Един голям проект, без значение дали говорим за ядрена енергетика или за пътно инфраструктурно строителство, може да доведе до пробив в заетостта в цял район. Това каза за Агенция "Фокус" Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

По думите му - от изключително значение и за малкия, и за средния бизнес е да има яснота по големите проекти в България, включително започването на големи инфраструктурни проекти, в това число за новия програмен период в ЕС 2014-2020 година.

Например, от много години говорим за тунел под Шипка, а всъщност имаме нужда от поне още два, дори три тунела в Стара планина, които да осигурят връзката между Северна и Южна България. Нашата икономика няма вътрешна, териториална свързаност, комуникационна свързаност.

Бидейки част от периферията на европейската икономика, сме отрязани от основните си пазари в Европейския съюз. В един документ, който все още е в проектен вид на ЕС за т.нар. взаимносвързана Европа - Коридор №8, железопътната връзка София-Скопие до Адриатическо море до 2020 година се планира да бъде в проучване, не реализация на проект. На територията на Република Македония става дума за едни 15-16 километра връзка, тунелът под Гюешево е прокопан още по време на Втората световна война. И от тогава, от преди 60 и повече години се бавим с този проект не само България, но и страните, от които зависитой - Албания и Македония, каза той.

Според него - по друг начин ще изглеждат икономиката и малките и средни предприятия в югозападната част на страната, ако бъде реализиран скоростно този коридор.

Засега по-скоро остават песимистичните нагласи, че може да се закрият работни места, отколкото че ще бъдат открити такива.

За съжаление не става дума само за наши оценки, а за статистика. Последните данни показват, че и в ЕС, и в еврозоната имаме задържане на безработицата на едно и също ниво, докато за България има едно увеличение. Много може да се мисли за промени, които да подсигурят почасова заетост, включително на студенти, на домакини и на различни категории лица, които са вече извън активната възраст - на пенсионери, каза той.

Административните режими, разрешителни за упражняване на дейност трябва рязко да бъдат съкратени и то колкото се може по-бързо, каза още Димитър Бранков. По думите му - всички разрешителни режими за упражняване на дейност, които не съответстват на европейско законодателство и изисквания по съответните регламенти и директиви трябва да бъдат преразгледани, тъй като практически те не улесняват живота на държавната администрация, на контрола върху бизнеса.

Много е важно кой издава дадено разрешително. Практиката в развити европейски страни е министерства да не се занимават с тези функции, а с това да се занимават изпълнителни агенции. Ако прегледате сайтовете на българските министерства, ще видите една голяма част от тях, че се занимават с издаване на разрешителни. И тогава, когато ви се откаже това разрешително, вие няма пред кого да обжалвате. Ако, да речем, това става на по-ниско ниво, на нивото на някоя изпълнителна агенция, очевидно вие имате един допълнителен лост за административно обжалване вместо да се обърнете пряко към съда. А в съда, знаете, какви са процедурите и колко продължават. Това е само един пример.

Друг пример е електронното правителство, с което България, за съжаление, закъсня страшно много. Голяма част от административното обслужване на фирмите може да се случи и по електронен път. Голяма част от огромните обеми подавана информация от бизнеса към държавата може да текат по електронен път, а не на хартиен носител, каза той.

По думите му - твърде рано е да има някакви индикации за много рязко подобряване на бизнес климата, бизнес средата и очакванията на бизнеса. Наскоро излезе и ново проучване в статистиката за бизнес климата, от което е видно, че по всички основни фактори, включително и действаща бизнес среда, липса на поръчки, в това число от чужбина и от страната, много от секторите остават в една неблагоприятна ситуация. Това при всички случаи е свързано със сигнали, които идват от външната среда, от пазарите, на които България реализира основно продукция, експортът, а от друга страна, става дума за чисто вътрешни причини, каза той.

Най-простата мярка, свързана със заетостта, е да не се прави това, което може да закрие работни места, каза Димитър Бранков. Според него, има една голяма група мерки, които са с пряк непосредствен ефект във времето.

