В последно време акцент в изказванията на българското правителство са икономическите затруднения, които ни очакват във връзка с кризата на еврото – евентуална рецесия в еврозоната би довела до спад в търсенето на български стоки в чужбина и съответно до рецесия у нас.   Структурата на българския износ е такава, че има основания да се съмняваме в подобно заключение.   Правителството на България е изправено пред изблик от претенции за по-високи доходи и в желанието си да съкрати бюджетния дефицит догодина, то е заинтересувано населението да храни по-ниски очаквания за бъдещото си богатство.   В хода на месец декември ще бъде публикувана статистика, която ще даде по-ясна картина за развитието на българския износ през есента.   Последните данни, с които разполагаме са само сигнали и настоящото изложение е по-скоро хипотеза, отколкото анализ. Но те говорят, че българския износ е в отлично състояние и ще продължи да помага на статистиката за отчитане на икономически растеж.   Необходимостта от инвестиции за продължаване на тази благоприятна тенденция отлично се вижда от министерствата, така че самите представители на правителството най-вероятно съзнават колко опасна игра играят по острието между отпъждането на потенциалните инвеститори, изразявайки песимизъм – и удържането на разходите и цените ниски.   Мед, зърно, дърва – както в Древността     Данните на БНБ за износа, обобщени по основни търговски партньори и региони, показват, че старите страни – членки на еврозоната, т.нар. ЕС – 15, са най-важни за българския износ. За първото полугодие на 2011 г. в тази посока са изнесени стоки на стойност 4.44 млрд. евро, което е почти 47% от общия износ за периода.   За сравнение, към новите страни – членки, присъединили се през 2004 г. и Румъния през 2007 г., за полугодието са изнесени стоки за 1.48 млрд. евро. За Балканите износът е 1.51 млрд. евро, за останалите европейски държави 764.6 млн. евро, за Азия 729.5 млн. евро, за Америка 221.4 млн. евро, за други държави 486.4 млн. евро.   Данните показват още, че суровините и материалите са основната част от нашия износ. За Западна Европа за първото полугодие са изнесени сурови стоки за 2.063 млрд. евро, за новите членки 807 млн. евро – което е 77% от общия ни износ, за останалите страни изнасяме сурова продукция за 1.625 млрд. евро. За цялото полугодие, суровините и материалите представляват малко над 47% от целия ни износ.   Да преценим, има ли опасност за тези сурови 47%? Предположението ми е, че по-скоро не. Основната заслуга за българския суров износ имат цветните метали, зърното и отчасти дървесината. Тези продукти са изложени на циклични конюнктурни въздействия, но България успява да ги предложи на пазара на много конкурентни цени.   Коментарите на търговците от зърнения сектор в САЩ показват, че пшеницата от Черноморския регион в момента е най-търсена глобално, защото е по-евтина с 10 до 15 долара на тон от френското или щатското зърно.   Българската пшеница намери добър пласмент в Северна Африка – може би за сметка печалбите на родните фермери. Докато поддържаме конкурентни цени и в близост до нас има държави с хранителен дефицит, този износ няма да спадне. Тук не дискутираме политиката на аграрните субсидии от ЕС и българското правителство. Ясно е също така, че зависим от небето, от климата.   Другият ключов елемент от българския износ, металите, са пазар, който в момента се намира в супер цикъл на търсенето. Актуалната цена на медта е 7947 долара за метричен тон. Сведения от индустрията показват, че производителите се чувстват напълно комфортно при тази цена. Въпреки че цената на медта в последно време е волатилна предвид опасенията за глобална рецесия, българските мини и обогатителни мощности могат да я доставят и на 30% по-ниска цена – а в Китай продължава да няма медни руди.   Нещо повече, България произвежда не мед, а меден концентрат, който се извозва до завода на Аурубис в Орлен, Белгия, по наистина отлични цени. Това обяснява защо България отчита толкова голям излишък в търговията с Белгия: 892 млн. лева излишък при 1.417 млрд. лв. износ от началото на годината до края на август, според паралелните данни на НСИ.     Дървесината пък е част от обяснението защо България успява да постигне толкова висок износ за Балканите, категория включваща и Турция. 58% от балканския ни износ са суровини и материали. Изводът от всичко това е, че половината от българския износ е сравнително имунизиран от конюнктурните цикли заради конкурентните си цени и географска локация. Статистиката ясно показва, че никога по-рано България не е постигала подобно търсене на суровините си и това най-вероятно се дължи на предимно чуждестранната собственост на износителите, които осигуряват достъп до пазари.   Интелигентният износ   България се радва на голям прираст в износа на инвестиционни стоки през първото полугодие. Само за Западна Европа са изнесени инвестиционни стоки на стойност 887 млн. евро, което отново е своеобразен рекорд. Има ли опасност този износ да секне, щом икономическият растеж се забави? По-скоро не.   Силно развитата икономика на Западна Европа не случайно е направила място за нашите „инвестиционни“ стоки. Тя не просто ги е внесла, а ги е включила във веригата на доставките си. Не можем да очакваме българските технологични стоки изведнъж да са станали по-търсени в наситената икономика на Запад. По-скоро финансовата криза ни е дала шанс: разчистила е място за българския технологичен износ, като западните фирми са се възползвали от по-ниските цени и заплати и данъчните облекчения в нашата страна. Пазарите за български машини и съоръжения са се създали постепенно, също благодарение на чуждестранната собственост в нашите предприятия.   