Европейската схема за търговия с емисии трябва спешно да се реформира ако иска да изиграе своята роля като гръбнак на европейската политика в областта на климатичните промени. Ако това не стане ще последват огромни допълнителни разходи и ще бъде накърнено доверието в ЕС, пишат Томас Спенсър и Емануел Герин в анализ по темата, публикуван в European Energy Review. Те посочват основните слабости на схемата за търговия с емисии и предлагат три мерки за спасяването на системата.

Налице е широк консенсус в европейския енергиен сектор, че схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) не се представя добре. Миналата година цените на въглеродните разрешителни се сринаха до рекордно ниски нива, движейки се около 9 евро на тон през последното тримесечие на 2011 г. Това доведе до натрупването на излишък от над 1 млрд. квоти, а търсенето им не се очаква да надхвърли предлагането до 2020 година.

Дългосрочно доверие

Целта на климатичната политика е да се създаде надеждна рамка, която да ръководи частни инвестиционни решения. Краткосрочната цена на въглерода може да направи печеливши някои мерки за енергийна ефективност и някои по-евтини възобновяеми енергийни източници (вятърни инсталации и биомаса). Но за по-скъпи, дългорсочни проекти е важно какви са очакванията на фирмите за евентуален бъдещ недостиг на квоти. Те ще се основават на доверието към целите, институциите и политиките за климата. Може да се каже, че търговията с емисии има две цели: да направи краткосрочното намаляване на емисиите печелившо и да създаде у инвеститорите дългосрочни очаквания за бъдещ недостиг на разрешителни.

Анализите показват, че цялостната роля на ETS за намаляване на емисиите е доста незначителна, докато други политики (като например възобновяемите източници и целите за енергийна ефективност) имат по-значима роля в момента. Заради ниските въглеродни цени, схемата за търговия с емисии вероятно няма напълно ефективен икономически принос за намаляване на емисиите, което означава, че е необходимо по-голямо усилие от други, по-скъпи политики. Подобен микс от политики при всички положения е нужен, тъй като цената на въглерода сама по себе си няма да доведе до мерки за енергийна ефективност, нито до по-скъпи ниско-въглеродни технологии. Сегашните ниски цени на въглерода обаче водят до дисбаланс в политическия микс, повишавайки разходите на климатичната политика.

В същото време, схемата за търговия с емисии няма достатъчно отражение върху дългосрочните инвестиции и иновации в секторите, които обхваща. Краткосрочният ценови сигнал е твърде слаб и нестабилен, за да изпрати категорични знаци за ангажимента на политиците. По-важното е, че съществува несигурност за недостига на въглеродни квоти в бъдеще.

Директивата за търговията с емисии определя постоянно намаляващ таван на емисиите (1.74% годишно), но това не вдъхва достатъчно увереност на инвеститорите, защото не е в съответствие с дългорсочните планове на ЕС до 2050 г. и не е подсилено от обвързващи междинни цели, например до 2030 г. Липсата на яснота в дългосрочен план се признава от Пътната карта за енергетиката до 2050 г., която гласи: "Няма адекватна насока за това какво ще се прави след 2020 г." Пътната карта обаче не предлага таван на емисиите след 2020 г. като част от решението.

Резултатът от това е слаб и несигурен ценови сигнал до 2020 г. и парализираща несигурност след това. Тези две несъвършенства се подсилват взаимно. Една надеждна дългосрочна рамка би помогнала за подсилване на цените на въглеродните квоти в краткосрочен план. Краткосрочните цени на разрешителните пък осигуряват надеждност и прозрачност на дългосрочните цели. Накратко, нито краткосрочната, нито дългосрочната политическа рамка дава нужната основа за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

Какъв е залогът?

Провалът на ETS ще има дългосрочни последици за европейския енергиен сектор и Европейския съюз. Четири важни неща са заложени на карта. На първо място, бизнесът трябва да направи значителни инвестициони избори в близко бъдеще, тъй като енергийният сектор в ЕС се доближава до голям инвестиционен цикъл. Според изчисления на МАЕ, енергийният сектор на ЕС ще има нужда от $ 694 млрд. инвестиции през нястоящото десетилетие и $ 1080 млрд. в периода 2021-2035. Както твърди Комисията, "моделът на производството и потреблението на енергия през 2050 г. вече е заложен". Ето защо е от жизненоважно значение да се гарантира, че настоящата политическа рамка може да оформи инвестиционните решения, които ще определят енергийния сектор в ЕС през следващите 30-40 години. В противен случай политическата рамка заплашва да доведе до забавяне на инвестициите, както и до повишаване на политическите разходи.