Много често не става дума за някакви нови мерки, а просто за отказ от прилагане на решения, които очевидно водят до закриване на предприятия и закриване на работни места. Един такъв пример от много време Стопанска камара и няколко браншови организации, включително от рециклиращата и металургичната промишленост, атакуват. Това е решението да бъдат закривани площадки за търговия с черни и цветни метали, ако не са в общини с приет Общ устройствен план, каза Димитър Бранков.

В България само една трета от общините имат приет Общ устройствен план. Някои от тези площадки бяха приватизирани преди 10-15 години и практически са изградени преди 50 години. И след модернизацията им там са инвестирани в някои случаи средства от порядъка на 10-20 млн. лева. Закриването на такива площадки заедно с работните места очевидно не е най-доброто решение, за да се справим с кражбите. За кражбите има наказателно законодателство, има институции в лицето на МВР и на полицията, които трябва да ги преследват и естествено да наложат закона в тази му част, каза Бранков.

По думите му - не е основателен аргументът, че борбата с кражбите трябва да мине през закриване на бизнеси и в случая - на площадки за търговия с черни и цветни метали. А това основание - разполагане на такива площадки в общини с Общ устройствен план, едва ли не по съображение за защита на околната среда, е приложимо към абсолютно всички предприятия в България, включително от индустриалния сектор, които се явяват по-тежки замърсители. Една голяма част от тях не са разположени очевидно в общини с Общ устройствен план, посочи той.

Правителството на Норвегия е внесло законопроект, с който предлага да се отменят ограниченията за работа на българи и румънци. Ако идеята се одобри от парламента, те ще имат свободен достъп до пазара на труда като останалите граждани на ЕС. Това съобщи местното министерство на труда, цитирано от dnevnik.bg. В момента, за да работят в скандинавската страна, българите трябва да имат разрешително. Аргумент за отмяната на ограниченията е, че безработицата в Норвегия е ниска, а статистиката на емиграционните власти показва, че имигрантите от България и Румъния са рядкост. Освен това повечето от тях не се различават от гражданите на останалите държави от ЕС и Източна Европа като ниво на заетост, безработица и използване на социални помощи.

През есента на 2011 г. безработицата в България е продължила плавно да се покачва, като през декември е стигнала 11,2% от икономически активното население. Това показват данните на Евростат. Положителната новина е, че на годишна база делът на хората без работа леко е намалял.   Все по-тежка обаче става ситуацията за младежите (под 25 г.). Безработицата сред тях е нараствала със значително по-бързи темпове. В края на миналата година 26,8% от тях са били на трудовата борса - с 1% повече спрямо ноември. Така България продължава значително да изпреварва средното ниво на младежка безработица в Европейския съюз (22,1%).   В други 10 страни от Евросъюза обаче ситуацията на пазара на труда е още по-неблагоприятна от България за младите, които мнозина експерти определят като най-ощетената възрастова група от намаляването на работните места в кризата. Продължава да се влошава положението в Испания и Гърция, където към края на 2011 г. близо половината от хората под 25 г. са били без работа. Най-добри възможности за тях е имало в Германия, Холандия и Люксембург.   Като цяло през декември миналата година безработицата в ЕС е била средно 9,9% - колкото и през ноември. Спрямо края на 2010 г. обаче хората без работа са се увеличили с 0,4%. Броят на безработните в общността е достигнал 23,816 млн., или с 923 000 души повече спрямо нивото година по-рано.   Най-ниска е безработицата в Австрия, Холандия и Люксембург, а най-висока - в Испания, Гърция и Литва. Спрямо година по-рано в 14 държави положението се е подобрило, а в 12 се е влошило. Единствено в Ирландия няма промяна.

