Още първата година от мандата на правителството, то „помоли" банките да свалят лихвите по кредитите. Сега - в средата на мандата, се прави втори опит за „затягане на примката" около врата им. Въпреки че банковата система у нас е една от най-регулираните в Европа, финансовото министерство предлага допълнителни мерки - обвързване на лихвените равнища при заемите с междубанковите индекси, премахване на таксите или намаляването им наполовина за клиента и регулация на кредитите до 400 лева.   Част от мерките са искани от експертите от дълго време, друга част - изобщо не са коментирани. Вицепремиерът Дянков преди време заяви, че ще покани банките на среща, но досега такава не се е състояла. Може би и заради това самите банки още мълчат по отношение на исканото от тях. Означава ли това, че формирането на лихвите ще стане по-прозрачно и евентуално цените на кредитите ще паднат? Как се формират лихвите по кредитите? Отговор на този въпрос могат да дадат само банкерите, но те не го правят - поне така изглежда ситуацията през очите на повечето потребители на този вид банкова услуга.   От много време насам не една и две организации се борят за намаляването на лихвите, а и беше направен пробив в законодателството, като банките бяха принудени да публикуват на сайтовете си как формират лихвите. И въпреки това - недоволните са много, дори започнаха дела, а и отново заваляха предложения за законодателни промени.   Този път част от тях дойдоха от финансовия министър Симеон Дянков, който ще настоява банките да формират лихвите на базата на междубанков индекс и процент. Какво представляват тези индекси - като Либор в Лондон, който е и първият, Юрибор в Европа и Софибор - у нас - отговор от финансовия експерт Георги Атанасов: „Средният лихвен процент, отразяващ лихви, на които банките предлагат негарантирани заеми на банковия пазар. И приет референтен курс за определяне на лихвата, който се използва между банките.   По аналогия на Либор у нас беше създаден Софибор, който е за пазара тук у нас". На въпроса дали банките имах механизъм да повлияят на подобен индекс, той отговори, че на Софибор няма да им бъде толкова лесно да повлияят. „Ако това се случи, би трябвало да се дискутира и да се говори за картелиране на сектора", допълни той. На сайта на всяка банка има информация как се формира лихвеният процент по кредита. Затова ще прочетем интернет страницата на една от най-големите на пазара: Годишният лихвен процент се формира от базов лихвен процент + твърда надбавка, която е записана в договора и не се променя за срока на целия кредит.   Базовият лихвен процент обаче се формира като сбор от пазарен лихвен индекс - т.е. Либор, Юрибор или Софибор, за които вече говорихме, както и премия. В методологията обаче не е описано, че има и редица такси за обслужване на кредита, които също го оскъпяват. Затова Дянков или иска да ги премахне, или поне да ги раздели наполовина между банката и клиента Според икономиста Георги Атанасов не е най-важното какво ще се избере, а да бъде независима институция, която да определя този индекс по прозрачен начин, а не да е „скрит в УС на някоя от търговските банки, където да бъде определян зад гърба на клиента".   „Непрозрачните компоненти от лихвата трябва да бъдат елиминирани, както и непрозрачното определяне на таксите и комисионните, защото те също представляват част от разходите за клиента", допълни той. Според него, ако се приемат двете предложения на министър Дянков - тази за индекса, както и таксите да се делят по равно между банка и клиент, има и възможност да се оскъпят кредитите, „ако банките първо вдигнат таксите, а след това с готовност ги делят". Атанасов прозря зад предложенията на финансист номер едно у нас опит цените да станат прозрачни, за да могат клиентите да сравняват офертите на отделните банки и по този начин да се стимулира конкуренцията между тях.   Третата мярка, която финансовият министър предлага, е да се регулират и кредитите от един лев до 400 лева, които в момента попадат извън закона за потребителското кредитиране. Според Георги Атанасов е хубаво да се направи подобна регулация, но ако има проблем, никой не би тръгнал да води съдебна процедура за толкова малка сума. Затова е нужно и въвеждането на финансов омбудсман, който да разрешава подобни спорове. Дарик потърси мнението на асоциацията на банките в България. Тя бе лаконична: в асоциацията и с нейни представители разговори не са водени.