На второ място, освен да координира частните играчи, схемата за търговия с емисии е изключително важен инструмент, който дава насока на енергийната и климатичната политика на държавите-членки. Настоящата слабост и разклатената надеждност на ETS на ЕС рискува да доведе до ренационализация на политиката в областта на климата, симптом за което бе решението на Великобритания да наложи минимална цена на въглеродните квоти, която да компенсира ниската цена на ETS. Някои държави-членки (например Обединеното кралство, Германия и Дания) приеха амбициозна, дългосрочна политика, за която ниската цена на ETS се оказва повече пречка, отколкото помощ. Една разпокъсана и некоординиран а европейска политика в областта на климата ще бъде по-скъпа, по-неефективна и в дългосрочен план, вероятно по-малко амбициозна.

Трето, международната тежест на Европа в областта на климатичната политика се определя от нейната сплотеност. Дърбан демонстрира, че една съгласувана и стратегическа позиция на ЕС, въз основа на ясно предложение, може да привлече и други страни. ETS е важен международен еталон за амбицията на ЕС в областта на политиката за климата и се следи внимателно от страни, които искат да приложат подобна схема на своя пазар. Пример за това е Китай, който постави пазарно-ориентираните политики за климата в центъра на  12-ия си петгодишен план и няма търпение  да се поучи от европейския опит.

И накрая, в ETS на ЕС ще бъде важен източник на приходи за правителството в периода 2013-2020 г.. Използването на цените, приети от Комисията при последната й оценка (17-25 евро за тон до 2020 г.), схемата за търговия с емисии ще генерира 150-190 милиарда евро през 2013-2020; ако през 2020 цената съответства на Комисията отпреди кризата (30-55 евро за тон) ще генерира 200-310 млрд. евро, сочи проучване на "Климатични Стратегии". Според сегашните прогнози на цените това означава пропуснатите приходи да са от порядъка на 50-210 милиарда евро. В контекста на икономическата криза и увеличаващата се безработица, фискалната реформа в енергетиката и данъчното облагане на труда, могат да бъдат привлекателна част от решението. Средствата от търговията с емисии могат да бъдат използвани също така за подпомагане на научните изследвания и развитието на нисковъглеродни технологии в ключови сектори (мощност, стомана, цимент и т.н.).

Слабостта на ETS се крие в три основни елемента. Първият е слабият и непостоянен ценови сигнал, произтичащ от настоящото свръхпредлагане на разрешителни. Вторият, който е по-важен, е липсата на ясна и надеждна рамка за периода след 2020 г. На трето място е липсата на институционални процеси и механизми, които да осигурят надеждно бъдещо управление на корекциите в схемата за търговия с емисии. Ето защо реформата на схемата трябва да вземе предвид тези три аспекта.

В по-дългосрочен план ЕС трябва да разработи надеждни процеси и институции за управление на схемата за търговия с емисии. Търговията с емисии е рискова по своята същност, тъй като предлагането се определя политически и не реагира директно на търсенето. Всякакви промени в икономическите резултати или политическите намерения ще да бъдат включени в цената. Управлението на схемата за търговия с емисии е трудно в организация като ЕС, където държавите-членки не са склонни да се откажат от суверенитета си над енергийните и икономически политики. Тази динамика благоприятства еднократни, мащабни реформи (последната, от които бе през 2008 г. за пакета 20/20/20), което пречи на ефективното управление на променливите, присъщи на търговията с емисии. Комитетът за борба с изменението на климата във Великобритания и Австралийският съвет по климатичните промени са образци на независими консултативни институции, от които Европа може да се поучи. Макар да  не е съвършена, австралийската система, при която тавана на емисиите се определя на всеки 5 години е пример за подход, който съчетава елементи на гъвкавост със сигурност.