С пълната забрана на билбордове по магистралите и преместването им на 7 метра от платното по останалите пътища се закрива бизнес за около 22 млн. лв. годишно, а няколко хиляди души остават на улицата. Това обявиха вчера от трите съществуващи у нас сдружения на фирмите, занимаващи се с външна реклама.   Забраната е предвидена в написаните от Министерството на регионалното развитие промени в Закона за пътищата, които вече са в парламента и се гледат на второ четене от комисии. По данни на сдруженията по пътищата у нас има към 7000 билборда, 1800 от които са по магистралите.   От бранша твърдят, че проблемът е най-вече с премахването на незаконните рекламни пана, за което държавата не прави нищо. Мотивът, че билбордовете причиняват катастрофи, според тях е смехотворен - статистиката нито у нас, нито по света не показва пряка връзка между рекламата по пътищата и броя на произшествията, твърдят от фирмите.

По 313 млн. лева годишно ще може да спестява бизнесът от 2014 г. в резултат на ново намаляване на административната тежест. Това беше посочено на конференция "Политика за намаляване на административната тежест за бизнеса на европейско и национално ниво", организирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.   Данните са установени при прегледа на 20 закона, 239 подзаконови нормативни актове към тях и 193 свързани актове от европейското законодателство. Това е вторият етап от работата по намаляването на административната тежест. При първия етап беше приет национален план, според който тежестта трябва да бъде съкратена с 20 на сто до края на 2012 година.   Новото изследване показва, че нормативите изискват от бизнеса 918 задължения за представяне на информация пред администрацията, които му струват 2,7 млрд. лева. Най-много тези задължения са по данъчните закони - Закона за ДДС - 36 на сто от всички задължения за информиране, Кодекса за социално осигуряване - 22 на сто, Закона за корпоративното подоходно облагане - 16 на сто, Данъчноосигурителния процесуален кодекс -10 на сто.   При прегледа са направени 302 предложения за намаляване на административната тежест. Най-много от предложените мерки са свързани с промени в Закона за управление на отпадъците - 85, Закона за енергетиката - 66, Закона за чистотата на атмосферния въздух - 27, Кодекса за социално осигуряване - 22, пише БТА.

