С Трайчо ТРАЙКОВ, министър на икономиката и енергетиката, разговаря Зорница Латева   - Премиерът Бойко Борисов обяви, че докато 2011 г. е била “годината на Дянков”, когато сме удържали финансовата стабилност, 2012-а ще е “годината на Трайков”, година на растеж. Какво ще направите вие и кабинетът, за да се оправдаят тези прогнози?   - Това, какво ще стане в България, зависи много от ситуацията в ЕС. Аз съм от хората, които смятат, че ЕС ще се справи с проблемите си. Така макар и скромният растеж, който имаме тази година, ще продължи и догодина. Освен естествената гъвкавост на българската икономика да се адаптира към условията, което се вижда от добрата форма на експортните браншове, има редица мерки, които държавата може да направи. Някои от тях не струват пари, други струват малко, а трети - много. Досега се концентрирахме върху мерките, които не струват пари и са свързани с подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест. Догодина вече трябва да предприемем мерки, които струват пари. Първата е определянето на държавните такси на разходоориентиран принцип. В почти всички случаи това означава намаляването им.   - Ще намалите ли всички такси догодина при положение, че приходите от тях в бюджет 2012 г. са планирани по сегашните им размери?   - Повечето министерства ще са готови с методиките си още в първите месеци на следващата година и няма причина да не въведем новите такси от средата на 2012 г., ако Министерството на финансите каже, че бюджетът го позволява. Новите такси важат за всички министерства и абсолютно всички ще ги прилагат от 2013 г., но тези, които са готови по-рано, биха могли да ги прилагат още от догодина. Основните средства, които могат да се спестят, са в Министерството на финансите - т. нар. законово допълнително материално стимулиране от около 50-60 млн. лв. Имам ангажимента на министър Дянков и известна съпротива на бюрокрацията под него. Смятам, че когато тази най-тежка барикада падне, другите са по-лесни.   - Кои ще са другите мерки за стимулиране на растежа?   - Втората, която не струва пари, но изисква работа, е довършването на плана за намаляване на административната тежест до края на 2012 г. От 135 мерки вече са изпълнени 90. Друга мярка са парите за насърчаване на големи инвеститори. Ако бюджетът се движи добре, разчитаме да разполагаме с около 50 млн. лв. в подкрепа на големи инвеститори и приоритетни проекти. Промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които очаквам да са готови до края на годината, допълнително прецизират инвеститорите, за които могат да се отнасят мерките. Критериите са не само големината на инвестицията, но и откритите работни места. Това се отнася особено за компании в сферата на аутсорсинга на бизнес процеси, защото те не правят големи капиталови вложения, но пък създават високоплатени работни места.   - Освен да връщате част от осигуровките на инвеститори, които откриват много високоплатени работни места, има ли и други нови стимули?   - Има такива, които са предвидени и в сегашния закон - възстановяване на част от инвестицията в приоритетни проекти. Вече имаме 1-2 случая, в които сме предложили тази мярка на заинтересувани компании. Когато големите инвеститори избират дестинацията, в която да вложат средства, първо правят дълъг списък, после кратък и после се пазарят по страни. Когато им казваме, че данъците и разходите ни за труд са най-ниските в ЕС, инфраструктурата се подобрява, те казват: “Чудесно, и какво още?” Това “Какво още” обикновено е точката, в която Сърбия или Турция ни бият.   - Тези две компании, на които сте предложили връщане на инвестицията...   - Още не са взели решение. Да продължим с мерките. Четвъртата е навлизането в заключителна фаза на програма “Конкурентоспособност”. Променихме правилата, за да се отпуши процесът, разработихме големи схеми, които да се развиват извън администрацията като процедурата за енергийна ефективност, която пускаме през февруари.   - Стъпвайки на тези мерки, какви са очакванията ви за развитието на икономиката?   - Ако в Европа се случи катастрофа, България няма да излезе суха от нея. Ако обаче продължим да работим в некатастрофичен сценарий, очаквам да се развиват добре средно и високотехнологичните браншове. Тук влизат електротехника, фармацевтика, автомобилната промишленост, електроника, машиностроене.   - Кои ще са движещите сили на растежа - потреблението или износът?   - Вътрешното потребление в една икономически малка страна може да доведе до повишаване на БВП, но това не означава непременно развитие на местната икономика. Няма да тръгна да убеждавам хората да харчат пари за неща, които не им трябват, само за да се генерира търговски оборт. Въпреки това данните за коледното пазаруване показват, че разходите за подаръци средно на човек се увеличават от 79 на 86 лв. - ръст от 10%. Надявам се, че това ще продължи и през 2012 г. Това обаче не е двигателят на икономиката. Той ще продължи да бъде развитието на производството и потенциалът за износ. Експортът обаче ще зависи от ситуацията в ЕС.   - Тогава остават чуждите инвестиции, а тази година те продължиха да намаляват. По-непривлекателна ли стана България, въпреки финансовата стабилност и ниските данъци?   - На няколко пъти обясняваме защо числото, което стои срещу чуждите инвестиции, е по-малко. Причината е в разчистването на междуфирмената задлъжнялост между български и чуждестранни компании. С изключение на това няма чувствително намаляване, въпреки спада в Европа и света. Средната норма за капиталообразуване, която се генерира от инвестициите плюс амортизационните отчисления, за ЕС е 18% от БВП, за нас и тази година ще е близо 20.   - Защо тогава Е.ОН напусна България?   - Но влязоха “Енерго про”. Компании постоянно си продават бизнеса на други. Ако в България някоя компания си закрие бизнеса и изчезне, както “Нокиа” в Румъния, тогава ще го приема сериозно и може да питате “Защо си тръгна компания Х”. Ако една фирма си продаде бизнеса на друга, надделява положителният момент, защото ниско мотивирана компания отстъпва място на високо мотивирана. Такъв беше случаят и с “Енел” и “Глобал контур” в “Марица-изток 3”. “Енел” ли си тръгна, или влезе “Глобал контур”?   - И случаят на Е.ОН ли е такъв - били са недостатъчно мотивирани?   - Не е тайна, че регулираният пазар у нас е атрактивен за компании, които са изключително внимателни към разходите си, защото Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ограничава много приходната част и защото имаме най-ниската цена на електроенергията в Европа. В тази регулаторна среда трябва да си много добър в това, което правиш.   - Може ли регулаторната среда да се промени?   - Има и логика в подхода на ДКЕВР, която казва, че във времена на криза, когато свободният пазар страда, ще накара и регулирания да страда. Като политик искам компаниите да дават възможно най-ниската цена за продукта, който отива за населението, и в същото време призовавам ДКЕВР да гарантира устойчивостта на системата с достатъчно инвестиции.   - Какви са очакванията ви за чуждите инвестиции догодина? Споменахте за две компании, на които сте предложили държавни стимули...   - Тези две са на последния етап на вземане на решение. Едната е в областта на аутсорсинга на бизнес процеси и почти е решила в наша полза. Очакваме всеки момент да обявят инвестицията. Иначе следващата година в никакъв случай няма да е по-лесна от тази. Разчитаме на увеличение в рамките на възможното. Ще се борим за всяко евро над резултатите от 2011 г.   - За две години и половина от мандата на кабинета има окончателно решение по един от големите енергийни проекти - отказът от петролопровода “Бургас - Александруполис”. Краят на март 2012 г. е крайният срок за решение за АЕЦ “Белене” ли е?   - Това е удължението, което руската страна поиска, защото ние бяхме предложили първо края на годината. Решение вероятно ще произтече от факта, че всичко вече ще е на масата - пазарните прогнози, моделът на финансиране и ангажиментът на руската страна. Когато тези неща се съберат, ще видим на какъв етап сме по преговорите за финансирането, за цената и ще кажем: “При сегашното положение така стоят нещата - толкова ще струва проектът, толкова ще струва електроенергията.” Въз основа на статута тогава БЕХ може съвместно с “Атомстройекспорт” да решат да продължат с още срока, ако смятат, че има потенциал за сближаване на позициите. Може да кажат: “Не е приемливо и не може да се сближим още” - значи го прекратяваме. Може да кажат: “Приемливо е и за двете страни” - значи решаваме да го правим.   - Склонно ли е правителството “Белене” да се строи изцяло с руско финансиране и руски инвеститор без стратегически европейски инвеститор?   - Винаги сме казвали, че включването на стратегически западен инвеститор е основно условие за нас. Идеята да се договорим за руското финансиране и за EPC договора (проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация - бел. ред.) е, че трябва да постигнем решение, което да е приемливо и атрактивно и за традиционните стратегически инвеститори. Според мен западен инвеститор трябва да има съществен дял - над 25%.   - Кое е по-изгодно за България - да строи “Белене” или да направи нов блок на АЕЦ “Козлодуй”?   - Нов блок на “Козлодуй” е вариант. Ако се окаже, че факторите са по-скоро негативни за “Белене” в сегашния му вид, следващата опция е един допълнителен блок в АЕЦ “Козлодуй”.   - На какъв етап е този проект?   - Има предпроектно проучване, което казва, че са налице възможности на площадката. Можем да започнем процедурата, когато е ясно кой ще го изпълнява - дали ще е половината от “Белене” и съответно ще е “Атомстройекспорт”, или ще се прави изцяло нов проект с нов инвеститор.   - Кой е приоритетният проект - “Белене” или допълнителният блок на “Козлодуй”?   - В момента приоритетният проект е удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на “Козлодуй” и нищо друго. Това е проект номер едно в електроенергетиката за България.   - Казахте, че до 15% от Българския енергиен холдинг може да бъдат приватизирани през борсата. По-рано излезе информация от министъра на финансите, че се обсъжда продажбата на до 25% от енергийни дружества като ЕСО и “Булгартрансгаз”. Кой вариант ще бъде предпочетен?   - На този етап разглеждаме всички възможности.   - АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2” ще бъдат ли в списъка за приватизация и с какви дялове?   - Ако се продаде част от БЕХ, по подразбиране и дружествата в него са обект на сделката. Визитка Трайчо Трайков е министър на икономиката, енергетиката и туризма от 2009 г. От 2005 г. до 2009 г. е част от мениджърския екип на “ЕВН България” Има магистърска степен по международни икономически отношения от Университета за национално и световно стопанство и специализации в Германия и Австрия

Удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй” ще струва по експертна оценка около 200 млн. евро, съобщи пред “Труд” изпълнителният директор на централата Александър Николов. Точната сума ще бъде посочена от консорциум с водещи компании “Росенергоатом Русия” и “Електресите дьо Франс”.   Дружествата бяха избрани да оценят състоянието на двата блока. Докладът им трябва да е готов до година и половина. За консултантската услуга бяха заделени 2,3 млн. лв., но по информация от централата сумата ще се окаже значително по-висока.   Животът на пети блок изтича през 2017 г., а на шест - през 2019 година.“Очаквам, че 75% от оборудването на 5-и и 6-и блок ще бъде засегнато и ще трябва или да се подмени изцяло, или да се ремонтира”, прогнозира Николов.   Той обясни, че не се притеснява от стойността на предстоящата модернизация, защото АЕЦ “Козлодуй” печели добре. Очакваната брутна печалба на дружеството е 35 млн. лв. за 2011 година.   Очертава се през тази година централата да произведе рекордно количество ток от пети и шести блок - 16,3 млрд. квтч, което е преизпълнение на плана с 500 млн. квтч. Досега най-високото постижение на “Козлодуй” бе 19,4 млрд. квтч, произведени през 2008 г., но от четири блока - 3-и, 4-и ,5-и и 6-и.   “Преизпълнението ще бъде продадено изцяло на свободния пазар, което всъщност ще ни донесе печалба”, обясни Николов. Централата е постигнала рекордното производство благодарение на оптималната си работа и съкратените срокове за годишни ремонти.“В момента имаме пазар и за още един блок, търсенето се увеличава”, коментира Николов.

Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Гражданската инициатива на търговците с отпадъци от черни и цветни метали и ББК „Феникс ресурс", изпратиха отворено писмо до министъра на околната среда и водите Нона Караджова, заместник-вътрешния министър Веселин Вучков и председателя на парламентарната комисия по околната среда и водите Искра Михайлова. С писмото си работодателските организации настояват за откритост и диалогичност при предлагането на промени в Закона за управление на отпадъците между първо и второ четене.

При разглеждане и приемане на първо четене на проект на Закона за управление на отпадъците (01.12.2011 г.), в комисията по околната среда и водите в Народното събрание, беше поет ангажимент, между първо и второ четене, експерти на МОСВ да подготвят промени, които своевременно да бъдат консултирани със засегнатите страни и техни представителни организации. „Предвид изтичането на законоустановения срок, ние изразяваме силна тревога от липсата на яснота по принципите и намеренията за промени в законопроекта, които да отчитат предложенията на работодателските организации, които представляваме.", се казва в писмото, подписано от ръководителите на организациите.

В писмото се уточнява още, че такива аргументирани предложения многократно са представяни пред отговорните за разработката на проекта институции, но все още не са намерили отражение в него.

На проведените на 01.12.2011 г. работни тематични срещи по европейския проект "Пол-Примет" за управление на отпадъците и борба с кражбите на метали, от участващите страни беше направена констатация, че проектът на Закон за управление на отпадъците не съответства на европейската практика и създава редица бариери и неравнопоставеност на фирмите от рециклиращата индустрия. На проведените обсъждания присъстваха и представители на МОСВ и на МВР, като в откриването на конференцията участва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. В неформален разговор беше поет ангажимент за провеждане на среща по съществуващите проблеми и обсъждане на работещи решения, предложени от бизнеса, за реализирането на която работодателските организации изпратиха писмо на 02.12.2011 г. Отговор до сега няма.

Липсата на информация по подготовката и внасянето на промени в законовата рамка създава несигурност и напрежение във фирмите, които са засегнати от този закон и са отговорни за неговото прилагане. Фирмите в бранша имат готовност да предприемат всички законни действия за защита на своя бизнес и запазване на конкурентната пазарна среда в България. „Затова отново поставяме въпроса за организиране и провеждане на работна среща, с личното Ви участие, на Ваши отговорни експерти и на представители от засегнатите организации. Предвид краткия и вече изтичащ срок за внасяне на изменения и допълнения в законопроекта между първо и второ четене, срещата следва да се проведе не по-късно от 21.12.2011 г.", настояват още работодателските организации.

В писмото си до институциите бизнесът отново потвърждава отговорната си позиция и готовност да съдейства на държавната власт за намаляване на кражбите на метали и налагането на правила в бранша. Спазването на закона и работата по законоустановения ред трябва да става едновременно със защита на инвестициите и работните места, да създава равнопоставеност и възможност за развитие на работещите предприятия от рециклиращата индустрия. Събирането и оползотворяването на металните отпадъци, при спазване на общото и специалното законодателство, е важен елемент от мерките за опазване на околната среда, като паралелно се осигуряват и необходимите вторични суровини за българската металургия, за подобряване на нейната конкурентоспособност и експортен потенциал.

Считаме, че провеждането на среща и получаването на информация за подготвяните промени, преди приемането на проекта, ще бъде гаранция от страна на държавните институции пред работещите в сектора, за правото им да упражняват тази производствена дейност, да бъдат запазени хиляди работни места в условията на икономическа криза и промени в глобалния бизнес.", допълват в писмото си представителите на бизнеса.

Европейската комисия ни похвали за напредъка в изграждането на междусистемната газова връзка между Българи и Гърция (IGB). Това става ясно от писмо на генералния директор на генерална дирекция Енергетика на Европейската комисия Филип Лоу, съобщават от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Според Лоу основните препоръки на комисията за изграждането на интерконектора са били постигнати. Припомняме, важна стъпка за развитието на междусистемната връзка бе подписването на договорите за цялостен инженеринг, което стана през месец август тази година, както и изготвянето на оценка за въздействието върху околната среда. Това позволява да започнат процедурите по получаване на разрешителни за териториите на Гърция и България и развитие на проекта. Филип Лоу приветства твърдата решимост на тримата акционери "Ай Си Джи Би“ АД (в която участват БЕХ и IGI Poseidon), DEPA – Гърция и „Едисон инернешънъл холдинг“ да осъществят изграждането на междусистемната газова връзка.  Проектът  IGB е от изключително значение за осигуряване сигурността на доставките за Югоизточна Европа. За реализирането на интерконектора ще бъде създадено ново трасе и нови доставчици ще имат достъп до пазара, се казва още в писмото. Г-н  Лоу информира, че Европейската комисия  ще продължи да наблюдава развитието на проекта, за който е отпуснато финансиране от 45 млн. евро по Плана за възстановяване на Европа. Предстои среща през март 2012 година за установяване на напредъка по техническите и търговските дейности и издаването на разрешителни.

