Проверката на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е установила нередности при провеждането на тръжната процедура за изпълнител на сероочистващите съоръжения на V и VI блок на ТЕЦ “Марица-изток 2“, съобщи БНT, цитирайки свои източници. Констатирани са документи без подпис, сертификати без дата, само с посочен месец и година и други пропуски в документите. Търгът беше спечелен от италианско-китайския консорциум “Идреко Инсигма“, но вторите в класирането “Алстом пауър Италия“ обжалваха търга. Проверява се дали комисията, оценявала офертите, е подвела ЕБВР и екоминистерството. В доклада на ОЛАФ няма отразени становища за констатирани нарушения, не се изразяват мнения, изводи или препоръки, а единствено са посочени документално обосновани факти, обясниха след проверката от централата. "Доколкото знам, няма проблем с процедурата", каза пред в. „Класа“ и финансовият директор на ТЕЦ „Марица-изток 2“ Боян Боев. За очистващите съоръжения са предвидени 36 млн. евро безвъзмездна помощ по програма ИСПА, кредит от 34 млн. евро от ЕБВР и 15 млн. евро собствени средства на централата.

Комисията за защитна на конкуренцията (КЗК) налага имуществена санкция на "Международен панаир Пловдив" АД  в размер на 66 876 лв. за неизпълнение на задължението за подаване на уведомление за концентрация.   С решение от 08.10.2009 г. КЗК е образувала производство по самосезиране за евентуално извършено нарушение от страна на Панаира при придобиване на 100% от капитала на "Евроком България" ЕООД през септември 2008 г. Направеният пазарен анализ показва, че придобиването на целия капитал на кабелния оператор от страна на "Международен панаир Пловдив" не е оказало негативно влияние върху конкурентната среда на пазара на телевизионно съдържание в страната. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗК (отм.) предприятията са длъжни да уведомят Комисията за намерението си да осъществят концентрация, когато общият оборот за предходната плиключила финансова година на участниците в концентрацията на територията на страната надхвърля 15 млн. лв. При оценяване на сделката се установило, че общият оборот на дружествата надхвърля прага, предвиден в закона, съобщиха от КЗК. Неспазването на задължението за нотификация е сериозно нарушение на правилата на конкуренция. Едва след оценката на дадена сделка Комисията може да стигне до извода дали тя е в състояние да доведе до антиконкурентен ефект на съответния пазар или не.

Невъзможността жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по дадена поръчка да я спира, освен ако антимонополният орган не наложи временна мярка "спиране", може да донесе сериозни санкции на България. За това алармираха днес представители на ИТ бранша.   От там обясниха, че такава възможност за спиране на дадена поръчка е предвидена в Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която касае главата "Обжалване" в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и все още не е въведена, въпреки че това е трябвало да се случи преди две години. До момента са отворени или има сключени договори по 48 процедури по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) за общо 29 млн. лв. "Всички те са като сиамски близнаци и съдържат цели абзаци, които са еднакви, но не корелират с предмета на обществената поръчка". Това обясни съветникът в Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и управител на "Риск Електроникс" Йордан Кисьов. Той допълни, че е наложително всичките тези процедури да бъдат спрени, да се нанесат сериозни промени в ЗОП и чак след това фирмите да кандидатстват отново по процедурите. Като пример за наложителна промяна в ЗОП беше дадена дефицинията на "показател", която в момента изобщо липсва. Като основни виновници за сегашното състояние на оперативната програма бяха посочени вече несъществуващото Министерство на държавата администрация и административната реформа и министърът, който го ръководеше - Николай Василев. В момента никой не проверява задачите в обществените поръчки. Не се проверяват и резултатите от проведените конкурси. Единствената възможност пред участниците е да се обжалва документацията, което обаче струва скъпо - жалба пред КЗК струва таксата за адвокат + 800-1700 лв., отчете още Кисьов. Той се обяви също така срещу ниските имуществени санцкии, заложени в закона, които варират между 2 и 3% от стойността на договора за сметка на възложителя. От своя страна председателят на българския ИКТ клъстер Петър Статев се обяви за това на браншовите организации да им бъде позволено да участват в написването на задачи за обществените поръчки. Това по думите е наложително, тъй като държавата не разполага с достатъчен административен капацитет, за да се справи с тази задача.

Между 27 и 28 млн. лв. е губила годишно държавата от 2001 година досега заради забавени преписки в отдел „Концесии” на МРРБ, съобщи министър Росен Плевнелиев. Общият брой на забавените преписки е 500, а изчислените загуби са за 150 от тях. С помощта на браншови организации са отсети 150 преписки, за които са изпратени писма до бизнеса. Чрез тях компаниите са били запитани дали все още имат интерес да продължат концесионните процедури. Има преписки от 2001-ва, 2002-ра и 2003-та година, уточни регионалният министър, като по думите му бизнесът е бил „шашнат” от изпратените писма. През изминалите няколко години експертите от регионалното ведомство не са си свършили работата и не са придвижили тези процедури, обясни Плевнелиев. По думите му тепърва ще бъдат изчислявани и какви са загубите за бизнеса.