С 46 лв. са скочили заплатите ни от октомври до декември, показват данните на Националния статистически институт. Ако през октомври средната заплата е била 706 лв., то през декември трудовото възнаграждение скочило на 752 лв. Най-голямо е било увеличението в системата на образованието, където учителите са взели с 13.4% повече от обикновено.   В енергетиката също са плащани по-високи заплати.   Не са стояли на едно място и в секторът "Държавно управление", където трудовите възнаграждения са се подобрили със 7.3%. Статистиката на НСИ показва, че най-високи са заплатите в телекомуникациите, където средното възнаграждение е 1 710 лв. Енергетиката е следващата с доход от 1 597 лв. месечно, а на следващо място са финансовите и застрахователните дейности, където се работи за 1 544 лв. на месец. През последното тримесечие на миналата година редиците от работещи на трудов договор са оредели с 56 хиляди и 400 души., показват данните на националната статистика.   В края на декември данъкоплатците са 2.13 млн. души. Зад тази тенденция на рязко намаление стои и сезонният фактор, тъй като от традиционно към септември статистиката брои и сезонно заетите. Това се вижда и от данните за това в коя от дейностите има най-голям отлив на работещи.   Според НСИ "Хотелиерството и ресторантьорството" е освободило 17.4% от служителите си спрямо септември, "Селското стопанство" е уволнило 14% от работниците, а "Строителството" - 5%. Сравнението на годишна база дава по-ясна представа за това в кои отрасли на икономиката се освобождават най-много служители. В сравнение с декември 2010 година работещите на трудов договор у нас със с 15 хиляди и 400 души по-малко, като най-голяма намаление на работещите има в преработвателната промишленост (-18.9 хил. души), търговията (-11.7 хил. души), строителството  (-8.9 хил. души).

Един голям проект, без значение дали говорим за ядрена енергетика или за пътно инфраструктурно строителство, може да доведе до пробив в заетостта в цял район. Това каза за Агенция "Фокус" Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

По думите му - от изключително значение и за малкия, и за средния бизнес е да има яснота по големите проекти в България, включително започването на големи инфраструктурни проекти, в това число за новия програмен период в ЕС 2014-2020 година.

Например, от много години говорим за тунел под Шипка, а всъщност имаме нужда от поне още два, дори три тунела в Стара планина, които да осигурят връзката между Северна и Южна България. Нашата икономика няма вътрешна, териториална свързаност, комуникационна свързаност.

Бидейки част от периферията на европейската икономика, сме отрязани от основните си пазари в Европейския съюз. В един документ, който все още е в проектен вид на ЕС за т.нар. взаимносвързана Европа - Коридор №8, железопътната връзка София-Скопие до Адриатическо море до 2020 година се планира да бъде в проучване, не реализация на проект. На територията на Република Македония става дума за едни 15-16 километра връзка, тунелът под Гюешево е прокопан още по време на Втората световна война. И от тогава, от преди 60 и повече години се бавим с този проект не само България, но и страните, от които зависитой - Албания и Македония, каза той.

Според него - по друг начин ще изглеждат икономиката и малките и средни предприятия в югозападната част на страната, ако бъде реализиран скоростно този коридор.

Засега по-скоро остават песимистичните нагласи, че може да се закрият работни места, отколкото че ще бъдат открити такива.

За съжаление не става дума само за наши оценки, а за статистика. Последните данни показват, че и в ЕС, и в еврозоната имаме задържане на безработицата на едно и също ниво, докато за България има едно увеличение. Много може да се мисли за промени, които да подсигурят почасова заетост, включително на студенти, на домакини и на различни категории лица, които са вече извън активната възраст - на пенсионери, каза той.

Административните режими, разрешителни за упражняване на дейност трябва рязко да бъдат съкратени и то колкото се може по-бързо, каза още Димитър Бранков. По думите му - всички разрешителни режими за упражняване на дейност, които не съответстват на европейско законодателство и изисквания по съответните регламенти и директиви трябва да бъдат преразгледани, тъй като практически те не улесняват живота на държавната администрация, на контрола върху бизнеса.

Много е важно кой издава дадено разрешително. Практиката в развити европейски страни е министерства да не се занимават с тези функции, а с това да се занимават изпълнителни агенции. Ако прегледате сайтовете на българските министерства, ще видите една голяма част от тях, че се занимават с издаване на разрешителни. И тогава, когато ви се откаже това разрешително, вие няма пред кого да обжалвате. Ако, да речем, това става на по-ниско ниво, на нивото на някоя изпълнителна агенция, очевидно вие имате един допълнителен лост за административно обжалване вместо да се обърнете пряко към съда. А в съда, знаете, какви са процедурите и колко продължават. Това е само един пример.

Друг пример е електронното правителство, с което България, за съжаление, закъсня страшно много. Голяма част от административното обслужване на фирмите може да се случи и по електронен път. Голяма част от огромните обеми подавана информация от бизнеса към държавата може да текат по електронен път, а не на хартиен носител, каза той.