Така че можем да очакваме и този пазар да бъде запазен при евентуална криза на еврото. През полугодието на 2011 г. е налице 40% ръст на инвестиционните стоки на годишна база след 37% годишен прираст през 2010. Дори да се върнем на дъното от 2009 г., когато за полугодието бяха изнесени инвестиционни стоки на Запад в размер на само 459 млн. евро, ще загубим износна продукция за не повече от 4% от цялото, което не оправдава черните пророчества. Но по-горе посочих защо мисля, че този износ не само ще бъде съхранен, но и има шанса да нараства.   Ето още едно силно потвърждение за това: през юли и август, когато дълговата криза вече бушуваше, износът на инвестиционни стоки общо за света е 546 млн. евро, а през същите два месеца на спокойната 2010 г. беше за 440 млн. евро. Юли и август през 2009 г. изнесохме инвестиционни стоки за 335 млн. евро, а през 2008 г. - за 400 млн. евро. Твърде скоро спечелихме това леко предимство, за да треперим вече, че можем да го изгубим. България не е в Южна Европа   Друг голям страх за износа, който волно или неволно се засажда у нас, е че страните поразени от дългова криза в Европа ще спрат да купуват български стоки. Точно напротив се случва – говорят данните на НСИ към края на август, които са в левове по цени FOB. Износът ни за Гърция за първите осем месеца е нараснал със 7.1% на годишна база. Износът ни за Италия се качва с 2.4%. Износът за Испания скача с 14.5%. Износът за Ирландия, малък по обем, се надува с 60%, а за Португалия със 73%.   Страните в дългова криза изпитват затруднения на потребителския пазар – тоест те имат по-голям интерес да внасят евтините български продукти. Но има нещо даже по-важно: големите дефицити, които години наред поддържахме с Австрия и Германия, започват вече да работят за нас: внесените машини позволяват у нас да се създава повече продукция, която намира търсене на западните потребителски и индустриални пазари. Износът ни за Германия скочи с 57.4% за първите 8 месеца и дефицитът ни с машината на Европа е почти изтрит, след износ за 3.125 млрд. лв.   В този ред на мисли, за България е изгоден и ръстът на вноса от Гърция, който през 2011 г. заличава традиционните ни търговски излишъци с южната съседка. България постепенно намира мястото си в структурата на европейската икономика и започва да играе важна междинна роля.   Страданията на българската икономика, която през последните 10 години мина по трудния път към развитието, започват да се отплащат.   Общо страните с проблеми да финансират дълга си (приемаме, че Белгия и Франция не са такива), в момента поемат под 29% от общия ни износ, тоест дори срив в Средиземноморието няма да ни повлече надолу.   Странични валутни ефекти   Фиксираната валута, с която българската икономика работи от 15 години, осуети възможността да се използват по-ниски валутни курсове за придобиване на конкурентоспособност на износа. Българската икономика беше принудена да се научи да произвежда наистина евтино, за да може да изнася.   Благодарение на сътрудничеството между синдикати, правителство и работодатели, заплатите бяха удържани ниски, докато производителността на труда нарастваше. Това заключи цените на вътрешния пазар. Докато българинът не излезе в чужбина, сякаш всичко е наред: по данни на МВФ за 2010 г., в България левът има 1.89 пъти по-висока покупателна способност, отколкото ако се обърне в евро и с него се пазарува в една средна европейска страна.   Не ни ли казва това и статистиката на Евростат, че енергийната интензивност на българската икономика е пет пъти над средната за ЕС? Интензивността се измерва в петролен еквивалент на 1 създадено евро в БВП. Не само, че левът е подценен спрямо еврото, ами и българската икономика с толкова ниски разходи за труд произвежда действително евтина продукция.   Но чак толкова ли е важен за нас износът? И да, и не. Износът на суровини не е направил никоя държава богата.   Дори в кратък период забавянето на износа може да се компенсира от съответен спад на вноса. У нас даже това става превантивно: експресните данни на НСИ показват, че през третото тримесечие на 2011 г. вече се вижда спад на вноса, докато износът продължава да нараства. При средно за деветмесечието 67% дял на износа в БВП и 62.9% дял на вноса, през Q3 износът формира 68.4% от БВП, а вносът само 56.9%.Произтичащото от забавянето на износа покачване на безработицата е действителен проблем. Но правителството няма смисъл да стои бездейно и изплашено в лицето на този риск. Работни места се създават с инвестиции; бюджет 2012 г. показва, че са подготвени повече средства за капиталови инвестиции.   Министерството на икономиката определи електрониката и електротехниката, фармацевтиката и здравеопазването, чистите технологии и биотехнологиите като свои инвестиционни козове. Нека тогава се придържа към заключението си и не жертва тези отрасли – кълнове, от които зависи бъдещото ни богатство, в полза на увеличаване на суровия износ и противоречива ядрена и фосилна енергетика.   Напълно разбираемо е социалното недоволство, което се разразява тези дни у нас. Българинът продължава да се чувства най-беден в Европейския съюз и същевременно губи една от малкото си придобивки – сигурността на ранната пенсия и евтините сравнително добри здравни услуги. Лесно е в такъв момент да се експлоатира негативната нагласа колко сме зле.     Силни са аргументите и на другата гледна точка: у нас има благоприятни икономически сигнали. Обаче сме изпаднали в абсурдна ситуация: при срив на преките чуждестранни инвестиции управляващото правителство на всеослушание да внушава, че България е в рисковата зона, заплашена и зле. Все пак, има всички основания да не губим надежда, ако и да не се давим в оптимизъм.

