С Трайчо ТРАЙКОВ, министър на икономиката и енергетиката, разговаря Зорница Латева   - Премиерът Бойко Борисов обяви, че докато 2011 г. е била “годината на Дянков”, когато сме удържали финансовата стабилност, 2012-а ще е “годината на Трайков”, година на растеж. Какво ще направите вие и кабинетът, за да се оправдаят тези прогнози?   - Това, какво ще стане в България, зависи много от ситуацията в ЕС. Аз съм от хората, които смятат, че ЕС ще се справи с проблемите си. Така макар и скромният растеж, който имаме тази година, ще продължи и догодина. Освен естествената гъвкавост на българската икономика да се адаптира към условията, което се вижда от добрата форма на експортните браншове, има редица мерки, които държавата може да направи. Някои от тях не струват пари, други струват малко, а трети - много. Досега се концентрирахме върху мерките, които не струват пари и са свързани с подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест. Догодина вече трябва да предприемем мерки, които струват пари. Първата е определянето на държавните такси на разходоориентиран принцип. В почти всички случаи това означава намаляването им.   - Ще намалите ли всички такси догодина при положение, че приходите от тях в бюджет 2012 г. са планирани по сегашните им размери?   - Повечето министерства ще са готови с методиките си още в първите месеци на следващата година и няма причина да не въведем новите такси от средата на 2012 г., ако Министерството на финансите каже, че бюджетът го позволява. Новите такси важат за всички министерства и абсолютно всички ще ги прилагат от 2013 г., но тези, които са готови по-рано, биха могли да ги прилагат още от догодина. Основните средства, които могат да се спестят, са в Министерството на финансите - т. нар. законово допълнително материално стимулиране от около 50-60 млн. лв. Имам ангажимента на министър Дянков и известна съпротива на бюрокрацията под него. Смятам, че когато тази най-тежка барикада падне, другите са по-лесни.   - Кои ще са другите мерки за стимулиране на растежа?   - Втората, която не струва пари, но изисква работа, е довършването на плана за намаляване на административната тежест до края на 2012 г. От 135 мерки вече са изпълнени 90. Друга мярка са парите за насърчаване на големи инвеститори. Ако бюджетът се движи добре, разчитаме да разполагаме с около 50 млн. лв. в подкрепа на големи инвеститори и приоритетни проекти. Промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които очаквам да са готови до края на годината, допълнително прецизират инвеститорите, за които могат да се отнасят мерките. Критериите са не само големината на инвестицията, но и откритите работни места. Това се отнася особено за компании в сферата на аутсорсинга на бизнес процеси, защото те не правят големи капиталови вложения, но пък създават високоплатени работни места.   - Освен да връщате част от осигуровките на инвеститори, които откриват много високоплатени работни места, има ли и други нови стимули?   - Има такива, които са предвидени и в сегашния закон - възстановяване на част от инвестицията в приоритетни проекти. Вече имаме 1-2 случая, в които сме предложили тази мярка на заинтересувани компании. Когато големите инвеститори избират дестинацията, в която да вложат средства, първо правят дълъг списък, после кратък и после се пазарят по страни. Когато им казваме, че данъците и разходите ни за труд са най-ниските в ЕС, инфраструктурата се подобрява, те казват: “Чудесно, и какво още?” Това “Какво още” обикновено е точката, в която Сърбия или Турция ни бият.   - Тези две компании, на които сте предложили връщане на инвестицията...   - Още не са взели решение. Да продължим с мерките. Четвъртата е навлизането в заключителна фаза на програма “Конкурентоспособност”. Променихме правилата, за да се отпуши процесът, разработихме големи схеми, които да се развиват извън администрацията като процедурата за енергийна ефективност, която пускаме през февруари.   - Стъпвайки на тези мерки, какви са очакванията ви за развитието на икономиката?   - Ако в Европа се случи катастрофа, България няма да излезе суха от нея. Ако обаче продължим да работим в некатастрофичен сценарий, очаквам да се развиват добре средно и високотехнологичните браншове. Тук влизат електротехника, фармацевтика, автомобилната промишленост, електроника, машиностроене.   - Кои ще са движещите сили на растежа - потреблението или износът?   - Вътрешното потребление в една икономически малка страна може да доведе до повишаване на БВП, но това не означава непременно развитие на местната икономика. Няма да тръгна да убеждавам хората да харчат пари за неща, които не им трябват, само за да се генерира търговски оборт. Въпреки това данните за коледното пазаруване показват, че разходите за подаръци средно на човек се увеличават от 79 на 86 лв. - ръст от 10%. Надявам се, че това ще продължи и през 2012 г. Това обаче не е двигателят на икономиката. Той ще продължи да бъде развитието на производството и потенциалът за износ. Експортът обаче ще зависи от ситуацията в ЕС.   - Тогава остават чуждите инвестиции, а тази година те продължиха да намаляват. По-непривлекателна ли стана България, въпреки финансовата стабилност и ниските данъци?   - На няколко пъти обясняваме защо числото, което стои срещу чуждите инвестиции, е по-малко. Причината е в разчистването на междуфирмената задлъжнялост между български и чуждестранни компании. С изключение на това няма чувствително намаляване, въпреки спада в Европа и света. Средната норма за капиталообразуване, която се генерира от инвестициите плюс амортизационните отчисления, за ЕС е 18% от БВП, за нас и тази година ще е близо 20.   - Защо тогава Е.ОН напусна България?   - Но влязоха “Енерго про”. Компании постоянно си продават бизнеса на други. Ако в България някоя компания си закрие бизнеса и изчезне, както “Нокиа” в Румъния, тогава ще го приема сериозно и може да питате “Защо си тръгна компания Х”. Ако една фирма си продаде бизнеса на друга, надделява положителният момент, защото ниско мотивирана компания отстъпва място на високо мотивирана. Такъв беше случаят и с “Енел” и “Глобал контур” в “Марица-изток 3”. “Енел” ли си тръгна, или влезе “Глобал контур”?   - И случаят на Е.ОН ли е такъв - били са недостатъчно мотивирани?   - Не е тайна, че регулираният пазар у нас е атрактивен за компании, които са изключително внимателни към разходите си, защото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ограничава много приходната част и защото имаме най-ниската цена на електроенергията в Европа. В тази регулаторна среда трябва да си много добър в това, което правиш.   - Може ли регулаторната среда да се промени?   - Има и логика в подхода на ДКЕВР, която казва, че във времена на криза, когато свободният пазар страда, ще накара и регулирания да страда. Като политик искам компаниите да дават възможно най-ниската цена за продукта, който отива за населението, и в същото време призовавам ДКЕВР да гарантира устойчивостта на системата с достатъчно инвестиции.   - Какви са очакванията ви за чуждите инвестиции догодина? Споменахте за две компании, на които сте предложили държавни стимули...   - Тези две са на последния етап на вземане на решение. Едната е в областта на аутсорсинга на бизнес процеси и почти е решила в наша полза. Очакваме всеки момент да обявят инвестицията. Иначе следващата година в никакъв случай няма да е по-лесна от тази. Разчитаме на увеличение в рамките на възможното. Ще се борим за всяко евро над резултатите от 2011 г.   - За две години и половина от мандата на кабинета има окончателно решение по един от големите енергийни проекти - отказът от петролопровода “Бургас - Александруполис”. Краят на март 2012 г. е крайният срок за решение за АЕЦ “Белене” ли е?   - Това е удължението, което руската страна поиска, защото ние бяхме предложили първо края на годината. Решение вероятно ще произтече от факта, че всичко вече ще е на масата - пазарните прогнози, моделът на финансиране и ангажиментът на руската страна. Когато тези неща се съберат, ще видим на какъв етап сме по преговорите за финансирането, за цената и ще кажем: “При сегашното положение така стоят нещата - толкова ще струва проектът, толкова ще струва електроенергията.” Въз основа на статута тогава БЕХ може съвместно с “Атомстройекспорт” да решат да продължат с още срока, ако смятат, че има потенциал за сближаване на позициите. Може да кажат: “Не е приемливо и не може да се сближим още” - значи го прекратяваме. Може да кажат: “Приемливо е и за двете страни” - значи решаваме да го правим.   - Склонно ли е правителството “Белене” да се строи изцяло с руско финансиране и руски инвеститор без стратегически европейски инвеститор?   - Винаги сме казвали, че включването на стратегически западен инвеститор е основно условие за нас. Идеята да се договорим за руското финансиране и за EPC договора (проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация - бел. ред.) е, че трябва да постигнем решение, което да е приемливо и атрактивно и за традиционните стратегически инвеститори. Според мен западен инвеститор трябва да има съществен дял - над 25%.   - Кое е по-изгодно за България - да строи “Белене” или да направи нов блок на АЕЦ “Козлодуй”?   - Нов блок на “Козлодуй” е вариант. Ако се окаже, че факторите са по-скоро негативни за “Белене” в сегашния му вид, следващата опция е един допълнителен блок в АЕЦ “Козлодуй”.   - На какъв етап е този проект?   - Има предпроектно проучване, което казва, че са налице възможности на площадката. Можем да започнем процедурата, когато е ясно кой ще го изпълнява - дали ще е половината от “Белене” и съответно ще е “Атомстройекспорт”, или ще се прави изцяло нов проект с нов инвеститор.   - Кой е приоритетният проект - “Белене” или допълнителният блок на “Козлодуй”?   - В момента приоритетният проект е удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на “Козлодуй” и нищо друго. Това е проект номер едно в електроенергетиката за България.   - Казахте, че до 15% от Българския енергиен холдинг може да бъдат приватизирани през борсата. По-рано излезе информация от министъра на финансите, че се обсъжда продажбата на до 25% от енергийни дружества като ЕСО и “Булгартрансгаз”. Кой вариант ще бъде предпочетен?   - На този етап разглеждаме всички възможности.   - АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2” ще бъдат ли в списъка за приватизация и с какви дялове?   - Ако се продаде част от БЕХ, по подразбиране и дружествата в него са обект на сделката. Визитка Трайчо Трайков е министър на икономиката, енергетиката и туризма от 2009 г. От 2005 г. до 2009 г. е част от мениджърския екип на “ЕВН България” Има магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство и специализации в Германия и Австрия

Удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй” ще струва по експертна оценка около 200 млн. евро, съобщи пред “Труд” изпълнителният директор на централата Александър Николов. Точната сума ще бъде посочена от консорциум с водещи компании “Росенергоатом Русия” и “Електресите дьо Франс”.   Дружествата бяха избрани да оценят състоянието на двата блока. Докладът им трябва да е готов до година и половина. За консултантската услуга бяха заделени 2,3 млн. лв., но по информация от централата сумата ще се окаже значително по-висока.   Животът на пети блок изтича през 2017 г., а на шест - през 2019 година.“Очаквам, че 75% от оборудването на 5-и и 6-и блок ще бъде засегнато и ще трябва или да се подмени изцяло, или да се ремонтира”, прогнозира Николов.   Той обясни, че не се притеснява от стойността на предстоящата модернизация, защото АЕЦ “Козлодуй” печели добре. Очакваната брутна печалба на дружеството е 35 млн. лв. за 2011 година.   Очертава се през тази година централата да произведе рекордно количество ток от пети и шести блок - 16,3 млрд. квтч, което е преизпълнение на плана с 500 млн. квтч. Досега най-високото постижение на “Козлодуй” бе 19,4 млрд. квтч, произведени през 2008 г., но от четири блока - 3-и, 4-и ,5-и и 6-и.   “Преизпълнението ще бъде продадено изцяло на свободния пазар, което всъщност ще ни донесе печалба”, обясни Николов. Централата е постигнала рекордното производство благодарение на оптималната си работа и съкратените срокове за годишни ремонти.“В момента имаме пазар и за още един блок, търсенето се увеличава”, коментира Николов.