Всеки квартал да плаща различна такса смет в зависимост от това колко отпадъци е генерирал. Такъв вариант се обсъжда в Столичната община, съобщи вчера зам.-кметът по екология Мария Бояджийска. По този начин от кметството искат да стимулират хората да хвърлят по-малко смет. Новата формула е един от вариантите, разработен от външния консултант, нает от Европейската инвестиционна банка във връзка със строителството на столичния завод за боклук.   В момента много активно се обсъжда дали ще се приложи вариантът такса смет да се изчислява на база генерирания отпадък, обясни Бояджийска. Тя допълни, че се работи върху анализ, на чиято база да се разработи механизъм за прилагане на новата формула, пише в днешния си брой вестник "Монитор".   В момента "такса смет" се изчислява на базата на данъчната оценка на жилището. Дали Столичната община ще промени механизма, ще стане ясно в края на септември. Тогава екипът на Бояджийска трябва да представи пред общинския съвет резултатите от анализа и да направи предложения.   Това, което искаме, е ясен механизъм, който да позволи на общината да даде данъчни преференции на физически и юридически лица, които имат принос за намаляване наколичествата на генериран отпадък. Това може да означава както отстъпки от размера на таксата така и съответни облекчения за бъдещи периоди в зависимост от резултатите, обясни Бояджийска.   В началото на следващата година пък трябва да започне изграждането на информационна система за столичния боклук, съобщи директорът на дирекция "Управление на отпадъците" Петър Трайков. Идеята е цялата информация за количествата извозен боклук от различните квартали да влезе в обща база данни. С GPS системата ще се следи движението на камионите в реално време. По този начин ще е ясно колко боклук генерират различните квартали. Освен това общината и Столичният инспекторат ще знаят какво се случва в системата по всяко време. Ограничен достъп до базата данни щели да имат и граждани. Новата система ще струва около 200 хил. лв.   31% от боклука, който изхвърлят домакинствата в София, са хранителни отпадъци, сочат данните от проучване на кметството. На второ място се нареждат хартиените и картонените отпадъци, а на трето - пластмасите. Прави впечатление, че голяма част от отпадъците са хранителни, което означава, че домакинствата в София продължават да изхвърлят големи количества храна, коментира Бояджийска. Данните сочат още и значителен процент зелени отпадъци - около 7%. С 2% повече е изхвърленото стъкло, а боклукът от текстил е 3%.   Доста по-различна е ситуацията в бизнес сектора, където най-много се изхвърлят картон и хартия. Този вид боклук е 34% от общо генерирания. И тук обаче се отчита висок процент на хранителни отпадъци - 21. Според данните бизнесът изхвърля 8% стъкло и по 2 на сто дърво и метали.   През миналата година столичният град е генерирал общо 407 хиляди тона боклук, което е около 1/3 от всички отпадъци в страната. Общо 90 хил. тона са предадени за рециклиране, от 30 хил. тона са направени блокчета за изгаряне и 30 хил. тона са оползотворени под формата на инертни отпадъци, обясни Бояджийска. През 2010 г. София е депонирала общо 269 хил. тона боклук.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) започва проверки и пререгистрация на всички обекти, регистрирани по Закона за храните, съобщават от пресцентъра на агенцията. Това се прави във връзка с необходимостта от изготвяне на единен актуален национален регистър на всички обекти под контрола на агенцията. В това число се включват обектите за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход, обектите за обществено хранене и обектите за търговия на дребно с храни, с изключение на тези, в които се предлагат само храни от животински произход.   Проверките на обектите за производство и търговия на едро с храни от неживотински произход ще се извършват от трима инспектори, а на обектите за търговия на дребно - от двама. Проверяващите ще съблюдават за съответствие на обекта по сграден фонд и оборудване, съответствие на технологична документация, добри производствени и хигиенни практики, спазване изискванията на Наредбата за етикетиране и представяне на храните. При проверките ще се определи минималната честота на текущите инспекции в обектите, съгласно разработените указания за категоризирането им.

Монополистите и компаниите, предоставящи обществени услуги, да публикуват отчетите си, независимо дали са публични дружества или не. За това настояват от Асоциацията на индустриалния капитал и Икономическия и социален съвет. Според тях тези текстове трябва да бъдат записани в Европейския акт за единен пазар.   Това означава, че независимо дали дружествата за електроразпределение, ВиК-услуги и други са на борсата, или не, те ще трябва да разкриват отчетите си Ето обяснението на д-р Милена Ангелова от АИКБ: „Има много дружества, които доставят услуги на хората и не са публични, така че когато се води дебатът за цените на тока, за цените на парното, за цените на водата, това се случва като в една черна кутия. Тоест доставчиците на услуга казват ние имаме високи разходи, защото инвестираме, държавата казва да, но не можете да вдигате цените, защото хората и бизнесът не могат да ги посрещнат. Да, но хората и бизнесът нямат възможност да проверят коя страна е права и какво да бъде реалното решение“. От бизнес организацията призовават българските власти да настояват за единна данъчна основа в Европейския съюз, а не за ставка – т.е. обхватът на облагането да е един и същ, но процентът на данъка – различен. „Това, което нас ни притеснява като страна, е склонността на някои стари страни членки да разширяват дебата за данъчната основа и по посока на единна данъчна ставка, като в момента основните мотиви са, че Ирландия имала 12 процента корпоративен данък и това било твърде малко. За щастие никой не се сеща, че България има 10 процента и не ни дават като негативен пример в това отношение.   Но в тази насока ние настояваме българското правителство да да отстоява нашия национален интерес, тъй като именно ниските данъчни ставки са основно предимство в страната“, каза Ангелова. Ангелова допълни, че българската страна трябва да настоява за по-голяма достъпност на банковите услуги; да се предприемат мерки за по-голяма мобилност на хората и най-вече при обучението на младите хора.