Изборът на финансова институция, която да се разпорежда с гаранционния фонд за саниране на панелките, се бави по неясни причини.   При отварянето на ценовите предложения в края на миналата седмица от конкурсната комисия обявиха параметрите на Корпоративна търговска банка (КТБ) и на ПИБ - единствените банки, които кандидатстваха да управляват близо 13 млн. лв. на фонда. Тогава членове на комисията заявиха, че през уикенда или най-късно в понеделник ще обявят крайния резултат. По условие може да се избере само една банка.   Сметки на “Труд” показаха, че КТБ, чийто председател на надзорния съвет е най-богатият българин Цветан Василев, води по точки. Резултатът се получава, когато предложенията от офертите се пресметнат по публично обявената методика.   Вчера от Министерството на регионалното развитие и благоустройството обясниха само, че комисията има твърде много работа, докато обяви крайния резултат. Избраната банка ще отпуска кредити за хората, които нямат възможност да платят своята част от средствата за саниране.

Преди няколко дни турският министър на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз заяви, че Турция продължава да полага усилия за реализирането на проекта за газопровода “Набуко”, но очаква същото отношение и от своите европейски партньори. Турция не може да носи целия товар на плещите си, очакваме и ЕС да поеме своя дял от отговорността за решаване на проблема с осигуряването на енергийните доставки. Това каза министърът пред журналисти, помолен за коментар дали са верни твърденията, че Турция се отказва от “Набуко” в полза на конкурентния проект на Русия “Южен поток” и Трансанадолския газопровод (ТАNAP), за който Турция и Азербайджан подписаха меморандум.   Тръбата на ТАNAP трябва да се захранва с газ от азерското находище Шах Дениз 2 - същото, което трябваше да налива синьо гориво в “Набуко”.   Миналата седмица руската преса цитира неназовани високопоставени източници от енергийното министерство в Анкара, че с последните си маневри Турция е изпяла “погребалния марш” на “Набуко”. Този проект е от стратегическа важност за ЕС и се ползва и с подкрепата на Вашингтон. Основната му цел е да се преодолее енергийната зависимост на ЕС от Русия. Трасето му минава и през България и се определя като вариант за доставки, алтернативни на руския газ.   Независимо кой от трите проекта по Южния коридор ще бъде реализиран - “Набуко”, газопроводът Турция - Гърция - Италия (ITGI), Трансадриатическият газопровод (TAP) или TANAP - Трансанадолският тръбопровод - при всички случаи ще спечели Анкара, е мнението на турския енергиен министър. Той е сигурен, че Трансанадолската тръба улеснява, а не спъва проекта “Набуко”, затова няма място за притеснения и спекулации.   Представители на енергийното лоби в Анкара, пожелали анонимност, обаче заявиха пред “Труд”, че ако Брюксел не отпуши глава “Енергетика” в предприсъединителните преговори, Турция ще запуши “Набуко”. Всъщност това мнение споделят и много международни анализатори, които не са изненадани от новата енергийна дипломация на Турция на фона на влошените напоследък отношения между Анкара и Брюксел и затоплените връзки с Русия. А доскоро “Набуко” се спрягаше като “входния билет на Турция за европейския влак”. Премиерите Борисов и Ердоган си стиснаха ръка и обещаха да работят заедно за “този моторен проект”.   Самото подписване на Трансанадолската тръба, която дублира първата част от трасето на “Набуко”, е успех на турското лоби. Турските лидери успяха да убедят Илхам Алиев и азербайджанските енергийни компании, че този проект е политически и икономически изгоден за Азербайджан. Но крайното решение е на Баку. В края на март или най-късно април ще стане ясно в коя от трите тръби ще се налива газ от Шах Дениз 2.   От самото начало най-големият проблем на “Набуко” бе въпросът “Откъде ще се захранва със синьо гориво тръбата?”. Реално ЕС може да разчита само на два източника: Азербайджан и Туркменистан. Миналата година Туркменистан предпочете да продава по-голямата част от своята ценна суровина на Китай.   Иран е втори по резерви на природен газ след Русия, но заради санкциите от Запада този вариант отпада. А иракският газ от Кюрдистан е под въпрос заради политическата нестабилност там.   Не се изключва вариантът основни играчи като Германия, Унгария и Австрия сами да загубят интерес към “Набуко”. Това от своя страна дава по-голям шанс на алтернативните проекти през Турция, Гърция и Италия. Аргументите - техният капацитет е по-малък, те са по-кратки като трасе и ще отнемат по-малко време, но преди всичко са по-евтини в сравнение с “Набуко”. Затова все повече анализатори смятат, че изпълнението на Транс-анадолския газопровод реално ще обезсмисли проекта “Набуко”.   Единственото безспорно е, че расте стратегическата важност на Турция като енергиен мост към Европа.   Истанбул НИХАЛ ЙОЗЕРГАН Специално за „Труд"

