет за закупуване на горива за нуждите на резерва е бил равен на миналогодишния и ако "Да", дали една от причините за неизпълнението на целта за запълването му са по-високите цени на горивата през тази година, спрямо 2010 година? Въпросите, които DarikFinance.bg изпрати до агенцията все още остават без отговор.   За първото полугодие на тази година Държавният резерв е реализирал приходи в размер на 725 хил. лв. и е имал разходи за 3.9 млн. лв. Приходите от собствена дейност възлизат на 135 хил. лв., от държавни такси са реализирани 16 хил. лв., а от събирани глоби, санкции и наказателни лихви са събрани 727 хил. лв.   Принципно приходи в службата постъпват от извършваните услуги като например анилизи и змервания, както и от продажби на материали като амбалаж и материали. В отчета обаче се посочва, че за периода януари - месец юни голямо част от приходите са формирани от събрани присъдени вземания за отклонени материали от външни съхранители, както и от глоби и неустойки за неизпълнени договорни отношения и наказателни постановления.   Резервът докладва още, че през първите шест месеца на годината е бил намален броят на външните складове, ползвани за съхраняване на държавния резерв, като стоките, застрашени от погиване или кражби са били преместени в собствени на агенцията бази, с което е реализирана икономия.