По думите му - твърде рано е да има някакви индикации за много рязко подобряване на бизнес климата, бизнес средата и очакванията на бизнеса. Наскоро излезе и ново проучване в статистиката за бизнес климата, от което е видно, че по всички основни фактори, включително и действаща бизнес среда, липса на поръчки, в това число от чужбина и от страната, много от секторите остават в една неблагоприятна ситуация. Това при всички случаи е свързано със сигнали, които идват от външната среда, от пазарите, на които България реализира основно продукция, експортът, а от друга страна, става дума за чисто вътрешни причини, каза той.

Най-простата мярка, свързана със заетостта, е да не се прави това, което може да закрие работни места, каза Димитър Бранков. Според него, има една голяма група мерки, които са с пряк непосредствен ефект във времето.

Много често не става дума за някакви нови мерки, а просто за отказ от прилагане на решения, които очевидно водят до закриване на предприятия и закриване на работни места. Един такъв пример от много време Стопанска камара и няколко браншови организации, включително от рециклиращата и металургичната промишленост, атакуват. Това е решението да бъдат закривани площадки за търговия с черни и цветни метали, ако не са в общини с приет Общ устройствен план, каза Димитър Бранков.

В България само една трета от общините имат приет Общ устройствен план. Някои от тези площадки бяха приватизирани преди 10-15 години и практически са изградени преди 50 години. И след модернизацията им там са инвестирани в някои случаи средства от порядъка на 10-20 млн. лева. Закриването на такива площадки заедно с работните места очевидно не е най-доброто решение, за да се справим с кражбите. За кражбите има наказателно законодателство, има институции в лицето на МВР и на полицията, които трябва да ги преследват и естествено да наложат закона в тази му част, каза Бранков.

По думите му - не е основателен аргументът, че борбата с кражбите трябва да мине през закриване на бизнеси и в случая - на площадки за търговия с черни и цветни метали. А това основание - разполагане на такива площадки в общини с Общ устройствен план, едва ли не по съображение за защита на околната среда, е приложимо към абсолютно всички предприятия в България, включително от индустриалния сектор, които се явяват по-тежки замърсители. Една голяма част от тях не са разположени очевидно в общини с Общ устройствен план, посочи той.

Интернет портала Dir.bg осъществи Първично публично предлагане на акции, с което набра над 200 хил. лв. от инвеститорите. От предложените за записване 10% от капитала на компанията, са записани 74 800 акции, което пред DarikFinance.bg финансовият директор на компанията Владимир Георгиев нарече голям успех на фона на пазарната обстановка в момента.   Изпълнителният директор Владимир Жеглов отбелязва, че това е само първа стъпка от изпълнението на стратегически план, който Dir.bg следва. Това е причината първоначалното предложено на инвеститорите количество акции да е минимално от едва 10%.   В IPO-то на Dir.bg са участвали както големи инвеститори, така и частни инвеститори. Те са платили по 2.70 лв. за акция. Предстои листване на борсата, което ще е не само първото на БФБ за тази година, но и първото IPO от три години. Чрез процедурата по първично публично предлагане интернет компанията увеличи капитала си над 4.614 млн. лв. Dir.bg е с активи за над 5 млн. лв. и има амбиция да се листне и на чужд пазар.   В интервю за DarikFinance.bg през октомври миналата година, Владимир Жеглов посочи, че очаква инвеститорският интерес към IPO-то на компанията да бъде подхранен от ръста на бизнеса в интернет. "Интернет рекламата, например, отчете ръст от 50% през 2011 година. Освен това нашата компания отчита 18% рентабилност на продажбите. Ето защо инвеститорите ще бъдат изкушени да станат акционери в Dir.bg, още повече, че от три години на Българската фондова борса не е имало IPO", посочи основателят на първия български интернет портал. * Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

156 погребални агенции и 28 булчински магазина вече са свързали касовите си апарати с Националната агенция по приходите. Онлайн връзка с данъчните са направили и 7 гадатели, както и 563 магазина за дрехи “втора ръка”, уточниха от агенцията.   Общо за цялата страна досега онлайн връзка на фискалните си устройства с приходната администрация са осигурили над 120 хиляди фирми и търговци.   В края на март изтича срокът, в който всички обекти, които имат фискални устройства, трябва да ги свържат с агенцията, напомниха от НАП. Дотогава всички бензиностанции и газстанции в страната трябва да монтират нивомерни системи на резервоарите си.