В село Косово, разположено в община Брегово на границата със Сърбия, започва строителството на голям фотоволтаичен енергиен парк – съобщава БТА, позовавайки се на кмета на общината Милчо Лалов. Изпълнители на обекта са испанската фирма "Групо Грансолар" и българската фирма "КИД". Панелите се поставят в  бившия стопански двор на видинското село и ще заемат площ от 120 дка. Предвижда се общата мощност на соларния парк да е около 6 мегавата. Дейностите по изграждането на слънчевата електростанция са започнали в края на миналата година и трябва да завършат през май. Фотоволтаичните инсталации ще произвеждат електроенергия посредством директно преобразуване на слънчевата енергия в електрическа. Инсталациите ще работят само в светлата част на денонощието, като моментната им мощност ще е в зависимост от интензивността на слънчевата енергия. Ще бъдат монтирани 20 000 фотоволтаични панела. Електроенергията, генерирана от тях, посредством проводници се подава към инверторен блок, състоящ се от един или повече инвертори. Основното предназначение на инверторите е да преобразуват постояннотоковата електроенергия в променлива, като я съгласуват в реално време с текущите мрежови параметри честота и напрежение.

Европейската схема за търговия с емисии трябва спешно да се реформира ако иска да изиграе своята роля като гръбнак на европейската политика в областта на климатичните промени. Ако това не стане ще последват огромни допълнителни разходи и ще бъде накърнено доверието в ЕС, пишат Томас Спенсър и Емануел Герин в анализ по темата, публикуван в European Energy Review. Те посочват основните слабости на схемата за търговия с емисии и предлагат три мерки за спасяването на системата.

Налице е широк консенсус в европейския енергиен сектор, че схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) не се представя добре. Миналата година цените на въглеродните разрешителни се сринаха до рекордно ниски нива, движейки се около 9 евро на тон през последното тримесечие на 2011 г. Това доведе до натрупването на излишък от над 1 млрд. квоти, а търсенето им не се очаква да надхвърли предлагането до 2020 година.

Дългосрочно доверие

Целта на климатичната политика е да се създаде надеждна рамка, която да ръководи частни инвестиционни решения. Краткосрочната цена на въглерода може да направи печеливши някои мерки за енергийна ефективност и някои по-евтини възобновяеми енергийни източници (вятърни инсталации и биомаса). Но за по-скъпи, дългорсочни проекти е важно какви са очакванията на фирмите за евентуален бъдещ недостиг на квоти. Те ще се основават на доверието към целите, институциите и политиките за климата. Може да се каже, че търговията с емисии има две цели: да направи краткосрочното намаляване на емисиите печелившо и да създаде у инвеститорите дългосрочни очаквания за бъдещ недостиг на разрешителни.

Анализите показват, че цялостната роля на ETS за намаляване на емисиите е доста незначителна, докато други политики (като например възобновяемите източници и целите за енергийна ефективност) имат по-значима роля в момента. Заради ниските въглеродни цени, схемата за търговия с емисии вероятно няма напълно ефективен икономически принос за намаляване на емисиите, което означава, че е необходимо по-голямо усилие от други, по-скъпи политики. Подобен микс от политики при всички положения е нужен, тъй като цената на въглерода сама по себе си няма да доведе до мерки за енергийна ефективност, нито до по-скъпи ниско-въглеродни технологии. Сегашните ниски цени на въглерода обаче водят до дисбаланс в политическия микс, повишавайки разходите на климатичната политика.