Общият износ на вино за първото тримесечие на 2011 г. на България е в размер на 10 375 710 л., което показва ръст от 6,6% или 638 021 л. в повече в сравнение с първото тримесечие на 2010 г. (9 737 689 л.). Данните са от издадени придружителни документи за износ и реализация на вътрешния пазар на количествата вино и продукти от грозде и вино.   За периода януари-март 2011 г., най-голямо количество българско вино се е изнасяло за Русия в размер на 6 288 826 л., което бележи ръст от 22,7% или с 1 162 696 л. повече от това през същия период на 2010 г. (5 126 130 л.). България бележи ръст в износа си и към Румъния (223,4%), Чехия (107,6%) и Монголия (101,7%). Наблюдава се намаляване на износа към Полша, Великобритания, Белгия, Германия, Литва и Латвия. Това става ясно от данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното.   Относно вътрешния пазар на вино, за първото тримесечие на 2011 г. реализираното количество е в размер на 25 854 549 л., което в сравнение със същия период на 2010 г. (15 479 673 л.) се е увеличило с 10 374 876 л., което е ръст със 67%

След като миналия август Русия забрани износа на зърно от страната, за да гарантира хранителния си баланс, а Украйна я последва, другите страни – производители на зърно от Черноморския регион получиха възможност да изнесат повече продукция – пише специализирания аграрен сайт АПК – информ. Диана Донева, директор на компанията Scanwel, твърди, че има видим ръст в износа на зърно от България, Румъния и Молдова. За тези държави, селскостопанската 2009/10 година се е оказала доста благоприятна. По време на международната Зърнена търговска среща, която се провежда от 17 до 19 парил в Шарм ел-Шейх в Египет, Донева е изнесла данни, че трите страни са изнесли 4.4 млн. тона пшеница, 3 млн. тона царевица и 1.1 млн. т. ечемик.   Тази година обаче се очаква да е още по-добра за износителите от България, Румъния и Молдова: те ще изнесат, според експерта, с 1.1. млн. тона пшеница повече до 5.5 млн. тона, както и 4.1 млн. тона царевица и 1.5 млн. тона ечемик. Така България, Румъния и Молдова всъщност са успели да запълнят празнината след руското експортно ембарго, като до въвеждането му на 15 август Русия е изнесла 3.1 млн. тона пшеница, 1.6 млн. т. в това число за Египет. Въпреки усиленото лобиране на големите производители в Русия за отмяна на забраната за износ на зърно, експерти прогнозират удължаването й до 2010 г.