Работодателите имат задължение да издадат служебна бележка на служителите си в случаите, когато няма да извършват годишно преизчисляване на данъка от доходите им по трудови правоотношения. Тази промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица влиза в сила от началото на 2012 г., съобщиха от Националната агенция по приходите. Така например, ако сте работили на трудов договор, при напускането, служебната бележка се издава в срок от един месец след последното изплащане на заплатата, но не по-късно от 31 декември. Служебна бележка се издава и в случаите, когато имате повече от един работодател. Например, ако имате основен такъв и работите на втори трудов договор, вторият е длъжен да издаде служебна бележка до 10 януари 2012 г. Заради тези новости през 2012 г. са утвърдени два образеца на служебни бележки за изплатените доходи. Първият образец се издава от основния работодател и отразява резултатите от годишното преизчисляване на данъка, а вторият - в останалите случаи. Образците на служебни бележки са публикувани в интернет на www.nap.bg. От тази година е въведена и парична санкция за работодатели, които откажат издаването на служебна бележка в размер до 250 лева, а при повторно нарушение, глобата е до 500 лв. От НАП напомнят, че декларация за облагане на доходите през 2012 г. не подават тези граждани, които са имали доходи само от трудови правоотношения и нямат данък за довнасяне или възстановяване и в същото време няма да ползват данъчни облекчения. Годишните декларации за доходите могат да се подадат по интернет, подписани с електронен подпис, на място в офиса на НАП в цялата страна, по пощата, с обратна разписка и на място срещу входящ номер в някои пощенски станции. Още информация за плащането на данъци и осигурителни вноски, банковите сметки и кодовете за вид плащане, е публикувана на интернет страницата на НАП. Всеки клиент може да се консултира как да попълни данъчната си декларация на цената на градски разговор, избирайки информационния телефон на НАП 0700 18 700.

Не дипломите, а уменията ще са важни за намирането на работа през 2012 г., съобщиха шефовете на най-големия портал, който събира кандидати и работодатели - jobs.bg.   Търсещите препитание имат най-голям шанс за успех, ако усвоят нетрадиционен чужд език (например датски, шведски или норвежки) или имат задълбочени познания по информационни технологии или финанси, обясни управителят на сайта Пламен Вушев. Научаването на чужд език отнема 6-12 месеца, но е много добра инвестиция, допълни той.   Очаква се на пазара на труда до края на годината да влезе нова световноизвестна компания (от топ 500 на сп. “Форчън”), която да създаде 200-300 работни места за счетоводители и финансисти. Тя имала намерения до 2013 г. да отвори до 1000 позиции.   През 2012 г. ще се развиват и експортно ориентираните фирми, включително тези, които се занимават с аутсорсинг (изнасяне на дейности в държави като България заради по-ниската цена на труда): високи технологии, кол центрове, обработка на документи.   Докато през лятото на 2008 г. търсенето на хора превишаваше повече от 2 пъти предлагането, в момента в jobs.bg месечно се публикуват едва по 20 000 обяви за работа, а за същия период подадените автобиографии са 1,8 милиона (251 301 обяви и 23,8 милиона кандидатури за 2011 г.).   Благодарение на съвременните комуникации работата може да дойде при вас и понякога не е необходимо да сменяте града или държавата, обясни Ани Димитрова от jobs.bg. Плюсът е, че човек не се разделя с приятелите, роднините и дома си. Според нея търсeщите работа е много важно да са адаптивни - понякога ще трябва да променят изцяло специалността и сектора, в които ще се развиват.   Продължава тенденцията за дадени обяви да има по над 1000 кандидати, но други позиции, изискващи специфични умения, да стоят незапълнени с месеци. Най-голям интерес има към обявените свободни работни места в търговията, продажбите и ресторантьорството, за които не са нужни специална квалификация и подготовка. Трудно се запълват позиции в кол центровете с екзотични езици. Не се намират и добри информатици, защото повечето от тях бързо се реализират.   Ако знанията и способностите ви надхвърлят изискванията в обявата, това не означава, че сте по-добър кандидат, уточни Пламен Вушев.