В същото време, схемата за търговия с емисии няма достатъчно отражение върху дългосрочните инвестиции и иновации в секторите, които обхваща. Краткосрочният ценови сигнал е твърде слаб и нестабилен, за да изпрати категорични знаци за ангажимента на политиците. По-важното е, че съществува несигурност за недостига на въглеродни квоти в бъдеще.

Директивата за търговията с емисии определя постоянно намаляващ таван на емисиите (1.74% годишно), но това не вдъхва достатъчно увереност на инвеститорите, защото не е в съответствие с дългорсочните планове на ЕС до 2050 г. и не е подсилено от обвързващи междинни цели, например до 2030 г. Липсата на яснота в дългосрочен план се признава от Пътната карта за енергетиката до 2050 г., която гласи: "Няма адекватна насока за това какво ще се прави след 2020 г." Пътната карта обаче не предлага таван на емисиите след 2020 г. като част от решението.

Резултатът от това е слаб и несигурен ценови сигнал до 2020 г. и парализираща несигурност след това. Тези две несъвършенства се подсилват взаимно. Една надеждна дългосрочна рамка би помогнала за подсилване на цените на въглеродните квоти в краткосрочен план. Краткосрочните цени на разрешителните пък осигуряват надеждност и прозрачност на дългосрочните цели. Накратко, нито краткосрочната, нито дългосрочната политическа рамка дава нужната основа за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

Какъв е залогът?

Провалът на ETS ще има дългосрочни последици за европейския енергиен сектор и Европейския съюз. Четири важни неща са заложени на карта. На първо място, бизнесът трябва да направи значителни инвестициони избори в близко бъдеще, тъй като енергийният сектор в ЕС се доближава до голям инвестиционен цикъл. Според изчисления на МАЕ, енергийният сектор на ЕС ще има нужда от $ 694 млрд. инвестиции през нястоящото десетилетие и $ 1080 млрд. в периода 2021-2035. Както твърди Комисията, "моделът на производството и потреблението на енергия през 2050 г. вече е заложен". Ето защо е от жизненоважно значение да се гарантира, че настоящата политическа рамка може да оформи инвестиционните решения, които ще определят енергийния сектор в ЕС през следващите 30-40 години. В противен случай политическата рамка заплашва да доведе до забавяне на инвестициите, както и до повишаване на политическите разходи.

На второ място, освен да координира частните играчи, схемата за търговия с емисии е изключително важен инструмент, който дава насока на енергийната и климатичната политика на държавите-членки. Настоящата слабост и разклатената надеждност на ETS на ЕС рискува да доведе до ренационализация на политиката в областта на климата, симптом за което бе решението на Великобритания да наложи минимална цена на въглеродните квоти, която да компенсира ниската цена на ETS. Някои държави-членки (например Обединеното кралство, Германия и Дания) приеха амбициозна, дългосрочна политика, за която ниската цена на ETS се оказва повече пречка, отколкото помощ. Една разпокъсана и некоординиран а европейска политика в областта на климата ще бъде по-скъпа, по-неефективна и в дългосрочен план, вероятно по-малко амбициозна.

Трето, международната тежест на Европа в областта на климатичната политика се определя от нейната сплотеност. Дърбан демонстрира, че една съгласувана и стратегическа позиция на ЕС, въз основа на ясно предложение, може да привлече и други страни. ETS е важен международен еталон за амбицията на ЕС в областта на политиката за климата и се следи внимателно от страни, които искат да приложат подобна схема на своя пазар. Пример за това е Китай, който постави пазарно-ориентираните политики за климата в центъра на  12-ия си петгодишен план и няма търпение  да се поучи от европейския опит.

