"Започва процес на стабилизация и може би ще постигнем ръста от 0,5-1% от БВП за 2010 г."
- Г-жо Стоянова, започва много сериозна сесия на Народното събрание, но тя ще е твърде трудна за комисията по бюджет и финанси. Предстои приемането на закона за държавния бюджет за 2011 г. и някои важни данъчни закони. Да очакваме ли до края на септември, както бе обявено, че проектобюджетът ще бъде внесен в парламента?
- След приемането на 3-годишната прогноза от Министерския съвет още преди лятната ваканция, до известна степен, доста по-лесно започна подготовката за бюджет 2011-а, като основните параметри на практика бяха разработени и приети от кабинета. През миналата седмица имаше представяне на основните параметри на бюджета за следващата година пред почти всички първостепенни бюджетни разпоредители, в което участва и нашата комисия. Бюджетът е почти готов, в момента се водят разговорите между първостепенните разпоредители и финансовото министерство, разчетите са до 30 септември или 1 октомври бюджетът заедно с данъчните закони да бъдат внесени в Народното събрание.
- Какви промени да очакваме от допълненията към данъчните закони?
- Не се очакват големи промени в данъчните закони, да не кажа, че промени, касаещи размера на данъци или данъчни основи, не се очакват. Изключения правят някои промени в акцизите във връзка с ангажиментите, които имаме по договори с Европейския съюз за достигане на определени нива на акциза.
- Кои конкретно акцизи ще се повишават?
- На горивата трябва да вдигаме акциза. Ще има промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в други закони, но те ще касаят по-скоро затягане на финансовата дисциплина, създаване на по-добри условия за спазване на данъчните закони и данъчната дисциплина. Тепърва кабинетът ще ги обсъди и ще ги предаде за разглеждане в парламента. Други съществени промени не се очакват, но за този сезон комисията за бюджет и финанси ще има доста работа. Надявам се през октомври или до средата на ноември за първи път да имаме толкова рано приет бюджет и данъчни закони.
- Обмисля ли се възможността за въвеждане на данък лукс?
- Като антикризисна мярка беше поет ангажиментът да се въведе данък лукс. Отложихме въвеждането му от 1 януари, защото по конституция данък, който е годишен, не може да влезе по средата на годината. Затова той ще намери своето отражение в измененията на Закона за местните данъци и такси.
- Заложено ли е в програмата на бюджетната комисия изработването на изцяло нов закон?
- Ние отложихме за тази сесия приемането на новия закон за Сметната палата. Всеки момент той ще бъде депозиран в деловодството на Народното събрание, така че през септември ще разгледаме този нов закон.
- Къде очаквате да бъдат най-сериозните атаки на опозицията при обсъждане и приемане на бюджет 2011 и данъчните закони? Още в първия ден на новата сесия на Народното събрание представителите на опозиционните партии упрекнаха ръководството на ГЕРБ за разминаването между приходна и разходна част.
- Не знам къде точно ще бъдат атаките, но знам, че е много лесно да си в опозиция. От опит зная, че е много по-лесно да намираш грешките, да изтъкваш слабостите или от малките нередности да правиш огромни проблеми. Опозицията по принцип се намира в по-благоприятна обстановка от този аспект, още повече че и самата икономическа криза създава допълнителни трудности, които се използват за критики. Търсят се балансирани решения. Винаги ще има недоволни. Едните ще твърдят, че приходите са малко. Знаете, че и през миналата година, когато приемахме бюджета за 2010-а, твърдяха, че са планирани около 1,1млрд. лв. по-малко приходи и това е направено нарочно, за да се разпределяли след това излишъци. Може би това бе почерпено от техния предишен опит, но видяхте, че приходите бяха заложени консервативно и въпреки това се наложи отново да ги намалим с актуализацията на бюджета. Самата структура на икономиката и на БВП се промени и даде своето отражение. Така че критики винаги ще има.