БСК изпрати до министър Нона Караджова позиция по Проекта на ПМС за промяна на ТАРИФА за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. В някои случаи новите такси са над 8 пъти по-високи от нивата от 2001 г. Например, таксата за промишлено водоснабдяване от подземни източници е увеличено 8,75 пъти.

БСК настоява промяната на таксите да бъде съпроводена с оценка на въздействието върху бизнеса, тъй като редица предприятия са инвестирали значителни средства за намаляване и ефективно използване на водните ресурси, разработване на оборотен цикъл, както и в самостоятелно водоснабдяване.

БСК предлага да продължи диалогът с бизнеса за промяна на проекта и приемане на работещ документ, допринасящ за ефективното управление на водите в Р. България.

В писмото се казва:

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАДЖОВА,

На интернет страницата на МОСВ е публикуван проект на ПМС за промяна на "Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване", приета с ПМС 177/24 юни 2011 г., за което заинтересованите страни бяха уведомени по електронна поща.

БСК изразява пълна подкрепа на възприетия подход за изпращане на предварително известие за предстоящите промени и осигуряване на достатъчно време за обществено консултиране на проекти на нормативни актове.

На основата на получените възражения и предложения на предприятия, пряко засегнати от прилагането на Тарифата, по предложените промени, Българската стопанска камара (БСК) изразява следното становище.

1. Въпреки, че са намалени значително, някои такси остават все още на изключително високи нива, в сравнение с тарифата от 2001 г. Например, таксите за ползване на подземни води за охлаждане, макар и намалени с приетото ПМС 177/2011г., все още остават твърде високи - над 8 пъти от нивата от 2001 г. Значително остава и увеличението на таксата за промишлено водоснабдяване от подземни източници, което е увеличено 8,75 пъти. Това са изключително високи увеличения, със значително тегло в себестойността на продукцията за редица отрасли и дейности, както е в случая с предприятията от трикотажната и текстилната индустрия и използваните води в процеса на багрене.

2. Считаме, че направените инвестиции за изграждане на собствени сондажи, както и разходите за тяхното поддържане и експлоатация също трябва да бъдат взети предвид при определянето на таксите за ползване на подземни води. По-високите такси ще влошат икономическото състояние на предприятията в условията на криза и ще ги насочи към ползване и значително натоварване на повърхностни източници, при наличие на алтернативи.

3. БСК счита за подходяща промяната при изчисляване на таксите за заустване на отпадъчни води, която ще стимулира бизнеса за намаляване на използваните количества. Същевременно, увеличението за някои случаи е над 2-3 пъти за периода до 2014 г., след което нараства значително, без да се отчита категорията на водоприемника. В тази връзка, предлагаме поетапното увеличение на таксите да бъде преразгледано и диференцирано за отделните категории водоприемници.

4. Отново настояваме промяната на таксите да бъде съпроводена с оценка на въздействието върху бизнеса, тъй като редица предприятия са инвестирали значителни средства за намаляване и ефективно използване на водните ресурси, разработване на оборотен цикъл, както и в самостоятелно водоснабдяване.

5. За да се стимулира ефективното водопотребление, е подходящо разработването на редуцирани такси за водовземане и ползване на воден обект за случаите при които се прилагат мерки и техники за по-рационално ползване на водния ресурс.

БСК предлага да продължи диалогът с бизнеса за промяна на проекта и приемане на работещ документ, допринасящ за ефективното управление на водите в Р. България.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН  ПРЕДСЕДАТЕЛ