И накрая, в ETS на ЕС ще бъде важен източник на приходи за правителството в периода 2013-2020 г.. Използването на цените, приети от Комисията при последната й оценка (17-25 евро за тон до 2020 г.), схемата за търговия с емисии ще генерира 150-190 милиарда евро през 2013-2020; ако през 2020 цената съответства на Комисията отпреди кризата (30-55 евро за тон) ще генерира 200-310 млрд. евро, сочи проучване на "Климатични Стратегии". Според сегашните прогнози на цените това означава пропуснатите приходи да са от порядъка на 50-210 милиарда евро. В контекста на икономическата криза и увеличаващата се безработица, фискалната реформа в енергетиката и данъчното облагане на труда, могат да бъдат привлекателна част от решението. Средствата от търговията с емисии могат да бъдат използвани също така за подпомагане на научните изследвания и развитието на нисковъглеродни технологии в ключови сектори (мощност, стомана, цимент и т.н.).

Слабостта на ETS се крие в три основни елемента. Първият е слабият и непостоянен ценови сигнал, произтичащ от настоящото свръхпредлагане на разрешителни. Вторият, който е по-важен, е липсата на ясна и надеждна рамка за периода след 2020 г. На трето място е липсата на институционални процеси и механизми, които да осигурят надеждно бъдещо управление на корекциите в схемата за търговия с емисии. Ето защо реформата на схемата трябва да вземе предвид тези три аспекта.

В по-дългосрочен план ЕС трябва да разработи надеждни процеси и институции за управление на схемата за търговия с емисии. Търговията с емисии е рискова по своята същност, тъй като предлагането се определя политически и не реагира директно на търсенето. Всякакви промени в икономическите резултати или политическите намерения ще да бъдат включени в цената. Управлението на схемата за търговия с емисии е трудно в организация като ЕС, където държавите-членки не са склонни да се откажат от суверенитета си над енергийните и икономически политики. Тази динамика благоприятства еднократни, мащабни реформи (последната, от които бе през 2008 г. за пакета 20/20/20), което пречи на ефективното управление на променливите, присъщи на търговията с емисии. Комитетът за борба с изменението на климата във Великобритания и Австралийският съвет по климатичните промени са образци на независими консултативни институции, от които Европа може да се поучи. Макар да  не е съвършена, австралийската система, при която тавана на емисиите се определя на всеки 5 години е пример за подход, който съчетава елементи на гъвкавост със сигурност.

Години наред индустриалният сектор е носител на някаква неясна развивана политика за намаляване на цените на електроенергията за битовите потребители. 22 години ние правим социализъм в областта на енергетиката", заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на проведената днес дискусия "Деформации и възможности за тяхното отстраняване при взаимоотношенията между търговците на енергия и големите енергийни потребители", организирана съвместно от КНСБ, БСК и КРИБ.

"Факт е, че на практика индустриалният сектор подкрепя и топлоподаването, защото то се спонсорира чрез по-висока цена на енергията, което увеличава цената на микса и това са неща, които продължават с години, а говорим, че имаме пазарна икономика. Това са крайни деформации, които никой не желае да пипне", допълни Божидар Данев. Той настоя за увеличаване на квотите електроенергия за свободния пазар, вкл. ясно да се каже как и с колко точно ще се увеличат квотите, за да има прогнозируемост.

"Не може, когато си въвел търгов свободен пазар, да намаляваш квотите върху него. Трябва да има пътна карта как се увеличават квотите на този пазар", изтъкна Данев и допълни: "На нас ни е много добре известно защо се намалиха квотите за индустрията и защо се увеличиха квотите за регулирания пазар и за износа. В дълбочината на цялото кризисно явление е разпределението на тези квоти. Това е една доста късогледа политика, особено предвид масовото закриване на работни места в страната, което е основен проблем на икономиката и на синдикатите".

От разделението на пазара на "регулиран" и "свободен", съотношението между двата сегмента практически не е било променяно. Така регулираният пазар, на който цените се контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е 85%, а свободният пазар, на който частните търговци купуват от централите и продават на големите консуматори - фабриките, или пък пласират в чужбина, е с дял от едва 15%, стана ясно по време на днешната дискусия.