- А ще се вслушате ли в някои от предложенията като това на Синята коалиция за създаване на антикризисен щаб, в който да влязат всички парламентарни сили, за да се обсъдят антикризисни мерки.
- ГЕРБ винаги е била отворена и това се доказва от мненията на абсолютно всички – готова е да получи съвети и помощи от всички. За първи път има толкова широк диалог с работодатели и синдикати. Дори ни обвиняват, че често сменяме позицията си, но много пъти и аз включително съм обяснявала, че това е по-добрият начин – да промениш позицията, когато чуеш мнението на партньорите си, когато се вслушаш в това, което те ти казват. Смятам, че в този аспект досега сме доказали, че сме готови на широк диалог. Друг е въпросът, че трябва да е ясно, че отговорността се носи от правителството на ГЕРБ. Едно е да даваш предложения и съвети, друго е да вземаш решения и да отговаряш за последиците от тези решения. Мисля, че тези неща трябва да се разграничават ясно.
- Къде очаквате да има най-много спорове през тази сесия на парламента – в приемането на бюджета или при данъчните закони?
- Мисля, че тази материя ще бъде трудна, тя е изключително дискусионна, при това още в началото на този политически сезон се забелязва сериозна активност във всички политически партии и по-скоро в декларациите, с които започнаха всички политически сили. От изразените негативни реакции от опозиционните сили очаквам да има сериозни атаки. Мисля, че са използвали лятото, за да се организират. За мен това ще изисква и допълнителна загуба на енергия от страна на ГЕРБ, за да противопостави в медийното пространство своите тези и да обори нападките, които ще има. За съжаление това ще похаби доста положителна енергия, вместо да бъде впрегната в конкретна работа, но такава е политическата игра.
- Предстои Европейският парламент да приеме дългосрочна финансова програма от 2014 до 2020 г. Ще има ли България конкретни предложения за разпределението на европейските пари?
- Не бих могла да отговоря на този въпрос компетентно, защото нашият парламент не „играе“ в Европейския парламент.
- Стратегията 2020 г. какво представлява точно?
- ЕС е възприел подхода за изработване на стратегия за дългосрочни планове, като идеята е да се концентрират усилията на европейските икономики до 2020 г. в определени посоки. Основните цели, които чертае стратегия 2020 г. са повишаване на образованието и намаляване на неграмотността, като са поставени конкретни прагове, научно-техническото развитие е извадено като приоритет, въвеждане на иновации, стимулиране на научно-техническите въведения, зелената енергия и зелените инвестиции по принцип са сред основните насоки, сред които и България трябва да движи и насочва своята политика.
- Като най-бедна страна в ЕС тези приоритети не са ли доста далеч от приоритетите на България? Ще успеем ли да изпълним подобни задачи, ако си ги поставим сега?
- И самият ЕС не си изпълнява стратегиите. Предишната Лисабонска стратегия, която сега изтича, си беше поставила цели, които сега се отчете, че не са постигнати. Не сме единствените, които си поставяме цели и не ги постигаме. В крайна сметка в това няма нищо лошо – по-добре е да имаш цел и да се движиш към нея, независимо дали ще я постигнеш в периода, който си си поставил, отколкото да нямаш никаква цел и никакъв приоритет.
- А постижима ли е целта да се свие дефицитът до 1% до 2013 г.?
- Аз смятам, че е постижима. Ако започне икономическото възстановяване полека, както вече има ясно изразени тенденции през последните месеци, а именно за увеличаване на износа, за повишаване на промишленото производство, за намаляване на безработицата, това са все тенденции, които през последните месеци трайно се задържат. Всичко това означава, че започва процесът на стабилизация и може би ще постигнем ръста от 0,5-1% от БВП за 2010 г. Съответно това ще даде добър старт и за 2011 г. и съвсем постижимо е при една сериозна финансова дисциплина на публичните разходи да достигнем Маастрихтските критерии за дефицита.
...
Становища
Анализи
Събития
За БСК
Услуги
Диалог с бизнеса