Европейската комисия (ЕК) прие на 16 март 2011 г. Регламент (ЕС) № 258/2011 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на керамични плочки с произход от Китайската народна република. То е в размер от 26.2 до 36.6% за всички китайски фирми, които са сътрудничили с ЕК по време на разследването, започнало през м. юни 2010 г. по искане на Европейската федерация на производителите на керамични плочки (СЕТ).

За китайските фирми, които са избрали да не сътрудничат на разследването, се налага остатъчно мито в размер на 73%.

 

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - август 2010 г. е отрицателно и възлиза на 1.8 млрд. лева, а за месец август е положително и достига 36.6 млн. лева. Износът на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, показва, че през първите осем месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г. са изнесени повече стоки от преобладаващата част от секторите.

Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" и "Машини, оборудване и превозни средства". Наблюдава се спад само при износа от един сектор - "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн". При вноса от ЕС най-голям ръст е отчетен в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" и "Минерални горива, масла и подобни продукти", а най-нисък - в сектора "Машини, оборудване и превозни средства". Износ:   

През периода януари - август 2010 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 23.7% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 11.7 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Италия, Германия, Румъния и Гърция, които формират 61.3% от износа за страните - членки на ЕС. Износът за Италия се е увеличил с 40.1%, а този за Германия - с 21.4%. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Естония, Люксембург и Словения. Износът за Дания и Чехия бележи ръст съответно с 58.3% и 57%. Спад е регистриран при стоките, изнесени за Кипър и Малта.

През август 2010 г. износът за ЕС нараства с 48.5% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.8 млрд. лева. Внос:   Вносът на България от ЕС за периода януари - август 2010 г. се е увеличил с 5.4% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 13.5 млрд. лева. Най-голям ръст бележи вносът от Малта - с 96.7% и от Португалия - с 94.7%. Най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Естония, Дания, Чехия , Кипър и Швеция.

През август 2010 г. вносът на България от страните - членки на ЕС, се увеличава с 18.7% спрямо същия месец на предходната година и достига 1.7 млрд. лева.