Основните производители на електроенергия за свободния пазар са АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2, чието производство е най-икономически изгодно за търговците, които могат да спечелят от маржа между цената "купува" и цената "продава". Търговците са удобен посредник на големите консуматори на електроенергия, каквито са големите индустриални производители, защото биха могли да предложат по-ниска цена на тока спрямо държавно регулираната и така фабриките да формират по-голямо добавена стойност от продукцията си. Ето защо в проблема за недостига на ток за свободния пазар, големите индустриални предприятия също са засегната страна.

Като илюстрация на проблема идват данните от месец декември, когато на свободния пазар са били предложени общо 250 MW ток. Те са недостатъчни да покрият вътрешното потребление на големите индустриални консуматори. Търговете, на които това количество електроенергия е било разпределено между десетките желаещи търговци, по правило, се провеждат непрозрачно и това създава впечатлението, че на пазара се случва нещо нередно, а основните източници на евтин ток АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток -2 биват обвинявани, че преследват собствените си интереси на търговски дружества, вместо обществените интереси.

Поддържането на такъв изкуствен дефицит на електроенергия за свободния пазар води до оскъпяване на тока за потребителите в страната. Изяжда се и от добавената стойност, създавана от индустрията. В същото време по-евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй бива изнасяна в чужбина от централата, която е нормално търговско дружество и всъщност печели основно от износа, не толкова от реализацията на електроенергията на вътрешен пазар. Така се получава, че през по-голямата част от денонощието токът за потребителите в България се осигурява от въглищни централи и ВЕЦ-ове, което пък разхищава от квотите за емисии за 2013 година, което допълнително ще оскъпи тока на потребителите в България.

АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица Изток 2 обаче не могат да бъдат обвинявани, че преследват търговските си интереси. От тях не може да бъде искано да вършат работата на държавните институции, които допускат липсата на баланс в енергетиката, обединиха се участниците в дискусията. Те настояха, че не бива в обществото да се създава впечатление, че има противопоставяне "индустрия срещу енергетиката". Ние искаме балансирана енергийна политика, но не здрава енергетика за сметка на болна индустрия, каза участник в дискусията.

Освен от скъпия ток, индустрията страда и от скъпия природен газ, чиято цена е два пъти по-висока от котировките на борсите в Западна Европа. Това допълнително пречи на конкурентоспособността на българските предприятия.

По данни на БСК от износ на ток годишно се реализират около 700 - 800 млн. лв. приходи. В същото време само в металургията от изнесена продукция за 2011 г. са реализирани 5 млрд. лв. приходи, което показва, съотношението на силите и интересите в този дебат.

Критиките в него отнасят и Националната електрическа компания, и Електросистемният енергиен оператор. По някои мнения те са най-големите печеливши от износа на ток, тъй като 30-40% от крайната цена на износ на електроенергия формират таксите за пренос и за капацитет. Останалите 60-80% се формират от енергийната компонента на централите, а остатъка до 100% включва разходите на търговците и маржа на печалбата.

Наред с това няма яснота как държавните органи ще се справят със следващата вълна на отваряне на пазара, при която на свободния пазар ще излязат и консуматорите на ток средно напрежение, каквито са малките фирми. По предварителни прогнози това ще вдигне квотата на свободния пазар двойно - от сегашните 15% на 30-40%. Това означава, че е необходимо ново разпределение на квотите между регулирания и свободния пазар.

Дотогава проблеми като този, породен след декемврийския търг за електроенергия на свободен пазар, изглеждат неразрешими. Пред участниците в дискусията Мартин Тафров от АЕЦ Козлодуй обясни, че заради бунта на търговците след търга централата е пуснала допълнителни количества ток за свободния пазар. В момента в отговор натиск от търговци и крайни клиенти АЕЦ Козлодуй осигурява 520 MW за вътрешния пазар. Снабдяваме на 100% свободния пазар.