Излизането на БФБ на миноритарните дялове от трите енергоразпределителни компании няма да стане едновременно. Трите процедури се движат независимо. Това подчерта в предаването "Преди всички" на БНР изпълнителният директор на Българската фондова борса Иван Такев.   От утре стартира продажбата през борсата на първите две от компаниите – "EVN Електроснабдяване" и "EVN Електроразпределение". Останалите дялове от електроразпределителните компании ще излязат на БФБ до края на второто тримесечие на 2012 г.   За нас тази процедура е интересна от гледна точка на това, че на тези две компании и по-специално на цялостния процес на приватизация през Борсата се възлагат доста надежди относно това, че те могат да дадат нов тласък на борсовата търговия. Компаниите са достатъчно големи, за да предизвикат интерес на по-сериозни инвеститори, тъй като до момента те се оплакват, че всички свободно търгувани акции на Българската фондова борса са прекалено малко по обем. Акциите на ЕРП-тата не са много подходящи за индивидуални инвеститори заради тяхната сравнително висока цена. Повечето индивидуални инвеститори ще могат да купят едва няколко книжа, например до 10 броя, коментира Иван Такев.   Минималната цена за акция на "EVN Електроснабдяване" е малко над 120 лв., а на акция на "EVN Електроразпределение" е малко над 1273 лв. Предлагането на акциите ще продължи 30 календарни дни, т.е. до 19 януари включително.   Процедурата за приватизация чрез публично предлагане през Българската фондова борса не е използвана от 2005 г., когато по този начин беше приватизирана Българската телекомуникационна компания.

Американската компания „Шеврон", която иска да добива шистов газ у нас, планира да започне сондажни дейности най-рано през 2015 г. Това обяви заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев след закрита среща във Варна с представители на компанията и областни управители от Североизточна България. Добрев поясни, че ако не бъде наложен мораториум и правителството подпише договор с „Шеврон", компанията предвижда да извърши четири проучвателни сондажа – по два през 2015 и 2016 година. Дотогава американците възнамеряват да направят сеизмично проучване, както и да анализират данните от съществуващи сондажи на националния геоложки фонд. „Погледнато във времето, може да се окаже, че няма да се стигне до такива сондажи, ако няма перспектива в блока, за който те са спечелили права", коментира заместник-министърът. Добрев добави, че от „Шеврон" планират да започнат мащабна кампания в общините, които се вълнуват по темата. На тези срещи те ще обяснят пред обществеността какви са плановете им. На въпрос означава ли това, че подписването на договора вече е предпоставено, заместник-министърът лаконично отговори: „Не, не означава автоматично това". Срещата на Добрев и представителите на „Шеврон" продължи повече от четири часа в Областна управа. Запитан защо представителите на „Шеврон" не излязат сами да разкрият плановете си, а всичко е обвито в дълбока конфиденциалност, заместник-министърът отговори: „Те са компания, в която, предполагам, решенията се определят и се вземат от централния офис. Тази първа среща беше чисто работна между мен, като представител на министерството на икономиката, и „Шеврон" пред областните управители". Срещата остана закрита и за депутатите от „Атака" Волен Сидеров и Димитър Карбов. Те поискаха да влязат в Областна администрация в качеството си на народни представители. Пред сградата обаче излезе областният управител на Варна Данчо Симеонов, който заяви, че евентуално при следваща среща могат да бъдат поканени. През цялото време входът на Областна управа беше блокиран от природозащитници, които скандираха „Не на шистовия газ". Те носеха и пластмасови бутилки с мръсна вода, с които да покажат как добивът на шистов газ замърсява водата и почвата.

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обясни, че проектът Бургас-Александруполис е бил изцяло икономически проект, бизнес случай, в който е трябвало да преценим дали да вложим пари или не, защото този проект за страната ни няма нито енергийно, нито стратегическо значение.   „Това е един транспортен проект, който следва да се разглежда от гледна точка на анализ на ползи и рискове. Инвестициите са големи - над 300 млн. евро за българската част, приходите сравнително несигурни и към това имаше и притесненията на туристическия бранш от региона на Бургас. От едната страна стоят несигурните икономически ползи, а от другата стоят екологичните притеснения, а от трета липсата на стратегическо значение за България", коментира министърът, цитиран от Lev.bg.   Трайков обясни, че целта на тръбопровода е петролът от Черно море да отиде в Средиземно море, като очевидно и двете страни имат нужда от това, но българската полза не е ясна.   В сряда кабинетът заяви, че България ще се оттегли от проекта за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Причината за излизането от тристранното споразумение с Русия и Гърция е невъзможното изпълнение на финансовите параметри, заложени през 2007-ма година.   България предлага прекратяване на споразумението по взаимно съгласие, но ако това не бъде прието, ще се оттегли самостоятелно след 12 месеца.   Няма опасност от санкции за страната, увери вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.